№ 161
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900796 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на "ВГ-2" ЕООД
срещу „Енерго-Про продажби” АД, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕВИ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца: (1) сума в размер 82 735,51 лв. (осемдесет и две
хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 51 ст.), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД
като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври
2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 521,76 лв.
(двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и един лева и 76 ст.) представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата 82 735,51 лв. за периода от 16.12.2018 г. до
датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане; (2) сума в размер 165
335,85 лв. (сто шестдесет и пет хиляди триста тридесет и пет лева и 85 ст.), дължима от
"Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
както и сума в размер 49 003,83 лв. (четиридесет и девет хиляди и три лева и 83 ст.)
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 165 335,85 лв. за периода от
16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху
горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа
централа, състояща се от два ветрогенератора с обща инсталирана мощност 4 МВт,
1
находящи се в поземлени имоти с №№ 018031 и 018044, в землището на гр. Каварна,
община Каварна.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 89 от 17.02.2010 г., по силата на който последният се
е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. октомври 2018 г., ищецът произвел и доставил на ответника
електроенергия в общ размер на 1005,610 MWh, за която издал съответно: 1) фактура №
131/31.10.2018 г. на стойност 138 171,95 лв. с ДДС, като продажната цена за количество от
611,521 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-010).
Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били
произведени докато централата работила преди да надхвърли праг от 2000 kWh нетно
специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") от инсталиран 1 kW мощност. Тази
фактура била изцяло платена от ответника. Впоследствие, през същия месец октомври 2018
г., ВяЕЦ произвела електроенергия в размер на 394,089 MWh, за която ищецът издал
фактура 2) фактура № 132/12.11.2018 г. на стойност 6 308,11 лв. с ДДС, като продажната
цена за количеството от 394,089 MWh била 13,33 лв. (приложимата цена за излишък на
балансиращия пазар), като към този момент през месец октомври 2018 г., ВяЕЦ работила
при прехвърлянето на прага от 2000 kWh, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без
да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Тази фактура също
била заплатена от ответника изцяло.
През целия месец октомври ВяЕЦ работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от
2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Затова след като през месец ноември 2018
ВяЕЦ достигнал 2300 kWh НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие №
133/30.11.2018 г. към фактура № 132 за сумата от 82 735,51 лв. с ДДС, с което коригирал
продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена,
дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./MWh) за количеството
електроенергия, произведено през месец октомври 2018 г. Тава било така, защото ВяЕЦ на
ищеца била работила над 2000 НСПЕ, но преди достигането на 2250 ефективни часа работа,
също така не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Поради това цялото количество произведена електрическа енергия през м. октомври
подлежало на изкупуване по преференциалната цена дължима по т. 1.7 от Решение СП-1
(188,29 лв./MWh), респ. по т. 8 от Решение Ц-010.
Към настоящия момент ответникът не бил заплатил сумата по дебитно известие №
133 на ищеца, като цялата сума в размер на 82 735,51 лв. с ДДС оставала дължима и
неплатена.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24
521,76 лв. за забава на плащането на сумата от 82 735,51 лв. с ДДС считано от 16.12.2018 г.
2
до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
На следващо място ищецът твърди, че през месец ноември 2018 г. произвел чрез
своята ВяЕЦ и доставил на ответника електроенергия в размер на 805,911 MWh, за която
издал фактура № 134/30.11.2018 г. на стойност 178 412,39 лв. с ДДС, като продажната цена
за количеството от 605,911 MWh била 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 8 от
Решение Ц010) преди достигане на 2250 ефективни часа. Продажната цена за количеството
200 MWh била 172,95 лв./MWh (преференциалната цена, дължима по т. 9 от Решение Ц-010)
след достигане на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактурата по тази цена, тъй като през
месец ноември количеството електроенергия от 605,911 MWh било произведено, докато
централата работила при надхвърлен праг от 2 000 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW
мощност, и преди да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300
kWh НСПЕ от инсталиран 1 KW мощност. За количеството електроенергия от 200 MWh
произведено през същия месец ноември 2018 г. централата вече била надхвърлила с тези
количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от
инсталиран 1 kW мощност.
Така количеството произведена електрическа енергия през месец ноември 2018 г. в
общ размер на 805,911 MWh (605,911 MWh при работа на централата до 2250 ефективни
часа и 200 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), подлежало на
изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-010,
и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1, защото през целия месец октомври
централата не била достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата
по Фактура № 134 в размер на 13 076,54 лв., като към оставала дължима и незаплатена
сумата в размер на 165 335,85 лв. с ДДС.
Освен това ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на
49 003,83 лв. за забава на плащането на сумата от 165 335,85 лв. с ДДС считано от
16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът излага още, че договор № 89 от 17.02.2010 г. се е изпълнявал в процесния
период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на
които считано от 01.10.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните
количества електроенергия за м. октомври и м. ноември 2018 г. са произведени и доставени
при условията на сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години
напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР. След приемане на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР следвало да се прилага
определената в последното преференциална цена относно цялото произведено от ищеца и
изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011
г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-
3
10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на
електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно: „наличен ресурс на първичния
енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори
– до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване
на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250
часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително
ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250
ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за
единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в
отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на
нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва
предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ с обща
инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в гр. Каварна, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на
посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за
изкупуване на произведените количества енергия № 89 от 17.02.2010 г., като съгласно чл.18
от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи,
че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия
до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на
излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Твърди, че цялото
количество произведена през процесните месеци електрическа енергия след достигане на
нетно специфичното производство от 2 000 KWh е платена от ответното дружество по
съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от„ЕСО" ЕАД, като за
месец октомври 2018 г. „ВГ-2" ЕООД е получило плащане в размер на 6 308,11 лв. с ДДС за
доставените 394,089 MWh, а за месец ноември 2018 г. „ВГ-2" ЕООД е получило плащане в
размер на 13,076,54 лв. с ДДС за доставените 805,911 MWh.
Излага, че с писмо изх. № 184/24.01.2018 г. „Енерго-Про Продажби" АД е уведомило
4
производителите от ВяЕЦ, в т.ч. и ищеца, че „НЕК" оспорват издадените за месец
септември, октомври и ноември на 2018 г. счетоводни документи за закупената от крайния
снабдител електрическа енергия, тъй като производителите са фактурирали продадената
електрическа енергия над лимита по чл. 31 от ЗЕВИ. Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да
заплати фактурираната от производителя електрическа енергия по преференциална цена
след достигане на НСП, „Енерго-Про Продажби" АД и изискало ищецът да издаде
съответните кредитни известия и е посочило, че ще заплати на производителя
преференциална цена само в случай, че крайният купувач „НЕК" ЕАД заплати същата на
ответника. Ищецът не се е съобразил със становището на крайния снабдител – ответника и
НЕК ЕАД – обществен доставчик и не е извършил корекция на цената по издадените
счетоводни документи – от преференциална цена на цена за излишък на балансиращия
пазар, съответна на часа на производство. Вместо да коригира така предявените за плащане
счетоводни документи, „ВГ-2" ЕООД завежда настоящия иск въз основа на същите, като
претендира заплащането на преференциална цена за произведените през месец октомври и
ноември 2018 г. количества електрическа енергия над нетно специфично производство от 2
000 KWh за 1 KW инсталирана мощност по преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011г. на КЕВР.
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения
и сочи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ (ДВ бр. 56 от 24.07.2015 г.),
обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени
за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието
„нетно специфично производство“.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР и с
Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени,
които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от
достигането на 2250 работни часа, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5
ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7 е отменено
като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на
Административен съд - София град. С Решение №1115 от 28.01.2019 г. по адм.д.
№5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение №1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на
АССГ в частта, с което е отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта,
с която е отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяната на т.1.7. от Решение № СП-1/31.07.2015г., КЕВР е
приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на основание §17 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
/ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56 от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
5
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална
цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т.8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага, до който се
дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена електрическа
енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност следва да се
заплащат по цена за излишък, тъй като ищецът с поведението си, предхождащо процесния
период е демонстрирал принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй
като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и
не дължи обезщетение за това. Излага подробна аргументация.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че ответникът не
изпълнява договорните си задължения, само заради отказа на НЕК в последствие да заплати
произведената от Ищеца електрическа енергия по преференциална цена след достигане на
нетно специфично производство на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч.
Обръща още веднъж внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към
настоящия случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР
("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с ретроактивен ефект, все
още не е влязло в сила, както и е обявено за нищожно по висящи административни дела.
Излага подробна аргументация с преглед на актуалната казуална съдебна практика.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г. на ВАС е
потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен
съд София-град, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на
мотивите на решението за да обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде
причислена към една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно
и тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно централата да
попада и под двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на
посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП,
поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от
него елетроенергия през 2018 г. на преференциални цени, поради което правилно е
фактурирал същата по двете преференциални цени. Отново излага анализ на начина, по
който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата
нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5, като
релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат разгледани, като
релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на Решение СП-5
поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение №
1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР
възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
6
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане на инцидентен съдебен
контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на
чл.17, ал.2 ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на
търговския спор, поради което искането е недопустимо. В допълнение сочи, че решение №
6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на
Административен съд София град, с което е обявено за нищожно решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение №1873/12.02.21 г. по адм. дело
№2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АССГ като ВАС
е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не установява изрично времева
компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на
нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Излага
подробна аргументация, която поддържа в нарочно представено становище по съществото
на спора.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
В писмена защита ищецът акцентира, че съдът не следва да взема под внимание
решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, тъй като същото не е влязло в сила, оспорено е
пред административните съдилища и според ищеца е незаконосъобразно. Поддържа и
тезата, че практически и юридически е възможно ВяЕЦ на ищеца да попада едновременно в
двете групи електроцентрали – работещи до и над 2250 ефективни часа в рамките на една
календарна година.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа
енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 89 от 17.02.2010 г.; за отношенията между страните досежно преференциалната
цена на изкупуване на произведената енергия е приложимо Решение № Ц-10/30.03.2011 г.;
ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт
инсталирана мощност през м. октомври 2018 г.; произведената през м. октомври 2018 г. след
достигане на НСП от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност ел.енергия в размер на 394,089
мВтч е изкупена по цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО" ЕАД на
обща стойност 6 308,11 лв.с ДДС; за произведените през месец ноември 2018 г. количества
електрическа енергия в размер на 805,911 MWh над НСП „ВГ-2" ЕООД е получило плащане
7
по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО" ЕАД на обща
стойност 13 076,54 лв. с ДДС; ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК" ЕАД,
на основание чл. 94 от ЗЕ, процесните количества електрическа енергия по цената, по която
ги е купил от ищеца.
Спорът между страните, с оглед наведените в исковата молба твърдения, се свежда до
въпроса на каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца
количество електрическа енергия след достигането на нетно специфично производство от
2 000 КВтч за 1 кВт инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до
2 250 часа, установено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Въпросът се поставя с
оглед твърдението на ищеца, че дадена ВяЕЦ може да попадне последователно в две ценови
категории в рамките на едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение,
съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално
изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по т.9 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на ел.енергия,
съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след изчерпване и на втория праг за
определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на
балансиращия пазар.
Съгласно чл. 31 от ЗЕВИ в редакцията му към сключване на процесния договор
произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от обществения доставчик,
съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена,
действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект
за производство на електрическа енергия, с изключение на енергията, посочена в ал. 5 на
същия член, като по делото няма спор, че процесната такава не попада в това изключение.
Съгласно измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г., на преференциални
цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкретния производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
обществения доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества. С последващо изменение на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./
задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват
произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за
определяне на количествата ел. енергия, изкупувана по тази цена, е използван критерият
нетно специфично производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично
производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
8
преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно § 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок до
31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници
Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на
този закон.
Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ ограничение на количеството ел.
енергия произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ.
крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз
основа на посочения с изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично
производство на ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в
обществен интерес. Това е видно и от мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да
създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества
ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални
цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне
баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността от неоснователно обогатяване на последните.
Правата и задълженията на страните по договора се определят съобразно закона,
действащ в момента на сключване на сделката. Ако обаче новият закон е императивен, за в
бъдеще правата и задълженията се определят от него (така проф. В. Таджер, Гражданско
право на НРБ, Обща част, Дял. І, с.212, София 2001 г.). В случая не се касае за обратно
действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на
основание гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните
норми на закона.
Следва да се отбележи също, че с изменението на Закона за енергията от
възобновяеми източници от 24.07.2015 по същество се въвежда критерий за определяне на
количеството електрическа енергия, което крайните снабдители са задължени да изкупуват
по преференциална цена, който е служил като база за определяне на размера на
преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този
смисъл не е нов. Този извод следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е
видно, че на КЕВР е даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се
установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
9
влизането в сила на този закон.
В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР, с което нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР е
размер, както следва: 1.7. 2 000 kWh, при определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за
вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа; 1.8. 2 300 kWh, при определената
цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250
часа.
С решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. № 8522/2015 г. на Административен съд
– София град, потвърдено с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. ВАС е
отменено Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т.1.7.
Отмяната на Решение СП-1/31.07.2015 г. в частта му по т. 1.7 не може да доведе до
отпадане на императивния законов критерий за лимит, до който произведената електрическа
енергия се заплаща по определена преференциална цена. Както посочва ищецът в исковата
молба, към момента на произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа
енергия с Решение № СП-1/31.07.2015 г. КЕВР е оповестила нетното специфично
производство, което е послужило за определяне на преференциалната цена. Този
административен акт има само декларативен, а не конститутивен характер, и подлежи на
предварително изпълнение, което досежно правоотношението между страните е
приключило с издаване на фактурите за произведеното и доставено количество ел. енергия.
Определянето на размера на НСП за вятърни електрически централи работещи до 2
250 часа е факт, който се е осъществил още към момента на постановяване на влязлото в
сила Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, към момента на извършване на процесната
доставка е бил оповестен с Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и е приложен в
отношенията между страните. През месец октомври 2018 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала
нетно специфично производство от 2 000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена
от 188.29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а
произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на
балансиращия пазар, поради което съдът приема, че произведената от централата на
ищцовото дружество ел.енергия за октомври и ноември 2018 г. е надлежно заплатена, като
производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Като неоснователен се преценява доводът на ищеца, че следва да фактурира
произведената от електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от
Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни
часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни
годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.
– 172.95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 кВтч нетно специфично производство – по цена
на излишък на балансиращия пазар.
Тази теза е необоснована и изцяло противоречи на законовата регламентация на два
10
самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 г. и
понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях.
Накратко, за първи път през 2006 г. ДКЕВР в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. Пълните
ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за
едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа.
Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на
вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително.
Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се
определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма
на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал. 3 от нея е приет
специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2.
Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на
комисията, в това число и в решение № Ц-10/30.03.2011 г., в което е посочено, че
преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и
над 2 250 часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи
съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би
се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена.
Видно от твърденията в исковата молба получателят Енерго-Про Продажби“ АД заплаща
фактурираната от доставчика "ВГ-2" ЕООД ел.енергия на цена от 188.29 лева/МВтч,
представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Следователно,
ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия
преференциална цена в размер на 188.29 лева /МВтч, съгласно т.8 от Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично производство от 2 000 kWh от 1(един)
kW инсталирана мощност е определено в т. 1.7 от решение № СП-1/31.07.2015 г на КЕВР.
След отмяната на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. е прието Решение № СП-
5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г.
Независимо от обстоятелството, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е обжалвано
пред ВАС, съгласно чл.13, ал. 9 ЗЕ същото е предварително изпълняемо. С Решение № 6355
от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд
11
София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. С решение №
1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил решението на
Адм. С – София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Ето защо това
решение е породило своето предварително действие и доколкото към настоящия момент не
е отменено следва да бъде съобразено според правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца за нищожност на Решение
№ СП-5/28.03.2019 г. Установеният с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок за
изпълнение на задължението на КЕВР да издаде административен акт, с който да установи
размера на нетното специфично производство, цели своевременно регулиране на
нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. Срокът не е преклузивен, а
инструктивен и неговото изтичане няма за последица погасяване на материалната
компетентност на органа. В правомощията именно на КЕВР е да постанови нов
административен акт, който да замести отменената уредба по т.1.7 на Решение СП-
1/31.07.2015 г. на КЕВР, в случая – с Решение № СП-5/28.03.2019 г. В Решението са
посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с
чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, както и
възприетите от КЕВР факти и обстоятелства, по които е установено нетното специфично
производство: номинална мощност на вятърната електрическа централа, работеща 2 250
часа; продължителност от време на работа на инсталацията; коефициент на ангажираност;
брутно произведена електрическа енергия за година; електрическа енергия за собствени
нужди за година; нетна електрическа енергия за година. Ето защо, съдът намира, че не са
налице основания да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава за периоди до датата на предявяване на иска –
16.11.2021 г., както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Отговорност за разноски.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл.
78, ал. 3 от ГПК сторените от ответника в производството разноски. Видно от представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в общ размер 11 400,00 лева.
Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно доколкото заплатеният адвокатски хонорар е близо до
установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС минимум с оглед интереса по делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ВГ-2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: бул. "България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, за осъждане на „Енерго-Про
Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на "ВГ-2" ЕООД: (1) сума в размер
82 735,51 лв. (осемдесет и две хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 51 ст.), дължима от
"Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2018 г., както и сума в размер 24 521,76 лв.
(двадесет и четири хиляди петстотин двадесет и един лева и 76 ст.) представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата 82 735,51 лв. за периода от 16.12.2018 г. до
датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от
подаване на настоящия иск до окончателното им плащане; (2) сума в размер 165 335,85 лв.
(сто шестдесет и пет хиляди триста тридесет и пет лева и 85 ст.), дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за
месец ноември 2018 г., както и сума в размер 49 003,83 лв. (четиридесет и девет хиляди и
три лева и 83 ст.) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 165 335,85
лв. за периода от 16.12.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната
лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ВГ-2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
"България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Г, сумата 11 400,00 лева разноски в настоящото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13