№ 13861
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110158188 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. И. П. срещу
********************, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл.
219 ЗСВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1247,14
лева, представляваща непогасен остатък от дължимо допълнително възнаграждение за
продължителна работа като съдия, прокурор и ********* за периода от 21.10.2019 г. до
03.09.2020 г., вкл.
В исковата молба се твърди, че през периода от 03.01.1997 г. до 01.01.2000 г. ищцата
заемала длъжността „***********“ в ******************. На 21.10.2019 г. Л. П. встъпила в
длъжност като ********* в ****************************. Към тази дата стажът й като
„***********“ бил отразен, но за него неправилно било определено допълнително трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 1 %, вместо на 2 %. С
доклад от 02.12.2021 г. на главен специалист „*****************“ до административния
ръководител на ******************* било поискано стажът на ищцата в
****************** да бъде зачетен по 2 % за всяка година и да бъде изготвена нова
справка за трудовия й стаж. На 02.12.2021 г. на доклада била поставена резолюция за
съгласие от административния ръководител. С Акт за изменение № РД-08-540/06.12.2021 г.
на Акта за заемане на длъжност № РД-08-398/21.10.2019 г. размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит бил променен от 4
% на 10 %, т. е. стажът на Л. П. като *********** бил зачетен по 2 % за всяка година.
Твърди, че със заявление от 04.09.2023 г. ищцата поискала от ответника да й заплатена
разликата между дължимото и изплатеното допълнително трудово възнаграждение за
времето от 21.10.2019 г. до 01.12.2021 г. Със заповед № РД-04-744 от 20.09.2023 г., изменена
със заповед № РД-04-755 от 26.09.2023 г., ответникът уважил искането й, но само за периода
от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г., тъй като приел, че вземанията за останалия период били
погасени по давност. Изразява несъгласие със становището на ответника, като счита, че
срокът на погасителната давност започнал да тече на 01.12.2021 г., когато вземането било
1
признато от административния ръководител на ******************* и когато за ответника
възникнало задължението да заплати допълнителното трудово възнаграждение. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
******************** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. С.П.. Процесуалният представител оспорва предявения иск изцяло както
по основание, така и размер. Възразява, че за процесния период вземането на ищцата било
погасено по давност. Към правоотношението между страните на основание чл. 229 ЗСВ
субсидиарно бил приложим Кодексът на труда и по-конкретно разпоредбата на чл. 358, ал. 1,
т. 3 КТ, предвиждаща кратката тригодишна погасителна давност. На основание чл. 358, ал.
2, т. 2 КТ, същата започнала да тече на 25.11.2019 г., когато било заплатено първото трудово
възнаграждение на ищцата, и изтекла на 26.11.2022 г. Твърди, че вземането на магистрата за
разликата между определеното и дължимото допълнително възнаграждение за
продължителна работа като ********* станало изискуемо от деня, в който е следвало да
бъде извършено плащане по него, т. е. от деня, в който ищцата е получила първото си
възнаграждение за положения от нея труд по акта за заемане на длъжност в Специализирана
прокуратура. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение.
Страните не спорят, че на 21.10.2019 г. ищцата встъпила в изпълнение на длъжността
„*********“ в *************** на *******************; че към настоящия момент заема
длъжността „*********“ във ********************; че през периода от 03.01.1997 г. до
01.01.2000 г. ищцата заемала длъжността „***********“ в ******************, за който
период дължимото допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия,
прокурор и ********* било в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, както и че за
процесния период от 21.10.2019 г. до 03.09.2020 г. това допълнително възнаграждение
възлиза на 1247,14 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът
намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички
други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 219 ЗСВ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1247,14 лева,
представляваща непогасен остатък от дължимо допълнително възнаграждение за
продължителна работа като съдия, прокурор и ********* за периода от 21.10.2019 г. до
03.09.2020 г., вкл.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 21.10.2019 г. ищцата встъпила в изпълнение на
длъжността „*********“ в *************** на *******************; че към настоящия
момент заема длъжността „*********“ във ********************; че през периода от
03.01.1997 г. до 01.01.2000 г. ищцата заемала длъжността „***********“ в
******************, за който период дължимото допълнително възнаграждение за
продължителна работа като съдия, прокурор и ********* било в размер 2 на сто за всяка
година трудов стаж, както и че за процесния период от 21.10.2019 г. до 03.09.2020 г. това
допълнително възнаграждение възлиза на 1247,14 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както
и всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.04.2025 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
3
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4