№ 43
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110129917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по съединени на основание чл. 213 ГПК за разглеждане в едно
производство искови молби, подадени от С. С. Х. срещу „..“ ЕООД, с които са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД
и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени между страните
Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. и Договор за
предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г., и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 50 лв., частична претенция от вземане в общ размер от 112,20 лв.,
представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по Договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г.
В исковите молби ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № .....
от 23.04.2021г. и Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г. с „....“ АД, по силата на
които е получил в заем съответно сума в размер от 350 лв. и сума в размер от 1000 лв.
В чл. 4 от всеки договор е предвидено обезпечаване на заема с гарант – две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на заемодателя, или гаранция от
одобрено от заемодателя дружество. По отношение на поръчителите са уговорени
изисквания за минимален размер на получаваното нетно трудово възнаграждение от
1000 лв. и трудова ангажираност на безсрочен трудов договор, както и да не са
поръчителствали на други лица и да имат чиста кредитна история в ЦКР на БНБ.
Съобразно договорените изисквания ищецът сключил с „..“ ЕООД Договор за
1
предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. и Договор за предоставяне на
гаранция № ... от 15.03.2022г., по силата на които ответникът поел задължение да
обезпечи предоставените заеми срещу възнаграждение, дължимо от заемополучателя
разсрочено на вноски, заедно с месечните вноски по договорите за заем. Съгласно
постигнатите договорености плащането на вноските от възнаграждението за
предоставеното обезпечение е следвало да бъде извършвано към „....“ АД, което
дружество е било упълномощено от „..“ ЕООД за събиране на сумите в негова полза.
Ищецът поддържа, че така сключените договори за предоставяне на
поръчителство/гаранция са нищожни, за което навежда подробно обосновани доводи.
Твърди, че с оглед предвидените в чл. 4 от договорите за заем на практика
неизпълними за длъжника изисквания е бил лишен от избор как да обезпечи
задълженията си за връщане на заемните суми и е бил принуден да предостави
обезпечение чрез одобрено от заемодателя дружество. Излага, че двете дружества са
свързани лица и разходът на потребителя по договорите за предоставяне на
поръчителство/гаранция представлява сигурен доход за заемодателя. Сочи нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за предоставеното обезпечение
не е включено в ГПР, за който не е ясно как е формиран, като по този начин счита, че
се заобикаля и императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че
договорите за предоставяне на поръчителство/гаранция са лишени от основание, тъй
като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга, а отделно от това се
позовава и на накърняване на добрите нрави с оглед свързаността между двете
дружества и уговарянето, в разрез с принципите за добросъвестност и справедливост,
на допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на такова за
поръчителство по друго правоотношение. С тези доводи ищецът обосновава правния
си интерес от водене на сезиращите съда искове. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговори на исковите молби с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесните договори за предоставяне на
поръчителство/гаранция, като поддържа, че същите са валидно сключени и не страдат
от сочените в исковите молби пороци, които намира за относими към преценката за
действителност на договорите за паричен заем. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
С протоколно определение от 14.03.2024г. съдът е уважил направено от ищеца
искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК за допускане изменение на размера на осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена сума по Договор за предоставяне
на гаранция № ... от 15.03.2022г. до размера от 304,72 лв. Иск с посоченото правно
основание обаче е предявен само с предмет платената сума по Договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г., поради което допуснатото
2
погрешка изменение се явява безпредметно и не поражда последици, резултиращи в
обема на търсената от ищеца искова защита.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже наличието на сключени между страните договори за предоставяне на
поръчителство/гаранция със соченото в исковите молби съдържание, и пороците,
които твърди да влекат нищожност на същите, както и извършено плащане на исковата
сума в погашение на поето по такъв договор задължение, докато ответникът носи
тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.
По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че
между С. С. Х., в качеството на заемополучател, и трето за спора лице – „....“ АД, в
качеството на заемодател, са сключени Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г.
и Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г. По силата на първия договор
посоченото дружество е предоставило на ищеца сумата от 350 лв., срещу поето от
последния задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 12 седмични
погасителни вноски, всяка в размер от 30,65 лв., с падеж на последна вноска
16.07.2021г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,00% и годишен процент на
разходите 49,30%. По силата на втория договор на ищеца е отпусната заемна сума в
размер от 1000 лв., подлежаща на връщане ведно с възнаградителна лихва на 4
месечни погасителни вноски, всяка в размер от 265,82 лв., с падеж на последна вноска
13.07.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент 30,00% и годишен процент на
разходите 35,05%. В чл. 4 от всеки от двата договора е уговорено, че заемополучателят
се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави
на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически
лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния
му доход да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР
на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция
с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума със срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3)
одобрено от заемодателя дружество поръчител/гарант, което предоставя гаранционни
сделки. Не се спори, че заемодателят е предал, а ищецът е получил заемните средства
при сключване на договорите, което обстоятелство се установява и от обективираните
в чл. 3 от същите декларации на страните с характер на разписки.
3
Също безспорно и видно от приетите писмени доказателства е, че ищецът е
сключил с „..“ ЕООД два договора за обезпечаване на предоставените заеми, съответно
1/ Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г., по силата на който
ответното дружество се е задължило да сключи с „....“ АД договор за поръчителство,
съгласно който да отговаря солидарно с ищеца пред дружеството заемодател за
изпълнението на поетите от заемополучателя задължения по процесния Договор за
паричен заем № ..... от 23.04.2021г., и 2/ Договор за предоставяне на гаранция № ... от
15.03.2022г., по силата на който ответното дружество се е задължило да издаде
гаранция за плащане в полза на „....“ АД с наредител потребителя, с цел гарантиране
изпълнението на задълженията му по процесния Договор за паричен заем № ... от
15.03.2022г. В чл. 2 на всеки от тези договори е предвидено, че влизат в сила в случай,
че ищецът заемополучател не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение по договорите за заем под формата на поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 на всеки договор за поетото
задължение в полза на ответника е уговорено възнаграждение съответно в размер от
112,20 лв. по първия договор, и в размер от 304,72 лв. по втория договор, платими от
ищеца разсрочено на вноски на падежа на плащане на погасителните вноски по
съответния обезпечен договор за заем, като съгласно ал. 3 на чл. 3 „....“ АД е овластено
да приема вместо поръчителя/гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението, като в случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване изискуемите задължения на потребителя към всяко от двете дружества, с
приоритет се погасяват задълженията към поръчителя/гаранта. В чл. 12 е предвидена
възможност поръчителят/гарантът да прехвърли по всяко време правата си по
договорите в полза на трето лице.
От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от
страните, се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество
възнаграждение в размер от 42,99 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство №
..... от 23.04.2021г., докато задължението му за възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г. е останало непогасено. Съгласно
констатациите на вещото лице с включване на уговореното възнаграждение при
изчисляване на ГПР по обезпечените договори за заем същият би бил съответно в
размер от 1326,11 % по Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г., и в размер от
373,17% по Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г.
Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключените от
тях договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, който въпрос обуславя и
преценката за наличие или липса на основание за извършеното от ищеца плащане на
исковата сума.
4
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставените на
ищеца кредити да са предназначени и използвани във връзка с упражнявана от него
професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищецът е страна
по сключените с „....“ АД договори за паричен заем като потребител на финансовата
услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от кредитодателя – небанкова
финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на
страните по тях и естеството на престациите тези договори са по правната си същност
договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналите от тях
правоотношения се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по
ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11,
ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им
влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от
потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които
съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
5
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.)
повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Сключените договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, макар
формално да съставляват отделни съглашения, в действителност се явяват част от
кредитните правоотношения. Разглеждани като едно цяло, двата договора сочат, че на
практика поръчителство не съществува, а със същото се цели уговаряне на
допълнително възнаграждение за кредитора по договорите за потребителски кредит, в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Извод за
наличието на взаимна обвързаност между правоотношенията се налага по няколко
съображения.
На първо място, при извършена от съда служебна справка по партидата на „..“
ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на
процесните договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, както и към
настоящия момент, едноличен собственик на капитала на ответното дружество
поръчител/гарант е „....“ АД – кредитор по договорите за паричен заем, поради което
двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Същевременно, от клаузите на чл. 4 от договорите за заем е видно, че в хипотеза на
обезпечение на заема чрез дружество поръчител/гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде
поръчител/гарант по кредита, a предвид краткия предвиден срок за предоставяне на
обезпечение (три дни от сключване на договора) и изискуемите условия за останалите
допустими обезпечения, на потребителя не е оставен друг реален избор. На следващо
място, уговореното в полза на поръчителя/гаранта възнаграждение е дължимо винаги,
независимо дали длъжникът е изправна страна по обезпечения кредит, а съгласно чл.
3, ал. 1 от договорите за поръчителство/гаранция възнаграждението е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати се определят от падежите на погасителните
вноски по договорите за заем. Наред с това, съгласно чл. 3, ал. 3 кредиторът „....“ АД е
овластен да приема вместо поръчителя/гаранта дължимото от потребителя
възнаграждение по договора за поръчителство/гаранция, като дори е уговорен ред за
погасяване на вземанията на двете дружества при недостатъчност на плащанията.
Също така, предвидената в чл. 12 възможност за поръчителя/гаранта да прехвърли по
всяко време своите права по договора на всяко трето лице по своя преценка
предполага възможно прехвърляне и на суброгационните му права срещу потребителя,
включително в полза на кредитора по договора за паричен заем.
6
Изложеното сочи, че е налице договор за поръчителство/гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице поръчител/гарант, представляващо свързано с кредитора дружество,
като възнаграждението за поръчителство се плаща в полза на кредитора заедно с
погасителните вноски по кредита, а освен това е уговорена възможност
суброгационните права на поръчителя/гаранта да бъдат придобити възмездно чрез
цесия от кредитора или определено от свързаните дружества трето лице, което от своя
страна води до възстановяване на платените от поръчителя/гаранта суми. Така реално
поръчителят/гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Като краен
резултат системата от правоотношения генерира допълнителен приход в полза на
кредитора под формата на дължимото от потребителя възнаграждение за
поръчителството. Следователно процесните сделки по своята същност се явяват не
съглашения за обезпечаване на кредита, а такива за уговаряне на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване
му е било известно при сключването на договора. Така договорено, възнаграждението
на поръчителя/гаранта представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, и се
явява „косвен разход“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и като част от общия разход по
кредита е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите. Посоченият в процесните договори за паричен заем ГПР само формално
покрива изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не съответства
на действителния такъв, тъй като не включва възнаграждението на
поръчителя/гаранта, с което съгласно констатациите на приетата съдебно-счетоводна
експертиза би надхвърлил многократно максималния нормативно допустим размер.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно, че
при посочен, макар и неправилно определен ГПР, се явява изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Затова
и неяснотата или подвеждащото му оповестяване законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
случая, доколкото в договорите за заем не е указан реалния размер на ГПР, същите са
сключени в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
19, ал. 4 ЗПК, а договорите за предоставяне на поръчителство/гаранция, макар сами по
себе си да не противоречат на закона, като средство за постигане на забранен от закона
резултат са нищожни поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД. При този извод предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД са основателни и
7
следва да се уважат, а съединените в условия на евентуалност установителни искове на
останалите наведени твърдения за пороци не подлежат на разглеждане.
С оглед горното, платената от ищеца сума от 42,99 лв. по Договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. се явява платена по нищожен
договор, поради което в негова полза е възникнало вземане за връщането й поради
начална липса на основание за имущественото разместване в патримониумите на
страните. Следователно искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен за сумата от
42,99 лв., до който размер следва да се уважи, а за разликата до претендирания размер
от 50 лв. искът подлежи на отхвърляне. Като законна последица от частичното
уважаване на осъдителния иск на ищеца се следва и законна лихва върху главницата от
42,99 лв. считано от датата на подаване на исковата молба – 6.06.2022г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът, който своевременно е заявил искане за присъждане на разноски и доказва
сторени такива за държавна такса в размер от 150 лв. и за депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер от 600 лв. или общо 750 лв., от които по съразмерност следва
да му се присъдят 714,95 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, предоставило на ищеца безплатно процесуално представителство
съгласно уговорка в този смисъл в представения договор за правна защита и
съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер от 1080 лв. с вкл. ДДС, отчитайки липсата на фактическа и
правна сложност на делото и съобразявайки Решение на СЕС по дело С-438/22 от
25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е обвързан от минималните прагове
на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите,
като по съразмерност се припадат 1029,53 лв.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, по предявени от С. С. Х., ЕГН **********, с
адрес: ..., срещу „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, сключени между страните Договор за
предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. и Договор за предоставяне на
гаранция № ... от 15.03.2022г.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
8
заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ..., по иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 42,99 лв., представляваща недължимо платена и подлежаща на
връщане сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от
23.04.2021г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба
– 6.06.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за
разликата до 50 лв., частична претенция от вземане в общ размер от 112,20 лв.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 714,95 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
под № ...., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 1029,53 лв. –
възнаграждение за предоставено на ищеца С. С. Х. безплатно процесуално
представителство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9