РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Петрич, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200715 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Е.Т. - ***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „2.о.“ № *, представлявано от К.Н.-Д.М., против Наказателно
постановление № 21-0000014 от 22.06.2021 г. на Директора на РД "АА" - С., с което на
дружеството-жалбоподател, за административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева.
В Районен съд - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 424/30.08.2021 г.,
постановено по НАХД № 1196/2021 г. по описа на Районен съд гр.Б., е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради нарушение на материалноправните норми – неправилно посочване на нарушената и
санкционна разпоредби, както и поради нарушение на процесуалноправните норми – липса
на изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното
нарушение, липса на всички съществени елементи от обективна страна на състава на
нарушението, както и неспазване на изискуемата от закона форма на наказателното
постановление. Излагат се твърдения, че деянието касае маловажен случай. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
1
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен или процесуален
представител. Изпращат писмено становище, с което поддържат жалбата и молят съда да
отмени обжалваното наказателно постановление по подробно изложени съображения.
Претендират сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар.
За ТО – П. към РП – Б., призовани в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 01.06.2021 г. около 12:00 часа в гр. Б., в сградата на
Областен отдел „А.а.", Б., служителите на РД „АА" гр. С. – свидетелите К. Г. В. и К. И. М.,
във връзка с Известие с рег. № 12-00-00-1529/48/21.05.2021г. и Заповед № РД-12-
1079/01.06.2021 г., извършили тематична проверка на превозвача "Е.Т. - ***“ ЕООД. В хода
на проверката, проверяващите установили, че превозвачът притежава лиценз на Общността
за извършване на международен превоз на товари № 15229, валиден до 15.05.2026 г., както
и, че същият е извършил международен превоз на товари с моторно превозно средство
влекач марка Скания с рег.№ *** от категория N3 и водач I.A., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, т.к. не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност за превоз на товари. Нарушението е установено след извършена
справка в Регистър за психологическите изследвания на водачи в информационната система
на ИА „АА“ гр. С..
За така установеното нарушение, на 01.06.2021г. актосъставителят К. Г. В., в присъствието
на свидетеля К. И. М. и надлежно упълномощено лице от управителя на фирмата - М.А.П.,
ЕГН **********, съставил на дружеството Акт за установяване на административно
нарушение Серия А-2020 № 291135, в който отразеното деяние е квалифицирано като
нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на М.А.П., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател, която не е отразила, че има
възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения тридневен
срок за това.
2
Въз основа на така съставения акт, на 22.06.2021г. Началникът на РД „АА" - С. издал и
обжалваното НП № 21-0000014, с което за описаното административно нарушение по чл.57,
ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр,
наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на пълномощника на управителя на дружеството-жалбоподател
М.П. на 03.08.2021г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят К.В. и свидетелят по акта К.М., които в кратък разказ излагат факти
относно извършената проверка, резултатите от проверката и съставените документи.
Същите посочват, че на база извършена проверка в информационната система на РД „АА“
за психологическа годност на водачите установили описаното нарушение, за което, в
присъствие на упълномощен представител на дружеството съставили съответния акт за
нарушение.
По делото е представена също така Справка от Регистър на психологическите изследвания
на водачите за явяванията на психологическо изследване, видно от която лицето Й.А.,
родена на ***г., не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните постановления се издават от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на
министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от ИААА, които да могат да издават
наказателни постановления, и в р. I, т. 6 от нея е посочен директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация". Следователно издателят на наказателното постановление
3
има правомощията на наказващ орган.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентирана процедура по тяхното връчване.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон – име и фирма на търговеца, неговото седалище и
адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от дружество
Описанието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е достатъчно
ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между
фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на
жалбоподателя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни факти относно
статута на наказаното дружество – превозвач, извършващ международен обществен превоз
на товари, посочени са данни за издадения му лиценз, данни за водача и датата на
конкретния превоз, както и че този превоз е международен като изрично е посочен
маршрута на движение /от Р Франция до Р Гърция/. Наказаното лице е могло да разбере
какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото
оспорване.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв. В случая горният фактически състав е налице: жалбоподателят в качеството
на лицензиран превозвач е допуснал до управление на превозно средство за международен
обществен превоз на товари водач, който не отговаря на нормативните изисквания за
управление на превозно средство за превоз на товари. Едно от тези изисквания е предвидено
в чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно който
превозвачът допуска до управление на превозните средства за международни превози на
пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Нарушението е доказано. Дружеството не оспорва, а и от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че същото е превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на товари № 15229, валиден до
4
15.05.2026 г., както и, че на 24.06.2020г. на територията на Р И. е извършвал международен
превоз на товари с моторно превозно средство влекач марка Скания с рег.№ *** от
категория N3, с водача I.A.. Представеният констативен протокол, който е официален
свидетелстващ документ, с необорена материална доказателствена сила, както и
показанията на разпитаните длъжностни лица при Изпълнителна дирекция "Автомобилна
администрация" установяват категорично посочените обстоятелства. Установено е също
така, чрез Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване, че водачът, който е управлявал посочения товарен автомобил,
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, поради което се приема,
че същият не е бил психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като
в информационната система няма информация да се е подлагал на изследване за
психологическа годност и не се представя валидно удостоверение за психологическа годност
за това лице. По делото и към момента няма налични доказателства водачът да е притежавал
такъв валиден документ към момента на проверката и съответно да е бил представен на
проверяващите. Допускайки осъществяването на този превоз и от това лице, дружеството-
жалбоподател безусловно е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТИТС от обективна страна.
По изложените съображения посоченото в наказателното постановление деяние е
съставомерно от обективна страна. Отговорността на юридическите лица е обективна,
поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.
Наложената имуществена санкция в размер на 3000, 00 лева е в съответствие със
санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, която определя наказанието в
абсолютен размер и изключва възможността на административнонаказващия орган за
преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не намира, че случаят е маловажен, т.к. се касае за типичен случай, който не разкрива
по-малка степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този тип. Ето защо,
предвид засегнатите с административното нарушение важни обществени отношения,
касаещи осъществяване на международен превоз на товари, съдът намери за неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Тъй като съдът прие нарушението за осъществено, предвид правилното определяне на
наказанието по вид и размер , както и поради липсата на основание за приложение на чл. 28
ЗАНН намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
В тази насока следва да бъдат посочени множество актове на касационни инстанции в
страната ни, които са еднопосочни: Решение № 1807 от 25.10.2021 г. на АС – Б. по КНАХД
№ 381/2021г., Решение № 1811 от 25.10.2021 г. на АС – Б. по КНАХД № 374/2021г.,
Решение № 1855 от 01.11.2021 г. на АС – Б. по КНАХД № 271/2021г., Решение № 29 от
11.02.2021 г. на АС – К. по КНАХД № 265/2020 г., Решение № 3 от 15.01.2021 г. на АС – Р.
по КНАХД № 114/2020 г., Решение № 670 от 28.10.2020 г. на АС – Х. по КНАХД №
523/2020 г.
5
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0000014 от 22.06.2021г. на Директора
на РД "АА" – С., с което на основание чл.96 г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози, на "Е.Т. - **“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„2.о.“ № ***, представлявано от К.Н.-Д.М. e наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 /три хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6