Решение по дело №6312/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 16.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Веселина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6312 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов срещу Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***,  кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми /след частично оттегляне на исковете/: сумата от 310.44 лв., представляваща дължима главница за периода от 26.02.2014г. до 26.05.2016г.; сумата от 55.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.02.2014г. до 24.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2017г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида на платец № 1157777 за обект – имот, находящ се в гр. В, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 682/31.01.2017г. по ч.гр.д. № 1285 по описа за 2017г. на Варненски районен съд, ХVII състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство разноски. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове след направеното частично оттегляне по повод възражението за изтекла погасителна давност. Оспорва направените от ответника възражения, като сочи, че в целия процесен период ответникът е притежавал право на собственост върху имота, за който са начислени процесните суми. Счита, че обстоятелството, че партидата се води на друго лице, не освобождава ответника от отговорност, тъй като съгласно чл.61 ОУ, при промяна на собствеността новият, или предишният собственик са длъжни да подадат до ВиК оператора заявление с представяне на документи, което не е изпълнено. Не е уведомено дружеството и че права в собствеността са имали повече лица съобразно чл.59, ал.4 ОУ. Предвид изложеното, ВиК – Варна се е възползвало от правото му, закрепено в чл.64, ал.1 ОУ, когато предишният собственик не закрие партидата си, операторът да събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на новия собственик съобразно представения акт за собственост. Обръща се внимание по твърдението, че имотът не е ползван, че във ВиК дружеството не е постъпвало мотивирано писмено заявление за преустановяване доставката и отчета по чл.42 ОУ. При липса на осигурен достъп за отчет, дружеството е прилагало процедурата за вписване на „служебни кубици“. Моли се за уважаване на предявените искове по посочените съображения, като се претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д.Д., чрез процесуален представител – адв. Даниела Илиева, в който се оспорват предявените искове на първо място като недопустими с аргумент, че предявените искове не са идентични на издадената заповед за изпълнение, тъй като заповедта за изпълнение е за цялата сума срещу двамата длъжници, а искът е насочен срещу единия длъжник. Оспорват се предявените искове и като неоснователни. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода 20.12.2001г. до 27.01.2014г. Наред с това се възразява, че в периода 20.12.2001г. до 24.06.2007г. ответникът не е бил собственик на имота, а през периода 24.06.2007г. до 21.05.2014г. ответникът и съпругата му не са живели в имота, който се е ползвал от друг съсобственик, поради което ответникът счита, че не дължи заплащане на ВиК услуги. Впоследствие и до 09.02.2016г. се поддържа, че никой не е ползвал имота. А на 09.02.2016г. ответникът и съпругата му са продали имота. Оспорва се претенцията и с твърдение, че ответникът не доказал да е предоставял ВиК услуги за процесния период, както и че отчитането не е извършвано надлежно. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения и се претендират сторените от ответника разноски в заповедното и исковото производство. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направените с отговора на исковата молба възражения. Поддържа, че представените два броя констативни протоколи за липса на осигурен достъп за извършване на отчет не могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като не са съставени по надлежния ред, липсва отразяване на свидетел. Сочи се, че представените протоколи се отнасят само за по един месец през 2014г. и 2015г., а за останалите периоди липсват такива протоколи. Счита се, че представените карнети не са подписани нито от служител, нито от потребител, поради което не се ползват с доказателствена сила. Сочи се, че на партидата за 2016г. има отбелязване, че водомерът е повреден, което е в противоречие с твърденията в исковата молба, че достъп до водомера не е осигуряван.  В хода на устните състезания ответникът поддържа направените възражения, като в евентуалност, моли за уважаване на исковете до размера, установен от вещото лице по допълнителната експертиза до размера на правата в съсобствеността.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са присъединени материали и служебно изготвени справки от ч.гр.д. № 1285 по описа за 2017г. на Варненски районен съд, ХVII състав, от които е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника и ** при условията на разделна отговорност за процесните суми /по ½ част срещу всеки длъжник/. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №682/31.01.2017г., като е постъпило в срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Приета е на л.103-107 от делото справка за недобора на частен абонат с № 1157777, с титуляр **, за обект, находящ се в гр. **.

Ответникът е ангажирал писмени доказателства досежно собствеността на имота, а именно: Постановление за възлагане от 01.06.2007г., с което е възложена върху  ½ ид. ч. от посочения обект /л.136 и 137/. С постановление за възлагане от 21.05.2014г., е възложен върху  и Д.С.Д. целият обект – апартамент номер 6, за който са начислени процесните задължения /л.138 и 139/. С нотариален акт №106, том I, рег. №896, дело №78/ 09.02.2016г., ** и Д.С.Д. продават на **процесния апартамент /л.140-142/.

Във връзка с указанията, дадени с доклада по делото, ответното дружество е представило карнет по партида на с абонатен №1157777 с титуляр ** за адрес гр. В, за която са отразени за периода от 25.02.2014г. до 26.05.2016г. начислявани служебни количества по 10 куб. месечно /л.181 и 182/.

Съставени и приети по делото са Констативен протокол №51/24.07.2014г., и Констативен протокол №68/25.08.2015г. от служители на ВиК – Варна, които след проверка на адрес гр. В за отчет на водомер са установили, че липсва достъп за извършване на отчет /л.179 и 180/.

Приобщено като писмено доказателство по делото е заявление за прехвърляне на партида от 02.06.2016г. от **за адрес гр. **. Към заявлението е приложен НА от 09.02.2016г., с който ** и Д.С. Донков продават на Ангелинка Христова процесното жилище /л.177 и 178/.

Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-018 от 09.06.2006 год. /л.5-14/ и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. /л.19-39/. Приобщено е и Решения №Ц-31/19.09.2011г. и №Ц-23/30.06.2016г. на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги /л.44 – 101/.

От заключението по изслушаната по делото първоначална съдебно-счетоводна експертиза /л.158-163/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода 26.02.2014г. до 30.05.2016г. възлиза общо в размер на 620.88 лева. Вещото лице изчислява лихвата за забава в размер от 110.03лв.

Съобразно заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.183-193/, последен отчет на процесния водомер с отразяване на действително потребено количество вода е извършен съобразно представена на вещото лице справка за недобора през 2003г. За процесния период месечното количество изразходвана питейна вода следва да се начисли по методика за липса на водомер съгласно чл.25, ал.8, т.1 ОУ и чл.39, ал.5 и ал.6 от Наредба 4/2004г. по 5 куб.м. за всеки обитател. Вещото лице сочи, че дружеството не се е възползвало от ал.6 на чл.39 от Наредбата и не е завишавало консумацията на всеки 3м. Вещото лице не е намерило данни за броя на обитателите в жилището. Съобразявайки представените писмени доказателства за собственост на процесния обект, вещото лице изчислява задълженията на ответника, както следва: за периода 26.02.2014г. до 25.06.2014г. – 29.85 лв. главница и 8.07лв. лихва за периода 29.03.2014г. до 24.01.2017г.; за периода 26.06.2014г. до 08.02.2016г. 219.70лв. главница и 36.84 лв. лихва за периода 28.08.2014г. до 24.01.2017г. Или общото задължение на ответника Д.Д. за периода 26.02.2014г. до 24.01.2017г. е в размер от 249.55лв. главница за служебно начислени 104.5 куб.м. и 44.91 лв. лихва.

            Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

            Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която е постъпило възражение на длъжника, както и че искът по чл.415 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

            Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на производството поради липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение с това в исковото производство. Видно е, че заявлението е подадено в условията на разделна отговорност, респективно исковете са предявени в размер, съвпадащ с половината на заявеното цяло вземане в заповедното производство, поради което е налице необходимият идентитет.

Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи, че ответникът е бил потребител по партида на платец № 1157777 за обект – имот, находящ се в гр. В за периода 26.02.2014г. до 08.02.2016г., който е присъединен към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените писмени доказателства досежно титулярите на правото на собственост върху недвижимия имот – постановления за възлагане и нотариални актове, описани по-горе в изложената фактическа обстановка.

Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49.

Видно е от представените карнети, че за процесния период са служебно начислявани количества вода. Ответникът не твърди да е предприемал действия по осигуряване на достъп и е видно от приетите констативни протоколи от 25.08.2015г. и 24.07.2014г., съставени от длъжностно лице на ВиК – Варна и подписани съобразно изискването от още едно длъжностно лице на дружеството, че в период от повече от една година не е осигуряван достъп за отчет на потребените в имота количества вода.

Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата в редакциите и от ДВ бр.88/08.10.2004г. и от ДВ бр.63/17.08.2012г., всеки потребител поставя индивидуален водомер след водопроводното отклонение и поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. В процесния случай ВиК операторът, при неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп, не е имал информация дали в процесния имот е монтиран водомер, респективно дали същият е бил изправен – видно е, че последен реален отчет е извършван през 2003г. След промяната в собствеността на имота през 2016г. в карнета е налице отбелязване, че водомерът е повреден. Т.е., съобразно цитираната уредба, неизправна страна в облигационната връзка е ищецът - потребител, който не е предприел необходимите действия да поддържа надлежно средство, което и да е достъпно на оператора да отчита потребяваните в имота количества вода. При извода за неизправност на потребителя и доколкото се установява от документите за собственост, че за имота в процесния период е имало двама собственици, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява количествата доставена вода по методиката закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. в минимален размер от 5 куб.м. месечно за всеки обитател.

Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода 26.02.2014г. до 08.02.2016г. С оглед обстоятелството, че се установи по делото наличието на прехвърлителна сделка от 09.02.2016г., след който момент ответникът не е бил потребител на ВиК услуги, то отговорността му за заплащане на начислените суми не следва да бъде ангажирана. В тази връзка съдът не възприема становището на ищеца, че разпоредбите на Общите условия обуславя дължимост на остойностените услуги от стария собственик. Към момента на завеждане на заповедното производство и преди предприемане на събиране на суми, ищецът е бил уведомен от новия собственик за промяната в собствеността и следва да приложи последиците на чл.61, ал.2 от ОУ, като начисли дължимите суми на действителния собственик - потребител.

По отношение размера на дължимата главница, съдът намира, че следва изцяло да кредитира заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като обективно, компетентно дадено и съобразяващо притежавания от ответника дял в съсобствеността за процесния период.

С оглед оттегляне на претенциите в частта, в която ответникът е оспорил вземанията поради изтекла погасителна давност, съдът не обсъжда това възражение.

С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 249.55 лв. , за периода от 26.02.2014г. до 08.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата над 249.55 лв. до предявения размер от 310.44 лв.,  и за периода 09.02.2016г. до 26.05.2016г., в който ответникът не е имал качеството на потребител на ВиК услуги.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В.и к.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 29.03.2014г. до 24.01.2017г. Претенцията следва да бъде уважена до установения с неоспореното заключение на вещото лице размер от 44.91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 24.01.2017г. За разликата над тази сума, до предявения размер от 55.02 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Искът подлежи на отхвърляне и за периода 26.02.2014г. до 28.03.2014г. доколкото за този период ответникът не е бил в забава за заплащане на задължението по първата фактура от 26.02.2014г.

По разноските в производството:

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., както и с размера на оттеглената част от претенциите, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част в размер от 8.98лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски съразмерно с уважената част в размер от 41.37лв. за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.

В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение и депозит за допълнителна експертиза в размер от 126.28лв.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 249.55 лв. /двеста четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница за ВиК услуги по партида на платец № 1157777 за обект – имот, находящ се в гр. В, за периода от 26.02.2014г. до 08.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 44.91 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.03.2014г. до 24.01.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 682/31.01.2017г. по ч.гр.д. № 1285 по описа за 2017г. на Варненски районен съд, ХVII състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 249.55 лв. /двеста четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ до предявения размер от 310.44 лв. /триста и десет лева и четиридесет и четири стотинки/,  и за периода 09.02.2016г. до 26.05.2016г., както и иска за обезщетение за забава за разликата над 44.91 лв. /четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, до предявения размер от 55.02 лв. /петдесет и пет лева и две стотинки/ и за периода 26.02.2014г. до 28.03.2014г., на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 8.98 лв. /осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1285 по описа за 2017г. на Варненски районен съд, ХVII състав, разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 41.37 лв. /четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски за заплатена държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 126.28 лв. /сто двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар и депозит за експертиза, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: