Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.09.2021 г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния
съдия гр. д. № 950 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с
която са предявени положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2019 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответниците за обект, находящ се в гр.
София, ЖК „в-1“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., аб. № ., на стойност 1830,19 лева.
Сочи, че ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се
изготвяли от „Т.С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по
който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имот се начислявали от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Б.Б.“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Тъй като ответниците не заплатили в срок задълженията си,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 8021/2020 г. по
описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 521/26.08.2020 г. в
полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците
подали възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на
ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата М.Т.
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 915,09 лева - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ЖК „в-1“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., аб. № ., за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 124,65
лева, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 10.02.2020 г., сума за дялово
разпределение в размер на 14,66 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019
г., както и 2,80 лева – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 14.02.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено и по отношение на ответницата Н.Т., че дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 915,09 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „в-1“, бл. ., вх. „Б“,
ап. ., аб. № ., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва за забава в размер на 124,65 лева, начислена за периода от 15.09.2017
г. до 10.02.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 14,66 лева за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 2,80 лева – мораторна лихва
за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до
14.02.2020 г.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано,
не изпраща представител.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител. Въпреки дадената им възможност за писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК не са депозирали такъв. На същите са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подадат в срок отговор
на исковата молба и не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответниците са получили препис
от исковата молба и приложенията към нея, съответно на 08.02.2021 г. и на
28.05.2021 г., не са представили в срок отговор на исковата молба, като не са се
явили и не са се представлявали в първото заседание по делото, без да са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, указани са им последиците
от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването им в първото заседание по делото, както и че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът доказва направени разноски в производството по делото
в общ размер на 274,38 лева, от които 124,38 лева – внесена държавна такса и 150,00
лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство,
които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени от ответниците.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:.., със седалище и адрес на
управление:***, сума в размер на 915,09 лева (деветстотин и петнадесет лева и
девет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „в-1“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., аб.
№ ., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава
в размер на 124,65 лева (сто двадесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки),
начислена за периода от 15.09.2017 г. до 10.02.2020 г., сума за дялово
разпределение в размер на 14,66 лева (четиринадесет лева и шестдесет и шест
стотинки) за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 2,80 лева (два
лева и осемдесет стотинки) – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 14.02.2020 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:.., със седалище и адрес на
управление:***, сума в размер на 915,09 лева (деветстотин и петнадесет лева и
девет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „в-1“, бл. ., вх. „Б“, ап. ., аб.
№ ., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава
в размер на 124,65 лева (сто двадесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки), начислена за периода от 15.09.2017 г. до 10.02.2020 г., сума за
дялово разпределение в размер на 14,66 лева (четиринадесет лева и шестдесет и
шест стотинки) за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 2,80 лева
(два лева и осемдесет стотинки) – мораторна лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 14.02.2020 г.
ОСЪЖДА М.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:.., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 274,38
лева (двеста седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) – направени разноски в производството по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“ ООД.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.