№ 2899
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510893 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Т. П. срещу решение от 25.03.2023
г. по гр.д. №55244/2022 г. на Софийския районен съд, 163 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД за
обща сума в размер на 2283,29 лв., от които 2238,83 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.08.2022 г. до изплащане на вземането, 44,46 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2022 г. до
изплащане на вземането, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, жк. ****, аб. №275088 /инсталация **********/, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК гр.д. № 3851/2022 г. по описа на СРС, 163 състав, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно - постановено в нарушение
материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че по делото не е установено, че е
потребител на топлинна енергия и вещен ползвател на имота. Поддържа, че законна лихва
не се дължи от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, както и че не се дължат
и сумите за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия и за главницата за дялово разпределение са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която са отхвърлени изцяло
предявените установителни искове за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия
и дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представения нот. акт за собственост за дарение на недвижим имот №7,
т.ХVІ, н.д. №2606/07.07.1988 г. се установява, че ответникът е съсобственик на процесния
апартамент през процесния период. Налице е изходяща от ищеца молба от 17.06.1993 г. до
ищцовото дружество за откриване на партида за процесния недвижим имот.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
2
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.
Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчети на уредите/.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.4, което в случая е налице. Ето защо, на
ищеца се дължи и законната лихва от датата на предявяване на иска, което в случая е
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4665 от 25.03.2023 г., постановено по гр.д.
№55244/2022 г. по описа на СРС, ГО, 163 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3