№ 14606
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110105805 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗ“ АД срещу АПИ,
за осъждане на ответника на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД
за сумата от 1200 лева, частичен от 2183,09 лева – главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по преписка № ********* за
възстановяване на увредения в следствие на ПТП, настъпило на 10.07.2022г.,
л.а. Ф К с рег. № *** и направените обичайни разноски за неговото
определяне в размер на 15 лева, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.07.2022г. на пътя от гр. Пловдив към гр.
София, преди влизането в гр. София, е настъпило ПТП, при което л.а. Ф К с
рег. № *** попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за
движение, в резултат на което са нанеси вреди по автомобила. Ищецът сочи,
че е застраховател по полица № 0320219907025685 по имуществена
застраховка „Автогрижа“ на посоченото МПС. Поради това във връзка с
уврежданията на МПС-то била предявена претенция пред ищеца и била
образувана ликвидационна преписка № *********, като за възстановяване на
уврежданията по процесния автомобил, извършено от сервиз „МОТО ПФОЕ“
ЕООД, било изплатена сума на по фактура в размер на 2168,09 лева, ведно с
обичайните разноски в размер на 15 лева. До ответника била изпратена
регресна покана с изх.№ *********/30.11.2023г., но ответникът не заплатил
претендираната сума, поради което се моли за осъждането му за сумата, ведно
с лихва за забава от исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пътна инфраструктура“ е подал
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
1
механизма на ПТП, наличието на препятствие на пътното платно и наличието
на покрит застрахователен риск. Твърди, че липсва описание на размера и
особеностите на препятствието, причина за настъпване на ПТПто. Сочи, че
липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал.1,т.3 от Наредба № I-167 от
24.10.2002г. и чл. 2, ал. 2 от Наредба №I3 -41/12.01.2009г. Посочва още, че
представената застрахователна полица не съдържа задължителните реквизити
и по-конкретно липсва посочване на покритите рискове. Твърди, че
проведената от ищеца процедура е в нарушение на общите условия за
застраховка „Каско на МПС“, като не са събрани доказателства дали са налице
някои от условията, изключващи изплащане на обезщетение. Сочи, че в
конкретния случай е било задължително посещение на мястото на
произшествието от страна за службите за контрол на МВР, доколкото
автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход. На следващо място
оспорва наличието на причинно-следствена връзка, тъй като щетите се дължат
на обикновено ползване на МПСто. Посочва, че е възможно съпричиняване от
страна на водача, като същият се е движил в нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
С протоколно определение съдът е допуснал поисканото от ищеца
изменение на иска на основание чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен
за сумата от 2057,05 лева, частичен от сумата в размер на 2138,09 лева.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3
от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в
срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на
задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената
вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на
участък от пътя, който е компрометиран.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването
на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване
на вредата.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм,
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие, размерът на
вредите, както и и с това дали водачът на процесното превозно средство е
съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
2
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
Установено е по делото от събраните писмени доказателства, че МПС
марка л.а. Ф К с рег. № *** било застраховано при ищцовото дружество на
основание автомобилна застраховка „Автогрижа", полица №
0320219907025685 с валидност от 15.12.2021г. до 14.12.2022г. за
застрахователна сума от 17333 евро. Според приложимата клауза "пълно
каско" застрахователят покрива частично увреждане на застрахованото МПС,
причинени при настъпване на ПТП.
Видно от приложените по делото Общи условия, същите са приети от
Управителния съвет на дружеството ищец с Протокол № 32 от 28.07.2021г. в
сила от 16.08.2021г., поради което е неоснователно възражението в отговора
на исковата молба, че не са били действащи към датата на сключване на
застраховката и към датата на процесното ПТП. Съгласно чл. 27.3. от Общите
условия за увреждания по гуми, джанти и тасове се изплаща обезщетение
само ако те са настъпили вследствие на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая,
процесното събитие категорично представлява ПТП, доколкото попадането в
препятствие по пътя представлява събитие, възникнало в процеса на движение
на автомобила, което е предизвикало повреда на пътното превозно средство и
материални щети.
Не се спори по делото, че ищецът е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 2168,09 лв., която сума е изплатена с
преводно нареждане за кредитен превод на 28.07.2022г.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетел, които
съдът цени като ясни, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от
останалите данни по делото, както и от заключението по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно и
компетентно се установяват деликта и причинната връзка с вредите. В тази
връзка съдът намира, че на 10.07.2022г., около 14:00 часа, на пътя между гр.
Пловдив и гр. София лек автомобил „Форд“, модел „Куга“ с рег. № ***,
движейки се по пътя между 3ти и 4ти километър преди гр. София попада в
неравност (дупка) на пътното платно, като вследствие на ПТП са повредени
предна дясна джанта, задна дясна джанта и предна дясна гума на автомобила.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че щетите по л.а.
„Форд“ са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Възражението на ответника за друг механизъм на ПТП не се подкрепя от
3
данните по делото.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което
и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се
приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
му е именно ответникът. Същият като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди,
свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Предвид гореизложеното съдът намира, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Неотносима към предмета на делото е липсата на снимков материал от
произшествието. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е
установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма
ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за
установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена
връзка.
На следващо място, възражението за липса на изготвен протокол за ПТП
също е неоснователно. Процесното произшествие не попада в нито една от
хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР
да посетят задължително мястото. Съгласно чл. 125, ал.1, т. 8 от ЗДвП,
службите за контрол на МВР посещават мястото на ПТП само когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди, за
което липсват данни по делото. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № І з-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (изм. и доп. ДВ. бр. 19
от 28.02.2017 г.), не е задължително при повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС да се съставя протокол от органите на МВР. От
свидетелските показания се установява, че с помощта на помощна гума колата
е била извозена до сервиза, като не се е наложило викане на пътна помощ.
Поради което не може да се приеме, че моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход, съответно е било наложително
идването на контролните органи.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
4
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по
съдебната авто-техническа експертиза, се установява, че възстановителната
стойност на щетите възлиза на 2042,05 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача. От разпита на
свидетеля се установява, че автомобилът се е движел със скорост около 100
км/ч., която е в рамките на разрешената в ЗДвП за процесния вид път. Не се
събраха доказателства да са били налице условия, които да са изисквали
повишено внимание на водача - мокра пътна настилка, мъгла, заледяване или
др. В този смисъл, настоящият състав намира, че поведението на водача на
л.а.Форд е изцяло съобразено с конкретната пътната обстановка, като не може
да се очаква от него да предвижда наличието на дупки по пътното платно и то
на високоскоростен път, каквато е магистралата, още повече пък
необезопасени и необозначени.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя,
който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в
размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 2042,05 лв, като към
тази сума следва да се прибавят и направените от застрахователя разноски по
определяне на обезщетението от 15.00 лв или общо сумата от 2057.05 лева.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има само ищецът.
Същият е претендирал разноски в размер на 82,28 лева – внесена
държавна такса, 400 лева депозит за изготвяне на САТЕ, и 50 лева депозит за
разпит на свидетел и 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът като
взе предвид ниския материален интерес, както и ниската фактическа и правна
сложност на делото намира че юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АПИ със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”М” № 3, да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „АД“ № 68, сумата от 2057,05 лв., частичен иск от
сумата в размер на 2183.09 лева, представляваща невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение в размер на 2042,05 лева по преписка №
********* за възстановяване на увредения в следствие на ПТП, настъпило на
10.07.2022г., л.а. Ф К с рег. № ***, и направените обичайни разноски за
неговото определяне в размер на 15 лева, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АПИ със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”М” № 3, да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „АД“ № 68, сумата от 632,28
лева разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6