РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110175655 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
412376/18.12.2024 г. на *********** АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. *************, представлявано от изпълнителните
директори П.Д. П. и А. Б. А., срещу ************ ЗАД, с ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от
изпълнителните директори Н. Д. Ч. и И. И. Г..
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2022 г. около 14:00 часа в гр. Н.
е реализирано ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил,
марка „Шевролет“ модел „Каптива“, с рег. № *********, в резултат на
което са причинени щети на МПС „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. №
********. Поддържа, че лек автомобил, марка „Шевролет“ модел „Каптива“, с
рег. № *********, при предприета маневра за паркиране, поради недостатъчен
контрол върху автомобила, удря паркирания лек автомобил „Шкода“, модел
„Супърб“, с рег. № ********, на който са нанесени щети в предна част. Сочи,
че за увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Каско“
при ищцовото дружество – полица № ********** със срок на действие от
00:00 часа на 15.02.2022 г. до 24:00 часа на 14.02.2023 г., покритие по Клауза
„А“ /пълно Каско/, съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС,
при договорена застрахователна сума в размер на 20 290 евро.
Ищецът излага, че след постъпване на заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, при него е образувана щета № ************.
1
Ремонтът и отстраняването на вредите по лекия автомобил е възложен на
доверен сервиз на застрахователя, а именно „***********“ ООД. Цената на
ремонта е в общ размер на 3 316,12 лв. с ДДС, за която сума е издадена
Фактура № **********/31.08.2022 г. Освен това, допълнително са направени
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.
Ищецът поддържа, че след изплащане на обезщетението на 10.10.2022 г.,
и поради обстоятелството, че делинквентът е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното
дружество, издадена за лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Каптива“, с
рег. № *********, ищцовото дружество се е суброгирало в правата на
увреденото лице срещу застрахователя на виновния водач, а именно ответното
дружество – ************ ЗАД. Твърди, че е изпратил регресна покана за
заплащане на сумата от 3 331,12 лв. и че е последвало плащане от ответното
дружество в размер на 2 487,29 лв., която се явявало частично плащане. С
оглед на извършеното частично плащане, ответникът признавал претенцията
по основание, като спорен оставал единствено въпросът досежно размера на
застрахователното обезщетение.
Ищецът предявява частичен иск за сумата от 300,00 лв., предявен
частично от 843,83 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва за забава върху претендираните суми
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както
и сторените по делото разноски. На 26.09.2025 г. ищецът е входирал писмена
молба, с която моли съдът да допусне увеличение на предявения иск по реда
на чл. 214, ал.1 ГПК, като моли същият да се счита за предявен за пълния
размер от 843,83 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на претенцията. С
протоколно определение от 30.09.2025 г. съдът е приел изменение на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че ПТП е настъпило по
вина на ищцовия водач. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между твърдяното ПТП и вредите, които претендира ищцовото дружество.
Поддържа, че изплатеното обезщетение значително надвишава действително
претърпените вреди. Моли съда да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ. Претендира разноски.
Във връзка с изменението на иска, ответникът моли съда да вземе
предвид факта, че спрямо увеличената част на иска /разликата между
изменената цена на иска (689,63 лв.) и първоначално претендираната сума
(300,00 лв.)/, законната лихва за забава следва да се дължи от 30.09.2025 г.
- моментът на приемане на изменението на иска от страна на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, по свое убеждение, и съобразно чл. 12 ГПК, достигна
до следните фактически и правни изводи:
2
По иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде успешно проведен предявеният иск с правно основание чл.
411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане следва да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на
чл. 45 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което е извършено виновно, да са
налице вреди и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието.
В случая посочените предпоставки са налице.
С протоколно определение от 30.06.2025 г. са обявени за безспорни
следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място,
между водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач
на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3 316,12 лева. Безспорно е и обстоятелството, че е налице плащане
на процесната щета от ответното към ищцовото дружество в размер на 2
487,29 лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
За настъпилото ПТП е представен двустранен констативен протокол,
съставен от водачите на процесните МПС-та, от който се установява, че на
04.06.2022 г. около 14:00 часа в гр. Н. е настъпило ПТП, причинено при
извършване на маневра за паркиране. Водачът на лек автомобил „Шевролет
Каптива“ с рег. № *********., поради липса на достатъчен контрол върху
управлението, е ударил паркирания автомобил „Шкода Супърб“ с рег. №
********, като в резултат на удара са нанесени материални щети в предната
част на последния автомобил.
С оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и неуспешното оборване
от страна на ответника, както и поради факта, че причинителят на вредата сам
е признал вината си в двустранния констативен протокол, настоящият състав
счита, че безспорно е налице виновно поведение от страна на застрахования,
поради което възраженията на последния относно липсата на вина са
неоснователни. Съдът намира, че ПТП е настъпило по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е
длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
3
управлява. Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е
съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП
превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да
установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени,
какъвто е и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на
двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника. По
своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има
характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на
водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се
ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези
изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор
между страните в процеса подлежат на установяване с всички други
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства и заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно, изготвено от специалист в областта на автотехническата
експертиза, и прието без възражения от страните, съдът приема, че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение единствено на
водача на застрахования при ответника автомобил, от което в причинна
връзка са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ищеца автомобил. Съдът намира за установено, че всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са налице,
поради което в полза на увредения е възникнало вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата.
Налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр. д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на
вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на
горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
4
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите без овехтяване възлиза на 3794,30 лв., с ДДС. Регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди
/3794,30 лв.с ДДС/ и на извършеното плащане /3 316,12 лв.- съгласно фактура
№**********/31.08.22г. и преводно нареждане за кредитен превод от
10.10.22г.- л.14-16 от делото/, а в случая - в размера на плащането. Съдът
приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, която с включени ликвидационниш разноски възлиза на
3331,12лева . Безспорно извършеното плащане от страна на ответното
дружество е в размер на 2 487,29 лв. Общият размер на неизплатения дълг
възлиза на 843,83 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло до размера на действително претърпените
и останали необезщетени вреди от 843,83 лв, като върху вземането следва
да се присъди и законната лихва за забава.
По претенцията за законна лихва върху увеличената част на иска:
Правната теория и съдебната практика последователно приемат, че
правото на законна лихва поради забава, в която длъжникът изпада от
деня на предявяване на иска, представлява последица от самото
предявяване на исковата молба за парично притезание. С подаването на
исковата молба възниква задължение за ответника да заплати законната лихва
върху спорното парично вземане за бъдещ период – от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата.
Правото на законна лихва е акцесорно спрямо главното парично
вземане – то възниква, съществува и се погасява заедно с него, както и се
прехвърля или залага съвместно с главния дълг. Следователно последиците от
предявяването на иска имат отражение и върху акцесорното право на лихва,
доколкото и двете са свързани с едно и също материално право.
В тази връзка, при предявяване на частичен иск, който впоследствие е
увеличен, приложение следва да намерят разрешенията, дадени в т т.1 от ТР
№ 3/22.04.2019 г. по т. д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР №
1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
по делото, с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като
предмет на делото само част от спорното субективно материално право. В
хипотезата на частичен иск, непредявената част от вземането остава извън
предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а законна
5
лихва не се начислява. Увеличението на размера въвежда разликата като
предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от момента на
въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране, прекъсване на
давността и начисляване на законна лихва. С увеличаване на исковата
претенция, вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този
момент не е била предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото
вземане става предмет на спора и от момента на подаване молбата по
чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на
законната лихва върху увеличената част.
В конкретния случай ищцовото дружество първоначално е предявило
частичен иск за 300,00 лв. от общо дължими 843,83 лв., представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение, с оглед приетата САТЕ. В хода на
процеса искът е увеличен до 843,83 лв. С оглед на гореизложеното, законната
лихва върху първоначално претендираната сума от 300,00 лв. се дължи от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., а законната лихва
върху разликата над 300,00 лв. до 843,83 лв. /до който размер следва да
бъде уважена претенцията за главница/ – от датата на подаване на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК- 26.09.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, в размер
общо на 830 лева , включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаглаждение в размер на 480лв. с ДДС , депозит за експертиза и такса за
съдебно удостоверение. Предвид изхода на делото ответникът няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
************ , ЕИК **********, да заплати на ************** АД, ЕИК
******, сумата от 843,83 лева, представляваща неизплатено регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”
за вреди на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, с рег. № ********,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.06.2022 г. в
гр. Н., заедно със законната лихва върху главницата както следва: върху
първоначално претендирана главница от 300,00 лв. – от 18.12.2024 г. , и върху
543,83 лв. /като разлика между първоначално претендираното и увеличения
размер на иска/ – от 26.09.2025 г. , до окончателното изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ************ , ЕИК
**********, да заплати на ************ АД, ЕИК: ******, сумата от
6
830лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7