Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 16.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, трети граждански
състав, в открито съдебно заседание от 24.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при секретаря Мартина здравкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова,
АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 416 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателката Т.М.А., ЕГН **********, xxx,
сочи, че обжалва в срок Решение на Общинска служба Земеделие гр. Лом, по
преписка с пореден № 4 от протокол № 4/08.08.2017г., като незаконосъобразни и
издадени в противоречие с материалния и процесуалния закони.
Навеждат се доводи , че бабата на
жалбоподателката на 15.06.2016г. била подала заевление с вх.№ 716, и е поискала
възстановяване в реални граници на имот, който бил образуман от имот № 850015 с
площ от 2,756 дка, представляващ – нива , в землището на с.Замфир,
м.“Садовете“.
Навежда твърдения, че спрямо същият имот било
издадено решение за признаване правото на събственост № Б308 от 21.11.1996г. и
били идентифицирани границите. Заплатена била и съответната такса.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което да възстанови правото на собственост върху процесната нива.
Въззиваемата
Общинска служба "Земеделие" Лом вземат становище по жалбата. Сочат, жалбата
е неоснователна, аргументирайки се подробно за това. Молят съда да я остави без
разглеждане.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК,
намира за установени следните обстоятелства:
Жалбата е неоснователна.
Чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ предвижда, че отказите на общинските служби по
земеделие могат да се обжалват пред районния съд, който решава спора по
същество. На обжалване подлежат само
изричните откази. Това е така, защото законът не съдържа разпоредба, по
силата на която непроизнасянето на службата в установения срок да се смята за
мълчалив отказ да се издаде решение с произтичащата възможност да бъде
обжалван. Независимо от горното в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ не може да
се обжалва мълчалив отказ, предвид изискването за съобщаване на
решенията на службата. Непроизнасянето в срок, релевирaно като мълчалив отказ,
не може да съобщава по реда на ГПК, а само съобщените откази подлежат на
обжалване, от което следва, че това са изричните, но не и мълчаливите откази.
Позитивните решения на общинската служба, т.
е. решенията, с които се уважават подадените заявления, са изключени от
съдебния контрол по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, предвид изричната разпоредба, че само откази могат
да се обжалват.
Отрицателните решения могат да се обжалват
само от страната, направила искане за връщане на земеделски земи. Очевидно е,
че общинската служба не може да атакува собствените си актове, а трети лица,
неучаствували в производството пред нея, нямат правен интерес да оборят
решението, тъй като с позитивен акт, но не и с отказ могат да се засегнат техни
права или интереси.
От горното следва и изводът, че в производство
по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е недопустимо при мълчаливите откази.
Според буквалното възприемане на текста на чл. 14, ал.3 изр.1 ЗСПЗЗ на обжалване пред районния съд подлежат отказите на
службата да се произнесе. Действителният смисъл на посочената разпоредба е
по-широк. Предвиденият съдебен контрол обхваща преди всичко решенията, с които
общинската служба е отказала да уважи заявлението, а не единствено отказът от
произнасяне. Отказ, т. е. отрицателен акт на общинската служба, подлежащ на
обжалване, е всяко несъвпадение между исканията в заявлението за връщане на
земеделски земи и постановеното решение. По своя характер производството по чл. 14, ал.3 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи е
административно, но с отклонения, предвидени в специалния закон, с който е
уредено, т. е. касае се за особено административно производство, а не за Т.,
близко до охранителното.
Решенията на общинската служба по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, тъй като отговарят на
предвидените изисквани.
Общинските служби по земеделие са държавни
органи по поземлената собственост, които се образуват при общинските съвети и
се назначават от министъра на земеделието - чл. 31 и чл. 33 ЗСПЗЗ.
Същите са овластени като колективен орган да издават решения, с които се
произнасят по подадените заявления за възстановяване на права върху земеделски
земи. С решенията се създават права или се отказват такива.
Правото на собственост върху земеделските
земи се възстановява по силата на закона, но за конкретното връщане на земята
по възстановеното право на собственост е предвиден специален ред и органи в
това отношение. Този ред е административен, а решенията на общинските служби са
индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за
законосъобразност, доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ, не съдържа
особени разпоредби.
За да върне претендираната от заявителя земя,
общинската служба съобразява дали са налице условията на закона за възстановено
право на собственост и постановява връщане в съществуващи или възстановими
граници или с план за земеразделяне или отказва искането. Единствената възможност
за връщане на земята, предмет на ЗСПЗЗ, е по реда, установен в този закон, т. е. с решение
на поземлената комисия, респ. на съда, когато е подадена жалба по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Законът не предвижда друг начин за постигане на
посочения резултат.
Съдебното производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е за контрол върху индивидуален административен акт
на поземлената комисия по повод на подадената жалба, за разлика от исковите
производства по чл. 11, ал.2 - пропуснат срок за подаване на заявление, / която
възможност вече е приключила/ чл. 12, ал.4 - установяване на права върху имоти,
възстановени на други лица, чл. 14, ал.4 спор за материално право.
В конкретния случай, от доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин, че липсват доказателства за процесния
имот да е подадено заявление за възстановяване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.М.А., ЕГН
********** против Общинска служба „Земедеблие“ Лом, за възстановяване правото на собственост
върху нива с площ от 2,756 дка, в землището на с.Замфир, м.“Садовете“, като
НЕДОПУСТИМА;
Срещу
решението може да се подаде касационна жалба пред Административен съд Монтана
по реда на АПК в 14 дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: