Р
Е Ш Е Н И Е
№
454
гр. П., 24.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2484 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника И.Д.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 427,45 лева, от които сумата от сумата- 375,02 лв. /триста седемдесет
и пет лева и 02 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 52,43 лв. /петдесет и два лева и 43 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., , ведно със законната лихва
върху главницата 375,02 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № *****
по
описа на съда за 2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П„.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. Е.М., срещу И.Д.И., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата- 375,02 лв. /триста седемдесет и пет
лева и 02 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 52,43 лв. /петдесет и два лева и 43 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., , ведно със законната лихва
върху главницата 375,02 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането,
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение
на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.12.2018г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№ *****/****г . по описа на Пернишки районен съд.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител-
адв. Г.Т. ***, е депозирал отговор на
исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият
оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото
Дружество. Твърди, че ответникът не е
собственик на процесния имот, както и че не е
абонат на Дружеството, като се оспорва и че не е ясно как се е формирала
претендираната сума. Оспорва се и приложеното извлечение от сметки. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани. Отправени са
доказателствени искания, а именно –ищцовото Дружество да бъде задължено по
смисъла на чл.190, ал.1 ГПК, да представи свидетелства, за първоначална и
последстваща проверки на топломера и сертификация за процесния период. Да
представи фактури за процесния период, както и протокол от ОС на ЕС за адреса
за избор на лице по чл.139б от ЗЕ за извършване на услегата за дялово
разпределение.
В последното по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, не се явява и не се
представлява.
Съдът с нарочно определение е обявил за
окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от 04.12.2019
год.. По делото, с оглед изясняване на спорните за делото факти са били
допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи,
приети по делото, приобщени са писмени доказателства- писмо от Директор
Дирекция „МПТ“ към Община П„.с изх.№ **/***-***/23.01.2020 г., ведно с
представено заверено копие на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“ бл*вх*ап**както и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **том V дело № ****/**** г. Видно от
представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „М.С.“ бл*вх*ап**то имотът е бил деклариран на името на лицето – Наташа
Владимирова Илиева, която е подала декларацията и е вписала, че е собственик на
имота. Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **том V дело № ****/**** г. /в копие/, се установява, че на дата
20.08.1998 г., същата е продала имота на ответника по делото.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 5925 от 13.11.2018.г. по ч. гр. д. №*****
по описа на съда за 2018 г. на ПРС, като заповедта е била връчена по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се
произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. писмо от Директор Дирекция „МПТ“ към
Община П„.с изх.№ **/***-***/23.01.2020 г., ведно с представено заверено копие
на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „М.С.“ бл*вх*ап**както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **том V дело № ****/**** г., се установяват следните обстоятелства:
видно от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. „М.С.“ бл*вх*ап**то имотът е бил деклариран на името на лицето
– Наташа Владимирова Илиева, която е подала декларацията и е вписала, че е
собственик на имота /като е вписала, че го е придобила пред 1997 г. посредством
покупка от Община-П./. Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **том V дело № ****/**** г. /в копие/, се установява, че на
дата 20.08.1998 г. /тоест една година след като го е закупила/, същата е
продала имота на ответника по делото, поради което и от така представените
доказателства, необорени от ответната страна, се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот. Тоест по
делото, безспорно се установява, че именно ответникът е собственик на процесния
недвижим имот.
Съдът
намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление
се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите
части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия
съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени
имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице
З. се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че през
процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено
е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки
вещото лице е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното
заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен
отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на
своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че
имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че
същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм
отчитането им и че дружеството Техемсървисиз, е било надлежно избрано за
извършване на процесната дейност. Фирмата за дялово разпределение е избрана от
етажната собственост и е сключен Договор № 269/19.11.2001 год. за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ в СЕС. Договор № 97 от 30.11.2011
год., със срок една година с клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението
да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на
договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
В случая, съобразно
назначената и изслушана по делото СИЕ,
която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на
задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П.,
ул. „М.С.“ */*/** за периода 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. е главница 375.02 лв. и лихва за забава на
месечните плащания за периода
от 10.07.2016 до 30.10.2018 г. в размер на 52.43
лв., общ дълг в размер на 427.45 лв.Размерът на
претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата
топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата ‘‘дялово
разпределение" на топлинна енергия, отразени в СИЕ, приложение към
експертизата.Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е
съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.При проверката в
електронната система на ищеца не се установиха извършвани плащания от страна на
ответника по задължението за топлинна енергия.В счетоводството на ищеца, сумите
от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “ Техем
сървисис ” ЕООД - “Директ” ЕООД за периода от 10.07.2016
г. - 30.04.2018 г. са въведени в системата за реално консумирана
топлинна енергия. С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на
претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни, както по
основание, така и по размер.
От
изложеното е видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по
делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите
суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на
претенцията е за общо 427,45 лева, от които сумата от сумата- 375,02 лв. /триста седемдесет
и пет лева и 02 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 52,43 лв. /петдесет и два лева и 43 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., , ведно със законната лихва
върху главницата 375,02 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № *****
по
описа на съда за 2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П„.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за
главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника,
с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.84 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 260 лв и 50 лв- държавни такси, които
следва да му се присъдят. Тоест общата дължима сума за разноски е 620 лева.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от общо 427,45
лева, от които сумата от сумата- 375,02 лв. /триста седемдесет и пет лева и 02 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г., сумата 52,43 лв. /петдесет и два лева и 43
ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., , ведно със законната лихва върху главницата 375,02 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
12.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр.
дело № *****
по
описа на съда за 2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П„.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,,
да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното
и исковото производства в размер на 620 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №*****/**** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: