Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.210 и следващите от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на С. И. Л. срещу Решение № 121/17.10.2023 г., постановено по а.н.дело № 180/2023 г. на Районен съд гр. [област], с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1058-000194/29.03.2023 г., издадено от ВПД Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР-[област].

В касационната жалба се твърди неправилност на решението на районния съд като постановено в нарушение на закона. Конкретно се прави възражение,че Л. не е напуснал самоволно местопроизшествието, а по настояване на собственика на другите автомобили е бил приканен да се прибере у дома. Затова деянието му не било съставомерно по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП.

На следващо място в жалбата се възразява срещу определения максимален размер на административните наказания, предвид обстоятелството,че е шофирал в нетрезво състояние, което обстоятелство е било основание за налагане на наказанията му по н.о.х.дело №159/2023г. на Районен съд-[област].

При описаните в жалбата оплаквания се иска постановяване на решение,с което да се отмени изцяло решението на РС-[област] и да се отмени НП. Алтернативно се предлага да се измени НП по отношение размера на наложените кумулативно наказания като бъдат определени същите в минималния размер по закон.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адвокат П. поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – началник Сектор „Пътна полиция“-[област], редовно призован, не изпраща представител.От пълномощника юрисконсулт В. е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата с твърдения,че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-[област] счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Административен съд-[област], като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното:

Наказателно постановление (НП) №23-1058-000194/29.03.2023 г. е издадено срещу С. Л. за това,че на 25.02.2023г. в 18.15 часа в [населено място], [улица]като водач на лек автомобил Фолксваген голф с рег.№[рег. номер] и виновен участник в настъпило ПТП с материални щети, за което има съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA номер 870845 и издаден Протокол за нанесени щети №1576523, в което ПТП няма съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с него, напуска местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, като се прибира в дома си, с което е нарушил чл.123 ал.1 б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на С. Л. са наложени наказания „глоба“ в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел в обжалваното решение, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, включително АУАН и НП са съставени съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е направен извод,че правилно е квалифицирано деянието на водача като нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП и съответно наложените наказания правилно са в предвидения законов максимум като се има предвид,че нарушителят е бил в пияно състояние.

 

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд за съставомерност на деянието на жалбоподателя С. Л. по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП. Напускането на мястото, на което е станало ПТП с имуществени вреди, без да уведоми органите на МВР за станалото ПТП и без изясняване на обстоятелствата около него с другата страна – пострадалия, означава, че жалбоподателят е осъществил признаците на посоченото в НП административно нарушение.Това нарушение е осъществено не само от обективна страна, но и от субективна – виновно. Жалбоподателят като е употребил алкохол, сам се е поставил в състояние, при което не е уведомил МВР за станалото произшествие и не е бил в състояние да обсъжда обстоятелствата около причинените имуществени вреди.

Касационната жалба съдържа алтернативно искане за намаляване размера на наложените наказания към минималния размер от 1 месец лишаване от право да управлява МПС и глоба от 50лв.

В конкретния случай настоящият касационен състав намира за обоснован извода на въззивния съд,че пияното състояние на нарушителя представлява отегчаващо отговорността обстоятелство и затова законосъобразно наказанията на жалбоподателя са определени от АНО към максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Предвид изложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него се явява неоснователна.

При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция.Пред касационната инстанция ответникът е упълномощил юрисконсулт, който с писмено становище е взел отношение по процедурните въпроси и по съществото на спора на този етап от производството.Затова жалбоподателят ще следва да понесе разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-[област], в настоящия касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №121/17.10.2023г., постановено по а.н.дело №180/2023г. на Районен съд гр.[област].

ОСЪЖДА С. И. Л. от [населено място] да заплати на ОД на МВР-[област] сумата 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.