Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 11.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№751 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"П Ф
Б" АД/ и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит №*********/11.11.2016г., съгласно който на
ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1300 лв., при
договорна лихва в размер на 256,43 лв. Сочи, че общото задължение по кредита от
1556,43лв. е следвало да се погаси на 60 равни седмични погасителни вноски в
размер на 25,94лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
20.11.2016г., а на последната-07.01.2018г. Излага твърдения, че с подписване на
договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласие да заплати такса за
оценка на кредитно досие в размер на 65лв, която да бъде включена към
седмичните погасителни вноски, към които да се прибави сумата по 1,08лв. Сочи
се, че страните се договорили за допълнителна услуга, за която се дължи такса
„кредит у дома”, която за услугата за предоставяне на кредит по местоживеене на
кредитополучателя възлиза на сумата 332,66лв., разделена на 60 погасителни
вноски, всяка в размер на 5,54лв., а останалата част от таксата в размер на
776,20лв. се заявява, че е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
вноските. Сочи се, че е начислена и лихва за забава в общ размер 127,28лв. за
периода от 23.07.2017г до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът
заявява, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен кредит ,като е
погасена сума в размер на 1593лв., с която са погасени такса услуга кредит у
дома за предоставяне в брой на сумата по местоживеене на
кредитополучателя-193,90лв.,такса услуга „кредит у дома за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя-443,05лв., такса за
оценка на досие-37,80лв., договорна лихва-207,67лв., главница 700лв. Сочи се,
че срокът на договора е изтекъл на
07.01.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017г. и приложение №1 от 01.09.2018г към договора,
кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния
договор за заем и го е упълномощил да уведоми за това длъжника. Твърди, че на
адреса на заемодателя било изпратено уведомително писмо, изходящо от цедента,
върнало се в цялост от адреса на ответника. На следващо място посочва, че
ответникът може да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложенията
към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3703/2019г. по описа на ВТРС, като издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което
съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2
от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в
размер на 599,42лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
договорна лихва в размер на 48,76 лв. за периода 23.07.2017г.-07.01.2018г.,
сумата 27,20 лв. –такса за оценка на досие, за периода
16.07.2017г.-07.01.2018г.,сумата 138,76лв.-такса за услуга „кредит у дома”, за
периода 23.07.2017г.-07.01.2018г.,сумата 127,28лв.- обезщетение за забава за
периода 23.07.2017г по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК, в който отговор предявените искове са оспорени по основание и
размер. Особеният представител счита, че
ответникът не е надлежно уведомен за цесията и тя не е произвела правно
действие. Счита клаузите по договора за такси
„кредит у дома” за нищожни поради противоречие с добрите нрави, оспорва
като нищожна и възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. По отношение на клаузата,
уреждаща такса за услугата „кредит у дома” я счита за нищожна и на основание
чл.10а ал.2 от ЗПК. Прави искане за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.11.2016г.е между "П Ф
Б" ООД в качеството кредитодател и ответника И.Г.Ш. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит
№*********, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300лв.,
която сума кредитополучателят
удостоверява, че е получил с подписване на договора. В договора е уговорена
фиксирана лихва в размер на 256,43лв. за целия период на договора,
представляваща 31,82 % годишно, равняваща се на 48,0% ГПР. Съгласно договора
връщането на кредита е следвало да бъде
направено на 60 седмични вноски, всяка по 25,94 лв., като първото седмично
плащане се дължи на 20.11.2016г. В договора за кредит е включена
такса за оценка на досие в размер на 65лв., както и е посочено, че „П” може да
предостави на клиента допълнителна услуга, по негов избор, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричана „услуга кредит у дома”, която
услуга се предоставя срещу заплащане на такси „Кредит у дома”в размер на общо
1108,87лв.
С Договор за цесия от 01.07.2017г.
между „П Ф Б” ООД, от една страна като цедент и „И А М” АД, от друга страна
като цесионер, е прехвърлено вземането, произтичащо от процесния договор за
кредит, сключен между «П Ф Б” ООД и И.Г.Ш., а с приложение №1 от 01.09.2018г.
към договор за цесия е прехвърлено вземането в полза на «А за с на в». Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
Видно от известие /обратна разписка/ и
уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника в процеса, на
посочения от него адрес при сключване на договора, било изпратено такова, но не
е получено – върнато е в цялост.
На 11.12.2019г. ищцовото дружество подало
до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника И.Г.Ш.. Въз основа на заявлението на “***” ЕАД, гр.С е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2019г. по ч.г.гр.д.№3703/2019г.
на Великотърновски районен съд против длъжника И.Г.Ш. за заплащане на сумата599.42 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и две ст./
– главница по Договор за потребителски кредит с номер ***** от 11.11.2016г.; сумата 48.76 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет и
шест ст./ – договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 27.20 лв. /двадесет и седем лева и двадесет ст./ –
такса за оценка на досие за периода 16.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 138.76 лв. /сто тридесет и осем лева и седемдесет и
шест ст./ – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя за периода 16.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 323.15 лв. /триста двадесет и три лева и петнадесет
ст./ – такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя за периода 23.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 127.28 лв. /сто двадесет и седем лева и двадесет и
осем ст./ – обезщетение за забава за периода от 23.07.2017г. до
11.12.2019г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението 11.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за
сумата 25.29 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и девет ст./ - платена
държавна такса и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени
на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Видно от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за кредит, от
страна на ответника е внесена сума в общ размер 1593лв. В заключението е
посочено, че общото задължение по договора за кредит е в размер на 1137,29лв.,
в т.ч. главница в размер на 599,42лв., договорна лихва в размер на 48,76лв.,
такси оценка досие и такса за услуга „кредит у дома” в размер на 489,11лв.,
лихва за забава в размер на 273,58лв., за периода 24.07.2017г.-16.12.2019г.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими
- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че между "П Ф Б" ООД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 60 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 20.11.2016г., последната е с падеж 07.01.2018г. По делото не е спорно, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит в размер на 1300лв.
Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника, доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера ***, доколкото в известието за доставяне е отразено, че пратката не е потърсена от получателя. С получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна, по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за извършена цесия.
Съдът намира за основателни възраженията на особения представител на ответника относно недължимост на сумите предмет на иска. Съдът намира, че процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК. Съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи. В настоящия случай съдът намира, че липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, дпълнителни такси и др., респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Видно от представените писмени документи не става ясно как е формирана сумата за погасителна вноска в размер на 25,94лв. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е посочено в стойността на всяка погасителна седмична вноска какъв е размера на главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира за основателни и възраженията на особения представител относно клаузите за такси „кредит у дома” и „оценка досие”, по които са налице искови претенции в настоящото производство, които клаузи са нищожни на основание чл.21 ал.1 и 2 от ЗПК. Съгласно чл.25 от договора за потребителски кредит е посочено, че само 30% от общия размер на таксата „кредит у дома” е за компенсиране на разходите на кредитора, което води до извод, че останалата част представлява печалба за кредитора. Така формулирана клаузата заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителски кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задълженя, определена с Постановление на МС. В случая тези такси не са включени в годишния процент на раходите и ако се добавят, ще надхвърлят лимита по чл19 ал.4 от ЗПК, което води до извод, че разпоредбата по договора уговоряща заплащането им е нищожна. На следващо място, по делото не са ангажирани и доказателства за извършване от страна на кредитора на услугата „кредит у дома” и направените от особения предсатвител възражения в тази насока са основателни. За да претендира заплащане на такса „кредит у дома” ищецът средваше да установи, че е извършил услугата, която претендира да му бъде заплатена. Що се отнася до таксата „оценка на досие”, която представлява дейност на кредитора по проучване на неплатежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че ищецът не доказа в какво се състои извършането на тази дейност, а освен това същата противоречи на забраната на чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при констатирана недействителност на процесния договор за кредит, ответникът следва върне само чистата стойност на кредита, без лихви и такси по кредита. В настоящия случай ответникът е получил като кредит сумата 1300лв. От заключението на вещото лице е видно, че плащането, което ответникът е направил по догвора за кредит е в размер на 1593 лв. При това положение, след като се приспадне заплатената от ответника сумата, не остава дължима по кредита сума, поради което предявените искове за установяване дължимост на сумата 599.42 лв.– главница по Договор за потребителски кредит с номер ********* от 11.11.2016г.; сумата 48.76 лв.– договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 27.20 лв. – такса за оценка на досие за периода 16.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 138.76 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода 16.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 323.15 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода 23.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 127.28 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.07.2017г. до 11.12.2019г., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед неоснователност на иска за главницата, неоснователна е и исковата претенция за лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/11.12.2019г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски за исковото и за заповедното
производство, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски
в негова полза.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК****, с адрес на управление: *******, законен представител: ***** срещу И.Г.Ш., с ЕГН **********,*** искове по чл.422 ал.1 от ГПК за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 599.42
лв. /петстотин деветдесет
и девет лева и четиридесет и две ст./ – главница по
Договор за потребителски кредит с номер ***** от 11.11.2016г.; сумата 48.76
лв. /четиридесет и осем
лева и седемдесет и шест ст./ – договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до
07.01.2018г.; сумата 27.20 лв. /двадесет и седем лева и двадесет ст./ – такса за оценка на досие
за периода 16.07.2017г. до 07.01.2018г.; сумата 138.76 лв. /сто тридесет и осем лева и
седемдесет и шест ст./ – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода 16.07.2017г. до
07.01.2018г.; сумата 323.15 лв. /триста двадесет и три лева и
петнадесет ст./ – такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода 23.07.2017г. до
07.01.2018г.; сумата 127.28 лв. /сто двадесет и седем лева и
двадесет и осем ст./ – обезщетение за забава за периода от 23.07.2017г. до 11.12.2019г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението /11.12.2019г./
до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1579 от 12.12.2019г. по частно
гр.дело 3703/2019г по описа на ВТРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3703/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: