Определение по дело №281/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 615
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100500281
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер 615                               17.02.2020 година                    Град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,     Трети въззивен граждански състав

На седемнадесети февруари,                две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                              ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Частно гражданско дело номер 281 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас чрез юрисконсулт АнаДимчева, против Определение № 10265 от 26.11.2019 г., постановено по гр. дело №8533/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил производството по гр. дело №8533/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас на основание чл.118, чл.119 ал.3, във вр.с чл.108 ал.2 от ГПК, като е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Царево.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и неподкрепено с доказателства по делото. Моли съда да го отмени. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Пред БРС е образувано производство с правно основание чл.178 ал.1 т.3, във вр. с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР по подадена искова молба от И.К.К. против частния жалбоподател.

 С отговора ответната страна по настоящото дело не е направила възражение срещу местната подсъдност на делото, а съдът позовавайки се на разпоредбата на чл.119 ал.3 от ГПК е счел, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Царевски районен съд, където е възникнало трудовото правоотношение според съда.

Пред настоящата съдебна инстанция частния жалбоподател е представил две заповеди №№ УРИ-251З-1986/17.06.2016 г. и УРИ-251З-1117/24.03.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Старши комисар Калоян Калоянов, като с първата ответникът по делото е назначен на длъжността „П.“ в група „О. п.“ към Районно управление – П., а с втората е преназначен на длъжност „М. а. ** с.“ в група „О. п.“ към същото районно управление.

За да постанови обжалвания по делото резултат, първоинстанционният съд е счел, че съобразно разпоредбата на чл.108 ал.2 от ГПК искове срещу Държавата и държавни учреждения, включително и поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чиито район е възникнало правоотношението от което произтича спора, изключая хипотезите на чл.109 и чл.110 от ГПК. Вземайки предвид възможността по чл.114 от ГПК предоставена на работника, съдът е счел, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд - Царево в чийто съдебен район се намира РУ – П..

Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за основателна, което налага отмяна на атакуваното определение. Съгласно чл.66 ал.3 от КТ, за място на работа следва да се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. Действително, според  разпоредбата на чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя и по мястото, където той обичайно полага своя труд, но в случая ищецът е предявил исковата си молба пред Бургаски районен съд, т.е. той не се е възползвал от възможността да води делото пред Царевски районен съд, като е предпочел подсъдността пред БРС.

За да се приложи специалната изборна местна подсъдност по чл.114 от ГПК, изключваща общата такава по чл.105 и чл.108 ал.1 от ГПК, по делото следва да е доказано уговореното с трудовия договор или определено по друг начин между страните обичайно място на работа, като преценката за това с оглед определяне на подсъдността, се извършва към датата на подаване на исковата молба /в този смисъл Определение №548/17.07.2012 г. по ч.гр.д. №474/2012 г. на Четвърто г.о. на ВКС/. Видно от представените пред настоящата инстанция заповеди, страна по тях, освен работника, е Директора на ОД на МВР – Бургас, като служебното правоотношение е възникнало в съдебния район на Бургаски районен съд. В този смисъл постановеното от първоинстанционен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за разглеждане на исковата молба.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯВА Определение № 10265 от 26.11.2019 г., постановено по гр. дело № 8533/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Царево.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                  2.