№ 350
гр. Враца, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200370 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от В.
ЦВ. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на
условията за условно – предсрочно освобождаване и представителя на Затвора – Враца
не е изтъкнал съществени доводи, в какво се изразява липсата на доказателства за
неговото поправяне.
Главен инспектор Р.В.- при Затвора - Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че при осъдения П. е започнала корекционната
работа, но плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем. Становището на
администрацията на Затвора - Враца е, че лишения от свобода не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК и молбата му не следва да бъде уважена. Излага още
съображения, че становището на социалния работник, изготвил доклада е, че въпреки
че договорените дейности в плана на присъдата се изпълняват, е необходимо работата
с лишения от свобода да продължи до изграждане на постоянни умения за
1
формулиране на проблемите и набелязване на стъпки за тяхното решаване.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца следва да се
отбележи, че макар у л. св. да е налице известен прогрес в поведението му към
настоящия момент, не може да се направи категоричен извод, че той демонстрира
достатъчно критично поведение към проявите си до този момент, поради което се
счита, че същия не дава достатъчно доказателства за своето поправяне.Същият не
осъзнава напълно своите дефицити, склонен е да повтаря допуснати в миналото
грешки. Поддържа, че е необходимо работата с лишения от свобода в условията на
затвора да продължи.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С Присъда №333 от 20.10.2020г. по НОХД № 675/2020г. по описа на Районен
съд – Видин на осъденото лице В.П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при "строг" режим на основание чл.57, ал.1,
т.2, б."в" НК.Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 НК съда е постановил
осъдения П. да изтърпи отделно отложеното наказание "лишаване от свобода" за срок
от 3 месеца.Присъдата е потвърдена с решение №2/10.06.2021г. по ВНОХД
№204/2020г. по описа на Окръжен съд – Видин. Приведеното по реда на чл.68, ал.1 НК
отделно наказание "лишаване от свобода" е изтърпяно от П..
Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 2 години е приведено в
изпълнение на 16.06.2021г., и до момента фактически е изтърпял 1 година, 1 месец и 13
дни. От работа му се зачитат 1 месец и 24 дни, от предварителен арест 7/седем/ месеца
и 13/дни/ дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 1 година, 10
месеца и 20 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 10 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска е регистриран нисък риск от рецидив – 38т.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения е слабо
2
критичен към собственото си поведение, с трайно изразена криминална насоченост,
без мотивация за промяна на досегашния начин на живот; "Умения за мислене" – не
разпознава проблемите си, което води до липсата на способност за тяхното решаване
по законосъобразен начин.
Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите
лишени от свобода. Липсват демонстрации на непристойно поведение или поведение
на липса на толеранс към малцинствените групи в затвора.Рискът от суицид и
самоувреждане е в ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък.
Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, като се
акцентира, върху криминалното му минало и престъпните му прояви.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации и разпознаване на
проблемите.
При междинна оценка на риска от рецидив е отчетено намаление на риска от
рецидив, като от 38 т. е намалял на 30т. Вследствие на това се наблюдава движение на
отделните показатели и като проблемни зони са останали очертани: "Отношение към
правонарушението" и "Умения за мислене".Отчетено е че у осъдения П. все още
липсват устойчиви нагласи за промяна на досегашния начин на живот.
Рискът от вреди спрямо служителите и останалите лишени от свобода е отчетен
в същите ниски стойности. Рискът от суицид и самонараняване запазва ниските си
стойности.
По време на престоя на осъдения П. е предоставена възможност за пълноценно
оползотворяване на свободното време, чрез включване в работни групи на основание
чл. 80 от ЗИНЗС като е работил като общ работник в строителството и като разносвач
на храната в кухнята на лишените от свобода до етажа.Включен е по негово желание да
участва в курс "Християнски ценности", в образователна програма "Създаване на
компютърна презентация", в клуб по интереси за изработване на коледни картички и
украса, в образователен курс "Опознай родината" и в религиозен курс.
За престоя на л.св. П. в Затвора няма наложени дисциплинарни наказания и има
две награди "Писмена похвала" и "Извънредна хранителна пратка".
Според ИСДВР, у осъдения не са налице доказателства за действителното
поправяне на осъдения, поради което е посочено в доклада, че работата с осъдения и
изпълнението плана на присъдата следва да бъде продължена, в посока изграждане на
устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на гъвкав модел на
мислене и поведение.Посочва се в доклада към затворническото досие, че плана на
присъдата не е изпълнен в пълен обем.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
3
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. П. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения и включването му в образователни и религиозни курсове, съдът
намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
Последвалото добро поведение на осъденото лице след промяна на режимът за
изпълнение на наказанието от "строг" в "общ", участието в трудови и религиозен курс,
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода П. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
4
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. ЦВ. П., роден на ***. в
гр.Мадан, област Смолян, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", определено
му с Присъда №333 от 20.10.2020г. по НОХД № 675/2020г. по описа на Районен съд –
Видин, с остатък 1/един/ месец и 10/десет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5