№ 19074
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110113406 по описа за 2025 година
Ищецът „Т. С.я“ ЕАД претендира за осъждане на М. Г. Ц. да заплати на ищеца
сумите, както следва: 679,46 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, 96,50 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2021 г. до 02.01.2024 г., 30,32 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2022г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и 3,73 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 02.01.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2024г. по ч.
гр. д. №1668/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника М. Г.
Ц. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. С., общ. И., ж.к.., бл, вх е., ап. аб. №. Посочва, че ответникът е
използвал същата за процесния период, като не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът
е изпаднал в забава. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати направените съдебни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
1
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14668/2024 г. по описа на СРС, 36 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тяхната
основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната цена; изискуемост на вземането.
С оглед становищата на страните заявени в хода на настоящото производство, както и
въз основа на приетите съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира за безспорни обстоятелствата, че ответницата, в качеството на собственик са
процесния апартамент, е имала качеството потребител през исковия период, че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № . е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно – ап. находящ се в гр. С.,
общ. И., ж.к.., бл, вх е., е бил топлофициран, че през исковия период ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия в количеството и с качеството посочено в исковата молба на
индивидуализираната стойност, както и че ответницата е в забава в изплащането на
претендираните суми.
С молба от 05.09.2025г. ищцовото дружество сочи, че в хода на процеса от
ответниците е извършено плащане, с което са погасени вземанията, предмет на
производството, включително дължимите разноски за внесени държавни такси. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и в заповедното производство.
С молба от 15.10.2025г. ответникът М. Г. Ц. отправя искане за прекратяване на
производството поради изплащане на пълния размер на задълженията към ищеца и прилага
като доказателство копие от платежни документи.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните
с исковата молба суми се потвърждава от „Т. С.я“ ЕАД, поради което заявените искови
претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ответната страна няма право на разноски, тъй като исковата претенция е отхвърлена
поради плащане, което е извършено след образуване на исковото производство.
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за
завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, поради което на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца сумата в общо размер от
900 лева, от които 50 лева - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 400 лева – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 350 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. С.я” ЕАД, ЕИК: .., със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Яст.” № срещу М. Г. Ц., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., ж. к. м, бл. вх., партер, оф., по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 679,46 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 96,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г.
до 02.01.2024 г., сумата от 30,32 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2022г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
2
от 09.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,73 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 02.01.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2024г. по ч. гр. д. №1668/2024г.
по описа на СРС, 36-и състав, поради заплащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Г. Ц., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т. С.я” ЕАД, ЕИК: .., сумата от 850 лева – разноски в настоящото производство,
и 50 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Н.“ АД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3