№ 248
гр. ***, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110114259 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
98997/10.04.2023 г./ на **** срещу О. К. С., с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб.
№ ****, а именно: 2 192.87 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2018 г. до м. 11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на
вземането; 617.97 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 29.09.2022 г.; 3.36 лв.
– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м.
11.2019 г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; 0.90 лв. –
мораторна лихва за периода от 27.01.2020 г. до 29.09.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57776/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през
исковия период топлинна енергия за имот с аб. № ****, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от **** по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение основава на клауза от
1
общите условия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57776/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от представеното от ищеца и неоспорено от ответника Постановление за
възлагане на недвижим имот от 07.10.2016 г. /л. 23 – 24/, влязло в законна сила на 27.06.2017
г., е видно, че преди началото на исковия период ответникът е придобил собствеността
върху апартамент № ****, находящ се в ****. В първото открито заседание той твърди, че
към 2019 г. не е бил собственик на имота, но не доказва това свое твърдение. Ето защо
съдът намира за доказано, че С. е бил собственик на топлоснабдения имот през целия
процесен период. Предвид изложеното съдът приема, че между ищеца и ответника е
възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съществувало през исковия период
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се
регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С протоколно определение от 28.09.2023 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е
доказан по основание и размер.
В първото открито заседание ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Възражението му обаче е преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Така е,
защото възражението за давност следва да бъде направено най-късно в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, а в случая препис от исковата молба и приложенията ведно с препис от
разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК са връчени на ответника лично /доколкото към този
момент той не е имал упълномощен процесуален представител за исковото производство,
защото адв. С. е имал пълномощно, изрично ограничено до процесуално представителство
за заповедното производство/, но в законоустановения 1-месечен срок той не е подал
отговор на исковата молба, респ. не се е позовал на изтекла погасителна давност, като
такова позоваване липсва и във възражението по чл. 414 ГПК.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло, като върху главницата той
дължи и законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на С. за стойността
на доставената в имота му топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено,
че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответникът е изпаднал в забава в
плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения
срок. С оглед датите на изравнителните сметки и на съобщенията към фактури съдът
намира, че началото на забавата е 16.10.2019 г. за главницата за периода от м. 05.2018 г. до
м. 04.2019 г. и 16.10.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 29.09.2022 г. съдът
3
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 581.35 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия е частично основателен – за сумата от 581.35 лв., а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. От писмените доказателства по делото се
изяснява, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвано от ****. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответникът не оспорва размера на таксата за целия исков период, поради което съдът
приема, че дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 3.36 лв., както е
посочено в исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от
25.10.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От
това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът
срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 154.74 лв., както следва: 55.74 лв. – държавна такса,
и 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
размер на 105.24 лв., както следва: 55.74 лв. – държавна такса, и 49.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно: за исковото производство в размер на 5 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, и за заповедното производство в размер на 3 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че О. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ****, дължи на ****, ЕИК ***, със седалище и
4
адрес на управление: гр. ***, ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****,
с аб. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 2 192.87
лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 581.35 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 29.09.2022 г.;
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3.36 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 11.2019 г., ведно със законната лихва от
25.10.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57776/2022 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
581.35 лв. до пълния предявен размер от 617.97 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 0.90 лв. – мораторна лихва за периода от 27.01.2020 г. до 29.09.2022 г.
върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА О. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ****, да заплати на ****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 154.74 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 105.24 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ****, да
заплати на О. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 5 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 3 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5