№ 1301
гр. Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110115009 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Л. В. А., ЕГН
**********, адрес: гр.***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Й. А. срещу ЗАД
„Д.Б.ж.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 4 695.03 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „Мини Мини", с peг. № ***, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 20.03.2022г. в гр. ***, причинено по вина на водача на л.а.
„Форд Галакси", с peг. № ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 09.09.2021-
08.09.2022г., вкл. следните увреждания – предна броня, решетка пред
радиатор, фар ляв, капак двигател, калник преден ляв, лайсна дъга калник
преден ляв ПВЦ, рамка радиатор ПВЦ, основа калник преден ляв,
предпазител основа калник преден ляв, гривна фар ляв, фар за мъгла, гривна
за ляв фар за мъгла, врата лява, реглаж преден мост, съд на умивателя,
амортизатор /макферсон/ преден ляв и джанта предна лява алуминиева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 14.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 31.03.2023г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване
на сумата в общ размер 4257.95 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Собственик е на л.а. „Мини Мини", с peг. № ***. На 20.03.2022г.
около 13:50 часа в гр. Варна при управление на л.а. марка „Мини Мини", с
peг. № *** е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. Форд Галакси", с peг. №
***. На кръстовището с ул. ***, отляво, при наличие на пътен знак Б2 - Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство, водачът на лек автомобил
1
марка „Форд Галакси", с peг. № ***, не пропуснал автомобила на ищеца и
навлязъл в кръстовището, като в резултат настъпил сблъсък между двата
автомобила. За настъпилото ПТП, след посещение на място от органите на
реда е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 322. В
Протокола за ПТП, като виновен за произшествието е посочен водачът на л.а.
„Форд Галакси", с peг. № ***. Уврежданията на автомобила на ищеца не
позволявали придвижването му на собствен ход, което наложило използване
на специален автомобил „Пътна помощ". За репатрирането на автомобила
били извършени разходи в размер на 100.00 лв.. Ответникът като
застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за
настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета, в който били
описани установените увредени детайли. Застрахователят му изплатил
обезщетение за вредите в размер на 1 404.97 лева. След приспадне сумата в
размер на 100.00 лв., заплатена за репатриране на автомобила, изплатеното
обезщетение възлизало на 1 304.97 лв. След извършено проучване установил,
че сумата необходима за възстановяване на щетите е в размер на 6 000 лв.,
като след приспадане на заплатеното обезщетение, дължима оставала сумата
4 695.03 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Признава
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Не оспорва твърдяната причинно-следствена
връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по
МПС. Навежда доводи, че с оглед възрастта на автомобила към датата на
ПТП /13 год./, обезщетението следва да се определи по реда на Наредба № 24.
Твърди, че изплатеното обезщетение в общ размер на 1 404.97 лева
овъзмездява причинените вреди. Моли за постановяване на решение, с което
искът бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност размерът на
обезщетението да бъде намален.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след
отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
2
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на
настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „Форд Галакси", с peг. №
*** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника обективиран в полица № BG
/30/121002624993/07.09.2021г.; че на 20.03.2022г в гр. ***, на кръстовището с
ул. *** е настъпило ПТП с участието на л.а. Форд Галакси", с peг. № *** и л.а.
„Мини Мини", с peг. № ***, причинено по вина на водача на л.а. Форд
Галакси", с peг. № ***; че при ответника е заведена щета под №0801-
001570/2023-01; че ответникът определил размера на обезщетението, който
възлизал на 1 404.97 лева, в която сума е включена и сумата от 100 лева,
заплатена за репатриране на автомобила, като на ищеца е изплатена сумата 1
404.97 лева.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява,
че ищецът е собственик на лек автомобил „Мини Мини", с peг. № *** и
затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №322
Ответникът е съставил Опис заключения по щета за причинени
увреждания по автомобила на ищеца.
По делото е представена пълната преписка по щета № 0801-
001570/2023-01 и изготвения снимков материал свързан със
застрахователното събитие. В преписката се съдържа фактура от 22.03.2022г.
на стойност 120 лева с ДДС, издадена на ищеца за извършена транспортна
услуга – Пътна помощ на автомобила от ПТП.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара
и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че приема уврежданията, установени при
оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-
заключение по щета на МПС и видими на предоставения снимков материал, а
именно: Броня предна, Решетка пред радиатор, Фар ляв, Капак двигател,
Калник преден ляв, Лайстна дъга калник преден ляв PVC, Рамка радиатор
PVC, Основа калник преден ляв, Предпазител основа калник преден ляв
текстил, Гривна фар ляв, Фар за мъгла гривна ляв, Врата лява, Реглаж преден
мост (проверка), Съд на умивател, Амортизатор (макферсон) преден ляв,
3
Джанта предна лява. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и
като обща сума по средни пазарни цени за части и труд към датата на
събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се
извърши справка в поне 10 сервиза на територията на гр. Варна, като при
изследването се включат сервизи работещи във всички ценови диапазони,
включително и официалния сервиз на марката, е в размер на 5 662.92 лв..
Общата стойност на настъпилите увреждания по МПС съгласно Наредба №
24, е в размер на 2 789.70 лв..
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на щетите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 5 662.92 лв., необходима за
отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна
на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон
е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС,
първо ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II
ТО и други/.
В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително
определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба
№24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на
вреди, са неоснователни. Действително според чл.499, ал.2 КЗ обезщетението
за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“, се
определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 КЗ, като не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4
от Приложение №1 към Наредба №24 от 08.03.2006г., методиката се прилага
само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство
в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
4
оценка. Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо
правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извод, че
Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани
доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният
размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 КЗ, което
гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по
чл.558, ал.2 и ал.5 КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба
№49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението
на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията
за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за
репариране на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът
следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е
обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност
на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по
Методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на
пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта,
респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната
съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно
обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде
предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за
извършване на ремонта /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А. В. по
допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че необходимата стойност
за отремонтирането на щетите възлиза на 5 662.92 лв. по средни пазарни цени
към датата на събитието.
Не се спори между страните, че ищецът е получил сумата 1 404.97 лева,
при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 4257.95 лева за
отстраняване на щетите.
Не се установи поведение на ищеца, което да е довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане
на вече заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени, ведно със законна лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 170.32лв. - държавна такса; 150 лв. – депозити вещо лице и 870 лв. с
ДДС – платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Възражението на ответника по чл.78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Адвокатското възнаграждение съответства на предвидения минимален размер
по чл.7, ал.2, т.2 вр. параграф 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. С оглед изхода
5
на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 1190.32 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.ж.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Л. В. А., ЕГН **********, адрес: гр.***,
сумата в размер на 4257.95 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Мини Мини", с peг. № ***,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 20.03.2022г. в гр. ***,
причинено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси", с peг. № ***,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», със срок на действие 09.09.2021-08.09.2022г., вкл. следните
увреждания – предна броня, решетка пред радиатор, фар ляв, капак двигател,
калник преден ляв, лайсна дъга калник преден ляв ПВЦ, рамка радиатор
ПВЦ, основа калник преден ляв, предпазител основа калник преден ляв,
гривна фар ляв, фар за мъгла, гривна за ляв фар за мъгла, врата лява, реглаж
преден мост, съд на умивателя, амортизатор /макферсон/ преден ляв и джанта
предна лява алуминиева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.ж.З.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Л. В. А., ЕГН **********, адрес: гр.***
сумата 1190.32 лева, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6