Определение по дело №692/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260264
Дата: 18 март 2021 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510100692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

            ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

18.03.

 

            2021

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            692

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба, депозирана от М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу С.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК:

           1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113 том 2 peг. № 4552 дело № 278 / 17.11.2017 год. на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, баща му Ангел Димитров А., му продал за сумата от 7 000 лв. следните недвижими имоти: 1. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж  и 2. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264 1.3 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед № РД-18-15/19 02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „ Роза“ № 8, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264 и представлява Гараж № 2, с площ от 17.90 кв.м., прилежащи части 7.732% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж“.

Твърди, че ответницата е негова майка, която по стечение на обстоятелствата почти никога не се е грижила за отглеждането и възпитанието му, а това правели баща му и неговите родители, в жилището на които ищецът живее и към настоящия момент. По силата на решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между баща му и ответницата бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на баща му, а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на майката. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, на С.К.К. е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза" № 8.

Твърди, че цялата жилищна сграда е била съсобствена на баща му и неговия баща, като е построена по стопански начин въз основа на отстъпено право на строеж на двамата от Община Сапарева баня през 1989 год. Сградата е построена окончателно през 1992 год., т.е. две години преди майката на ищеца и баща му да сключат брак и три години преди той да се роди. Доколкото жилището е предоставено за ползване на майка му докато упражнява родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете /брата на ищеца Кирил/, то това означава до навършване на пълнолетието му /чл. 107, ал. 3 от СК отм./ В съдебното решение е уточнено, че се предоставя за ползване само жилищния етаж, но не и мазета, още по-малко пък гаража, който е самостоятелен обект. Съдът не се е произнесъл относно дължим от ответницата наем за ползването на жилището, доколкото такова искане не е направено, но законодателят изрично е предвидил, че в случая възникват облигационни отношения между бившите съпрузи, като предявяването на такъв иск не е свързан с конкретен срок.

Ищецът твърди още, че ответницата не му позволява да влезе във владение на собственото му жилище, като дори сменила патроните на бравите, не само на жилищния етаж, но и на мазетата и гаража, които е завладяла противозаконно, в разрез с постановеното по бракоразводното решение. Многократно правил опити да разговаря лично с нея, но бил пропъждан с обидни думи. С нотариална покана от 02.03.2018 г. , получена от ответницата лично на 15.03.2018 г., я поканил на 16.03.2018 г., в 15.30 ч., в кантората на нотариус Ася Радкова, да му предаде екземпляри от всички ключове на етажа, мазетата и гаража. На уречената дата и час К. не се явила, за което бил съставен протокол.

По негова искова молба срещу ответницата било образувано гр.д. № 1625/2018г. по описа на ДнРС, с правно основание чл. 108, 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, което приключило с влязло в сила решение, съгласно което исковете с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС по отношение жилищния етаж били отхвърлени, като съдът е приел, че ответницата към онзи имот е ползвала на валидно правно основание жилището, доколкото непълнолетния брат на ищеца Кирил, все още не бил навършил пълнолетие. Уважен е искът с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение гаража, а искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД бил уважен частично, като ответницата била осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 770 лв. за времето, през което е бил в невъзможност да ползва собствения му имот /и жилище и гараж/.

Към настоящия момент брат му Кирил вече е  навършил пълнолетие, а и не живее отдавна в собствения на ищеца жилищен етаж, предмет на делото, така че за ответницата отпада каквото и да е правно основание да го задържа и обитава. Независимо от това, същата продължава да живее там и не желае да го освободи.

            С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му предаде владението върху „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня. ул. „Роза“ № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2, с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения срещу нея иск. Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че е негова майка, както и че с решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между нея и бащата на ищеца е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на бащата Ангел А., а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на ответницата. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, й е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза“ № 8. Ответницата твърди, че с посоченото решение й е предоставено безсрочно правото на ползване върху процесния имот, поради което владее същия на валидно правно основание, противопоставимо на ищеца. Твърди още, че притежава 1/4 идеална част от имота, понеже сградата, в която се намира същия, е довършена по време на брака й с Ангел А.. С оглед изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. При условията на евентуалност (при уважаване на иска), прави възражение за извършени подобрения в имота, в качеството и на владелец, на стойност 3800.00 лв., като моли съда да осъди ищеца да й ги заплати, както и да признае за основателно правото й на задържане върху имота, до заплащането на подобренията.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. 

Ответницата е направила, при условията на евентуалност, възражение за заплащане на извършени подобрения и право на задържане на имота до заплащането им, с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС.           

3. Права и обстоятелства, които се признават: Съдът обявява за безспорни между страните обстоятелствата, че ответницата е майка на ищеца, че с решение № 644/03.07.2006 год. по гр. д. № 374/2006 год. на ДРС, изменено с решение от 24.06.2008 год. на КОС, бракът между нея и бащата на ищеца е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ищеца /малолетен тогава/ било предоставено на бащата Ангел А., а упражняването на родителските права по отношение на малолетния брат на ищеца Кирил А.А., било предоставено на ответницата. Със същото решение, при условията на чл. 107 ал.1 и 3 от СК /отм./, на ответницата е предоставено ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Роза“ № 8.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: Съдът обявява на страните, че му е служебно известно постановеното решение от 27.09.2019г. по гр.д. № 1625/2018г. по описа на ДнРС, с което съдът ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.К.К., че М.А.А., е собственик, на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 113, том ІІ, рег. № 4552 дело № 278/17.11.2017 г. на нотариус Ася Радкова, на самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД -18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Роза" № 8, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., прилежащи части: мазе № 2 с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е отхвърлил иска в частта, с която се иска осъждане ответницата да предаде на ищеца владението върху същия имот.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

            Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния имот, както и че ответницата владее същия без основание. Ответницата следва да  докаже, че владее имота на валидно правно основание, както и възражението си по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС: че в качеството си на добросъвестен владелец на имота е извършила в него подобрения, довели до увеличаване на неговата стойност, както и всички онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, следва да укаже на ответницата, че не сочи каквито и да било доказателства за установяване на възражението си по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС.          

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство. Следва да се допуснат двама свидетели на ищцата в режим на довеждане, за установяване на твърдените с исковата молба обстоятелства, както и да се изискат за прилагане към настоящото дело гр.д.№ 1625/2018г. и гр. дело № 88/2018 г., двете по описа на ДнРС.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2021г. от 10:15 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА двама свидетели на ищеца в режим на довеждане в първото съдебно заседание.

           УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответницата, че не сочи каквито и да било доказателства за установяване на възражението си по чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС: че в качеството си на добросъвестен владелец на имота е извършила в него подобрения, довели до увеличаване на неговата стойност.       

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: