Разпореждане по дело №418/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 806
Дата: 16 юли 2025 г. (в сила от 16 юли 2025 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20251700500418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 806
гр. Перник, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500418 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 39/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 19/2022 г., Районен съд -
Т. е отхвърлил предявения от Н. Н. А. от гр.Т., ул. ***, с ЕГН: **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците П. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. ***, П. С. Г. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б. и И. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Т., ул. ***, че по
силата на абсолютна придобивна давност ищеца е изключителен собственик на
урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на град Т., общ. Т., обл. Пернишка,
с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ *** /***/, в квартал *** /***/
по плана на град Т., при граници на парцела по скица: улица с о.т.1056-108, УПИ ***,
УПИ *** и УПИ *** , в кв.*** по PП на гр. Т., който парцел представлява 170/334 /сто
и седемдесет върху триста тридесет и четири/ идеални части от поземлен имот,
находящ с е в гр. Т., общ. Т., област Пернишка, с идентификатор *** /***/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Т., с административен адрес улица
***, целият с площ от 334 /триста тридесет и четири/ кв.м., при съседи на целия
поземлен имот, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** по KKKP. С
решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и досежно разноските по
делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Н. Н. А., чрез
адвокат Е. П., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че
същото е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че по делото е
безспорно доказано, че Н. А. владее процесния имот спокойно, явно и
1
необезпокоявано от 2009 г. и единствения човек, който поддържа имота е именно той.
За необоснован се сочи изводът на първата инстанция според който не било доказано
наличието на необезпокоявано владение спрямо ответницата П. Т., като е приел, че
същата била лишена от достъп до имота именно от ищеца. На следващо място се
твърди, че безспорно установено по делото е, че ищецът е владял имота повече от 10
години, поради което същият го е придобил на основание давностно владение. Излагат
се съображения, че обстоятелството, че единствено ищецът е владял имота се доказва
от всички налични по делото доказателства, включително и от разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели. Навеждат се твърдения, че съдът е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил
акта си при липсата на пълен, обективен и всестранен анализ на наличните по делото
доказателства и като не е обсъдил в дълбочина доводите и възраженията на ищцовата
страна. По изложените аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска
същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковите претенции да
бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответните страни - И. С., К., П. С. Т. и П. С..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.09.2025 г. от 10.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2