Определение по дело №517/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 27 от 13.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 865/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Х. М. Р. от С., О. против М. А. М. от С., общ. К., иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на 80 кв.м. земя, в северозападната част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438, целият с площ от 594.70 кв.м. и е осъдил Х. М. Р. да заплати на М. А. М. разноски по делото в размер на 440 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Х. М. Р., която го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се в жалба, че съдът е кредитирал само свидетелските показания на ответната страна и заключението на вещото лице, а не се е съобразил с представеното по делото удостоверение №150 с изх.№ РД -03-150 от 15.12.2006г. Твърди се, че ответникът е завладял част от имота на въззивницата. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, като претендира разноски.

Въззиваемият М. А. М., чрез своя процесуален представител, в подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор, излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че извършеното геодезическо заснемане на имота на ищцата било направено по нейно искане и без присъствието на заинтересованите лица – съседите на имота, в това число и ответника, като за това заснемане никой от съседите не бил уведомен, поради което и не би могъл да го обжалва или да направи възражения. Счита, че заснемане на имот без присъствие на всички заинтересовани лица и без тяхното уведомяване било недопустимо – нарушени били разпоредбите на чл.39, ал.1, т.1 и т.4 от ЗКИР. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение поради липса на основания за неговата отмяна. В представена по делото писмена защита излага допълнителни съображения и претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Х. М. Р. от С. против М. А. М., с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 80 кв.м. от северозападната част на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438, с площ 594.70 кв.м. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 148, том ІІІ, дело № 512 от 2007 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Кърджали, регистриран в Нотариалната камара под № 020, ищцата Х. М. Р. /въззивница в това производство/ е била призната за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438, с площ 594.70 кв.м., ведно със застроеното едноетажно масивно жилище със застроена площ 57.50 кв.м., при граници на имота: изток – граница на урбанизирана територия, запад – път, север – дворно място и юг – път. По делото е прието като доказателство и удостоверение № 150/15.12.2006 г. на „Кадастър – М” ООД Г. за нанесено геодезическо заснемане на неурегулиран поземлен имот, находящ се в землище К. ЕКАТТЕ 37438.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 125, том І, дело № 292/1984 г. на районен съдия при Кърджалийския районен съд, А. Мехмедов Хасанов е бил признат за собственик по давност на неурегулирано дворно място от 445 кв.м., находящо се в землището на С., Кърджалийско, ведно с построени в същото дворно място къща на един етаж, застроена върху 80 кв.м., плевня застроена върху 20 кв.м. и обор застроен върху 25 кв.м., при граници на целия имот: Р. А., път, ливада на ТКЗС и държавен имот.

С нотариален акт за дарение № 163, том І, дело № 293/1984 г. на районен съдия при Кърджалийския районен съд, А. Мехмедов Хасанов е дарил на сина си М. Ахмедов Мехмедов неурегулирано дворно място от 445 кв.м., находящо се в землището на С., Кърджалийско, при граници: път, държавно място и място на ТКЗС. Във връзка с горното, не е спорно по делото, че имотите на въззивницата Х. М. Р. и въззиваемия М. А. М., находящи се в махала „О.” на С., попадат в урбанизираната територия на селото, за която няма одобрен кадастрален план.

Това се установява и от констативно – установителната част на назначените по делото /пред първата и настоящата инстанция/ съдебно – технически експертизи.От назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, която съдът възприема изцяло, се установява, че при съпоставяне на скицата от геодезическото заснемане на имота по нотариален акт № 148/2007 г., собственост на Х. М. Р., и скицата на имота по нотариален акт № 163/1984 г., собственост на М. А. М., се установява видима разлика във вида и разположението на границата между двата имота. В тази връзка вещото лице установява, че е налице площ от 77 кв.м. /оцветена в розово по скица № 2, неразделна част от заключението/, която по цитираните документи за собственост попада както в имота на М. А. М., така и в имота на Х. М. Р.. Вещото лице установява също така, че между двата имота е изградена ограда от колове и телена мрежа, в резултат на което ответникът М. А. М. /въззиваем пред тази инстанция/ реално ползва освен посочената по – горе площ от 77 кв.м., още 100 кв.м. от имота на въззивницата, която площ е отразена със зелен цвят на скица № 3 към заключението. Все в тази връзка, съдебно – техническата експертиза установява, че площта на имота, който ползва въззивницата е 424 кв.м. По делото са разпитани като свидетели лицата И. О. И. /комшия на страните/, О. Назифов Халилов /племенник на двете страни/ и М. М. И. /комшия на страните/, които в своите показания сочат, че първоначално между имотите на страните е имало стара ограда, като впо±ледствие /”преди шест месеца” – според показанията на св.И., „от около една година след като Х. взе къщата на свое име” – според св.Халилов и „от скоро време, от около една година” – според св.И./ М. А. М. е изградил нова ограда, която преместил в имота на Х. М. Р.. Така св.И. твърди: „”М. премести цялата ограда и до къщата на Х. я опря”, св.Халилов: „оградата между двете къщи беше права…сега оградата има чупка и е залепена до стената на Х.”, св.И.: „между тях имаше ограда от чешмата нагоре, а сега тя не е нам, премахната е, сега оградата е надолу, опряна е на къщата на Х.”.

Разпитани пред първоинстанционния съд са също и лицата М. С. Ю. шурей на ответника/, Ф. М. А. /син на ответника/ и Н. Х. Р., които в своите показания сочат, че оградата между имотите на страните по делото не била местена от десетки години. Така св.Ю. твърди, че оградата между двете къщи не е местена от 40 години, св.А. твърди, че оградата била вековна, като баща му е подновил старата ограда на дядо му, но тя си била на същото място откакто се помнел, а св.Р. твърди, че от 78 години помнел, че оградата е на едно и също място и не е местена /същият е на 78 години към момента на даване на свидетелските показания/.

При така събраните по делото доказателства съдът намира предявения от Х. М. Р. против М. А. М. иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 80 кв.м. от северозападната част на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438, за основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота /в случая на претендираната част от него/ и същия да се владее от ответника без основание. В тази връзка от цитираните по – горе доказателства и в частност от назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, нотариален акт № 148/2007 г., удостоверение за геодезическо заснемане на неурегулиран поземлен имот № 150/15.12.2006 г., нотариален акт № 163/1984 г. и скицата към него, се установи, че въззиваемият М. А. М., освен частта от 77 кв.м., която по документи за собственост попада както в неговия имот, така и в имота на въззивницата Х. М. Р., реално ползва площ от 100 кв.м. /отразена със зелен цвят на скица № 3 към заключението на експертизата/ от имота на последната, като ползваното от него место на юг, извън границите на собствения му имот, е оградено с ограда. При така установеното ползване от страна на М. М. на площ от 100 кв.м. извън границите на неговия имот е ирелевантно обстоятелството правомерно ли ползва и посочените 77 кв.м., доколкото претенцията на Х. Р. е само за 80 кв.м. площ.

Предвид изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и се уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като се осъди М. А. М. да предаде на Х. М. Р. владението на 80 кв.м., находящи се в северозападната част на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438.

При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият М. А. М. да заплати на Х. М. Р. направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 647 лева, от които 81 лева – държавни такси и платени комисионни, 400 лева – адвокатски хонорар и 166 лева – разноски за вещи лица и платени комисионни.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 27 от 13.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 865/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА М. А. М. от С., О., с ЕГН * да предаде на Х. М. Р. от С., О., с ЕГН *, владението на 80 кв.м., находящи се в северозападната част на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. К., О., махала „О.”, ЕКАТТЕ 37438.

ОСЪЖДА М. А. М. от С., О., с ЕГН * да заплати на Х. М. Р. от С., О., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 647 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове: 1.

2.