РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Монтана, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:О. Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от О. Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20251600600220 по описа за 2025 година
С определение от 12.06.2025г по ЧНД 541/2025г Районен съд Монтана на основание
чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определил по отношение на осъдения В. Б. Я., ЕГН
**********, едно общо наказание измежду наложените наказания по присъди (по смисъла
на чл. 383, ал.1 НПК) по НОХД № 320/2023г по описа на РС Костинброд, присъда по НОХД
№ 711/23г по описа на МРС, присъда (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) по НОХД № 104/24г.
по описа на МРС, по присъда (по смисъла на чл. 383, ал.1 НПК) по НОХД № 185/2024г по
описа на МРС, присъда по НОХД № 464/23г по описа на РС Добрич и по присъда (по
смисъла на чл. 383, ал.1 НПК) по НОХД № 499/2025г по описа на МРС, общо най–тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 41, ал. 6 от
НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗИНЗС следва да се изтърпи при ПСР.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил общото по–горе най–тежко наказание с
шест месеца, или осъдения В. Б. Я. следва да изтърпи общо най–тежко и увеличено
наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим на основание чл. 41, ал.6 от НК и чл. 57, ал.1, т. 2, б.”б” от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по групираните по–горе присъди и дела.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал спрямо осъдения В.
Б. Я., времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в
1
т.ч. и времето през което е бил задържан по ЗМВР и НПК по НОХД № 320/2023г. по описа
на МРС, считано от 28.08.2023г.
Недоволен от постановеното определение е останал В. Б. Я., който го обжалва и
твърди, че така завишеното му общо наказание е несправедливо и го ощетява. Посочва, че
има малко дете, настанено в приемно семейство и желае да полага грижи за него. Моли съда
да отмени така увеличеното му общо наказание с шест месеца.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а постановеното определение за
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й.ов и
поддържа жалбата си.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността на атакувания съдебен акт, събрания по делото дока-зателствен
материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
По отношение на осъденото лице В. Б. Я. са постановени следните влезли в сила
присъди, както следва:
1. По НОХД № 320/23г по описа на РС Костинброд, Я. е осъден на една година и
два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, за деяние по чл. 281, ал. 2,
т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. с ал.1 от НК, извършено на 28. 08. 2023г, а присъдата (по смисъла на
чл.383, ал.1 НПК), е влязла в сила на 20.10.2023г.
На основание чл.59, ал.1,т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето през което Я. е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“,считано от 28.08.2023г.
2. По НОХД № 711/23г по описа на МРС, Я. е осъден на осем месеца лишаване от
свобода при ПСР, за деяние по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено
на 12.06.2023г., а присъдата е влязла в сила на 15.11.2023г.
По ЧНД № 112/14г по описа на МРС е извършено групиране на присъдите по НОХД
№ 320/23г. по описа на РС – Костинброд и НОХД № 711/23г по описа на МРС, като размера
на общото най – тежко наказание е една година и два месеца лишаване от свобода при ПСР,
увеличено съгласно чл. 24 НК с четири месеца, или общото най – тежко и увеличено
наказание е в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при ПСР.
3. По НОХД № 104/24г. по описа на МРС, Я. е осъден на тринадесет месеца лишаване
от свобода при ПСР, за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от
НК, извършено на 03.04.2023г, а присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) е влязла в сила
на 22.02.2024г.
4. По НОХД № 185/24г. по описа на МРС, Я. е осъден на шестнадесет месеца
лишаване от свобода при ПСР, за деяние по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1
от НК, извършено за периода 04.08. – 29.08.2022г., а присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1
2
НПК) е влязла в сила на 05.03.2024г.
По ЧНД № 274/24г. по описа на МРС, с определение № 73/07.03.2024г, влязло в сила
на 23.03.2024г, е извършено групиране на присъдите по НОХД № 320/23г. по описа на РС
Костинброд, НОХД № 711/23г. по описа на МРС, НОХД № 104/24г по описа на МРС и
НОХД № 185/24г по описа на МРС, като размера на общото най – тежко наказание е една
година и четири месеца лишаване от свобода при ПСР, увеличено съгласно чл.24 НК с два
месеца, или общото най – тежко и увеличено наказание е в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода при ПСР.
5. По НОХД № 464/23г по описа на РС - Добрич, Я. е осъден на две години лишаване
от свобода при ПСР, за деяние по чл.211, пр.3-то вр. с чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1 вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ вр. с чл. 26, ал.1 от НК, извършено за периода 26.10.2018г. – 05.11.2018г., а
присъдата е влязла в сила на 14.03.2024г.
По ЧНД № 772/24г. по описа на РС - Добрич, с определение № 535/23.08.2024г,
влязло в сила на 10.09.2024г , е извършено групиране на присъдите по НОХД № 320/23г. по
описа на РС –Костинброд, НОХД № 711/23г по описа на МРС, НОХД № 104/24г по описа на
МРС, НОХД № 185/24г по описа на МРС и НОХД № 464/23г по описа на РС Добрич, като
размера на общото най – тежко наказание е две години лишаване от свобода при ПСР,
увеличено съгласно чл.24 НК с шест месеца, или общото най – тежко и увеличено наказание
е в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода при ПСР.
Със същото определение е извършено групиране и на присъдите по НОХД №
1502/20г. по описа на МРС и НОХД № 454/22г. по описа на МРС, като е определено общо
най – тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при ПСР, което видно
от справката за съдимост на Я., е било изтърпяно на 17. 06. 2022г.
6. По НОХД № 499/25г. по описа на МРС, Я. е осъден на една година лишаване от
свобода при ПСР, за деяние по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК,
извършено за периода 20.08. – 07.09.2022г., а присъдата (по смисъла на чл.383, ал.1 НПК) е
влязла в сила на 27.05.2025г.
Съдът е изискал справка от Затвор Враца, съдържаща се в писмо рег. №
7607/09.06.2025г., за това към настоящия момент осъдения Я. коя присъда изтърпява, каква е
изтърпяната част и каква част му остава да изтърпява, съгласно която в момента Я. търпи
общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, определено по
ЧНД 772/24г по описа на РС Добрич с определение № 535/23.08.2024г, с начало на
наказанието 24.11.2023г, зачетен пр. арест в размер на 2 м. 26 д. Към 09.06.2025г има
остатък от наказанието в размер на 6 месеца, 11 дни.
3
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приложил чл. 25, ал.1, вр. с чл.
23, ал. 1 от НК, като е извършил групиране спрямо В. Я., по следните съображения:
Спазвайки принципа за най–благоприятното съчетание, са налице условията на чл.
25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК спрямо влезлите в сила присъди по НОХД № 320/2023г по
описа на РС – Костинброд, НОХД № 711/2023г, по описа на МРС, НОХД № 104/24г, по
описа на МРС, НОХД № 185/2024г, по описа на МРС, НОХД № 464/23г, по описа на РС
Добрич и НОХД № 499/25г по описа на МРС, като общото най – тежко наказание е в размер
на две години лишаване от свобода при ПСР.
Съдът имайки предвид съдимостта на Я., правилно и законосъобразно е определил
първоначален строг режим съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, тъй като видно от
справката за съдимост, на 17.06.2022г. Я. е бил освободен след поредно изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, от която дата не са изминали пет години.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е счел, че следва да се
приложи чл. 24 НК по отношение на общото най–тежко наказание определено по присъдите
по НОХД № 320/2023г по описа на РС Костинброд, НОХД № 711/2023г. по описа на МРС,
НОХД № 104/24г по описа на МРС, НОХД № 185/2024г по описа на МРС, НОХД № 464/23г
по описа на РС – Добрич и НОХД № 499/25г. по описа на МРС, като е приел, че
определеното общо най–тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, за да
е съобразено с целите по чл. 36 НК, респ. за да е съответно по смисъла на чл. 35, ал.3 НК,
трябва да се увеличи с шест месеца лишаване от свобода, както е и вече сторено с влязлото в
сила определение по ЧНД № 772/24г на РС Добрич. Многобройни са осъжданията на Я.,
който очевидно от
справката за съдимост е личност с висока степен на обществена опасност, а извършените от
него деяния също се отличават с висока обществена опасност, спрямо който според
настоящия съд две години и шест месеца лишаване от свобода общо и увеличено наказание
е съответно и справедливо.
Настоящата инстанция намира, че така определеното по размер общо най – тежко и
увеличено наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и е съответно съгласно чл. 35, ал.
3 от НК. Не на последно място следва да се посочи, че е правно оправдано да се приложи чл.
24 от НК, тъй като осъдения Я. понастоящем изтърпява общото най – тежко и увеличено
наказание лишаване от свобода, с начало на изтърпяване, считано от 28.08.2023г.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК правилно и законосъобразно съдът е приспаднал от
определеното по – горе общо най – тежко и увеличено наказание изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела, както и на
основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК времето през което Я. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, в т.ч. и времето през което е бил задържан по ЗМВР
и НПК по НОХД № 320/2023г. по описа на МРС, считано от 28.08.2023г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното определение се явява
правилно и законосъобразно, а жалбата - неоснователна.
4
При извършената служебна проверка на атакуваното определение съдът не установи
незаконосъобразност, налагаща неговата отмяна или изменение, поради което и го
потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.06.2025г по ЧНД 541/2025г на РС Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5