№ 506
гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530201688 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление наказателно постановление № 24-
2500111 от 23.05.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара
Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в
качеството му работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, във връзка с чл. 75a, ал.5, във връзка с ал.2, пр.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда
да я отмени. Мотивира се че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и че същото е необосновано и неправилно. Моли съда да
отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли
съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства
– писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и
на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 24-2500111/24.04.2025 година, за това, че при извършена
проверка на 01.04.2025 година, 14.04.2025 година и 24.04.2025 година по документи в
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора е установено, че „Керасус
Лоджистик“ ООД, в качеството си на работодател е приел чужденеца – гражданин на трета
държава (Република Турция) Ф.К., ЛНЧ ..., продължително пребиваващ в страната чужденец
по чл. 24, ал.1, т.10 от Закона чужденците в Република България, да предоставя за него
работна сила в град Стара Загора към 31.12.2024 година, без на Ф.К. да е разрешен достъп
до пазара на труда.
Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като
административно нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
На основание така съставеният акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата
обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, действащ към датата на извършване на нарушението – 31.12.2024
година - право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави,
които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание
чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.
Предвид разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила
или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Разпоредбата на
чл. 75, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от своя страна
предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна
сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на
труда.
По отношение на субекта на нарушението:
Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от
фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално
2
дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва:
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по
делото Трудов договор № ..., на 11.03.2024 година между дружеството жалбоподател и
лицето Ф.К. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното
дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен
автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „Керасус Лоджистик“
ЕООД. С допълнително споразумение № .../31.12.2024 година към този трудов договор,
длъжността на лицето е сменена от шофьор на товарен автомобил над 12 тона
международни превози на длъжност – шофьор тежкотоварен автомобил – дванайсет и
повече тона.
Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и
работника се доказва и от представените по делото допълнителни споразумения, списъци за
командировки и разчетно-платежна ведомост. В тази връзка съдът намира, че
административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.
По отношение на изпълнителното деяние:
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в приемане на
работа на законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, като за работника
не е налице право на достъп до пазара на труда. Както се установи, действително към
31.12.2024 година лицето Ф.К. е приел да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен
автомобил – дванайсет и повече тона в ответното дружество. Видно от представеното по
делото разрешение за пребиваване № ... от 07.06.2024 година, на Ф.К., роден на ... година в
Турция, ЛНЧ ..., е разрешено продължително пребиваване на територията на държавата, до
02.06.2025 година – към момента на сключване на допълнително споразумение №
.../31.12.2024 година, лицето законно е пребивавало в Република България. От представеното
по делото писмо УРИ 537700-1121-07.04.2025 година на ОД на МВР Стара Загора, се
установява, че К.Ф., роден на ... година в Република Турция, ЛНЧ ... има разрешение за
пребиваване до 05.06.2025 година, на основание чл. 24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в
Република България. От тези обстоятелства безпротиворечиво се установява, че по
отношение на Ф.К. е приложима хипотезата на чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност – същият няма право на достъп до пазара на труда. По този
начин съдът намери, че от страна на дружеството жалбоподател действително е осъществено
изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на разглежданото
административно нарушение – работодателят е приел на работа работник, по отношение на
който е налице забрана за достъп до пазара на труда.
Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на
3
настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна.
Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана
административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за
обективна и безвиновна.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното
обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да
го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на
наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено
изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е
налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на
административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го
разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и
обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи
съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за
съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН. По идентичен казус се е произнесъл
Старозагорски административен съд в свое Решение № 5067/17.12.2025 година по к.а.н.дело
№ 1138/2025 година.
Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на
жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение.
По отношение на определеното наказание:
За това административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност е предвидил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 2000 до 20 000 лева. В конкретния случай, на
дружеството е наложено наказание в размер към минималния – 4000 лева.
Същата е наложена, като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27,
ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с
целите на чл.12 ЗАНН. Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция,
предвид тежестта на нарушението. При индивидуализацията на имуществената санкция
следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената
санкция да се определи над минималната. Извършеното административно нарушение е
свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само
българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването
на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за
защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно всички тези
обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно нарушение в
никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.
4
Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно
индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване.
Съдът намира, че в случая се явява неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдено
дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“
Стара Загора, сумата от 120 лева, представляваща разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2500111 от 23.05.2025
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на
„КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му
работодател, на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, във връзка с чл. 75a, ал.5, във връзка с ал.2, пр.2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 8, ал.1, т.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, сумата от 120
/сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5