№ 84854
гр. С., 07.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110135604 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 182984 от 27.06.2023г., подадено от „*** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Й. Г..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 749196 от
13.10.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 235,50 лв. за
периода от 13.10.2022г. до 13.01.2023г. и вземане за неустойка за забава в размер на 150 лв.,
начислена еднократно при забава в плащането, във връзка с която кредитодателят прави
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на т. 5 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от
сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка
в размер на 235,50 лв. (чл. 11 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно
приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално
включена в размера на дължимите вноски съгласно Приложение 1 от договора.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
1
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл.26, ал.1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която предвижда при забава в
плащането да се дължат разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 150 лева (25
% от стойността на кредита) за неравноправна, защото по същество установява събирането
на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2
ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви конкретни действия е начислявана претендираната
сума и дали същата не е начислявана повече от веднъж за едно и също действие, което пък е
в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане заявлението
за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 182984 от 27.06.2023г., подадено от „***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Й. Г.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен
заем № 749196 от 13.10.2022г. за сумата в размер на 235,50 лв., представляващо неустойка
при непредставяне на обезпечение по договора за периода от 13.10.2022г. до 13.01.2023г. и
за сумата в размер на 150 лв., представляваща неустойка за забава, във връзка с която
кредитодателят прави разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на
основание чл. 6, ал. 2 от договора.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2