Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря А. Т., като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 721 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ***, против В.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2019 г. дружеството е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред
РС - Харманли за вземанията си към ответника в размер на 332,01 лв. Изложено е,
че в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ, ищцовото
дружество продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия /ОУ/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2018 г., в сила от
27.06.2018 г. Сочи се, че по силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът е поел
задължение да снабдява с ел. енергия обект на потребление на ответника, находящ
се в гр. Харманли, ул. ***, с ИТН: 1634006, с клиентски номер **********. От своя страна
ответникът се е задължил съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините
съобразно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ.
Наведени са доводи, че ищцовото дружество е доставило на обекта на
ответника за периода от 12.01.2017 г. до 11.04.2017 г. електроенергия на обща
стойност от 275,50 лв., която не била заплатена и поради забава в плащанията
била начислена законна лихва в размер на 56,51 лв. за периода от 28.02.2017 г.
до 02.04.2019 г. Посочено е, че законната лихва за забава се дължи за период от
датата на падежа на всяка фактура до образуване на настоящото производство, а
именно: фактура № ********** с главница в размер на 100,60 лв. за периода на
доставка 12.01.2017 г. - 11.02.2017 г. и падеж на 27.02.2017 г. с лихва в
размер на 21,35 лв. за период 28.02.2017 г. - 02.04.2019 г.; фактура №
********** с главница в размер на 104,54 лв. за периода на доставка 12.02.2017
г. - 11.03.2017 г. и падеж на 27.03.2017 г. с лихва в размер на 21,37 лв. за период
28.03.2017 г. - 02.04.2019 г.; фактура № ********** с главница в размер на
70,36 лв. за периода на доставка 12.03.2017 г. - 11.04.2017 г. и падеж на
27.04.2017 г. с лихва в размер на 13,79 лв. за период 28.04.2017 г. -
02.04.2019 г.
По изложените в исковата молба съображения се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че В.П.К. дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 275,52 лв., представляваща стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
12.01.2017 г. до 11.04.2017 г., както и сумата в размер на 56,51 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 28.02.2017 г. до
02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника В.П.К.. Преди първото по делото съдебно заседание е
постъпила молба от адв. Ю.Ж.С., назначена за особен представител на ответника,
в която е изложено становище, че предявеният иск е допустим, но по същество
неоснователен и недоказан. Поддържа се, че наведените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения не доказвали, че ответникът не е заплатил
сумата от 275.50 лв., представляваща стойността на консумирана ел. енергия за
периода от 12.01.2017 г. до 11.04.2017 г. Наред с това се сочи, че приложените
към исковата молба фактури сами по себе си не доказвали извършено ли е плащане
по тях или не. По изложените аргументи се претендира, че главният иск е
недоказан, както по основание, така и по размер, какъвто се явява и акцесорният
иск за заплащане на мораторна лихва, поради което се иска от съда да постанови
решение, с което да ги отхвърли изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна по
делото е установено, че ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
е енергийно предприятие, което като краен снабдител по смисъла на §
1, т. 28а от ДР на ЗЕ продава електрическа енергия на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия. Дружеството притежава лицензия
№ Л-141-11/13.08.2004 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия на
обособена територия, включваща област Хасково. Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. От своя страна ответникът В.П.К. е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител на електрическа
енергия с клиентски № ********** по отношение на обект с ИТН 1634006, находящ
се в гр. Харманли, ул. ***, където същият е адресно регистриран.
По делото са представени и приети като
писмени доказателства три броя фактури, издадени от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за доставена на ответника В.П.К. електрическа енергия за периода от
12.01.2017 г. до 11.04.2017 г. Първата фактура № ********** от 16.02.2017 г. е
за отчетен период 12.01.2017 г. – 11.02.2017 г., с консумирана 569 кВтч ел.
енергия на стойност 83.83 лв., обща стойност в размер на 100.60 лв. с ДДС и срок
за плащане до 27.02.2017 г. Втората фактура № ********** от 16.03.2017 г. е за
отчетен период 12.02.2017 г. – 11.03.2017 г., с консумирана 605 кВтч енергия на
стойност 87.12 лв., обща стойност в размер на 104.54 лв. с ДДС и срок за
плащане до 27.03.2017 г. Третата фактура № ********** от 16.04.2017 г. е за
отчетен период 12.03.2017 г. – 11.04.2017 г., с консумирана 410 кВтч енергия на
стойност 58.63 лв., обща стойност в размер на 70.36 лв. с ДДС, просрочени стари
задължения в размер на 205.14 лв. и срок за плащане до 27.04.2017 г. Всяка от
посочените фактури съдържа детайлна информация за отчетените показания и
крайните цени на електрическата енергия.
От заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза
се установява, че издадените от ищцовото дружество фактури са редовно
осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък
добавена стойност, Международните стандарти за финансови отчети и указания,
дадени в одиторски доклади. Определено е обезщетението за забава за процесния
период: по фактура № **********/16.02.2017 г. за период от 28.02.2017 г. до
02.04.2019 г. в размер на 21.35 лв., по № **********/ 16.03.2017 г. за период
от 28.03.2017 г. до 02.04.2019 г. в размер на 21.37 лв. и по фактура №
**********/16.04.2017 г. за период от 28.04.2017 г. до 02.04.2019 г. в размер
на 13.78 лв. Вещото лице е констатирало, че изчисленията в процесните фактури
са верни и са по действащите цени съгласно Решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР
до 06.04.2017 г. и с Решение № Ц-7/07.04.2017 г. на КЕВР, считано от 07.04.2017
г. Съдът кредитира заключението на експертизата като
компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.
От приложеното ч. гр. д.
№ 359/2019 г. по описа на РС – Харманли се установява, че е образувано по
заявление, подадено от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против В.П.К., за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. На 05.04.2019 г. е издадена Заповед № 181 за сумите, предмет
на настоящото производство, а именно: 275.50 лв. – главница, представляваща
стойност на електрическа енергия за периода от 12.01.2017 г. до 11.04.2017 г.,
и 56.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2017 г. до 02.04.2019
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Основателността на предявения по реда на чл. 422
от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните
предпоставки – наличие на облигационно правоотношение между страните по договор
за продажба на електрическа енергия, доставена на потребителя енергия за
процесния период и липса на заплащане на дължимата стойност за консумираната
електроенергия.
По делото е безспорно установено, че през
процесния период 12.01.2017 г. - 11.04.2017 г. между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на електрическа енергия. Съобразно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които съгласно ал. 4 влизат в сила без изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 13 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предвидено, че дружеството
снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено
към електроразпределителната мрежа, както и нови клиенти, след подаване на
заявление. От доказателствата по делото е видно, че ответникът В.П.К. има открита на негово име партида с клиентски № ********** и място на
потребление с ИТН 1634006 в гр. Харманли, ул. ***.
В изпълнение
на задълженията си по договора ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставил на
ответника В.П.К. електрическа енергия, както следва: от 12.01.2017 г. до 11.02.2017 г. - 569 кВтч, от 12.02.2017 г. до
11.03.2017 г. - 605 кВтч и от 12.03.2017 г. до 11.04.2017 г. - 410 кВтч. В
съответствие с чл. 17 от Общите условия за тези доставки ищецът е издал фактура
№ ********** от 16.02.2017 г. за сумата от 100.60 лв. с ДДС, фактура №
********** от 16.03.2017 г. за сумата от 104.54 лв. с ДДС и фактура №
********** от 16.04.2017 г. за сумата от 70.36 лв. с ДДС. Съобразно
заключението на назначената по делото експертиза процесните фактури са редовно
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество. При това положение може да
се направи извод, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е изправна страна по договора за
продажба на електрическа енергия.
Съобразно чл. 11, т. 1 от Общите условия основното
задължение на клиента е да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в определените сроковете и начин. В чл. 18 от Общите условия
е предвидено, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички
фактури. От заключението на съдебно счетоводната експертиза е видно, че
дължимите за процесния период суми за електроенергия са изчислени по действащите цени съгласно Решение № Ц-19/30.06.2016 г. на КЕВР до
06.04.2017 г. и с Решение № Ц-7/07.04.2017 г. на КЕВР, считано от 07.04.2017 г.
Същевременно ответникът В.П.К., който носи процесуалната тежест да установи
погасяване на задълженията си към ищцовото дружество, не ангажира доказателства
за заплащане стойността на консумираната ел. енергия за процесния период
12.01.2017 г. - 11.04.2017 г. в общ размер от 275,50 лв.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
Основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Общите условия клиент, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. С изтичането на десет дневния срок за
изплащане на задълженията по издадените фактури ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи обезщетение. Съобразно заключението на назначената съдебно
счетоводна експертиза обезщетението за забава за процесния период от 12.01.2017
г. до 11.04.2017 г. е в общ размер от 56,51 лв., с оглед на което предявеният
акцесорен иск е доказан по своето основание и размер.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника В.П.К. следва да се възложат направените
от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД разноски по делото. В
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е предвидено, че в полза на юридическите
лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 лв. При това положение в ползва на ищеца следва да се присъдят
разноски за исковото производство в общ размер от 625 лв., от които: 75 лв. за държавна такса,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. за възнаграждение за особен
представител и 150 лв. за депозит за съдебно счетоводна експертиза. Съобразно
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
които в случая са 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ***, следните суми:
275,50 лева, представляваща стойността на доставената електрическа енергия за периода от 12.01.2017 г. до 11.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
и 56,51 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.02.2017
г. до 02.04.2019 г., за които е издадена Заповед № 181/05.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 359/2019 г.
по описа на РС – Харманли.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. ***, сумата в размер
на 625 лева, представляваща направените по делото разноски, както и сумата в
размер на 75 лева за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: