№ 1000
гр. Пазарджик, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220101314 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Й. Й. Т.
против Вива Кредит АД, ЕИК: ********* за осъждане ответника да върне
сумата от 1140,20 лв. частичен иск от сумата 1258 лв., като дадена без
основание по Договор за паричен заем с № 6103867/12.12.2024 г.
Твърди се, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен
заем с № 6103867/12.12.2024г. По силата на него на Т. е бил предоставен заем
в размер на 1400 лв., при 49,50 % ГПР, 40,32% ГЛП с обща дължима сума
1805.25 лева, който съгласно погасителният план към договора е следвало да
бъде върнат на 15 равни месечни вноски.
Излага, че ответникът е включил допълнително оскъпяване /разглеждане
до 1 работен час и индивидуална оферта/, което било видимо единствено на
онлайн платформата на кредитора и не било отразено в договора. Единствено
в погасителния план било посочено, че погасителната вноска може да бъде
234,61 лева.
Твърди, че ответникът е направил всичко възможно да укрие
оскъпяващите клаузи от договора.
Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради неточно
посочване на ГПР, заради оскъпяващата клаузите „разглеждане до 1 работен
час и индивидуална оферта“, които не били включени в разходите по договора
за кредит.
Тези клаузи не били част от договорното съдържание, а се съдържали в
погасителния план към него. В погасителния план се предвиждало, че ако
заемателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при
1
кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването
на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се
разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните
вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, заемателят ще
заплаща сума в общ размер на 234.61 лв.
По този начин кредиторът прикрил оскъпяващите клаузи в Тарифата
към договора.
Според тарифата, кредитополучателят следвало да заплати такса за
услугата „индивидуална оферта“, която се начислявала еднократно преди
подписване на договор за кредит и се дължала от кредитоискателя с цел
получаване на предварителна индивидуална оферта и окончателно одобрение
за исканата от Кредитополучателя сума в случай на необходимост от
повишаване на кредитния рейтинг при използвания от Заемодателя скоринг
и/или оценка на кредитоспособността на клиента и съгласно риска, който ще
поеме Вива кредит при отпускане на заемната сума при фиксиран лихвен
процент за целия период на договора.
Предвиждало се и начисляване на такса за предоставяне на
допълнителна, незадължителна услуга по искане на Заемателя за Експресно
разглеждане в срок от 1 /един/ работен час на заявката за кредит.
Твърди, че при размера на получения заем от 1400 лв. и периода на
погасяването му, следвало да заплати допълнително по 49,95 лв. такса за всяка
една от предоставените услуги, или общо 99,90 лв. месечно.
Излага, че е погасил предсрочно задълженията си по кредита на
17.02.2025 г., като е заплатил сумата от 2658,00 лева.
Счита, че недължимо е платил сумата в размер на 1140,20 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, поради недействителност на договора за паричен заем.
Към датата на погасяване на кредита дължимата по него сума, съгласно
погасителния план възлизала на 1517,80 лева, от която 1400 лева главница,
101,42 лева договорна лихва /47,04 лева за м. януари 2025 г., 44,58 лева за
месец февруари 2025 г. + 9,80 лева за 7 дни от м. март/, 2,38 лв. законна лихва
за просрочие на първа вноска, 14 лева дължимо справедливо и обективно
обосновано обезщетение по чл. 32, ал. 4 от ЗПК.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да осъди Вива Кредит
АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 1140,20 лева, частичен иск от
общо 1258 лв., като дадена без основание, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и
основателността на иска.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е изложил
2
обстоятелства, на които основава иска си, а именно защо счита процесният
договор за недействителен, за да приеме, че е налице неоснователното
обогатяване на ответника. Също така, не ставало ясно и какви допълнителни
такси и на какво основание са начислявани.
Исковата молба не била подписана от Й. Т., а от адв. А., за който нямало
мандат да изготви, подпише и депозира исковата молба срещу дружеството по
заявената претенция.
Не бил представен документ за внесена държавна такса по
формулираната претенция, тъй като не били налице основания за
освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, както и други
разноски в исковото производство.
По тези съображения настоява исковата молба да бъде оставена без
движение и на ищеца да се дадат указания за отстраняване на нередовностите
й, а при неизпълнение на указанията на съда, да бъде върната, а
производството по делото прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Тъй като ищецът сключвал и други договори за заем освен процесния,
заемните средства по които се явявали доход и подлежали на деклариране,
иска от съда да извърши служебна проверка относно личното и имуществено
състояние на ищеца, както и да задължи същия да представи доказателства,
удостоверяващи заявените от него фактически твърдения. В случай, че бъде
установено, че не е налице хипотезата по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК и
ищецът дължи заплащане на държавна такса за предявените от нея искове, при
условие, че ищецът е освободен от заплащането й, настоява съдът да отмени
акта да освобождаване на държавна такса и да даде на страната указания за
заплащането й.
Не била посочена банкова сметка от ищеца, по която да бъде извършено
плащане на вземането по осъдителни иск.
Оспорва иска по основание и размер, който счита, че следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск, неоснователна била и
акцесорната претенция за лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
12.12.2024г. между ищеца Й. Й. Т. като заемател и ответното дружество „Вива
кредит“ АД, заемодател е сключен Договор за паричен заем № 6103867 по
реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 1400
лева. Заемът е следвало да бъде погасен на 15 равни месечни вноски в размер
на 120,35 лв. всяка, включващи главница и договорна лихва, при ГЛП от 40,32
3
% и ГПР е 49,50 %. Общо дължимата сума по договора е 1805,25 лв.
Съгласно чл. 11 от Договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен
с Тарифа на „Вива кредит“ АД, актуална към датата на сключване на
договора.
Според приложения към договора погасителен план, в случай че
заемателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при
кандидатстването за избрания кредит и не ги е заплатил преди сключване на
договора, по негово искане и възлагане, същите се разсрочват на равни части
и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на
всеки падеж на погасителната вноска, заемателят ще заплаща сума в общ
размер на 234,61 лв., или със 114,26 лв. повече.
Според представената от ответника Тарифа на „Вива Кредит“ АД,
относима към предлаганите договори за паричен заем в сила от 02.12.2024г., се
предвижда заплащане на такса за предварителна индивидуална оферта и
повишаване на кредитния рейтинг на кредитоискателя при оценка на
кредитоспособността процесите по депозиране на предварителна и
окончателна заявка за одобрение на договор за Паричен заем „Вива Кредит
Стандарт 30“ и „Вива Кредит Стандарт 30 план“. Същата се начислява
еднократно преди подписване на договора за кредит и се и дължи от
кредитоискателя с цел получаване на предварителна индивидуална оферта и
окончателно одобрена за исканата от Кредитополучателя сума в случай на
необходимост от повишаване на кредитния рейтинг при използвания от
заемодателя скоринг и/или оценка на кредитоспособността на клиента и
съгласно риска, който ще поеме Вива Кредит при отпускане на заемната сума
при фиксиран лихвен процент за целия период на договора. Таксата при
заемна сума от 1400 лв. със срок на издължаване 15 месеца е съответно 42,44
лв. при договор „Вива Кредит Стандарт 30“ и 45,70 лв. при договор „Вива
Кредит Стандарт 30 План“.
Също така, пак според тарифата, се предвижда такса за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем. Същата се заплаща за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на заемателя
за експресно разглеждане в срок до един работен час на заявката за кредит.
Разяснено е какво се има предвид под един работен час. Таксата, при заемна
сума от 1400 лв. със срок на издължаване 15 месеца е съответно 63,66 лв. при
договор „Вива Кредит Стандарт 30“ и 68,56 лв. при договор „Вива Кредит
Стандарт 30 План“.
Предвидено е, че таксите се заплаща преди, с отпускане на исканата
сума или се разсрочват с вноските по кредита на равни части.
Според представеното по делото платежно нареждане, неоспорено от
ответника, ищецът е заплатил на 17.02.2025г. сумата от 2658 лв. за погасяване
на задълженията по договора за кредит.
Сключеният между страните Договор за паричен заем №
4
6103867/12.12.2024г. формално съдържа изискуемите от закона реквизити-
спазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на
договора във форма на електронен документ, посочен е общият размер на
кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се
отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за
издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Ищецът е информиран за правото му да получи от
заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за
оставащите дължими суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в
който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на
главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.
Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
Кредиторът „Вива кредит“ АД предоставя на потребителя Й. Й. Т. кредит под
формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и
които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Съдът намира за нищожни клаузите, съдържащи се в приложимата към
договора за кредит тарифа на ответника, предвиждащи заплащане на такса за
предварителна индивидуална оферта и за експресно разглеждане на заявка за
отпускане на кредит. С начисляването им е нарушен принципът на
добросъвестност, предвид че кредиторът изисква потребителят да заплаща
такси, свързани с усвояването на кредита, каквито са действията по
предварителна оценка на кредитоспособността и разглеждането на
заявлението за кандидатстване за заем. Същите не представляват
5
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, следователно
начисляването на такса за предоставяне на тези услуги е в разрез с
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. По този начин длъжникът бива
задължен да заплаща допълнително суми за такси, каквито съобразно закона
не са дължими на кредитора.
Начисляването на тези такси е в нарушение на принципа на добрите
нрави, тъй като има за последица оскъпяване на кредита чрез включване към
дължимата сума на допълнителни разходи, а оттам и до неравностойност на
насрещните престации. С начисляването на сума от още 114,26 лв. месечно
към дължимата погасителна вноска, чийто размер се доближава до размера на
първоначално посочената в погасителния план, сумата, която длъжникът
следва да върне възлиза на 3 519,15 лв., т. е. почти двойно от уговореното.
Така предвиденото оскъпяване е неоправдано, предвид законовата забрана да
се събират такси за подобен вид услуги.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в
съответствие с чл.10а, ал.2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Клаузите за заплащане на такса за предварителна индивидуална оферта и
експресно разглеждане вменява в тежест на заемополучателя да заплати
възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по
усвояване на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Изготвянето на
индивидуална оферта и разглеждането на молбата за кредит, било то и
„експресно“, е присъща на дейността по кредитирането, извършвана от
търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни
за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузите са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на
договора за паричен заем и тарифата към него не става ясно как тези
допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената
за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се
включват в тези услуга. Същите не са индивидуално изготвени. Съдържат се в
приложимата към договора тарифа, едностранно изготвена от ответника и
върху съдържанието им потребителят не е могъл да влияе.
Предвидените в такси, съставлявайки разход по кредита, следва да бъде
6
включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, за
който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти размера
на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за
годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на
ЗПК, с уговорените такси се въвеждат именно допълнителни разходи. В
процесния договор кредиторът обаче е посочил единствено абсолютни
стойности на ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият от 49,50%/. Посочената годишна
фиксирана лихва от 40,32 % не е ясно как точно участва в него. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
На следващо място, ако към посочения ГПР в размер на 49,50 % се
прибави и процентното съотношение на дължимите такси в размер на общо
1713,90 лв. /(234,61 лв. – 120,35 лв.) * 15/ = 1713,90 лв./, същият ще надхвърли
максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Така размерът на
ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната
лихва – 65,20 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при сключване на договора
/(3,04% ОЛП + 10 %) * 5 = 65,20 %/. По този начин с уговорените такси се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на
разходите не се включва техният размер. Тъй като предвидените такси са
прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на
разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, включените в договора клаузи, независимо
дали са отразени в него или в приложим към него отделен документ, има за
цел заобикаляне на изискванията на закона за максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, поради което са нищожни.
Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по - ниска, представлява и невярна информация, която
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй
като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4
ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени
реалната икономическа тежест на договора.
Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 в договора за кредит
следва да се посочи по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя
обща сума, изчислени при сключването на договора за кредит. Когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв
7
договор има за потребителя, според практиката на СЕС, националният съд
може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че
при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от
лихви и разноски (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г.,
Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 77). Също така, когато в договор за
кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на
уточнение след отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в
загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита
за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15,
EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71). С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50 %.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
8
да се запази договорът.
В заключение, поради неспазване на императивните разпоредби на чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 5 ГПК Договор за паричен заем №
6103867/12.12.2024г. е нищожен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и разноски.
Установи се от приложеното по делото платежно нареждане, че за
погасяване на задължения по договора за кредит ищецът е платил сума в
размер на 2658 лв. При главница по договора от 1400 лв., извършените
плащания над тази сума в размер на 1258 лв. са платени без основание.
Доколкото се претендира частично сумата от 1140,20 лв., предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото в производството по делото Й. Т. е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимите държавни такси в полза на Районен съд – Пазарджик, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
Държавна такса се определя съобразно цената на иска, която при
претенция за връщане на дадено без основание е размерът на платената сума.
Предвид че искът е предявен като частичен, държавната такса се определя
съобразно предявената част от вземането и в случая е 50 лв.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник,
чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което в полза на процесуалния представител се дължи адвокатско
възнаграждение, определено от съда. Същото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза
на 414,02 лв. Съдът, като съобрази защитавания материален интерес, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че по него са
проведени две открити съдебни заседания намира, че справедливият размер
на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди и което достойно
ще възмезди труда на процесуалния представител е 300 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Вива Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да върне
9
на Й. Й. Т., ЕГН: **********, с адрес с. В. , ул. ********* № **, общ. С.,
сумата от 1140,20 лв. /хиляда сто и четиридесет лева и 20 ст./ частичен иск от
сумата 1258 лв., дадена без основание по Договор за паричен заем № 6103867
от 12.12.2024г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата от 50 лв. /петдесет
лева/, представляваща разноски за държавна такса по гр. д. 1314/2025г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА„Вива Кредит“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис
73Г, да заплати на адвокат А. А. А. – АК Пазарджик, със служебен номер
**********, с адрес на кантората гр. Пазарджик, ул. „Златица“ № 3,
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 1314/2025 година
на Районен съд – Пазарджик в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10