№ 259
гр. Пазарджик, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Б. П., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., бул. „******, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „****** - адв. И. Б.
от АК Пазарджик, против А. Г. П., с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „******.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на **** г., от който
имат родени две пълнолетни деца - Г. А. П., роден на ****** г., с ЕГН ********** и Й. А.
П., родена на **** г., с ЕГН **********. Посочва, че след сключването на брака съпрузите
заживели в жилището на родителите на ответника, находящо се в гр. Б., бул. „******,
представляващо едноетажна къща с двор. Твърди, че първоначално съпрузите живеели
добре, разбирали се, нямало сериозни противоречия помежду им. Постепенно обаче
отношенията им охладнели и преди повече от пет години взели решение да се разделят.
Ищцата се върнала в дома на родителите си в с. Симеоновец, а ответникът останал в
семейното жилище. Всеки един от съпрузите заживял свой собствен живот.
Посочва, че не са успели да постигнат споразумение за прекратяването на брака по
взаимно съгласие. Изразява готовност за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за
вината. Изразява желание да запази брачното си фамилно име П.. Няма претенции към
ответника за издръжка.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат И. Б. от АК
Пазарджик, като молят съдът да уважи исковата молба и да прекрати брака. Желае да запази
брачното си фамилно име П..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба чрез
пълномощник - адв. Д. М. - Т. от АК Пловдив, в който посочва, че също желае прекратяване
на брака поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по
1
въпроса за вината. Не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Заявява, че водят преговори за постигане на споразумение по въпросите, които
касаят
прекратяването на брака.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се
явява лично и с адвокат Д. М.-Т. от АК Пловдив. Моли съдът да прекрати бракът между
страните без да се произнася по въпроса за вината. Иска от съда да вземе становище по
искането за фамилното име на съпругата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На **** г. страните са сключили граждански брак в гр. Б., с акт за граждански брак №
23 от **** г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак. Установява се, че
страните са родители на Г. А. П. и Й. А. П., които към момента на депозиране на исковата
молба са пълнолетни – видно от приетите като доказателства по делото удостоверения за
раждане от 18.02.1994 г. и 25.10.2004 г.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Б. С. – брат на ищцата.
От показанията му се установява, че съпрузите имат две деца – Г. и Д., които са
пълнолетни. Установява се, че страните са разделени повече от пет години, като ищцата
отишла да живее при свидетеля в бащината им къща. Съпругът А. останал да живее в гр. Б..
Посочва, че всеки от съпрузите си живеел собствен живот и не поддържали връзка по между
си.
Съдът кредита показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи
се от събраните по делото доказателства. При анализа на показанията съдът съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на брака на страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на същия и небрачен иск с правно основание чл. 53 от СК.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл. 14 от СК
2
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се от събраните
доказателства, че повече от пет години страните фактически не живеят заедно и всеки от тях
има свой живот, в който на практика другият отсъства. Случилото се преди повече от пет
години окончателно разделно живеене на съпрузите сочи, че бракът е опразнен от
съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда
фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите /в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО/, което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 от
СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните. Бракът между страните не се
характеризира с изискваното от закона съдържание за една нормална брачна връзка и в
отношенията между съпрузите не съществува присъщата на тази връзка общност от
духовни, морални, биологични и икономически елементи.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака /т. 3 от ППВС 10/1971г./. Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което
същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се
произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в
тази насока.
Съдът не следва да коментира въпроса относно ползването на семейното жилище,
тъй като съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК когато от брака на съпрузите няма
навършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая липсва такова искане от страните по делото.
По отношение на искането с правна квалификация чл. 53 от СК направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи брачното си фамилно
име П., каквото е й нейното желание. Ирелевантно се явява желанието на ответника, ищцата
да не носи неговото фамилно име, тъй като тълкуването на горепосочената разпоредбата
налага извод, че фамилното име се променя само и единствено по желание на лицето, което
го е променило при сключването на брака, а не по искане на другия съпруг.
3
Съпрузите не претендират издръжка по чл. 145 от СК.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в
размер на 50 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25
лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода. Разноските на
страните остават в тежест на всяка от тях съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на **** г. с акт за граждански брак № 23 от ****
г. на ОНС – Б. граждански брак между С. Б. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул.
„****** и А. Г. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. „******, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, във връзка с чл. 326 от ГПК, след
прекратяване на брака С. Б. П. да носи брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА А. Г. П., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. Б. П., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер
на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4