РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. Бургас, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, ** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. М.
при участието на секретаря М. Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. М. Гражданско дело №
20252120102** по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Д. С. с ЕГН **********,
адрес: гр. Ч., ул. ***, К. И. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, С. И. И. с ЕГН
**********, адрес: гр. Ч., ул. ***, К. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. С., ***,
Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. С., ***, ап. 14, Н. Г. Г. с ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. ***, Т. М. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Д. З. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. Ч., ул. ***, М. З. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Н.
М. Д., родена на ********** г., адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, и В. В. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Т.,
срещу К. И. К. с ЕГН **********, и С. П. К. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Бургас, ****, с която се претендира да бъде установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор ***.** по КККР на с. А., общ. С., обл. Бургас,одобрени със
Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на АК, без последващо
изменение на КККР, засягащо поземления имот, адрес на имота: с. А., площ: 776
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: **, при съседи:
***.**, ***.**, ***.**, ***.** и ***.**, както и да бъде отменен констативният
нотариален акт, с който се легитимират за собственици на имота. Моли се и за
1
присъждане на направените по делото разноски.
Ищците излагат, че са наследници на С.П.Н., като съгласно протоколно решение
№ 31*/15.04.**3 г. на ПК – С. им били признати за възстановяване с план за
земеразделяне множество земеделски земи, принадлежали на общия им наследодател.
В хода на реституционната процедура признатите им за възстановяване били и
земеделски имоти по ПНИ – *5 и *6 в м. „Ново село“. В същото време ответниците се
снабдили констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху
признатите им за реституция имоти. Наред с това обжалвали и ПНИ досежно същите
във връзка с което било образувано адм. дело № 5799/2024 г. по описа на БРС, като
всички им тези действия пречили на реституционната процедура и реалната
реституция на признА. им за възстановяване имот, поради което имали правен интерес
да заведат настоящия отрицателен установителен иск. По същество оспорват
осъществяването от ответниците на давностно владение върху процесния имот, като се
сочи, че един от тях е вписан като ползвател на имота, което изключвало владението
върху същия, като подобно не било манифестирано. Излага се и пречка за соченото от
ответниците придобивно основание по смисъла на чл. 86 от ЗС във вр. с § 1 от ПЗР на
ЗС. Дори и да било осъществявано владение същото не им било противопоставимо,
тъй като имали качеството на правоимащи по ЗСПЗЗ. С горните мотиви са заявява
иска за установяване, че ответниците не са собственици на процесния имот и отмяна
на нотариалния акт, легитимиращ ги като такива.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал.
1 от ГПК, а на искането за отмяна на нотариалния акт е чл. 537 от ГПК
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,
действащи чрез пълномощника си адвокат С., с който на първо място се оспорва
допустимостта на иска, като се излага, че ПК е отказала възстановяване на имота на
ищците в стари реални граници, при което и те не притежавали имот, който да им е
възстановен, поради което и нямали правен интерес от воденето на настоящия иск,
съобразно цитираното от самите тях тълкувателно решение на ВКС. Отделно от това
се излага, че решението на ПК на което се позовават ищците е нищожно, тъй като не
било подписано, а и през **3 г. ПК – С. била с незаконен състав. Сочи се и за друго
висящо дело по отношение на други лица със същите претенции към имота.
По същество се излага, че зоната, където попада процесния имот е концесионна
такава, предоставена за ползване на собственика на Минното предприятие по силата
на Указ № 102 от 30.07.1907 г. на княз Фердинанд I, поради което няма как ищците да
са притежавали земеделска земя в границите на тази територия. Твърди се също така,
че зоната, в която се намира процесният имот, никога не е влизала в ТКЗС или ДЗС, а
при завземането й от праводателите на ответниците е била непродуктивна земя -
тресавище, като праводателите на ответниците, а след това и самите те владеят имота
2
от 1962 г. като свой, съответно владението им е продължило над 60 години без да е
било прекъсвано и без някой да е оспорвал правото им на собственост. На следващо
място се твърди, че статутът на зоната като такава по пар. 4 от ЗСПЗЗ е
незаконосъобразен, земите не са били държавна или общинска собственост и е нямало
основание да бъдат предоставяни за ползване. Предвид горното ответниците твърдят,
че са собственици на процесния имот на валидно правно основание, поради което и
сочат, че претенцията следва да бъде отхвърлена. Също търсят присъждане на
сторените разноски по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за наследници ищците се легитимират
като законни наследници на С.П.Н., роден на *** г., б.ж. на гр. Ч., починал на *** г.
С решение № 31*/15.04.**3 г. на Поземлена комисия – С. е налице произнасяне
по заявление с вх. № 31*/03.06.**2 г. на наследниците на С. Н., като съгласно раздел I,
т. 5 е призната за възстановяване нива с площ от 12. 396 дка , находяща се в терен по §
4 на с. Ч., в м. „А.“, поради което и с раздел **. т. 3 e отказано възстановяването в
стари реални граници, именно поради попадането му в зоната по § 4.
Съгласно нотариален акт №*, том **, рег. № **, дело № ** от *** г. на нотариус
***, вписана под № ** в РНК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. №***/*** г.,
акт № **, том *, дело № **, ответниците са признати за собственици по давност на
процесния поземлен имот с идентификатор ***.**.
От заключението на вещото лице инж. З. С., което съдът изцяло кредитира, като
изхождащо от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се
установява, че недвижим имот по точка 3 раздел ** от реституционното решение,
заявен под № 6 от заявлението на наследниците на С. Н., за възстановяване на правото
на собственост на земеделските земи, попада в границите на землището на с. А., м.
„Н.с.“. Недвижимият имот попада в границите на зона на ползвателски земи по
смисъла на § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение изх. № 94-00-3655-
1/02.09.2025г., издадено от заместник- кмета на община С., новообразувани поземлени
имоти (НПИ) 62.*5 и 62.*6 по ПНИ, местност „Н.с.“, с. А. са записани в регистъра на
НПИ на С.П.Н.. Изработена е комбинирана скица между ПНИ, местност „Н.с.“, с. А. и
действащата кадастрална карта (Приложение №2). Като изходни данни са използвани
приложеното в исковата молба копие на плана на новообразуваните имоти и отворени
кадастрални данни, публикувани официално в Кадастрално-административната
информационна система (КАИС) на Агенцията по геодезия картография и кадастър. В
заключение експертът посочва, че на ищците- наследниците на С.П.Н., са признати са
3
възстановяване новообразувани поземлени имоти 62.*5 и 62.*6 по ПНИ на местност
„Н.с.“, одобрен със Заповед № РД 09-20/29.05.2024 г. на Областния управител на
област Бургас. Двата новообразувани поземлени имота попадат в общо десет
поземлени имота по действащата кадастрална карта, като новообразуваният поземлен
имот 62.*5 попада частично в процесния поземлен имот с идентификатор ***.** по
КККР на с. А. с площ от 85 кв.м. т.е. 85 кв.м. от новообразувания имот *5 попадат
върху процесния имот с идентификатор ***.**.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Я.Д.
и П.П., се установява, че съседи на процесния имот, като познават ответниците и
предния собственик на това място – бай Н.. К. и С. купили имота от Н., но без
документи. Платили му оградата и коловете и започнали да го обработват. Това се
случило през 19 87 г. и от тогава те започнали да отработват мястото. Те заварили
имота с три проблема. Първо - до имота имало само горски път и когато паднел дъжд,
имотът ставал неизползваем. За да решат този проблем си закупили чакъл и го
разстлали. Вторият проблем бил, че нямало питейна вода до имота, който бил
пустеещо място, като те купили тръби, изкопали канавките, положили тръбите и
прокарали питейна вода. Наред с това имотът бил без ток, като се снабдили и с ел.
енергия. Категорията се повишила и имотът от безлюден станал имот с ток, вода и път
и станал апетитен имот. Имали и нещо като барака в имота, както и асми, плодови
дръвчета – ябълки, круши, дюли, много лешници. Обработвали си градината, сеели си
и зеленчуци. Св. Д. ги определя, като грижовни стопани, като не му е известно някой
да е проявявал претенции към имота. Аналогични са показанията на св. П., който е бил
ползвател, а след това си е закупил неговия имот.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Относно допустимостта на иска:
Безспорно е, че реституционната процедура за придобиване на правото на
собственост от ищците не е завършила, тъй като имота на ищците попада в зоната за
земеделско ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е отразено и в самото решение на
Поземлената комисия. За ищците е налице правен интерес от настоящия отрицателен
установителен иск за собственост. Съгласно ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за
приключването на реституционната процедура е необхоД. изработването на помощен
план и план на новообразуваните имоти по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който следва
да се одобри със заповед на Областния управител, подлежаща на самостоятелно
обжалване по административен ред. Едва след влизане в сила на този план, с нарочна
заповед на кмета на Общината се извършва фактическото възстановяване на имота и
съответно придобиването на правото на собственост от наследниците на бившия
собственик (§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Именно с тази заповед на кмета на общината,
4
в която следва да бъде описано местоположението, границите, както и ограниченията
на собствеността, неразделна част от която е и скица на имота, ищците биха могли да
се легитимират като собственици на земеделския имот. Тази процедура обаче не може
да се развие докрай, докато не бъде разрешен спорът относно това дали ответниците са
собственици на целия или на част от реституирания имот на ищците, което би
изключило възможността имота да бъде възстановен на ищците според предвиждания
на плана. Аргумент за наличието на правен интерес и на правен спор е и
обстоятелството, че ответниците са обжалвали Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г на
областния управител на Бургас, с която е одобрен плана за новообразуваните имоти и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани за
местността „Н.с.“, село А., публикувана в ДВ, бр.50/14.06.2024 г., във връзка с което е
образувано и адм. дело № 5799/2024 г. на БРС, по което ищците са конституирани като
заинтересовани страни, което само потвърждава наличието на правен спор и
съответното правен интерес у ищците от воденето на заявения отрицателен
установителен иск. Затова и ищците не разполагат с реална възможност за защита на
правата си чрез ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, което обуславя правния им интерес от настоящото
производство. Следва да се отбележи и че самите ищци не твърдят, че вече са
собственици на имота за да могат да защитят правата си чрез горните искове. Тези
изводи на съда не се променят от направеното оспорване на решението на
Поземлената комисия за признаване на наследниците на С. Н. правото на
възстановяване, поради липса на подписи. Наличието на правен интерес по принцип се
преценя с оглед на изложените твърдения в исковата молба, а предмет на установяване
в настоящото производство са не правата на ищците, а тези на ответниците. С горните
мотиви съдът намира доводи за недопустимост на производството за неоснователни,
поради което намира, че искът като допустим следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
Придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост
върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е
изключено, до приключването на административната процедура по възстановяването
на собствеността върху земеделската земя. До приключването на административната
процедура, индивидуализацията на имота не е в съС.ие да се осъществи, което
съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на
придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на
придобивната давност. Намерението да се свои вещта, както и осъществяването на
фактическата власт по отношение на вещта от страна на ответниците, при липсата на
индивидуализация на недвижимия имот до приключването на административната
процедура по отношение на ищците, води до липса на предпоставките за текла
придобивна давност по отношение на ищците, на които е признато правото на
5
възстановяване. По отношение на собствениците на имота, признати за такива с
решение на ПК не може да се приеме, че е осъществявано владение, без значение
добросъвестно или не, доколкото по отношение на тях не е индивидуализирана вещта,
правото на собственост върху която е признато. Правилото е, че давност не тече срещу
този, който не може да защити правата си. Тъй като от момента на обособяване на
обекта на правото на собственост това право може да бъде защитено, то от този
момент може да тече и придобивна давност за тези имоти. Придобиването на правото
на собственост по давност върху имот, който е бил земеделска земя и подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай, е изключено до
приключването на административната процедура по възстановяването на
собствеността върху земеделската земя, когато се осъществява индивидуализацията на
имота, като е налице изобилна съдебна практика в тази насока.
Относно искането за отмяна на нотариалният акт:
Съдът намира, че тези искания нямат характера на самостоятелни искове и
настоящият съдебен състав застъпва преобладаващо в съдебната практика становище,
че съдът ги отменя, като законна последица от уважаването на собственически иск, ако
съдържанието им е в противоречие с установената принадлежност на правото на
собственост, когато се касае за констативни такива, като основанието за тази отмяна е
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК. В процесния случай се установи, че ответниците
не са собственици на имота, тъй като не са могли да придобият имота по давност,
поради което констативният нотариален акт, с който същите се легитимират като
такива, следва да се отмени.
При този изход на спора и с оглед претенции на страните за заплащането на
направените по делото разноски основателна се явява претенцията на ищците за това
и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъдят ответниците да им заплатя
сума от 3 555 лв. за направените по делото разноски, съобразно представения списък.
Съответно неоснователна е претенцията на ответниците за присъждане на разноски по
делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на С. Д. С. с ЕГН **********, адрес: гр.
Ч., ул. ***, К. И. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, С. И. И. с ЕГН
**********, адрес: гр. Ч., ул. ***, К. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. С., ***,
Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. С., ***, ап. 14, Н. Г. Г. с ЕГН **********,
адрес: гр. П., ул. ***, Т. М. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Д. З. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. Ч., ул. ***, М. З. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Н.
6
М. Д., родена на ********** г., адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, и В. В. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, че К. И. К. с ЕГН **********, и С. П. К. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Бургас, ****, не са собственици на поземлен имот с
идентификатор ***.** по КККР на с. А., общ. С., обл. Бургас,одобрени със Заповед
№ РД-18-12/24.04.2007 г. на изпълнителния директор на АК, без последващо
изменение на КККР, засягащо поземления имот, адрес на имота: с. А., площ: 776
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, номер по предходен план: **, при съседи:
***.**, ***.**, ***.**, ***.** и ***.**.
Отменя нотариален акт №*, том **, рег. № **, дело № ** от *** г. на нотариус
***, вписана под № ** в РНК, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. №***/*** г.,
акт № **, том *, дело № **, с който К. И. К. с ЕГН **********, и С. П. К. с ЕГН
********** се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор
***.** по КККР на с. А., общ. С., обл. Бургас.
Осъжда К. И. К. с ЕГН **********, и С. П. К. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Бургас, ****, да заплатят на С. Д. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул.
***, К. И. Н. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, С. И. И. с ЕГН **********,
адрес: гр. Ч., ул. ***, К. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. С., ***, Д. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес: гр. П., кв. С., ***, ап. 14, Н. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. П.,
ул. ***, Т. М. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Д. З. Д. с ЕГН **********,
адрес: гр. Ч., ул. ***, М. З. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, Н. М. Д., родена
на ********** г., адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, и В. В. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ж.к. ***, сумата от 3 555 лв. /три хиляди петстотин петдесет и пет лева/ за
направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7