№ 279
гр. Дупница, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200514 по описа за 2023 година
Жалбоподателят А. Г. К., с ЕГН **********, от гр. Б.......,жк.Е.........
№......,вх......,ет....,ап.... е обжалвал Наказателно постановление (НП) № 23-0348-
000125/23.02.2023 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, № 22-
5310-000705/07.06.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, Група
КПДГПА Кюстендил, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по чл.
175, ал.3, пр.1-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. (двеста лева) и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца за извършено административно нарушение по
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се сочи, че НП е неправилно, моли се да бъде отменено НП, тъй като
твърди, че не е извършил деянето виновно, поради обстоятелството, че не е бил уведомен
за служебно прекратената регистрация на процесния лек автомобил.Позовава се на
Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС- ОСС от НК на ВКС и I и II колегии
на ВАС по т.д. № 3/2022 г. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. В съпроводителното писмо е взето становище за законосъобразност на
издаденото НП. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна следното:
На 18.12.2022 г., около 11:19 ч., актосъставителят Д. Д., на длъжност мл.
инспектор, при ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, в присъствието на свидетеля – Х. ГГ.....
констатирали, че в гр. Дупница, по ул. „Никола Малашевски“, в посока борса „Слави“
жалбоподателят А. Г. К. управлявал л. а. „С......, с рег. №.........., негова лична собственост,
при направена справка с РСОД е установено, че МПС е със служебно прекратена
регистрация на 22.11.2022 г. във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения му АУАН, като не е написал обяснение и не е направил възражения относно
констатациите.
АНО е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН и изпратил административноказателната преписка на РП гр. Кюстедил, ТО -
Дупница по компетентност. Образувана е прокурорска преписка, като е прието, че не
представлява престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. С постановление на РП гр.
Кюстендил, ТО -Дупница е отказано да бъде образувано ДП, като преписката е прекратена с
Постановление от 20.02.23 г. и изпратено на началника на РУ гр. Дупница, входирано в РУ
гр. Дупница на 21.02.2023 г., по компетентност, за вземане на отношение по случая по
административноправен ред.
На 23.02.2023 г. АНО е издал атакуваното наказателно постановление, в което АНО е
възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация.
Приложена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че АНО е разполагал с необходимите правомощия за
издаване на НП за констатирани нарушения по ЗДвП. С материална компетентност да
съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП разполага и актосъставителят.
Приложено е писмо от Гаранционен фонд със справка за застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите и злополука по ЕГН на жалбоподателя, видно от което
същият е имал сключени застраховки, на различни автомобили, за времето ото 14.04.22 г.
до 13.04.2023 г., но същата е прекратна на 29.07.2022 г., след това им сключена застраховка
на 28.06.2022 г. до 27.06.2023 г., като същата е прекратена на 14.10.2022 г. и сключен на
01.11.2022 г. до 31.10.2023 г., прекратена на 17.02.2023 г. Прекратяването е настъпило
поради неплащане на дължимите вноски, тъй като е сключен договор на разрочено плащане.
Разпитаните в хода на съдебното следствие актосъставител и свидетел поддържат
изцяло установеното в АУАН фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото доказателства:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се
явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е основателна,
поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за
това се следните:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
2
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в уводната част на постановлението следва да са
посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име, длъжност и местослужене на
актосъставителя. Когато наказващият орган е бил сезиран по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
това изискване следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ
(прокурорско постановление) и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл.
199, ал. 2, пр. 1-3 от НПК. Горепосочените законови изисквания обезпечават
законосъобразното формиране на съдебните изводи относно начина, по който наказващият
орган е бил сезиран, наличието/липсата на основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН,
спазването на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, наличието/липсата на
основания за отвод по ЗАНН, наличието/липсата на идентичност между административното
обвинение, повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и
произнасянето на наказващия орган по същото.
В случая, както вече се посочи по-горе, обжалваното НП е лишено от въпросния
задължителен реквизит, поради което и подлежи на отмяна само на това самостоятелно
основание.
От друга страна и предвид горецитираното съдържание на прокурорското
постановление, същото в случая няма и характер на нарочен и надлежно сезиращ акт,
предпоставящ провеждане на административнонаказателно производство по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. АНО не е изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, а именно
с мотивирана резолюция да прекрати административнонаказателното производство в
случаите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и поради тази причина е преписал изцяло
обстоятелствената част на АУАН в НП. От съдържанието на атакуваното наказателно
постановление не става ясно на какво основание е издадено същото - дали въз основа на
постановлението за отказ да се образува наказателно производство или въз основа на
съставения срещу АУАН, тъй като в описателната част на НП е възпроизведено изцяло
съдържанието на АУАН и последният е приложен от АНО в административнонаказателната
преписка като доказателство, т. е. използвани доказателства от АНО, са както съставения
АУАН, така и постановлението за прекратяване на наказателното производство, но не са
изложени мотиви в обстоятелствената част на НП, кой от тях е ползван като основание за
описание на нарушението. Липса на мотиви не два възможност да се извърши и проверка за
обоснованост на наказателното постановление, предвид различията, които съществуват
между тях (в тази връзка е Решение № 333 от 10.04.2014 г. по КАНД № 3701/2013 г. на
Административен съд-Пловдив).
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе собствен лек автомобил. Установи се категорично и
3
това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 22.11.2022 г. регистрация по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. По преписката не е приложено полученото по електронен път до ОД
МВР Кюстендил уведомление от Гаранционен фонд за прекратяването на договора за
застраховка, респ. няма данни коя вноска не е платил жалбоподателя и от кога тече
предвидения в договора 16-ет дневен срок. Няма информация такова писмо, съдържащо
информация за прекратяване на сключения застрахователен договор, съгласно разпоредбата
на чл. 574, ал. 10 от КЗ да е изпратено от Гаранционен фонд на собственика и жалбоподател
в настоящото производство А. К.. Няма такава информация кога, по какъв начин този
контролен орган имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика на
ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от
Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. За извършената в тази връзка на 22.11.2022 г. от
органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил собственикът на
същия не бил изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата- 18.12.2022 г.,
жалбоподателят управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от
служители на МВР, които констатирали това обстоятелство. В този смисъл същият е дал
обяснение в хода на съдебното следствие.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка -прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл.
4
18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Напротив категорично ясно по делото стана, че
жалбоподателят не е бил уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците,
както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било
установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражаднаска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от състава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС,
а и от кога е прекратена. Незнането на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да
се направи извод, че привлечения към административнонаказателна атговорност е
предвиждал и е искал настъпването на общественоотпасните последици. Същият не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Не е имал
никаква възможност да направи справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е
прекратена регистрацията на МПС, на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва
и непредпазливостта като форма на вината. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната
такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-0348-000125/23.02.2023 г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, № 22-5310-
000705/07.06.2022 г., издадено от Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, упълномощен
със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на А. Г. К., с ЕГН **********, от гр.
Б.......,жк.Е......... №......,вх......,ет....,ап.... му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200.00 (двеста) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест)
месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6