№ 19
гр. Девин, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Славка Р. Зайцева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20215410100381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, на
основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.318 ТЗ,
във връзка с чл.92 ЗЗД от „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано
от Юл. Б. Ц., чрез пълномощник адв. В.Г., със съдебен адрес гр. С., бул. ’Б. №
*, вх.*, ет.* да се приеме за установено по отношение на ЮЛ. Б. Д., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Осв. №* съществуване на вземане
в размер на 39.96 лева, представляваща неустойка по договор, сключен между
ответника и „Б.Т.К.” ЕАД, съгласно издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 216/2021г. по описа на
Pайонен съд - Девин, както и сторените разноски в заповедното производство
- 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180.00 лева - възнаграждение
за адвокат и да присъди сторените в настоящото производство.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че по ЧГД №
216/2021г. по описа на Pайонен съд – Девин, по което е била издадена заповед
за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу ответника, въз основа на договор за
цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Гр.“ ООД, с ЕИК:
*********, което дружество, от своя страна е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „Б.
т. к.” ЕАД.
Ищецът твърди, че вземането произтича от сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16729* от
24.04.2018. между ответника и „Б.Т.К.” ЕАД, по които са незаплатени услуги
по фактури: № **********/01.08.2018г.; №**********/01.09.2018г.; №
**********/02.10.2018г.; № **********/02.11.2018г. за потребени от
ответника електронни съобщителни услуги за период от 01.07.2018г. до
1
01.11.2018г. Исковата претенция произтича от издадена крайна фактура №
**********/01.12.2018г. за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., в която е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 39.96 лева, формирана от
сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по избрания
тарифен план, към ползваната далекосъобщителна услуга З х 13.32 лева, без
ДДС за тарифен план Smart М, начислена от оператора съгласно общите
условия при предсрочно едностранно прекратяване поради неизпълнение на
визираните в чл.43 ОУ задължения от потребителя.
В конкретния случай ответникът не е изпълнил задълженията си и
поради връчване на заповедта по чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление, ищецът е предявил настоящия установителен иск за
установяване на изискуемо вземане по реда на чл.415, във връзка с чл.422
ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл.238 и чл.239 ГПК, с което да признаете за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъдите на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, призован при отказ, не е
представен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. В.Г. в писмено становище
поддържа предявения иск.
Ответникът не се явява, не изпраща представител и не ангажира
становище.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, ответникът трябва да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК,
както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Ищецът с исковата молба, отправя изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение.
На 27.10.2021г. на ответника е връчено разпореждане № 688, с
препис от исковата молба и приложенията към нея, при отказ да ги получи,
който обаче не засяга редовността на връчването. Ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, но не е проявил процесуална
активност, поради което са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239 ГПК: ответникът не е
представил отговор в срока по чл.131 ГПК; уведомен е за последиците
на чл.238 ГПК; не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно
2
призован и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
От представените с исковата молба доказателства е налице
основание да се приеме вероятна основателност на предявения иск.
На 14.06.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което е образувано ЧГД №
216/2021г. по описа на Районен съд - Девин.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, № 120/16.06.2021г. за сумите: 39.96 лева /тридесет и девет лева и
96 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор с клиентски № 16729*/24.04.2018г., сключен между длъжника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, за което е издадена фактура № **********/01.12.2018г., за
периода 01.11.2018г. до 30.11.2018г., вземането по който договор е
прехвърлено на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, както и сумата от 205.00 лева /двеста и пет
лева/, представляваща сбор от държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00
лева адвокатско възнаграждение.
На 29.09.2021г. на ищеца е връчено разпореждане № 597, с
указания, че следва да установи вземането си с предявяване на иск поради
връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Искът е предявен на 26.10.2021г., изпратен по куриер на
25.10.2021г., т.е ищецът е спазил едномесечния срок от получаване на
съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.
Няма спор по делото, а и от приложените към исковата молба от
ищеца доказателства се установява, че ищецът предявява исковата си
претенция срещу ответника, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Гр.“ ООД, с ЕИК: *********, което
дружество, от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД.
Между „Б.Т.К.” ЕАД и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски номер 16729* от
24.04.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер 0878*, по
избран тарифен план Smart М, с месечна абонаментна такса в размер на 15.99
лева, с ДДС за срок от 24 месеца. За предоставените мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16729* от 24.04.2018. от оператора „Б.Т.К.”
ЕАД са издадени фактури, по които от ответника не са заплатени услуги: №
**********/01.08.2018г., № **********/01.09.2018г., №
**********/02.10.2018г., № **********/02.11.2018г. за периода от
01.07.2018г. до 01.11.2018г.
Неизпълнението на задълженията по чл.43 от Общите условия от
ответника е обусловило едностранно прекратяване на договора с мобилния
оператор, с дата на деактивация от 07.11.2018г., поради което в издадената
крайна фактура № **********/01.12.2018г. за периода от 01.11.2018г. до
30.11.2018г., е начислена неустойка в размер 39.96 лева, формирана като сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса по избрания тарифен
план, към ползваната далекосъобщителна услуга.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Гр.“ ООД, което дружество
3
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС / Р №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Р № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013?.,
II т.о. на ВКС; Р № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС/.
Ответникът не представи доказателства, оспорващи
претендираната сума. Съгласно т.9 по ТД № 4/2013г. ОС ГТК ВКС, при
разглеждане съществото на спора съдът взема предвид установената към
момента на приключване на съдебното дирене фактическа обстановка,
относно съществуване на вземането. Ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му, а от съвкупната им
преценка се обуславя извода за основателност на иска. Ответникът не
представи доказателства, с които да оспори иска, тъй като в негова тежест
пада доказване на обстоятелства, обуславящи недължимост на
претендираното от ищеца вземане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
основателно е искането за присъждане на направените разноски по делото в
размер 205.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса, 180.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
Постановява неприсъствено решение на основание чл.238 и
чл.239 ГПК с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
установителен иск, на основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 във
връзка с чл.318 ТЗ, във връзка с чл.92 ЗЗД от „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, представлявано от Юл. Б. Ц., чрез пълномощник адв. В.Г., със
съдебен адрес гр. С., бул. ’Б. № *, вх.*, ет.* против ЮЛ. Б. Д., с ЕГН
**********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Осв. №* съществуване на вземане
в размер на 39.96 лева - представляваща неустойка по договор, сключен
между ответника и „Б.Т.К.” ЕАД, ведно със сторените разноски в заповедното
производство 25.00 лева за държавна такса и 180.00 лева възнаграждение за
адвокат, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
120/16.06.2021г. по ЧГД № 216/2021г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА ЮЛ. Б. Д., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См.,
ул. Осв. №* да заплати на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от Юл. Б. Ц., чрез пълномощник адв. В.Г., със съдебен адрес
гр. С., бул. ’Б. № *, вх.*, ет.* сторените в настоящото производство разноски
в размер 205.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, № 120/16.06.2021г. по ЧГД №
4
216/2021г. по описа на Районен съд – Девин и съобразно установеното
вземане в настоящото производство, след влизане в сила на решението.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
5