№ 3038
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110200489 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7822601, издаден от СДВР за това, че на 23.07.2023г. в 15:07 часа в гр. София, Околовръстен
път до № 467, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско
шосе“, при ограничение на скоростта от 90 км/ч. за извън населено място, лек автомобил
„****” с рег. № **** се движил със скорост от 106 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 3889949 на 13.01.2023г., за което на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на К. С. К. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като
противоречи на материалния и на процесуалния закон. Според жалбоподателя Електронният
фиш не съдържал изискуемите от закона реквизити, тъй като липсвали дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и пред кой орган и в
какъв срок той може да се обжалва. Липсвало и отразяване на възможността за възражение в
7-дневен срок съгласно чл.189, ал.6 от ЗДвП. Поради това се претендира за нарушено право
на защита на наказаното лице. Липсата на дата на издаване на Електронния фиш била важна
и от гледна точка на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и за преценката на приложимия
материален и процесуален закон, а също и за проверка на материалната компетентност на
издалото го длъжностно лице. Пълната анонимност на лицето, съставило конкретния
1
Електронен фиш, препятствала възможността за проверка от страна на съда на материалната
му компетентност, а от друга страна водела и до невъзможност за ангажиране на
отговорност при установяване на извършено от тях нарушение. Към Електронния фиш
липсвали снимки и не можело да се установи дали камерата е заснела едно или повече
превозни средства. Според жалбоподателя този Електронен фиш не можел да изпълни
целите по ЗАНН, тъй като „наказанието е наложено повече от шест месеца след извършване
на твърдяното нарушение“. На следващо место в жалбата се твърди, че в Електронния фиш
липсвало отразяване на съществени факти и обстоятелства. К. не можела да си спомни
заради изтеклия период от време какво е било нарушението, за което е била глобена, а в
процесния Електронен фиш не бил изчерпателно отразен онзи Електронен фиш, който е
влязъл в сила на 13.01.2023г. Жалбоподателката се позовава и на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП.
Заявява, че липсва и описание на автоматизираното техническо средство, не било
индивидуализирано по модел и сериен номер, поради което не можело да се провери дали
средството е било изрядно. Липсвали и данни за въвеждането на ограничението с пътен
знак. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен, с произтичащите от това законови последици.
По делото са депозирани писмени бележки от К. К. с вх. № 96033 от 22.03.2024г. В
тях жалбоподателката посочва във връзка с документа на лист 16 от делото, че не бил
представен Протокол от нужната едногодишна проверка на автоматизираното техническо
средство, от който да станело ясно дали техническото средство е било годно към датата на
нарушението. Освен това в документа била посочена дата и час „1.11.2022г. 3:38 РМ“ и не
можела да се прецени достоверността на въпросния документ към днешна дата.
Жалбоподателят оспорва и справката за нарушител водач, тъй като била неотносима към
предмета на делото. В писмените бележки се коментира и някаква вносна бележка, каквато
съдът не открива в кориците на делото. Иска се съдът да приеме, че в процесния Електронен
фиш липсва описание на автоматизираното техническо средство или система, но въпреки
това били посочени доказателства за конкретен модел. В писмените бележки се преповтарят
и доводите от жалбата за липсата на издател на Електронния фиш и негов подпис.
Претендира се и за неправилно тълкуване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на
ВАС за заснемане на нарушението само от стационарни технически средства, които са
предварително обозначени. Възразява се на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР като се прави позоваване на чл.37, ал.2 от Закона за
правната помощ. Иска се СРС да отмени Електронния фиш и да остави без уважение
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Освен това се твърди и
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Пред СРС в съдебното заседание на 26.03.2024г. жалбоподателят К. С. К., редовно
призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
В писмо с вх. № 8627 от 11.01.2024г., с което жалбата и административно-
2
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1193, като се отбелязва, че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 8627 от 11.01.2024г. се казва още, че техническо средство
тип CORDON M2 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от
Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от
24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че Електронен фиш Серия К № 7822601/2023г.
е издаден за нарушение, извършено в условията на повторност, след като е връчен и платен
Електронен фиш Серия К № 3889949/2020г., влязъл в сила на 13.01.2023г. Посочва се, че
собственикът на моторното превозно средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Прави се и възражение за прекомерност на претендирани от жалбоподателя
разноски. С писмо с вх. № 8627 от 11.01.2024г. не се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 96044 от 22.03.2024г. от гл.
юрк. Христов. С тях се иска съдът на остави без уважение жалбата на К. С. К. поради
нейната неоснователност, необоснованост и недоказаност. Процесуалният представител на
СДВР счита, че при издаване на обжалвания Електронен фиш са били спазени разпоредбите
на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В него се съдържали всички
законоустановени реквизити. От приложените доказателства се установявало нарушението,
което било установено и заснето с автоматизирано техническо средство, заснемащо
нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим.
Твърди се, че техническото средство е преминало първоначална и последваща метрологична
проверка. Цитира се нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска съдът да кредитира
3
приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство.
Относно наложеното административно наказание се казва, че то е правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП и се приема, че е налице и от обективна, и от субективна страна
съставът на нарушението. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са
зачестили напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с
превишена скорост. С оглед на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо,
тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението.
Поради това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на
генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие
по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена
скорост. Моли се за потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На К. С. К. е бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3889949 от СДВР
за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, фактически изразяващо се в това, че на
14.08.2020г. в 13:45 часа, в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до Парк-музей „Врана“, с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Павел Красов“, при ограничение на
скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак В26 за населено място, с АТСС ARH CAM S1 с
№ 11743с7 е установено, че лек автомобил „****“ с рег. № **** се е движил със скорост от
88 км/час, за което нарушение на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на К.
С. К. е била наложена „глоба“ в размер на 100 лева. Този Електронен фиш е бил получен от
К. С. К. на 29.12.2022г. и е влязъл в сила на 13.01.2023г.
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на К. С. К..
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. за времето от 13.40 часа до 16.00 часа на
23.07.2023г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) вид „CORDON“ с №
MD1193, за което е издаден Протокол № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за
експлоатация до 14.03.2024г., е било позиционирано в гр. София, Околовръстен път № 467,
за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се в извън населено място, с
посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при стационарен режим
на измерване и при посока на задействане – приближаване на МПС.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 90 км/час.
На 23.07.2023г. в 15:07 часа в гр. София, Околовръстен път до № 467, с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при ограничение на
скоростта 90 км/час, скоростта на движение на лек автомобил „****” с рег. № **** била
4
поне 106 км/час. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1193.
Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до
13.06.2027г. На 14.03.2023г. това техническо средство е преминало проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 7822601, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на К. С. К. е наложена „глоба“ в размер на 100
лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 23.07.2023г. в 15:07 часа в гр. София, Околовръстен път до №
467, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, при
ограничение на скоростта 90 км/час за извън населено място, при разрешена скорост от 90
км/час, установена скорост от 106 км/час и превишена скорост от 16 км/час, като
нарушението е извършено с лек автомобил „****“ с рег. № **** и е установено с АТСС с №
MD1193. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 3889949 на 13.01.2023г.
Електронен фиш Серия К № 7822601 е връчен на К. С. К. на 18.12.2023г. и е
обжалван с жалба, подадена по пощата на 23.12.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: разписка за връчване на
Електронен фиш Серия К № 7822601; плик от жалба; снимков материал (лист 12 и лист 20
от делото); справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № ****; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол от проверка №
019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.; справка от сайта на Български институт по метрология за
вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46; Решение за одобрение на типа
на уреда за измерване; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г.; справка от информационната система на КАТ
за Електронен фиш Серия К № 7822601; Ежедневна форма на отчет от 23.07.2023г.;
Сертификат за успешно завършен курс на обучение; справка картон на водача; Електронен
фиш Серия К № 3889949; справка от информационната система на КАТ за Електронен фиш
Серия К № 3889949; известие за доставяне на Електронен фиш Серия К № 3889949; писмо
от ОПП – СДВР с вх. № 86733 от 15.03.2024г.; писма от Български институт по метрология
с вх. № 83528 от 13.03.2024г., с вх. № 83562 от 13.03.2024г. и с вх. № 93343 от 21.03.2024г. -
с приложени копия от Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от
Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от
„CORDON-M 2 Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“ и
5
писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София с вх. №
98941 от 26.03.2024г. - с приложена схема.
Събраните по делото писмени доказателства се характеризират /в по-голямата си
част/ като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се. Поради това съдът ги кредитира
с известни уточнения, които ще бъдат посочени по-долу.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
83528 от 13.03.2024г., с вх. № 83562 от 13.03.2024г. и с вх. № 93343 от 21.03.2024г.,
приложените към тях Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, извадка от „CORDON-
M 2 Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“, както и от
справката от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за
измерване с номер на вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за
измерване, а също и от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. се установява, че техническото средство, с
което е бил заснет процесният автомобил е одобрено съобразно нормативните изисквания,
преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е
местото съдът да посочи, че доколкото в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. се вижда, че за
въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС от
14.03.2023г. и в същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология, то
следва, че посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. техническото средство,
индивидуализирано по вид (CORDON) и номер (№ MD1193) е именно видео-радарната
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1193, вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г.
със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно от Протокола от проверка № 019-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г. и писмата от Български институт по метеорология с вх. № 83528 от
13.03.2024г., с вх. № 83562 от 13.03.2024г. и с вх. № 93343 от 21.03.2024г. се установява, че
въпросното техническо средство е преминало и последваща проверка с валидност една
година, т.е. до 14.03.2024г. Следва да се отбележи, че посоченото в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г.
техническо средство (CORDON № MD1193) фигурира и в снимковия материал на лист 12 от
делото. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено
процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е
било годно да заснеме скоростта на автомобила към процесната дата.
Поради тези съображения съдът не приема за основателни възраженията относно
документа на лист 16 от делото, които К. К. е направила в писмените си бележки. Това, че в
горния ляв ъгъл на справката от сайта на Български институт по метрология за вписан тип
средство за измерване с номер на вписване В-46 е посочена дата „1/11/22“ и час „3:38 РМ“
6
не означава, че документът е неотносим, тъй като това единствено показва кога е била
направена въпросната справка от сайта на Български институт по метрология. Доколкото
има и други доказателства, които подкрепят установеното с тази справка, съдът счита
възражението на жалбоподателя касателно този документ за неоснователно.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира приложените на лист 12 и лист 20
от делото снимки, приемайки ги за годни веществени доказателствени средства.
Посредством снимката на лист 12 от делото се установява марката и регистрационния номер
на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място и
вида/номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Тази снимка
представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът я приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно я кредитира. Доколкото в снимката на лист 12 от
делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1193, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от
24.07.2023г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 12 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-49066 от 24.07.2023г. има припокриване и касателно мястото, посоката на движение,
датата и часовия диапазон, както и ограничението на скоростта, поради което за съда не
възниква съмнение, че снимката на лист 12 от делото е направена именно с техническото
средство, посочено в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката на уреда (приложена на лист 20
от делото), тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено
доказателствено средство. Въз основа на тази снимка се установява къде е било
позиционирано техническото средство.
Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че от снимковия материал не можело да се
установи дали камерата е заснела едно или повече превозни средства. Първо – на снимката
на лист 12 от делото се вижда именно МПС с рег. № ****, а не друго превозно средство.
Второ - конкретно ползваното техническо средство (видно от Протокола от проверка № 019-
СГ-ИСИС от 14.03.2023г.) има вградено разпознаване на регистрационния номер на
заснетия автомобил. Поради това не съществува възможност за объркване и по делото е
безспорно доказано, че заснетата скорост на движение е именно на МПС с рег. № ****.
Приложеният на лист 23 от делото Сертификат за успешно завършен курс е
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго
7
доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Венцислав Атанасов
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. като лице, което е разположило и настроило техническо
средство CORDON с № MD1193) е преминал обучение и може да борави с уреда.
От писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление -
София с вх. № 98941 от 26.03.2024г. и приложената към него схема се установяват две неща
– първото е, че Околовръстен път № 467 е км. 28+870 от Републикански път II-18, без
поставени пътни знаци за начало и край на населено място, а второто е, че има поставен
пътен знак В26 за ограничение на скоростта 90 км/час. Липсата на поставени пътни знаци за
начало и край на населено място на Околовръстен път не позволя да се направи извод дали
процесното място е в или извън населено място. Поради това за това обстоятелство писмото
от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София се явява
неинформативно доказателство и съдът следва да цени останалите писмени доказателства, а
именно : писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86733 от 15.03.2024г., снимката на лист 12 от
делото, Ежедневната форма на отчет от 23.07.2023г. и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г.,
които са информативни и единодушни, че процесното място е извън населено. Между
писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София с вх. №
98941 от 26.03.2024г. и приложената към него схема (от една страна) и писмото от ОПП –
СДВР с вх. № 86733 от 15.03.2024г., Ежедневната форма на отчет от 23.07.2023г., Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от
24.07.2023г. и снимката на лист 12 от делото (от друга страна) има съвпадение относно
ограничението на скоростта. Всички тези доказателства сочат, че ограничението на
скоростта на движение на МПС на процесното място е била 90 км/час. Поради това СРС
приема за доказано, че именно това е било ограничението на скоростта на Околовръстен път
до № 467, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“
към 23.07.2023г. Същевременно, обаче, между писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - София с вх. № 98941 от 26.03.2024г. и
приложената към него схема (от една страна) и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86733 от
15.03.2024г. и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. (от друга страна) е налице разминаване дали
ограничението от 90 км/час е ограничение за извън населено място, въведено от закона, или
е въведено с пътен знак. На първо място следва да се посочи, че това противоречие е
несъществено. На второ място следва да се отбележи, че доколкото информацията, посочена
в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София с вх.
№ 98941 от 26.03.2024г. намира потвърждение в схемата на лист 93 от делото и се базира на
първичен доказателствен източник, а информацията, посочена в писмените документи на
лист 19 и лист 38 от делото изхожда от административно – наказващия орган и няма данни
да се базира на първичен източник на информация, съдът приема, че в случая следва да
кредитира писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление -
София с вх. № 98941 от 26.03.2024г. и приложената към него схема, а не писмото от ОПП –
8
СДВР с вх. № 86733 от 15.03.2024г. и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. касателно това, че не
е имало пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 90 км/час на процесното
място.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът приема, че мястото на извършване на
конкретното нарушение е извън населено място, на което е имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта 90 км/час, което съвпада с ограничението на скоростта за извън
населено място, регламентирано в ЗДвП.
От направения по-горе анализ следва, че единствено относно това дали е имало или
нямало пътен знак В26 Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86733
от 15.03.2024г. не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от първичен източник
на информация – схемата и писмото от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – София. В останалата част писмените доказателства на лист 19 и лист 38 от
делото следва да се ценят от съда, тъй като (както стана ясно и по-горе) се потвърждават от
останалите доказателства, събрани по делото.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-49066 от 24.07.2023г. и Ежедневната форма на отчет от 23.07.2023г. се явяват
еднопосочни (относно мястото на извършената проверка, времето и ограничението на
скоростта) и достоверни – доколкото се потвърждават от снимката на лист 12 от делото,
писмата от ОПП – СДВР и от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – София (касателно ограничението на скоростта). Освен това Протоколът на
лист 19 от делото намира опора и в писмата от Български институт по метрология,
Протокола от проверка № 019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадката от Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, извадката от „CORDON-M 2
Многоцелева фото-радарна система. 8 Сглобяване и монтаж на системата“, справката от
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за измерване. Поради това съдът
кредитира писмените доказателства, приложени на лист 19 и лист 22 от делото – с
изключение на това, че ограничението на скоростта от 90 км/час не е въведено с пътен знак.
От коментираните тук доказателства се установява, че от 13.40 часа до 16.00 часа на
23.07.2023г. (което включва и процесния час – 15:07 часа) техническо средство вид
„CORDON“ с № MD 1193 е било позиционирано на Околовръстен път № 467, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Ботевградско шосе“
към бул. „Цариградско шосе“ при ограничение на скоростта 90 км/час за извън населено
място. За наличието на ограничение на скоростта от 90 км/час данни се съдържат и в
снимката на лист 12 от делото, както и в писмата от ОПП – СДВР и от Агенция «Пътна
инфраструктура», Областно пътно управление – София, вкл. и в схемата на лист 93 от
делото.
9
Според настоящия съдебен Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-49066 от 24.07.2023г. съдържа всички реквизити
според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 23.07.2023г., а датата
24.07.2023г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-49066. Посочени са
имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС и проверили въпросния
Протокол. В графата за приемане на Протокола е изрично отбелязано, че данните са
„автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което означава, че приемането на
Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на компютърна
конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса, поради което и
няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. Посочено е, че уредът се
задейства за приближаващи МПС-та и при стационарен режим на измерване. В Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-49066 от
24.07.2023г. са посочени общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и
на последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това,
че то е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 019-СГ-ИСИС
от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 20 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 25-27 от делото
Електронен фиш Серия К № 3889949, справка от информационната система на КАТ за
Електронен фиш Серия К № 3889949 и известие за доставяне на Електронен фиш Серия К
№ 3889949, тъй като са обективни, еднопосочни и достоверни писмени доказателства. От
съвкупната им преценка съдът достига до извода, че на К. С. К. е налагано и друг път
административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 3889949,
издаден от СДВР, който Електронен фиш е бил връчен на К. С. К. на 29.12.2022г. и е влязъл
в сила на 13.01.2023г. Тези констатации се потвърждават и от справката картон на водача на
лист 24 от делото.
Приложените на лист 13 и лист 24 от делото справки са издадени от държавен орган
и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това
съдът кредитира справката за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № **** и
справката картон на водача. Въз основа на първата СРС установява, че собственик на
заснетия лек автомобил „****” с рег. № **** е жалбоподателят К. С. К., а от другата справка
се доказва, че К. има и други нарушения по ЗДвП, едно от които е и това, за което е издаден
Електронен фиш Серия К № 3889949, обосноваващ повторността на настоящото деяние.
Именно поради това СРС приема, че справката картон на водача е относима към предмета на
10
доказване по делото и релевираните в обратния смисъл доводи в писмени бележки с вх. №
96033 от 22.03.2024г. са неоснователни.
Съдът дава вяра и на разписката за връчване на Електронен фиш Серия К № 7822601
(на лист 10 от делото), плика от жалбата (на лист 11 от делото) и справката от
информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 7822601 (на лист 21 от
делото), тъй като това са обективни и взаимно допълващи се писмени доказателства, които
имат достоверна дата. Въз основа на тях СРС приема, че Електронен фиш Серия К №
7822601 е връчен на К. С. К. на 18.12.2023г., а жалбата срещу този Електронен фиш е
подадена по пощата на 23.12.2023г. От тук следва, че конкретната жалба, по повод на която
е образувано настоящото дело, е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
11
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяване на нарушението;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на
скоростта от 90 км/ч., съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. Дали посочената в Електронния фиш
скорост е действително измерената и дали е приспадната допустимата грешка на
техническото средство при измерване на скоростта в полза на нарушителя е въпрос по
същество, тъй като сред задължителните реквизити на Електронния фиш не фигурира
изискването да се сочи дали е приспаднат в полза на водача толеранса от 3 % при скорост
над 100 км/час. В Електронния фиш са изложени фактите, при които е реализирано
нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е
и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
С оглед нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдът счита, че в Електронния фиш не е
необходимо да се идентифицира техническото средство, с което е установено нарушението,
да се сочи неговия вид, модел или сериен номер, нито е наложително да се отбелязва дали
Електронният фиш е издаден в отсъствие или не на контролен орган, тъй като тези
обстоятелства не представляват задължителни реквизити на Електронния фиш. Достатъчно е
да е посочено, че нарушението е установено с АТСС. В случая това е сторено, като дори
техническото средство е индивидуализирано по номер, поради което неоснователно
жалбоподателят възразява, че не можело да се провери дали техническото средството, с
което е установено нарушението, е било изрядно към процесната дата.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението е
извършено в извън населено място и ограничението на скоростта е 90 км/час, правилно
деянието е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
въпреки че на въпросното място е имало пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта 90 км/час, тъй като в случая ограничението на скоростта, посочена с пътен знак
В26, не е различно от ограничението на скоростта, въведено в чл.21, ал.1 от ЗДвП за
движение на автомобили в извън населено място – 90 км/час.
Индивидуализирането на мястото по улица, номер и посока на движение е
достатъчно, за да се установи къде точно се твърди да е извършено нарушението. Поради
това и относно мястото на извършване на деянието няма допуснати съществени
процесуални нарушения в Електронния фиш.
Настоящият съдебен състав не счита, че наличието или липсата на по-подробни
данни за повторността представлява съществено процесуално нарушение, тъй като дали има
или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието (с
оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП). Поради това този въпрос следва да
12
се обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не
беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“,
т.е. в управление на МПС със скорост над разрешената. Поради това въпросът дали е налице
„повторност“ е преценка по съществото на спора. От тук съответно следва, че липсата на
подробно отбелязване в обжалвания Електронен фиш на обстоятелства, отнасящи се до
предходното нарушение, за което е бил издаден Електронен фиш Серия К № 3889949 не
представлява съществено процесуално нарушение и релевираните в тази връзка от К. С. К.
аргументи, че не можела да си спомни нарушението, за което е бил издаден влезлият в сила
на 13.01.2023г. Електронен фиш не следва да се приемат за основателни. Важното е в
случая, че нарушението, обосноваващо повторност, е описано, като е посочено на коя дата е
влязъл в сила Електронен фиш Серия К № 3889949.
В закона няма изискване към Електронния фиш да се прилагат снимките, на които
нарушението е установено. Запознаването с тях е възможност, за която се иска процесуална
активност от страна на наказаното лице. В случая няма данни К. С. К. да е поискала, но да й
е било отказано да се запознае със снимковия материал. Поради това направеното в тази
връзка възражение в жалбата също не следва да се приеме за основателно.
Съдът не споделя и останалите възражения на жалбоподателя касателно
необходимото и задължително съдържание на Електронния фиш. Вярно е, че в
Електронния фиш не е посочено пред кой орган и в какъв срок той може да се обжалва, нито
е изрично записано, че нарушителят има право на възражение, но доколкото тези
възможности са изрично посочени в закона (чл.189, ал.6 и ал.8 от ЗДвП), а незнанието на
закона не извинява незнаещия, съдът счита, че липсата на това съдържание не е съществено
процесуално нарушение – отново с оглед нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не са посочени дата на издаване и конкретно
физическо лице – издател на Електронния фиш не означава, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа изискване за
посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна
на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6,
т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал
Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални
13
изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира дата на издаване или физическо лице –
издател на Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед
нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /23.07.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/18.12.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец юни
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са неотносими към Електронните
фишове. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
14
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата
на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение
№ 1 от 2014г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административно-наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
23.07.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 23.07.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
15
Водим от гореизложеното съдът прие, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни. Процесният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на
ЗДвП. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, нито счита, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Не са налице основания за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по
същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимката на лист 12
от делото настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 110 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
% при скорост над 100 км/час, съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 106
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
019-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 106 км/час. Доколкото от приложената на лист 12 от делото
снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 110
км/час, то след приспадане на толеранса от 3 % следва да се приеме, че автомобилът се е
движил със скорост от поне 106 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 110 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата на лист 93 от делото, писмото от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София с вх. № 98941 от
26.03.2024г., писмото от ОПП – СДВР с вх. № 86733 от 15.03.2024г., Ежедневната форма на
отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-49066 от 24.07.2023г. и снимката на лист 12 от делото се установява, че на
процесното място и дата ограничението на скоростта е било 90 км/час, като мястото е извън
населено.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 106 км/час при ограничение на
скоростта 90 км/час, водачът на лек автомобил „****” с рег. № **** е извършил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на
скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта, посочена в закона, която за
извън населено място е 90 км/час и в случая съвпада с ограничението на скоростта, въведено
с пътен знак В26. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 106 км/час обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП – доколкото нарушението е извършено извън населено място и е
доказано по делото, че там ограничението на скоростта е било 90 км/час. Превишението на
разрешената скорост от 90 км/час (след приспаднатия толеранс в полза на водача поради
възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото средство) е с 16
16
км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че в извън населено място следва да управлява МПС със скорост до 90 км/час. В
случая това ограничение следва по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, но доколкото е било
въведено и с пътен знак, то със сигурност водачът на автомобила е имал знание за същото.
При това положение като е била измерена (след приспаднатия толеранс от 3 %) скорост от
поне 106 км/час, то водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
23.07.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 13 от делото справка е
видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят К. С. К., то правилно е била
ангажирана именно нейната административна отговорност. Това е така, защото според
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото по
делото са налице данни, че К. С. К. е получила препис от процесния Електронен фиш на
18.12.2023г. и го е обжалвала в жалба, изпратена по пощата на 23.12.2023г., това означава,
че тя е знаела за издадения на нейно име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП като не е подала в законоустановения 14-дневен срок декларация, че
друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това й е било
изрично указано в самия Електронен фиш, следва да се приеме, че на основание чл.188, ал.1
от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на К. С.
К. – като собственик на МПС-то, непосочила дали и на кого е предоставила автомобила за
ползване.
В случая на К. С. К. е била определена „глоба“ в размер на 100 лева като
наказващият орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш
са отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е
извършено „в условията на повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и е отбелязана датата на влизането му в сила.
Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двугодишен срок от
влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук
деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно
постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за
17
„същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се
докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен Електронен фиш (Серия К с
№ 3889949) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта, дали в или извън населено място и пр. Важно е видът на нарушението да е един и
същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 3889949, издаден от
СДВР, справката картон на водача и справката от информационната система на КАТ за
Електронен фиш Серия К № 3889949, К. К. е била санкционирана по административен ред
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 3889949, който е
влязъл в сила на 13.01.2023г. Считано от тази дата (13.01.2023г.) в 1-годишен срок, а именно
на 23.07.2023г. К. С. К. е реализирала друго /ново/ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че жалбоподателят е извършил
процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К №
3889949, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради
това следва да се ангажира административно – наказателната отговорност на К. именно при
условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на
скоростта (16 км/ч. над ограничението от 90 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %),
мястото на извършване на нарушението (в извън населено място) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че
спрямо К. С. К. (като собственик на МПС, недоказала, че автомобилът е бил управляван от
друго лице и доколкото деянието е извършено „повторно“) следва да се приложи
санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер
на двукратния размер на наказанието по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на
100 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание при
превишение на скоростта от 11 км/час до 20 км/час в извън населено място и начина на
определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съответно прави невъзможно
намаляването на глобата, тъй като двукратният размер на предвиденото в чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП наказание от 50 лв. е именно 100 лв., колкото е и размерът на глобата, наложена на К.
с процесния Електронен фиш. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд
размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Поради това обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и в частта относно
наложеното с него административно наказание.
В случая липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП. Поради това К.
не може да бъде определена като лице с ниска степен на обществена опасност от гледна
точка на правилата за движение по пътищата. Процесното нарушение е типичен пример на
нарушение по чл.21 от ЗДвП и с оглед завишената му степен на обществена опасност в
последните години, деянието не представлява маловажен случай.
18
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав има депозирани писмени
бележки с вх. № 96044 от 22.03.2024г., в които процесуалният представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда
на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело от
въззиваемата страна са депозирани две писмени становище по съществото на спора
(писмото от ОПП – СДВР с вх. № 8627 от 11.01.2024г. и писмените бележки с вх. № 96044
от 22.03.2024г.), от които само писмените бележки изхождат от юрисконсулт. В откритото
съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав не е участвал процесуален представител на
СДВР. Доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност, а
процесуалният представител на СДВР е взел участие по делото само като е изготвил и
депозирал писмените бележки, без да е участвал в съдебното заседание на 26.03.2024г., СРС
приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
80 (осемдесет) лева.
Посочената от К. К. в писмени бележки с вх. № 96033/22.03.2024г. норма на чл.37,
ал.2 от Закона за правната помощ не се отнася до юрисконсултското възнаграждение. Освен
това доводите от писмени бележки с вх. № 96044 от 22.03.2024г. на гл. юрк. Христов не
следва да се приемат за „некомпетентни“ – доколкото не съдържат превратно тълкуване на
закона, съобразени са с доказателствата по делото и съответстват на актуалната съдебна
практика за подобен вид нарушения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7822601, издаден от СДВР, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
19
ал.2, т.2 от ЗДвП на К. С. К. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : гр. София, ж.к.
„Младост“ I, блок 2, вх.4, ап.84 да заплати на СДВР за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80,00 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20