В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Образувано е по повод депозирана искова молба от ищците Р. Р. Д., Е. М. А. и Р. М. И., всички от гр. З. срещу ответниците А. А. Д. и С. А. Д. и двамата от гр. З. Ищците твърдят, че са наследници на Мильо А. Д. /съпруга и дъщери/, който е наследник /син/ на А.Б.Д.. Последният след смъртта си оставил законни наследници /синове/: М.А.Д. и ответниците А. А. Д. и С. А. Д.. Твърдят, че общият наследодател А.Д. е бил собственик на имот пл. № *, образуващ парцел * в кв. * по плана на гр. З. от 1959 година, идентичен с УПИ* и част от улична регулация в кв. * по ПУП на гр. З. одобрен със Заповед № * г. на Председателя на ОНС С., който имот понастоящем е поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта на гр. З.. Сочат, че в този имот са построени следните сгради: Двуетажна жилищна сграда № * със застроена площ от * кв.м. с идентификатор * - северен близнак, собственост на А. А. Д.; Жилищна сграда № * със застроена площ * кв.м. с идентификатор 3* - южен близнак, състоящ се от два жилищни етажа и Селскостопанска сграда № *със застроена площ * кв.м. с идентификатор*. Твърдят, че трите сгради били построени от общия наследодател - А.Д., който с част тях се разпоредил в полза на първия ответник - А. Д.. На следващо място ищците твърдят, че първата от тях е сключила граждански брак с М.Д. на 10.05.1973г., като от тогава до сега тя, а съпругът й до смъртта си са живеели на втория етаж от южния близнак на жилищната сграда. Там се родили и израснали втората и третата от ищците, които са дъщери на Р. и М. Твърдят, че нито бащата на М., нито ответниците по някакъв начин са оспорвали правото му на собственост върху етажа, където живеело четиричленното му семейство. Сочи се, че вторият етаж от южния близнак е владян от наследодателя на ищците /М./, респ. от тях самите вече близо 40 години, постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Това си свое намерение са манифестирали по начин, че тази тяхна воля е достигнала до знанието на общите им наследодатели и до страните по делото, т.е. извършвали са действия, сочещи на пряко отричане на собствеността, респ. съсобствеността, като не са допускали останалите собственици, респ. съсобственици до имота и чрез които действия волята им е достигнала до знанието им. Ищците твърдят, че никой не е предявявал претенции по отношение на втория етаж от южния близнак на жилищната сграда в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок, поради което са отблъснали владението на останалите съсобственици и са установили владение единствено за себе си. Сочи се, че съпрузите К. и А.Д. винаги са владели и ползвали първия етаж от южния близнак. Между тях, М. и ищците никога не е имало спорове относно владението на втория етаж от южния близнак и това владение е демонстрирано, никой не се е противопоставил, поради което в полза на ищците е изтекла придобивна давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците сочат, че завели срещу ответниците иск с правно основание чл. 124 ГПК, по повод на който било образувано гр.д. № 206/2012г. по описа на РС З. за признаване правото на собственост по давност и наследство върху втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор * - южен близнак, състоящ се от спалня, кухня, хол с тераса, баня с тоалетна и антре, със застроена площ * кв.м., построена в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З. от 2008г. По повод подадената касационна жалба, ВКС се произнесъл с решение, с което отхвърлил предявения иск. С оглед на гореизложеното се прави искане да се признае за установено по отношение на А. А. Д. и С. А. Д., че Р. Р. Д., Е. М. А. и Р. М. И. са собственици по наследяване и давностно владение на * идеална част от двуетажна жилищна сграда № * със застроена площ от* кв.м. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които се сочи, че предявената искова претенция е решена с влязло в законна сила решение по гр.д. № 206/2012 г. на РС З.. На следващо място се излагат твърдения, че баща им бил собственик на всички имоти. Сочат, че наследодателят на ищците - М. А. Д. не успял да придобие собственост по давност върху * идеална част от прецесния имот. Винаги докато били живи родителите им заедно и поотделно са се смятали за истинските собственици на непрехврлените имоти и са се разпореждали по един или друг начин с тях. Сочат се, че няма как ищците да са станали собственици по наследяване, тъй като баща им починал на 02.02.2003 г. а през 2011 г. ответникът А. Д. водил гражданско дело № 235/2011 г. по описа на РС З. за разпределение на ползване, в което е отхвърлено оспорване на НА № */1986 г. и на база имплицитно съдебно призната собственост по наследство в процесният имот в останалата наследствена * идеална част е извършено разпределение на собственост, с което съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва и започва да тече нова давност съгласно по чл. 117 ЗЗД. Тоест, изтекла в полза на ищците придобивна давност няма към настоящия момент. От 02.02.2003 г. до 2011 г. не е изтекла изискуемата по закон давност, а след прекъсването и отново няма такава. Ответниците твърдят, че реално процесният имот не е владян несмущавано и непрекъснато, явно като собствен от ищците, което било видно от горепосочените дела. Сочат, че ищците не са владели имота за себе си като собствен до 02.02.2003 г., тъй като реално били негови ползватели. Техните общи наследодатели не са им позволили да се снабдят с нотариален акт за собственост по давност, тъй като били в недобри отношение поради това, че М. Д. злоупотребявал с алкохола. С оглед на това се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В открито съдебно заседание ищците, редовно и своевременно призовани, се явяват лично и с пълномощника си А. Б. П.. Правят искане предявеният положителен установителен иск да бъде уважен. В срок депозират писмена защита. В открито съдебно заседание ответникът А. Д. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Н. Д.. Ответникът С. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител адв.Н.Д. Двамата ответници, чрез процесуалния си представител, правят искане за отхвърляне на ищцовата претенция. В срок депозират писмена защита. Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: От представено удостоверение за наследници изх. № */03.06.2014 г. се установява, че А.Б. Д. /И.Б..Д./ е починал на 02.02.2003г., като негови наследници (синове) са: ответникът С. А. Д., ответникът А. А. Д. и М. А. Д. (поч. 09.12.2004г.). От посоченото доказателство се установява, че законни наследници на починалия М. А. Д. са ищците Р. М. И., Е. М. А., които са негови дъщери и Р. Р. Д., която е негова съпруга. Видно от представения по делото дубликат на удостоверение за сключен граждански брак такъв са сключили ищцата Р. Д. и М. А. Д. на 10.05.1973г. От удостоверение за идентичност изх. № */19.06.2014 г., издадено от Кмета на О.З. се установява, че поземлен имот с идентификатор * е идентичен по местоположение с част от имот пл. № *и с част от имот пл. №*, за който се отрежда УПИ * в кв. * по ПУП на гр. З. одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С.. Северната част от ПИ * по КК попада в улична регулация по ПУП на гр. З.. Посочено е, че поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З. е идентичен с парцел* в кв. * по отменения план на гр. З. от 1959 г. и описан в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело*/04.04.1965 г. и нотариален акт № *, том № *, дело № 114 от 08.08.1964 г. Видно от представено удостоверение за регулационно положение изх. № */19.06.2014 г., издадено от Кмета на О. З. в поземлен имот с идентификатор * има построени три сгради, както следва: сграда № * с идентификатор * – северен близнак, представляващ двуетажна сграда със застроена площ * м2, която в регистъра към КК е записана на името на ответника А. А. Д.; сграда № * с идентификатор * – южен близнак със застроена площ * м2, която в регистъра към КК е записана на името на А. Б. Д. и ответника А. А. Д.; сграда № * с идентификатор *- едноетажна със застроена площ *м2, която в регистъра към КК е записана на името на А. А. Д.. По делото няма спор, че ответникът А. Д. е изключителен собственик на целия северен близнак, като по повод на това се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение. Отделно от това с нотариален акт № *, том *, дело №*/1989 г. А.Д. и неговата съпруга К.Д. му прехвърлили и * идеална част от собствения им югоизточен близнак срещу задължение за издръжка и гледане. Ищците твърдят, че не са се противопоставили на тази сделка, защото те се смятат за собственици на втория етаж от южния близнак и нямали нищо против разпоредителната сделка за първия етаж / * идеална част/. По делото е приложено гр.д. № 206/2012 г., по описа на РС З.. Същото е било образувано по повод депозирана искова молба от настоящите ищци срещу настоящите ответници, в която са изложени абсолютно същите фактически твърдения, каквито и по настоящата искова молба. По посоченото дело обаче адресираното до съда искане е да се признае за установено, по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на втория етаж от южния близнак. Така предявеният иск е уважен от районния съд, а решението му е потвърдено от въззивния съд с решение № 136/10.04.2013г., постановено по в.гр.д. № 61/2014г. по описа на ОС С.. Последното е обжалвано пред ВКС в частта, с която е уважен установителният иск за собственост за *ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда с идентификатор *- южен близнак, построена в поземлен имот с идентификатор* по кадастралната карта на гр.З. от 2008г. ВКС с решение № 300/15.04.2013г. е отменил въззивното решение на СОС № 136 от 10.04.2013г. по гр.д. № 61/2013г., с което е потвърдено решението на ЗРС № 219 от 11.12.2012г. по гр.д.№ 206/2012г. за 5/6 от втория етаж от жилищната сграда с идентификатор * и вместо него е отхвърлил иска, предявен от Р. Р. Д., Е. М. А. и Р. М. И. против А. А. Д. и С. А. Д., за установяване, че Р. Р. Д., Е. М. А. и Р. М. И. са собственици по наследство и давностно владение на * ид.ч. от втория жилищен етаж в сградата - южен близнак с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З. от 2008г. За останалата * от втория етаж въззивното решение не е атакувано, поради което е влязло в сила. По делото е приложено и гр. дело № 235/2011г. по описа на РС З. което е във връзка с възникнал спор между страните относно разпределяне правото на ползване на процесния имот. Пред настоящата съдебна инстанция от двете спорещи страни са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са разпитани М.П., В.К. и Л.С.. Всички свидетели по безспорен и категоричен начин установяват обстоятелството, че от построяването на южния близнак М. и семейството му живеят на втория етаж, като там са се родили и израснали децата му – двете ищци Е. А. и Р. И.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като те установяват еднакви по делото обстоятелства, логични са, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи, че това което установяват свидетелите, а именно, че от построяване на южния близнак и сключването на брак между М. и Р. Д. на втория етаж са живели М. и неговото семейство до настоящия момент, не се оспорва и от самите ответници. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: В настоящия случай спорът е за собственост на * идеална част от южния близнак, представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор *. Ищците твърдят, че в продължение на повече от 40 години са владели само и единствено втория жилищен етаж, предвид на което искат да бъдат признати за собственици на * идеална част от южния близнак. Съдебната практика на ВС и ВКС приема, че е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имот. В посочения смисъл са решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на ВКС I ГО и решение № 191 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2010 г., I г. о., ГК и двете постановени по реда на ГПК. Настоящата съдебна инстанция, съобразявайки се със задължителните указания дадени в определение № 1533/03.12.2014г., постановено по в.гр.д. № 484/2014г. по описа на ОС. С. приема, че така депозираният иск е процесуално допустим, предвид на което се дължи произнасяне по същество на заявената претенция. В цитираното отменително определение въззивният съд е посочил, че съдът следва да се произнесе по същество, тъй като сградата не се състои само от втори жилищен етаж, а и от първи, за който няма произнасяне, следователно няма формирана сила на пресъдено нещо. Посочено е, че първата инстанция следва да се произнесе с решение, зачитайки формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 4521/2013г. на I г.о на ВКС. С оглед дадените указния и ангажираните по делото гласни доказателства съдът намирÓ, че разгледан по същество предявеният установителен иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Ищците навеждат доводи, че в продължение на повече от 40 години са владели втория етаж на процесната жилищна сграда, като към първия нямат абсолютно никакви претенции. Ангажираните гласни доказателства също не установяват ищците, респ. техният наследодател М.Д., някога да са владели каквато и да било част от първия жилищен етаж от сградата, представляваща южен близнак. Действително свидетелите установиха, че М. и семейството му са живели на втория етаж от жилищната сграда, но по въпроса за собствеността на основание наследство и давностно владение за посочения в исковата молба срок е формирана сила на пресъдено нещо по воденото и приключило гр. дело № 206/2012г., която настоящата съдебна инстанция, съобразно и посоченото в определение № 1533/03.12.2014г., постановено по в.гр.д. № 484/2014г. по описа на ОС С., е длъжна да зачете. По това гражданско дело ищците са признати за собственици на * идеална част от втория етаж на процесната сграда на основание наследство и давност, като искът за останалите * идеални части от етажа е отхвърлен. С оглед на гореизложеното предявеният положителен установителен иск следва да се отхвърли, доколкото не е установено, а и не се твърди, ищците да са ползвали първия етаж от процесния южен близнак, а по отношение на втория е налице сила на пресъдено нещо. При това положение ищците на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците А. Д. и С. Д. по * лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за признаване на установено по отношение на ответниците А. А. Д., ЕГН *, с адрес: гр. З. ул. „Х. А.” № * и С. А. Д., ЕГН *, с адрес: гр. З. ул. „Х.С.” № *, че ищците Р. Р. Д., ЕГН *, от гр. З. ул. „Х. А.” № *, Е. М. А., ЕГН *, от гр. З. ул. „Х. А.” №* и Р. М. И., ЕГН *, от гр. З. са собственици по наследяване и давностно владение на * идеална част от двуетажна жилищна сграда № * със застроена площ * кв.м. с идентификатор *, представляваща южен близнак, построена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З. от 2008г. ОСЪЖДА Р. Р. Д., ЕГН *, от гр. З. У. „Х. А.” № *, Е. М. А., ЕГН *, от гр. З. ул. „Х. А.” № * и Р. М. И., ЕГН *, от гр. З. да заплатят на А. А. Д., ЕГН *, с адрес: гр. З. ул. „Х. А.” № * сумата в размер на * лв. /* лева/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и на С. А. Д., ЕГН *, с адрес: гр. З. У. „Х.С.” № * сумата в размер на * лв. /* лева/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС. С РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |