Решение по дело №37638/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110137638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13143
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110137638 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

04.07.2025 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Лиляна Андонова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №37638 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от ....., ЕИК:......, със седалище и
1
адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу М. А.
П. и Р. А. П., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот – Апартамент № ...., с
абонатен №...., придобит въз основа на транслативна сделка и наследствено правоприемство
– като законни наследници на П. Г. П., с която се иска да се осъдят ответниците да заплатят в
условията на разделна отговорност следните суми при квоти, както следва:
за М. А. П., ½ от общото задължение, а именно – сума от 92,02 лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.07.2022г. до
30.04.2023г., сума от 9,41 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
15.09.2023г. до 12.06.2024г., сума от 18,83 лв., представляваща цена за дялово разпределение
за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 4,38 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021г. до 12.06.2024г., както и
за Р. А. П., ½ от общото задължение, а именно – сума от 92,02 лв., представляваща
задължение за доставена ТЕ, за отчетен период от 01.07.2022г. до 30.04.2023г., сума от 9,40
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2023г. до 12.06.2024г., сума
от 18,84 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. и сума от 4,38 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
16.07.2021г. до 12.06.2024г. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. М. П. подава ОИМ, чрез особен представител адв. М. С. от
САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва ищецът да е
уведомил ответника за дължимостта на процесните главници. Липсват приложени
доказателства по делото за изпратена покана за доброволно изпълнение на процесните
задължения. Не оспорва доставката на ТЕ и начина на разпределянето й до отделните
обекти, нито начина на фактуриране на задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК отв. Р. А. П., редовно уведомен на 24.09.2024г., не подава
ОИМ.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ...., като са представени индивидуална справка за използвана ТЕ, за
отопл. сезон 2022/2023г. на името на П. Г. П. и талон за отчет, за неосигурен достъп.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към ИМ е препис на НА за продажба на недвижим имот №....г., том III, н.д.
№495/2019г. на Нотариус И. Н., рег. №...., район на действие: СРС, с който П. Г. П., М. П. и Р.
П., придобиват правото на собственост върху проц. апартамент при квоти за купувачите от
4/6 ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за останалите.
Видно от у-ние за наследници на СО, р-н „Л.“, П. Г. П. е починала на ....г. и е оставила
за свои законни наследници децата си- М. П. и Р. П..
Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота не са налице монтирани радиатори, като
отоплението към сградата е прекъснато. Начислена е ТЕ за битово горещо водоснабдяване,
/БГВ/, като на 07.11.2022г. в имота е монтиран нов водомер, с който е заменен предходния
такъв. Замененият водомер в имота не е отчел потребление от последния му отчет през
2012г. Поради липса на осигурен достъп за отчет за проц. отопл. сезон е начислена разликата
в потреблението на ТЕ за БГВ в сградата от 07.11.2022г. до м.04.2023г. от 11,53 куб.м., което
се явява по 66,65 л/денонощие/лице за период от 173 дни.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
2
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител От писмените
доказателства се установява, че ответниците са придобили правото на собственост по съотв.
ред върху проц. имот в режим на съсобственост. От ангажираните писмени доказателства по
делото се установява е, че отв. страна притежава качеството „потребител на ТЕ“ за
процесния период при равни квоти.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 140а ЗЕ, общото
консумирано количество ТЕ в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление. Съгласно чл.68, т.1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр.25/20.03.2020г.,
количеството ТЕ за битово горещо водоснабдяване в сграда- етажна собственост, се
определя при ползване само на гореща вода за битови нужди за отчетния период – по
показанията на топломера в абонатната станция в съответствие с разпоредбите на чл. 58, ал.
1 и 2 и чл. 60. Изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя
1.по показанията на индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения
от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани
индивидуални водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.6,
т.4; или 2. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.
6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп
за отчитане. В случая не е осигурен достъп до имота за отчитане показанията на водомера,
поради което приложение намира разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от горната Наредба. Видно
от приетото заключение по СТЕ, начислената разлика е под нормативно устновения праг от
140 л/денонощие. С оглед на гореизложеното следва да бъде уважена исковата претенция в
тази й част.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и
съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за
извършваната услуга, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Искът за мораторна
лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такса от 50 лв., депозит за експертиза от 200 лв.
депозит за особен представител от 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността
3
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
от 424,51 лв. в тежест на първия ответник и от 129,20 лв. в тежест на втория ответник,
съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН:**********, да заплати на ....., ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, сумата от 92,02
/деветдесет и два лева и две стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за топлоснабден имот – Апартамент № ...., с абонатен №...., за отчетен
период от 01.07.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на съдебно сезиране- 21.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на следните суми: сума от 9,41 /девет лева и четиридесет
и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2023г. до
12.06.2024г., сума от 18,83 /осемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и
сума от 4,38 /четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021г. до 12.06.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН:**********, да заплати на ....., ЕИК:......, със седалище и адрес
на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, сумата от 92,02
/деветдесет и два лева и две стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за топлоснабден имот – Апартамент № ...., с абонатен №...., за отчетен
период от 01.07.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на съдебно сезиране- 21.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на следните суми: сума от 9,41 /девет лева и четиридесет
и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2023г. до
12.06.2024г., сума от 18,83 /осемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и
сума от 4,38 /четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.07.2021г. до 12.06.2024г., като неоснователни.
Присъдените суми може да бъде заплатени по сметка: BIC: ....., IBAN: BG........
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц.– Изп.
директори, сума от общо 424,51 /четиристотин двадесет и четири лева и петдесет и една
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц.– Изп.
директори, сума от общо 129,20 /сто двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5