Решение по дело №5349/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 29.6.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

           

    Районен съдия: В. ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5349 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази         

Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 08.02.2017г. сключил с ответника М.К.П. договор за предоставяне на мобилни услуги номер  за мобилен номер ++359********* със стандартна месечна абонаментна такса от 15,99 лева. Ответникът не изпълнил свои парични задължения по договора в периода февруари-май 2017 година, за които били издадени три броя фактури на обща стойност 95,48 лева. На 08.02.2017г. П. сключила и договор за лизинг, по който получила мобилен телефон на стойност 238,57 лева, която сума следвало да се заплати на 23 месечни вноски плюс първоначална вноска. П. останала задължена за сумата 188,51 лева по договора за лизинг.

По ч.гр.д. № 2648/2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 283,99 лева главница по договора  мобилни услуги и договора за лизинг плюс лихва за забава и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване на вземането си.

Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който оспорва исковете. Счита, че не е доказано, че на П. е била предадена СИМ карта и мобилен телефон.

Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са основателни.

На 08.02.2017 М.К.П. е сключилa с „Теленор България“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги, като е избрал да ползва посочените от ищеца абонаментни програми (л.6-8). На същата дата страните сключили и договор за лизинг за мобилно устройство Lenovo Moto E White при обща лизингова цена 238,57 лева, която се изплаща с една първоначална вноска от 52,50 лева и 23 месечни вноски от по 8,09 лева „Теленор България“ ЕАД е издало фактури за потребените мобилни услуги, както и за дължимите лизингови вноски, като потреблението съответства на договорения мобилен план, а размера на лизинговите вноски съответства на договора за лизинг. Във фактура № **********/05.07.2017г. е включена и 277,04 лева неустойка, която обаче не се претендира в настоящото производство. Претендираните суми по фактурите съответстват на размера на задълженията на ответницата по сключените договори, поради което претенцията е изцяло основателна и следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че мобилното устройство предмет на договора за лизинг не е предадено на ответницата. В чл.4 от договора е вписано изявление, че устройството се предава и е във вид годен за употреба.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

Разноските за адвокат на ищеца, както за заповедното производство, така и за исковото са прекомерни, но съдът може да ги намали само при искане на насрещната страна (чл. 78 ал.5 от ГПК), като минималният размер по тарифата за адвокатските възнаграждения не обвързва съда (решение на СЕС по дела C‑427/16 и C‑428/16). Липсва обаче искане на особения представител на ответницата за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца, поради което съдът служебно не може да го намали и следва да присъди на „Теленор България“ ЕАД  разноски в размер на 385 лева в заповедното производство и 625 лева разноски в настоящото производство. Мотивиран така  съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против М.К.П., ЕГН ********** с адрес *** в размер на 283,99 лева, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 08.02.2017г, и договор за лизинг на мобилно устройство Lenovo Moto E White от 08.02.2017г. със законната лихва за периода от 04.04.2019г. до изплащане на вземането,  за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2648/2019г. на Русенски районен съд. 

ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 385 лева  разноски по ч.гр.дело № 2648/2019г. на Русенски районен съд, както и сумата  625 лева  разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд. 

Районен съдия: /п/