Решение по дело №992/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Варна, ………..2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, I-ви касационен състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Силивиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  к. н. а. дело № 992 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Д.П.Д. против Решение № 265 /14.02.2020 г. по НАХД №4891/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е потвърдил НП №460а-350/12.09.2019г. на Началник V РУ - Варна при ОД МВР Варна, с което на Д.П.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.52, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, вр. чл.13, ал.2, т.3 от Наредба №8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД.

Решението е оспорено с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК- неправилно поради нарушение на материалния закон и  съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд неправилно е възприел и ценил събраните по делото доказателства. Оспорва авторството на извършеното деяние, предвид вписването в Търговския регистър на промяната в управлението на дружеството на 27.05.2019г. В тази връзка твърди, че касаторката не може да носи отговорност за нарушения, извършени преди тази дата. Релевира, че липсата на посочено конкретно основание, на което е определена глобата е съществен пропуск, засягащ правото на адекватно упражняване правото на защита на наказаното лице. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и претендира разноски.   

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Варна, Пето РУ, чрез ст. юрисконсулт К.Л. в писмени бележки оспорва касационната жалба, като моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила  на въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед служебната проверка по чл. 218 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, съдът намира, че касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка установена от въззивния съд е следната: На 23.05.2019 год. св. Д. – служител на 05 РУП извършил проверка в к.к. „Златни пясъци“, в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб“, като за извършената проверка бил съставен констативен протокол. Проверката била възложена във връзка с поемане на обект за охрана, като включвала проверка на място на документи, които би трябвало да бъдат задължително предоставени за съхранение в охранения обект. По време на проверката се констатирало, че в обекта имало само книга за ежедневен инструктаж, като останалите изискуеми документи като план, правилник за пропускателния режим, бланки за задържани лица не присъствали в обекта и не били предоставени. Поради това на управителя на дружеството „Викинг Инс 2001“ ЕООД, с предишно наименование „Агенция за сигурност Архангел“ бил издаден АУАН за допуснато нарушение, изразяващо се в това, че Д. в качеството й на едноличен собственик и управител  не е организирала и контролирала изготвянето и предоставянето за съхранение на правилник за пропускателния режим в охранявания обект хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб“. Впоследствие въз основа на така приетото в АУАН било издадено и НП, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С обжалваното Решение № 265 /14.02.2020 г. по НАХД №4891/2019 год., Районен съд – Варна, е потвърдил НП №460а-350/12.09.2019г. на Началник V РУ - Варна при ОД МВР Варна. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е законосъобразно и отговаря на материалния закон. Констатирал е, че в случая е неприложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното в наказателното постановление е достатъчно сериозно по характер и в жалбата, а и в съдебно заседание не се сочат доводи, които да обуславят отсъствие или наличие на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Направените изводи на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като въз основа на тях въззивният съд е изградил правилни фактически и правни изводи. При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Обосновано ВРС е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно производство. Безспорно вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които правилно са приети за неоснователни с оглед фактическата установеност по делото.

Въззивният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява извършено нарушение на чл.52, ал.2 от ЗЧОД, във вр. с чл. 13, ал.2, т. 3 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД, изразяващо се в липса на правилник за пропускателния режим в охранявания обект.

Нарушението на посочената разпоредба е формално и самото констатиране на липсата на изискания правилник е достатъчно основание за обосноваване на административнонаказателната отговорност на управителя на юридическото лице, извършващо дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД. Липсата на правилника не се отрича нито в АНП, нито в съдебното производство.

Основното касационно възражение касае лицето, което следва да носи наказателната отговорност за извършеното нарушение, предвид настъпилата промяна в управлението на дружеството, осъществяващо частната охранителна дейност. В случая касаторът е наказан за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8121з-611/2018г. Съгласно последната разпоредба лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД създава организация и контролира изготвянето на следните документи в писмен или в електронен вид за планиране на охраната на имуществото на физически или юридически лица: по ал.2, т. 3 - За всеки обект, поет за охрана, лицето по ал. 1 организира и контролира изготвянето в 14-дневен срок от сключването на договора за охрана или от датата на поемането за охрана на обекта, когато тя е изрично указана в договора за охрана, на: правилник за пропускателния режим, ако такъв се осъществява, утвърден от възложителя по договора за охрана или от упълномощено/оправомощено от него лице. Следователно вменената за нарушена разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8121з-611/2018г. урежда императивно задължение за лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД да създаде организация и да контролира изготвянето и съхранението на правилник за пропускателния режим за охранявания обект. По силата на чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД задължено лице се явява управителят, представляващ търговското дружество. Съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД при организиране на охранителната дейност за всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.

Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че тъй като вписаните промени в управлението на дружеството имат действие по отношение на трети лица след 27.05.2019г. касаторът не е бил наказателно отговорно лице. В случая между съдружниците промяната е настъпила на 17.05.2019г. съгласно представените договор за прехвърляне на дружествени дялове и протокол от проведено общо събрание към 17.05.2019г. и към датата на проверката 23.05.2019г. дружеството вече е било с управител и едноличен собственик касаторката  Д. и именно тя е следвало да организира по изискуемия начин работата в дружеството, респ. да осигури правилник за пропускателен режим. Самият АУАН е издаден на 24.07.2019г. т.е. два месеца след вписване на промяната в Търговския регистър и следователно правилно е ангажирана отговорността именно на касаторката като задължено лице по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД.

По отношение довода на касатора относно липсата на посочено конкретно основание, на което е определена глобата, настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че макар АНО да не е посочил изрично санкционната норма на основание на която е ангажирал отговорността на Д., което несъмнено представлява процесуално нарушение, същото не може да бъде възприето като съществено такова, доколкото разпоредбата на чл. 82 от ЗЧОД, в която се съдържа санкцията на практика препраща към ясно и недвусмислено описаната и посочена в обжалваното НП разпоредба на чл. 52, ал.2 от ЗЧОД, поради което и съдът не намира, че е било ограничено правото на защита на Д..

Наложеното административно наказание е в минималния размер, определен от нормата на чл. 82 от ЗЧОД, поради което наказанието е определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Отсъстват и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност, нито същата е незначителна.

Предвид липсата на други твърдения, представляващи касационни основания за отмяна на въззивното решение и с оглед предмета на касационната проверка, настоящият състав счита, че решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 /14.02.2020 г. по НАХД №4891/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е потвърдил НП №460а-350/12.09.2019г. на Началник V РУ - Варна при ОД МВР Варна, с което на Д.П.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.52, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност, вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЧОД.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – гр. Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.