Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 23.03.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №1580 по описа на съда за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.128 от КТ – за заплащане
на трудови възнаграждения и лихви за забавеното им плащане по чл.245 ал.2 от КТ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, както и искове по чл.224 ал.1 от КТ – за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск и лихви за забавено плащане на обезщетението
с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от И.Л.К., с ЕГН ********** ***, представлявана от: АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „д-р П., П. И ПАРТНЬОРИ", БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя - д-р Р.
Ц. П. , чрез упълномощения от дружеството адвокат Е.К.-П., с личен №**********
на ВАС, съдружник в АД ,,д-р П., П. и
Партньори", АК - Пазарджик, съдебен
адрес:***, ******* *, ет.*, офис *, за адвокат Е.К.-П. против „В и К - БЕЛОВО" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово
4470, ул."******“№* , представлявано от М.С.В., в качеството му на
Управител, в която
ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че е била в трудовоправни отношения с ответното дружество
в периода от 16.05.2012г. до 05.07.2016г., когато трудовият й договор бил прекратен на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ. Между ищцата и ответника, в качеството му на
„Работодател", бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата била назначена и заемала длъжността
"счетоводител" в предприятието на ответника, с уговорено
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Впоследствие трудовият й договор бил изменян неколкократно с Допълнителни
споразумения по чл.119 от КТ, досежно получаваното възнаграждение за полагания
от нея труд, така от 01.01.2015г. до прекратяване на трудовото правоотношение с
ответното дружество, ищцата получавала
възнаграждение за полаганият от нея труд в размер на 650.00 лева.
Твърди,
че първоначално ответното
дружество - работодател изплащало изцяло и редовно
уговореното трудово възнаграждение, но от м.12.2015г. преустановило изцяло
плащането му до прекратявене на трудовото правоотношение
на 05.07.2016г. Така след прекратяване на
трудовото правоотношение, ответникът - „В и К -
БЕЛОВО" ЕООД, останало да дължи
на ищцата суми, както следва: за месец декември
2015г. - сумата от 526.77лева; за месец януари 2016г. - сумата от 530.84 лева; за месец февруари 2016г. - сумата от 525.63 лева; за месец март 2016г. - сумата от 525.02 лева; за месец април 2016г. - сумата от 523.02 лева; за месец май 2016г. - сумата от 227.77 лева, като общото задължение на ответника,
представляващо уговореното и неплатено трудово възнаграждение към ищцата
за периода 01.2015г. - 05.2016г. е в размер на 2859.05лева.
Сочи,
че върху неизплатените
възнаграждения се дължи обезщетение за забавено плащане,
което се формира по месеци, както следва:
-
за
периода 31.12.2015г. - 27.04.2017г. - 70.96лв. - мораторна лихва от датата на
забавата до датата на подаване на исковата молба в съда върху дължимото и не
изплатено месечно трудово възнаграждение за месец декември 2015 г.;
-
за
периода 31.01.2016г. - 27.04.2017г. - 66.93лв. - мораторна лихва от датата на
забавата до датата на подаване на исковата молба в съда върху дължимото и не
изплатено месечно трудово възнаграждение за месец януари 2016г.;
-
за периода
29.02.2016г. - 27.04.2017г. - 62.03лв. - мораторна лихва от датата на забавата
до датата на подаване на исковата молба в съда върху дължимото и не изплатено
месечно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г.;
-
за
периода 31.03.2016г. - 27.04.2017г. -
57.43лв. - мораторна лихва от датата на забавата до датата на подаване на
исковата молба в съда върху дължимото и не изплатено месечно трудово
възнаграждение за месец март 2016г.;
-
за
периода 30.04.2016г. - 27.04.2017г. - 52.84лв. - мораторна лихва от датата на
забавата до датата на подаване на исковата молба в съда върху дължимото и не
изплатено месечно трудово възнаграждение за месец април 2016г.;
-
за
периода 31.05.2016г. - 27.04.2017г. -
21.05лв. - мораторна лихва от датата на забавата до датата на подаване на
исковата молба в съда върху дължимото и не изплатено месечно трудово
възнаграждение за месец май 2016г.
Така общият размер на дължимите от ответното
дружество - работодател лихви за забава върху
неизплатените суми за трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата
молба, формират сума в размер на 331.24лева.
Ищцата
твърди, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, ответното дружество е следвало да й заплати освен дължимите суми за трудово възнаграждение
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по смисъла на чл.224 от КТ, който за 2016г. е в размер на
287.33лева. Същото остава дължимо и към настоящият момент, като върху периода
на забавата от 05.07.2016г. до 27.04.2017г. се дължи обезщетение за забавено
плащанев размер на 23.75 лева.
Така към момента на предявяване на
настоящата искова молба ответното дружество - работодател „В и К - БЕЛОВО" ЕООД дължи на ищцата следните суми: сумата 2859.05 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово
възнаграждение за периода месец 12.2015г. - месец 05.2016г.; сумата 331.24 лв., представляваща
мораторна лихва върху всяко едно неизплатено трудово възнаграждение по месеци; сумата 287.33 лева, представляваща обезщететие за неползван платен
годишен отпуск; сумата 23.75 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатеното обезщетение по чл.224 от КТ или общото задължение
на ответника към ищцата е в
размер на 3501.37 лева.
Моли съда да осъди ответника да й заплати:
1/ сумата от 2859.05 лева, представляваща неизплатени дължими
трудови възнаграждения за месеците декември 2015, януари, февруари, март, април
и май за 2016г., ведно с лихвата за забава върху неизплатените суми за трудови
възнаграждения в размер на 331.24 лева,
считано от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба в съда,
както и законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;
2/ сумата от 287.33 лева, представляваща обезщететие за неползван платен
годишен отпуск по чл.224 от КТ, ведно с лихвата за забава върху неизплатеното
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 23.75 лева, както и законната лихва върху неизплатеното
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното им изплащане;
3/ На основание чл.242 ал.1 от ГПК моли съда да допусне предварително изпълнение на
решението, както и да й се присъдят сторените по делото разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва изцяло предявените искови претенции
по обективно съединените искове. Счита същите за неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не са верни изложените в исковата молба обстоятелства.
Ответното
дружество не представя писмени
доказателства.
С
Протоколно определение от 06.02.2018г., постановено в производството по делото,
съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявените
искове за неплатени трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск чрез увеличаване размера на същите, както следва: Общият размер
на претендираното неизплатено трудово възнаграждение се увеличава от сумата в
размер на 2859,05 лв. на сумата в размер на 2876,33 лв., а размерът на
претендираното обезщетение по чл.224 от КТ се увеличава от сумата в размер на
287,33 лв. на сумата в размер на 338,70 лв., с оглед приетото заключение на
вещото лице в същото съдебно заседание.
С Протоколно определение от 27.02.2018г.,
постановено в производството по делото, съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е
допуснал изменение на предявените искове в производството по делото, както
следва: намаление на общия размер на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период от месец декември 2015г. до месец май 2016г. от сумата в
размер на 2876,33 лв. на сумата от 2875,33лв.; намаление на иска за мораторни
лихви върху трудовите възнаграждения от сумата 338,70 лв. на сумата в размер на
332,99 лв.; намаление за иска за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ от сумата
338,70 лв. на 304,83 лв. и увеличение на иска за мораторни лихви върху
обезщетението по чл.224 от КТ от 23,75 лв. на 25,20 лв., с оглед приетото допълнително
заключение на вещото лице в това съдебно заседание.
В проведените по делото съдебни
заседания, пълномощникът на ищцата поддържа изцяло предявените и изменени по
реда на чл.214 ал.1 от ГПК по размер искове и моли съда да ги уважи. Претендира
разноските по делото по представения Списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по
същество.
Ответното дружество не изпраща свои представител в проведените
съдебни заседания. Не оказва пълно съдействие на вещото лице като не й
предоставя трудовото досие на ищцата, необходимо за изготвяне на заключение по
допусната експертиза и поставените задачи.
Съдът като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с прилагане на разпоредбата на
чл.161 от ГПК, приема следното:
От представените с
исковата молба и приети по делото писмени доказателства се установява, че ищцата
И.Л.К. е работила по сключен трудов договор в ответното дружество „В и К - Белово“ ЕООД в периода от 16.05.2012г. до 05.07.2016г., както и че е заемала длъжността
„счетоводител“. Съгласно трудовия договор, на ищцата първоначално е било определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 300лв. Размерът на същото е бил изменян впоследствие през годините, като считано
от 01.01.2015г. ищцата е получавала основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 650 лева.
Трудовия договор на
ищцата е прекратен на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ, считано от 05.07.2016г.
От приетите по
делото и неоспорени от страните основно и допълнително заключение на съдебно-икономическата
експертиза и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че неизплатени на ищцата трудови възнаграждения за процесния период от време –
от месец декември 2015г. до месец май 2016г. вкл. са в общ размер на 2875,33
лева.
При тези данни, съдът приема, че
в конкретния случай, работодателят-ответник дължи на ищцата, на основание
разпоредбата на чл.242 от КТ, във връзка с чл.128 от КТ неизплатените й трудови
възнаграждения за положения от него труд по трудовото й правоотношение с ответното
дружество за процесния период от време, а именно от месец декември 2015 год. до
месец май 2016 год. вкл. в размерите, съгласно допълнителното заключение на
вещото лице-икономист и в общ размер на 2875,33 лева и счита, че предявените искове
са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.
Ще следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда – 27.04.2017 год. до окончателното й изплащане.
Тъй като се касае за месечни трудови
възнаграждения, то
те е следвало да се изплащат на ищцата всеки месец. В исковата молба ищцата сочи като начален момент на
забавата, последният ден на съответния месец, за който се дължи трудовото възнаграждение.
Ответното дружество не изложи конкретни възражения по този въпрос и не посочи
да са налице други уговорки между страните. Нито ангажира такива доказателства.
При тези данни съдът приема, че претенцията
на ищцата за присъждане на лихви за забавеното изплащане на трудовите
възнаграждения е основателна и доказана до общия размер от 332,99 лева,
съгласно приетото и неоспорено допълнително заключение на вещото лице. Това е и
размерът на тази искова претенция на ищцата след допуснатото изменение на
размера й по реда на чл.214 ал.1 от ГПК и следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Съдът приема, че в настоящия
казус са налице предпоставките на разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ по
отношение на ищцата. По делото не се направиха конкретни възражения от страна
на ответното дружество, а и не се събраха данни и доказателства ищцата да е
ползвала полагащия й се платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2016г.
Според заключението
на вещото лице за 2016г. на ищцата се полага да ползва 10 работни дни платен
годишен отпуск.
При проверката в
ответното дружество вещото лице е установило, че през 2016г. ищцата е ползвала
платен годишен отпуск в размер на 7 дни. Ответникът не изпълни задължението си
по чл.190 от ГПК и не представи по делото трудовото досие на ищцата, част от
което следва да са и молбите на ищцата за отпуск и заповедите на работодателя
за разрешения й отпуск. Ответникът не предостави и на вещото лице трудовото
досие на ищцата, от което да установи дали тези 7 дни са от полагащия й се
отпуск за процесната 2016г. или са от полагаем отпуск за предходни години, в
каквато насока са твърденията на ищцата.
Предвид горното и с
приложението на чл.161 от ГПК и с оглед допълнителното заключение на вещото
лице, съдът приема, че за 2016г. на ищцата се полага платен годишен отпуск в
размер на 10 работни дни. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е в размер на 304,83
лева /нето/ и то съответства на претенцията на ищцата след изменението й,
поради което следва да се уважи изцяло.
Основателно се
явява искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 304,83
лева, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2017 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Претенцията на ищеца за
присъждане на лихва за забавеното изплащане на дължимото обезщетение е изцяло основателна
и доказана, съгласно приетото и неоспорено допълнително заключение на вещото
лице в размер на 25,20 лв. и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати на ищцата и направените от нея разноски по
делото, съгласно приложения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи в размер общо на 824 лева.
Ответникът ще следва да заплати в
полза на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху уважените искове /и в
съответствие с разпоредбите на чл.72 ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ в размер общо на 265,01
лева, както и сумата в размер на 160 лева – разноски от бюджета на съда за възнаграждение
на вещото лице.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК,
ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението относно
присъдените трудови възнаграждения, обезщетение и лихви за забавено плащане.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В и К - БЕЛОВО" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово
4470, ул."******“№* , представлявано от М.С.В. – Управител да заплати на И.Л.К., с ЕГН ********** ***, с пълномощник адвокат Е.К.-П., съдебен адрес: ***, *******
*, ет.*, офис * следните
суми: сумата в общ размер на 2875,33лв. - неизплатени трудови
възнаграждения за периода от месец декември 2015г. до месец май 2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 27.04.2017г. до
окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 332,99лв. - лихва за забавено плащане на трудовите възнаграждения на
основание чл.245 ал.2 от КТ; сумата в размер на 304,83лв. - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 10 дни за 2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 27.04.2017г. до
окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 25,20лв. - лихва за забавено плащане
на неплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, както и сторените по делото разноски в размер общо на 824 лева.
ОСЪЖДА „В
и К - БЕЛОВО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белово 4470, ул."******“№* , представлявано от М.С.В. – Управител да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер на 265,01
лева, както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на
160 лева.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдените трудови
възнаграждения, обезщетение и лихви за забавено плащане.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: