РЕШЕНИЕ
№ 2063
Кърджали, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ БОЖКОВА |
При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20257120700420 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Делото е образувано по жалба на С. М. Е., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-212/ 11.06.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-930-5/ 24.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. С последния АА е отпуснато обезщетение за безработица от 01.07.2024 г. до 31.10.2024 г. в размер на *** лева.
Претендира се незаконосъобразност на оспорения административен акт. Посочва се, че с Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 8 83/ 2004г.
По силата на чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен контрол e Решение № 2153-08-212/ 11.06.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-930-5/ 24.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Съгласно изложените мотиви в обжалвания административен акт директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че размера и срока на обезщетението за безработица са определени правилно при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като в изискан структуриран документ (СЕД) U002 като причина за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с *** работодател е посочено „По взаимно съгласие“. Приел е, че жалбоподателя не е доказал посоченото, в заявлението за отпускане на ПОБ, основание за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодател в [държава] – „уволнение от работодателя“. Горестоящият административен орган се е позовал на СЕД U002, изпратен от компетентната институция в [държава].
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения.
Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви в оспореното решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че жалбоподателя отговаря на тези изисквания.
В случая намира приложение регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.
Административните органи в ТП на НОИ – Кърджали са приели, съгласно служебно изискан и представен СЕД U002 от компетентните власти на [държава], че причина за прекратяване на трудовото правоотношение е „ по взаимно съгласие” (л.56 д.). Това е мотивирало отпускане на ПОБ на основание чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
АС – Кърджали приема, че така отпуснатото парично обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок е законосъобразно, предвид прекратяването на последното трудово правоотношение на С. Е. по взаимно съгласие. Последното е определена въз основа на наличните официални документи, предоставени от компетентните власти на [държава].
В изпратения СЕД U002 от компетентните власти на [държава], отнасящ се до осигурителен стаж при последния работодател, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено конкретно основание.
При тези доказателства съдът приема, че е безспорно доказано по надлежния ред, с официални документи, че причината за прекратяване на последната заетост на С. Е. с работодателя *** e по взаимно съгласие. Следователно, размерът и срокът на отпуснатото парично обезщетение са правилно определени по реда на посочената разпоредба.
От изложеното следва, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали като законосъобразни следва да се оставят в сила.
При този изход на спора в полза на ТП на НОИ-Кърджали се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на С. М. Е. срещу Решение № 2153-08-212/ 11.06.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-930-5/ 24.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда С. М. Е. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
| Съдия: | |