№ 20099
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110140065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Производството по делото е образувано след прекратяване на производството по ч. гр.
дело № 342/2022 г. по описа на Районен съд – К. и изпращането му по подсъдност на
Софийския районен съд.
Производството по ч. гр. дело № 342/2022 г. по описа на Районен съд – К. е образувано
по заявление, подадено от Ж.Д. Д., чрез пълномощника й адв. Х. К., с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ИВ. В. Н. за сумата от
1 050 лв., представляваща предоставен паричен заем, на 08.10.2021 г. и на 22.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С разпореждане № 177/24.03.2022 г. Районен съд – К., след извършена служебна
проверка относно постоянния и настоящия адрес на длъжника И.Н., е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2-ро ГПК местнокомпетентен да се произнесе по
заявлението е районният съд по настоящия адрес на длъжника – потребител, в случая -
Софийски районен съд, поради което е прекратил производството по делото и същото е
изпратено на Софийски районен съд за разглеждане по компетентност.
Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките на чл. 118,
ал. 2 ГПК за прекратяване на производството пред Районен съд – К. и изпращането му по
подсъдност на Софийски районен съд, предвид следните съображения:
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009
г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2019
г.) заявлението се подава до районния съд по постоянен адрес или по седалище на длъжника,
а при длъжник – потребител до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, който
съд в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Когато съдът
прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, който извод следва
1
и от разясненията, дадени в т. 3а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящият случай заявителят Ж.Д. претендира сумата от 1 050 лв. с твърдение, че
същата представлява парично вземане, възникнало от заемно правоотношение между
страните и представлява дадена в заем парична сума.
Съдът, съобразявайки твърденията на заявителя и характера на вземането, счита, че в
случая заявлението не е предявено срещу потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради
което при определяне на компетентния съд, според правилата на местната подсъдност,
който да разгледа делото, следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 411, ал. 1
ГПК или компетентен се явява съдът по постоянния адрес на длъжника.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Целта на
специалния Закон за защита на потребителите е да осигури защита на основните права на
потребителите – арг. чл. 1, ал. 2 ЗЗП, в частност във връзка с възникването на облигационни
правоотношения с производители, доставчици, търговци на стоки/услуги.
В случая се касае за правоотношение между две физически лица, породено от договор
за заем, при което никоя от страните няма качеството потребител по см. на дефинитивната
правна норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което компетентен да разгледа и да се
произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес на длъжника – арг. чл. 411,
ал. 1 ГПК.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда Наредба № 14 от
18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
НБДН се установява, че постоянният адрес на длъжника ИВ. В. Н. е в село Х., община К.,
обл. В..
Предвид това, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд, а на
Районен съд – К., в чийто съдебен район попада населеното място.
Съобразно разпоредбата на чл. 122, изр. 2 ГПК спорът за подсъдност между съдилища,
които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, се разрешава от онзи по-
горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа
делото. По тези съображения делото следва да се изпрати на Софийски градски съд за
произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Така мотивиран и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – К. и Софийски районен съд за
определяне на компетентния съд по подаденото от Ж.Д. Д., с ЕГН: **********, чрез
2
пълномощника й адв. Х. К., заявление № 1273/21.03.2022 г. с искане за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против ИВ. В. Н., с ЕГН: **********,
за сумата от 1 050 лв., представляваща предоставен паричен заем, на 08.10.2021 г. и на
22.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски градски съд - по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3