РЕШЕНИЕ
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 05.04.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН Б.
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. № 16819 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „С.е.“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Е.М.- Управител чрез
адв.И.Й., със съдебен адрес *** офис 4 срещу „Ч.Р.Б.“ АД ЕИК*********р-н
Младост, бул.“**************бл.БенчМарк Бизнес център гр.София, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 35 000лв. обезщетение за ползване на
трафопост „Външно ел.захранване МКТП 250 КВА и кабели Ср.Н с площ от 5,23кв.м.,
заедно с прилежащата към него площ от 5,6кв.м. от описания в исковата молба
недвижими имот за периода от 17.12.2015г. до 17.12.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е собственик по приращение на
трафопост, находащ се в с.Иваняне, Столична община, район Банкя, ул.“******************,
с площ от 5,23кв.м. с прилежащата към него площ от 5,6кв.м., съставляващ УПИ XIX – 463 от кв.6 по плана на гр.Банкя, с.Иваняне, който
трафопост е описан съгласно разрешение за ползване от 08.09.2005г. като Външно
ел. захранване – МКТП 250KVA, кабели CрH. Твърди, че
трафопостът и прилежащия терен е предаден на ответното дружество с
приемо-предавателен протокол от 11.08.2005г. в изпълнение на задължени по
чл.117 ал.7 от ЗЕ в ред.към 11.08.2005г. Ответникът монтирал в трафопоста
трансформатор и започнал доставянето на електроенергия и на други крайни
потребители, различни от ищеца, без да заплаща на ищеца за ползването на
трафопоста и прилежащия терен по реда, предвиден в чл.117 ал.7 към
11.08.2005г., респ. по чл.117 ал.8 към датата на исковата молба.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот УПИ
XIX – 463 от кв.6 по плана на гр.Банкя, с.Иваняне по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт от 17.12.2003г.
Ищецът твърди, че предоставяне на достъпа на ответника
е възмездно по закон, като за страните е възникнало право, респ-задължение да
сключат договор, с който да уредят имуществените си отношения. Ответникът обаче
не сключил такъв договор и не плащал за предоставения му достъп до обекта на
собственика, поради което е налице неоснователно обогатяване.
Твърди, че е подал молба за изкупуване на трафопоста
до ответника №ВП-8788/15.08.2007г. и изразил желание да продаде на ответника
трафопоста. Ответникът не е определил и предложил цена, не му е отправял покани
за преговори. Ищецът твърди, че нямали уговорка за безвъзмездно ползване на
трафопоста и прилежащия терен. Ответникът е присъединил други потребители към
ел.разпределителната мрежа извън договорената мощност от 47кW. Поддържа се обогатяване поради неплащане за
предоставеното ползване в размер, определен в методика на ДКЕВР по чл.117 ал.8
ЗЕ; получена такса от присъединяване на нов потребител; неполучаване от страна
на ищеца цена за ползването и за предоставяне на сервитут по чл.64 и сл. от ЗЕ.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът го
обезщетил за периода от 15.02.2006 г. до 15.12.2011 г. по силата на съдебно
решение на Софийски градски съд, постановено по т.д. № 5302/2011 г., влязло в
сила, както и за периода 16.12.2011 г. – 16.12.2015 г., по силата на съдебно
решение на Софийски градски съд, постановено по т.д. № 8277/2015 г., също влязл
в сила, но му дължал ново обезщетение за периода от 17.12.2015г. до
17.12.2019г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който
е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва иска по основание и размер. Излага доводи за
недопустимост.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД
твърди, че липсва претендирания от ищеца фактически състав на
неоснователното обогатяване. Оспорва правото на собственост на ищеца върху
трафопоста, респективно излага доводи, че той е собственик на същия с оглед
уредбата на енергийните обекти. Оспорва твърдението на ищеца, че е подал молба
за изкупуване от страна на ответното
дружество не била проведена кореспонденция за същото. Поддържа, че ищецът е бил
уведомен да представи допълнителни документи, но не ги бил депозирал, поради
което не била прехвърлена собствеността на енергийните съоръжения. Позовава се
на договор за присъединяване №71/13.01.2005г., съгласно който ищецът се бил
задължил да осигурява достъп на електроразпределителното дружество и използване
на енергийните съоръжения безвъзмездно.
Оспорва твърденията в ИМ, че се е обогатил за сметка
на ищеца.
Прави възражение за погасяване на исковата претенция
по давност за срок по-дълъг от три години.
Твърди, че ползва процесните обекти на законово
основание – като собственик и въз основа на възникнало по силата на закона
сервитутно право по силата на ЗЕЕЕ/отм./.
Съдът като обсъди
доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на договор
за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 15, т.VІІІ, рег.№ 19450,
дело № 1248/2003 г. от 17.12.2003 г. ищецът „С.е.“ ЕООД е придобил правото на
собственост върху УПИ с площ 1254 кв. м., съставляващ парцел ХІХ – 463 от кв.6
по плана на гр. Банкя, с. Иваняне, при съседи по скица: шосе за София, парцел
ІІІ-за озеленяване, парцел ІІ – за читалище и парцел ХІV-61, а по нотариален
акт: улица, В.Б.и общински имот от две страни.
От представените и приети като писмени
доказателства по делото- разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-4
от 11.01.2005 г., протокол за установяване на годността за ползване на строежа
– акт обр. 16 от 08.09.2005 г. и разрешение за ползване № ДК -07-323/08.09.2005
г. и заповед № ДК-07-С-64, с която е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, се установява, че в придобития от ищеца имот е построен и пуснат в
експлоатация като площадков енергиен обект процесния трафопост.
Видно от приемо-предавателен протокол, касаещ
описания МКТП, ищецът е предал на 11.08.2005 година на „С.е.“ ЕООД за поддръжка
и експлоатация описаното съоръжение.
Със заповед на директора на Дирекция "Разпределение
на електрическа енергия" в "Електроразпределение - Столично" АД
от 27.09.2005 г., е наредено да се постави под напрежение описаното в заповедта
съоръжение, като е посочено, че същото е собственост на "
Електроразпределение - Столично" АД и ще се експлоатира от Електроразпределение
"Запад", на което се зачислява.
"Електроразпределение - Столично"
ЕАД и ищецът „С.е.“ ЕООД са сключили на 13.01.2005 година договор за
присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл. 117,
ал.1, т.2 от ЗЕ /ДВ. бр.107 от
9.12.2003 г./. От договора се установява, че страните са уредили
правоотношенията си във връзка с условията за присъединяване на обект: жилищна
сграда, находяща се на ул."*********в УПИ ХІХ-436, кв. 6, с.Иваняне към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 7 от договора, "
Електроразпределение - Столично" ЕАД има право да използва изградените от
клиента съоръжения за присъединяване след предоставянето им за изкупуване от
дружеството за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава
договорената мощност, а според чл. 8 – има право и да използва собствените си
съоръжения, чрез които е присъединило обекта за присъединяване на обекти на
други потребители, без да нарушава договорената мощност. В чл. 24 е уговорено,
че договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след
сключване на договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта
на клиента.
Видно от доказателство на л. 65, ищецът е
заявил за изкупуване процесното съоръжение на 15.08.2005 година /вх. №
ВП-8788/15.08.2005 г./.
От заявление на л. 99 от делото, от
22.11.2011 г. от ищцовото дружество „С.е.“ ЕООД, чрез управителя М.М., е налице
съгласие по реда на чл. 64 от ЗЕ за прехвърляне на сервитутни права, за издаване
на нот. акт за учредяване право на строеж.
От заключението на вещото лице С.С., се
установява, че металната конструкция на трафопоста е със застроена площ от 5.2
кв. м., а застроената площ на обслужващите го железобетонни капаци /шахти/ и
площадка /прилежащ терен на трафопоста/ е 5,6 кв. м. Обекта не може да бъде
преместен, чез да бъде разрушен. Сервитутно право не е предвидено за заплащане.
Трафопоста е с договорена мощност 47 к.в., а трансформатора е соственост на
ответното дружество „Ч.Р.Б.“ АД. За процесния период не е доставяна ел. енергия
до други крайни потребители.
От заключението на разширена съдебно –
техническа експертиза от три вещи лице – основно заключение на вещите лица Н. и
Г., което като обективно, пълно, мотивирано и изготвено в обхвата на специални
знания на вещите лица и съдът кредитира, се установява, че обезщетението за
достъп, определено като осреднена стойност по Методиката на ДКЕВР по чл. 117, ал.
7 ЗЕ, за периода 17.12.2015г.
до 17.12.2019г. година възлиза на 19 513 лева. Според вещите лица, процесния
трафопост е готово изделие и може да бъде преместен без да бъде разрушен. От
огледа се установява, че има едно поставено табло с четири балансови
дистанционни електромера и един рутер. По отношение на процесния трафопост е
предоставена мощност от 47 КвЧ на ниво напрежение 0.4 kV. За обекта на ищеца е
предоставена мощност за присъединен негов обект /жилищна сграда на ул. *********към
собствения му трафопост, както и към електроразпределителната мрежа на
ответника към МКТП 20 kV. Според вещите лица, доставеното количество ел.енергия
на всички крайни потребители /включително обекта на ищеца/ за процесния период
е 21 679 kWh за 2015 г., 496 106 kWh за 2016 г., 536 394 kWh за 2017 г., 511
255 kWh за 2018 г. и 514 138 kWh за 2019 г. Според вещите лица няма данни да е
определяно и изплащано сервитутно обезщетение. Според особеното мнение на
вещото лице Б. размера на обезщетението е 31 693.81 лв. за процесния период.
При установените факти по делото, съдът намира следното от правна
страна.
По
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесните имоти, че са били ползвани от ответника през процесния
период, своето обедняване и обогатяването на ответника, както и връзка между
тях (доколко обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт).
Предвид липсата на доказателства за учредено
право на строеж в полза на трето лице и липсата на законова забрана, на
основание чл. 92 ЗС /собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако е установено друго/ и по силата на
приращението, ищецът се легитимира като собственик и на построената в имота
постройка, в която е изграден процесният трафопост. В тази насока следва да се
има предвид и че ищеца „С.е.“ ЕООД се е снабдил с нотариален акт за собственост
на процесния трафопост, продобит по приращение, а именно нот. акт № 16, том Х,
дело № 1478/2016 г., издаден на 08.11.2016 г. от нотариус И.Д., рег. № 039 на
НК, по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, като съдът намира, че констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост на ищеца не беше оборена
от страна на ответника.
На следващо място съдът намира, че по делото
се установиха облигационни отношения между страните по договор от 13.01.2005
година за присъединяване, сключен по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносните и
разпределителните мрежи за изградения по реда на същия нормативен акт обект, но
не се установи да е сключен договор между ищеца и ответника /съответно -
праводателя на ответника/, с който да е договорена цена за предоставения достъп
по см. на чл. 117, ал.7
/съответно – ал. 8/ от ЗЕ. Не се установява наличието на такава уговорка и в
представения по делото договор, нито пък уговорка достъпът и ползването да се
предоставят безвъзмездно на ответника. От друга страна, в договора е налице
уговорено право за електроразпределителното дружество да използва изградените
от клиента съоръжения за присъединяване на обекта за присъединяване на обекти
на други потребители, но след предоставянето им за изкупуване от дружеството и
без да нарушава договорената мощност. Затова съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че отношенията между страните във връзка с ползване
и достъп до процесните съоръжения са регулирани от наличието на облигационна
връзка и процесните отношения следва да се уредят по реда на чл. 59 ЗЗД, а именно неоснователното обогатяване. В тази връзка съдът
намира, че е неоснователно и възражението за давност, доколкото в случая е
приложим общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който към датата на
предявяване на иска не е изтекъл.
На следващо място не се установи възражението
на ответника за наличие на виновно поведение на ищеца във връзка с неизпълнение
на задължението на ответника по чл. 6 от договора от 13.01.2005 година за
изкупуване на изградените съоръжения, тъй като липсват доказателства
представените от ответника писма, с които са изискани документи във връзка с
изкупуване на съоръжението да са достигнали до знанието на ищеца преди
представянето им по делото.
Съдът начира, че от данните по делото се
установява, че е налице неоснователното имуществено разместване. От събраните
по делото доказателства, а именно писмени справки от ответното дружество, както
и заключенията на вещите лица по разширената експертиза, се установява, че след
изграждане на съоръжението и въвеждането му в експлоатация, към обекта са
присъединени още потребители освен ищеца, които са консумирали електроенергия в
процесния период. Видно от представения договор, правото на ответника да
присъединява и други потребители при ненарушаване на мощността, е уговорено, от
една страна след изкупуване на съоръженията, а от друга страна – не е уговорено
до изпълнение на това задължение, ползването на обекта и прилежащия терен да е
безвъзмездно. Уговореното в чл. 15 от договора задължение на ищеца касае
осигуряване на достъп до собствените на ищеца съоръжения, но не се отнася за
достъп до имота на ищеца, а още по- малко може да се направи извод, че страните
са се съгласили на това достъпът да е безвъзмезден. Тоест, както беше посочено,
отношенията между страните следва да се уредят по пътя на неоснователното
обогатяване и по- специално на субсидиарната разпоредба на чл. 59 ЗЗД,
доколкото не е налице никоя от хипотезите на чл. 55 ЗЗД /предвид твърденията на страните и установените
факти/, съгласно която който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следва, съответно, да се установи и връзка между обедняването и обогатяването.
Съгласно нормата на чл. 117, ал.7
и ал. 8 от ЗЕ /ред ДВ бр. 54/2012 година/, които норми са приложими към различни периоди от
време от заявения с исковата молба период на обезщетение, достъпът и ползването
на електрическите уредби и съоръжения следва да е възмездно – на собственика,
съобразно нормативната уредба е дължима цена, определена по методика на КЕВР,
при липса на друга уговорка. В конкретния случай, такава уговорка липсва, както
вече беше посочено по- горе. Доколкото се установи и че ищецът притежава
постройката - трафопост и земята, която му е прилежаща и същите и понастоящем
не са изкупени по реда на ЗЕ от ответника, както и предвид липсата на сключен
договор за дължим размер на обезщетение за достъп и ползване на имота на ищеца
и изградената в него постройка за трафопост без наличието на постигнато изрично
съгласие за заплащането му, то тези достъп и ползване се явяват без правно
основание. В тази връзка следва да се има предвид, че законът позволява
електрическите съоръжения да са собствени на трети лица, съгласно разпоредбите
на чл. 117, ал.
6 – 8 от ЗЕ. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за наличие на сервитут по силата на ЗЕ, тъй като от
данните по делото не е видно да е завършен фактическия състав на чл. 64 и сл.
от ЗЕ, тъй като е налице единствено съгласие на ищцовото дружество, според
горецитираното писмо в тази насока. Вещите лица по назначените експертизи също
не са установили да е налице уговорено сервитутно възнаграждание, респ. то да е
заплатено.
От заключението на разшираната СТЕ, която
съдът както отбеляза по – горе кредитира, се установява, че ответникът през
целия процесун период е ползвал трафопоста и прилежащия му терен за
предоставяне на електроенергия и присъединяване и на други абонати, които са
консумирали електроенергия, като между страните не е било сключено предвиденото
в горепосочените разпоредби на чл. 117, ал.7 и ал. 8 от ЗЕ изрично споразумение за предоставяне на достъп срещу
определена цена. Съдът кредитира и размера на обезщетението в размер на 19 513
лева, като не кредитира особеното мнение на вещото лице Б. относно размера на
обезщетението от 31 693.81 лв. за процесния период, като изолирано.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и
съоръжение на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД. В този смисъл е налице
и съдебна практика на ВКС - решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т.д. №
709/2009 г. на І ТО, решение № 24/11.09.2009 г. на ВКС по т.д. № 596/2008 г. на
ІІ ТО, решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 1382010 г. на ІІ ТО,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Затова и предвид
изложените съображения, съдът намира, че искът е основателен за сумата от 19
513 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, а до пълния предявен размер от 35 000 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
делото, направеното от ищеца искане за присъждане на разноски по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК, се явява основателно за сума в размер на 2 884 лв.,
представляващи платена държавна такса, депозити за вещи лица, адвокатско възнаграждение,
а искането на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в
размер на 352 лв., представляващи депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 3 000 лв., с оглед
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
който е в размер на 1 880 лв. Затова и доколкото делото не е с голяма
фактическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
намалено до 2 000 лв.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“
АД ЕИК*********р-н Младост, бул.“**************бл.БенчМарк Бизнес център
гр.София, да заплати на „С.е.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.Е.М.- Управител чрез адв. И.Й., със съдебен
адрес *** офис 4, сумата от 19 513 лева, представляваща обезщетение за ползване
без основание на трафопост, находащ се в с.Иваняне, Столична община, район
Банкя, ул.“******************, с площ от 5,23кв.м. с прилежащата към него площ
от 5,6кв.м., съставляващ УПИ XIX – 463 от
кв.6 по плана на гр.Банкя, с.Иваняне, за периода от 17.12.2015г. до
17.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 35 000лв., както и да заплати разноски в размер на 2 884 лв.
ОСЪЖДА „С.е.“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Е.М.-
Управител чрез адв.И.Й., със съдебен адрес *** офис 4, да заплати на „Ч.Р.Б.“
АД ЕИК*********р-н Младост, бул.“**************бл.БенчМарк Бизнес център
гр.София, сума в размер на 352 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: