Решение по дело №220/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Г. К. Я. от [населено място], против Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, с които е прието, че в случая не е налице трудова злополука по смисъла на закона. В тази връзка въвежда доводи, че длъжностното лице и директора на ТП НОИ не са преценили и не са взели предвид обстоятелството, че станалата злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като в случая били налице всички кумулативно предвидени предпоставки, визирани в КСО, при наличието на които злополуката следва да бъде призната за трудова. Налице било увреждане на здравето настъпило внезапно, налице била и функционална връзка между увредата и извършваната работа и условията на труд, резултатът от увреждането е довел до неработоспособност и е налице причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилият резултат. Явно необосновано било твърдението на длъжностното лице по чл.60 от КСО /необсъдено от контролиращия орган/, че злополуката не е трудова, тъй като НЕЛК бил дал становище в насока противното. Счита, че становището на НЕЛК е без значение, а и не трябвало да бъде единствен критерии и условие за преценката на длъжностното лице относно това какъв да е характера на злополуката.

В случая нямало спор, че злополуката е станала при изпълнение на трудовите функции. Преценката за наличието на причинна връзка между условията на труд и увреждането следвало да е непосредствено изградена от длъжностното лице и въз основа на доказателства, които органа е следвало да събере. За целта е следвало да извърши подробен анализ и проверка на фактите и обстоятелствата по злополуката, а не формално да се позовава само на становището, дадено от НЕЛК. Директорът на ТП на НОИ - Кърджали изобщо не бил изложил мотиви, защо и на какво основание не е приел злополуката за трудова. Изброяването и цитирането на текстове от закона и наредби, не правело решението мотивирано и обосновано. Директорът на ТП на НОИ - Кърджали бил потвърдил Разпореждане от 13.12.2022 г., което не касаело процесния случай и било различно от обжалваното.

Излага съображения, че длъжностното лице е следвало да извърши пълно и всестранно разследване на обстоятелствата по злополуката, включително и да събере доказателства. Следвало е да се снемат подробни обяснения от всички служители работили с Я., както и да се изследват подробно условията на труд във ведомството, на което е служител. След като това не е сторено, разпореждането с което злополуката не е призната за трудова се явявало неправилно, постановено при липса на разследване или непълно и неточно проведено разследване, което водело до отмяна. Предвид това е следвало и директорът на ТП на НОИ - Кърджали да отмени обжалваното разпореждане на това основание, вместо неправилно да го потвърждава, респ. да отхвърля жалбата срещу него.

Въвежда доводи, че обжалваният акт страдал от пороци в съдържанието си като липсата на мотив относно това, защо и на какво основание органът е приел, че злополуката не е трудова, било самостоятелно основание за отмяна. Непълнотата на извършената проверка, приравнено към липса на такава, било съществено нарушение на административнопроизводствените правила при отчитане характера на злополуката, също водещо до отмяна. Обжалвано било Разпореждане № 5104-8-1/08.01.2025 г., а било потвърдено разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г., различно от обжалваното, което пък съществено ограничавало правото на жалбоподателя и също било основание за отмяна.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от старши юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи и аргументи в подкрепа на законосъобразността на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, които са идентични с тези в мотивите на същото.

Заинтересованата страна - РДНСК - Кърджали не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят Г. К. Я. е заемал длъжността [длъжност] в Регионална дирекция за национален строителен контрол – Кърджали към ГД „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол.

На 05.09.2022 г. Г. К. Я., с [ЕГН], е подал/пострадало лице/ в ТП на НОИ – Кърджали декларация за трудова злополука /вх. № 5101-08-16 – л. 254 – л. 255/, настъпила на [дата] в [час], с място на злополуката – в офисите на РДНСК – Кърджали, [етаж]. В декларацията е посочено, че злополуката е станала на обичайно стационарно работно място, ***. Не са отразени данни относно специфично действие извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор, отклонение от нормалните действия и материален фактор, свързан с това отклонение, както и относно начина на увреждането и материален фактор, причинил увреждането. За свидетели са посочени лицата П. Г. А. – [длъжност] и Д. И. К. – [длъжност] РДНСК – Кърджали.

Със Заповед № 1015-08-119 / 12.09.2022 г. /л. 250/, издадена от директора на ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е възложено извършването на разследване на злополуката, станала на [дата] с Г. К. Я., работник в РДНСК - Кърджали. С заповедта са определени членовете на комисията, която да извърши разследването на злополуката.

Резултатите от разследването са материализирани в Протокол № 5103-08-6/21.11.2022 г. /л. 74 – л. 75/, видно от който комисията е констатирала, че злополуката е настъпила на обичайно работно място – [етаж] на сградата на РДНСК – Кърджали, находяща се в [населено място], [улица], в [час] на [дата] В протокола е отразено, че по силата на Заповед РД-13-030/ 25.01.2022 г. на ДНСК, във връзка с извънредната епидемична обстановка в условията на CoViD-19 и издадено ЕР на ТЕЛК № [номер]/ [дата] от [лечебно заведение] [населено място], Г. К. Я. преминава на работа от разстояние в домашна среда, като в тази връзка в протокола са описани задълженията на служителя при работа от разстояния. От фактическа страна е отразено, че в деня на инцидента, на [дата], около [час], Г. К. Я. се намира на обичайното си работно място - РДНСК – Кърджали, намираща се на [улица], когато вижда П. А. - [длъжност] РДНСК, му споделя, че не се чувство добре, при което А. транспортира Я., със служебния автомобил до „поликлиниката“ (съгласно писмените показанията на П. А.). Г. Я. е хоспитализиран в [отделение] на [лечебно заведение] - [населено място], с [диагноза]. В протокола е отразено, че според представената медицинска документация, пострадалия страда от [заболяване], като през [месец] [година] е хоспитализиран с [заболяване], вследствие на което здравословното му състояние се влошава ***, като с ЕР № [номер] от [дата] на ТЕЛК при [лечебно заведение] [населено място], са му определени *** ТНР с водеща [диагноза]. След завръщането му на работа, няколкократно предявява писмени оплаквания към ръководството на РДНСК - Кърджали за неблагоприятни условия на труд (запрашеност на стълбището, шум от строежа в съседство с работното място). Посочено е, че няколкократно предявявал писмени оплаквания към ръководството на РДНСК за неблагоприятни условия на труд, в резултат на което и във връзка с извънредната епидемична обстановка, по заповед на ръководството преминава на работа от разстояние в домашна среда. В протокола са описани и проверки, извършени от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, по спазването на трудовото законодателство и условията по безопасност и здраве при работа по работни места в РДНСК – Кърджали. В протокола изрично е посочено, че няма допуснати нарушения на нормативните актове.

С писмо с изх. № 5101-08-18#9/24.11.2022 г. на директорa на ТП на НОИ – Кърджали /л. 66/, горецитираният протокол за разследване на трудова злополука е изпратен до ТЕЛК – Кърджали, с искане същата да се произнесете за причинната връзка съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, като в тази връзка със Заповед № 5101-08-7/24.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали /л. 64/, на основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно до постановяване на експертно решение на ТЕЛК.

С Експертно решение № [номер] от [дата], издадено от *** състав на ТЕЛК към [лечебно заведение] , [населено място] /л. 63/, на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ е прието, че не е налице причинно-следствена връзка между на настъпилото на [дата] увреждане на здравето на Г. К. Я. и условията на труд и извършваната от него работа, като [длъжност] в РДНСК – Кърджали.

По жалба на Г. К. Я. срещу горното ЕР на ТЕЛК, с Експертно решение № [номер] от [дата] /л. 58 – л. 59/, *** състав *** на НЕЛК гр. София е отменил и върнал Експертно решение № [номер] от [дата] на *** състав на ТЕЛК към [лечебно заведение] , [населено място], за ново освидетелстване, при спазване на указанията дадени в мотивите към експертното решение на НЕЛК.С Експертно решение № [номер] от [дата], издадено от *** състав на ТЕЛК към [лечебно заведение] , [населено място] /л. 54 – л. 55/, отново е прието, че при настъпилото на [дата] увреждане на здравето на Г. Я., не е налице причинно-следствена връзка между увреждането /***/ и условията на труд и извършваната от него работа като [длъжност]. Горното решението също е оспорено от жалбоподателя пред НЕЛК.

С Експертно решение № [номер] от [дата], издадено от *** състав *** на НЕЛК, гр. София /л. 45 – л. 47/ е потвърдено Експертно решение № [номер] от [дата], издадено от *** състав на ТЕЛК към [лечебно заведение] , [населено място]. Г. К. Я. е обжалвал посочено ЕР на НЕЛК, при което по описа на Администативен съд – Кърджали е било образувано адм. дело № 104/2024 г. С Решение № 1078/19.08.2024 г. по посоченото дело, съдът е отхвърлил жалбата на Г. К. Я. срещу ЕР № [номер] от [дата] на *** състав *** на НЕЛК, като неоснователна. Решението на АС – Кърджали е било оспорено с касационна жалба от Г. Я. пред ВАС, който с окончателно съдебно Решение № 13887/19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10973/2024 г. по описа на същия съд, е оставил в сила решението на АС – Кърджали.

С Разпореждане № 5104-08-1/08.01.2025 г./л. 25/, издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, декларираната злополука вх. № 5101-08-18 от 05.09.2022 г., станала с Г. К. Я., с [ЕГН], на [дата], не е приета за трудова. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 10.01.2025 г. /известие за доставяне – л. 17/.

Г. К. Я. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, като с Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г. /л. 8 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата му е отхвърлена като неоснователна. В акта са обсъдени депозираната от жалбоподателя декларация за трудова злополука, съставения Протокол № 5103-08-6 / 21.11.2022 г. за резултатите от извършеното разследване, както и постановените от ТЕЛК и НЕЛК експертни решение относно наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и условията на труд и извършваната от пострадалото лице работа като [длъжност] в РДНСК – Кърджали.

В решението са изложени доводи относно елементите от фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изложени са мотиви, че при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане, разпореждането за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, в чиято компетентност се включвало и определянето на причинната връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. В тази връзка е посочено, че Протокол № 5103-08-6/21.11.2022 г. за резултатите от проведеното разследване на злополуката бил изпратен на ТЕЛК за произнасяне относно „причинната връзка“, като едва след влизане в сила на експертното решение на органите на медицинската експертиза, длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали е издало разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.

Изложени са съображения, че разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Проведено е разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката, като резултатите от разследването били оформени в протокол, който съдържал и необходимите реквизити.

По изложените мотиви административният орган е отхвърлил жалбата на Г. Я. против разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г.“ на длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

С Решение № 2153-08-114 от 21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО е допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 2153-08-71 от 20.02.2025 г., като е поправено в диспозитива на решението, където е посочен номера на обжалвания административен акт, като вместо „разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г.“ да се чете „разпореждане № 5104-08-1/08.01.2025 г.“ Решението е надлежно връчено на Г. К. Я. на 27.03.2025 г. с известие за доставяне/л. 550 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което по отношение на него не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията, изложени в жалбата, че в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали липсват мотиви относно неквалифицирането на злополуката като трудова. В акта си решаващият административен орган е изложил подробни фактически и правни основания за издаването му съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като такива се съдържат и в оспореното разпореждане за непризнаване на злополуката за трудова. Следва да се посочи, че в диспозитива на процесното решение погрешно е посочено, че със същото е отхвърлена жалбата на Г. К. Я. срещу Разпореждане № 5104-08-35 от 13.12.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. погрешно е посочен административния акт, който е бил оспорен пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. С оглед горното, правилно и на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, с Решение № 2153-08-114 от 21.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановена поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на оспореното решение относно номера на обжалваното разпореждане, като вместо „Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г.“ да се чете „Разпореждане 5104-08-1/08.01.2025 г.“. Според настоящия съдебен състав, така извършената поправка не се променя фактическото или правното положение, а само привежда в съответствие действителната воля на административния орган с вписаната такава в административния акт, поради което и оплакването в жалбата за съществено ограничение на правата на жалбоподателя, се явява необосновано и неоснователно.

Следва да се отбележи, че решението е издадено от началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Кърджали, действащ за директор на ТП на НОИ в хипотезата на заместване съгласно Заповед № 1015-08-23/02.04.2024 г./л. 11/, предвид отсъствието на директора – Заповед № 3441/11.02.2025 г./л. 12/.

Съдът намира, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, производството по разследване на декларираната от жалбоподателя злополука, съобразно изискването на чл. 7, ал. 1, изр. второ от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, е стартирало с издаване на заповед от директора на ТП на НОИ – Кърджали, като изискването проверката да се извърши от органите на НОИ съвместно с органите на Инспекция по труда, предвидено в чл. 58, ал. 1 от КСО, е изпълнено с оглед определения състав на комисията, разследваща злополуката, чрез включване на представители на съответните органи и институции. На следващо място, в развилото се пред длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Кърджали производство по квалифициране на настъпилата злополука като трудова или не, е намерило отражение и е било отчетено друго административно производството, с което е решен преюдициален за квалифицирането на злополуката въпрос, а именно – произнасянето на ТЕЛК относно причинната връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната работа по време на злополуката. При издаването на оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е обсъдил всички тези обстоятелства, както и всички наличните доказателства, представени в производството по разследване на злополуката, в съответствие със задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е изложил подробни мотиви, с които е обосновавал решението си. С оглед това съдът намира, че в случая не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК, като изложените в обратната насока доводи от пълномощника на жалбоподателя са неоснователни.

Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, за което съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

По силата на ал. 2 на горната разпоредба, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

Квалифицирането на настъпила злополука като трудова, предполага кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав: 1. увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена в интерес на предприятието.

От приетите по делото доказателства се установява, че към [дата] Г. К. Я. е бил държавен служител, заемащ длъжността [длъжност] в Регионална дирекция за национален строителен контрол - Кърджали към Главна дирекция „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол, като към посочената дата пострадалият е осигурен за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО, като държавен служител по ЗДСл.

Безспорно е по делото, че на [дата] Г. Я. се е намирал на обичайното си работно място в РДНСК – Кърджали, намираща се в [населено място], [улица], като около [час] се почувствал зле и помолил свой колега – П. А. – [длъжност] в РДНСК – Кърджали, да го транспортира до поликлиниката със служебния автомобил, за да му бъде извършен преглед. Според писмените обяснения на А. /л. 209/, същия е превозил жалбоподателя непосредствено до здравното заведение, без да го придружава за извършване на преглед. Видно от приложената към административната преписка Епикриза от [отделение] към [лечебно заведение] , [населено място] /л. 235/, жалбоподателя е бил лекуван в същото в периода [дата] – [дата] по КП № [номер], с окончателна диагноза при изписването – [диагноза]. В описаната в епикризата анамнеза е посочено, ***

****

****. В епикризата е отразено, че е издаден Болничен лист № [номер], за 37 календарни дни, считано от [дата]

В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане на здравето, на резултата от него – настъпила временна неработоспособност, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Също така не е спорно, че полученото от Г. Я. увреждане е от нетравматичен характер. Спорно по делото е изпълнението на условието за причинната връзка между увреждането /***/ и извършваната работа, като според настоящия съдебен състав, релевантните по делото доказателства обосновават извода, че категорично не е налице този елемент от фактическия състав на трудовата злополука.

Доколкото е налице настъпило нетравматично увреждане съгласно § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, тъй като се касае за болест в резултат на различни причини извън травма – ***, то това обстоятелство налага задължение на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали да издаде разпореждането съобразно изискванията на чл. 60, ал. 2 от КСО, респ. въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, както правилно е сторено в случая. В този смисъл е разпоредбата на чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, съгласно която причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Цитираните норми /чл.60, ал.2 от КСО и чл. 13 от НУРРОТЗ/ въвеждат специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането и извършваната работа, което се отнася, както за органа, издаващ първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. По силата на чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност, включва и определяне на причинната връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност. В съдебната практика на ВАС неизменно се приема, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, тъй като произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В тази връзка, оплакванията в жалбата, че становището на ТЕЛК/НЕЛК е без значение, а също така и че преценката за наличието на причинна връзка между условията на труд и увреждането, е следвало да бъде непосредствено изградена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, въз основа на доказателства, които той е следвало да събере, предвид по-горе изложеното се възприемат на настоящия съдебен състав като неоснователни. Именно в случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, съобразно правилото в чл. 60, ал. 2 от КСО, за квалифицирането на злополуката като трудова или не, преценката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от решението на органите на медицинската експертиза, сезирани за произнасяне по причинната връзка между увреждането на здравето и извършваната работа.

В настоящия случай с постановеното Експертно решение № [номер]/[дата] на *** състав на ТЕЛК при [лечебно заведение] , [населено място] и потвърдено с Експертно решение № [номер]/[дата] на *** състав *** на НЕЛК, гр. София, които са и влезли в законна сила, не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което за Г. Я. е настъпила временна неработоспособност и извършваната работа, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 от КСО не е приел злополуката за трудова. Доводите в жалбата, че горното длъжностно лице от ТП на НОИ – Кърджали не е изследвало условията на труд в предприятието, където е станала злополуката, поради което постановения от него акт е неправилен, са неоснователни. В случая обратно на релевираните оплаквания, въпросът за причинната връзка с извършваната работа и настъпилия резултат е предмет на произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК, въз основа на установените при разследване обстоятелства, условия на труд, вредни фактори в работна среда или случайни такива, както и всички обстоятелства от значение, за връзка между условията на труд и настъпилата злополука. От формулировката в Експертните решение на ТЕЛК и НЕЛК, е безспорно, че органите за медицинска експертиза не приемат наличие на причинна връзка между увреждането на здравето на пострадалия Я. с последвала временна неработоспособност и условията на работа. Издадените актове на ТЕЛК/НЕЛК, на които редът за обжалването им е изчерпан, както е в случая, са задължителни за всички органи и лица, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, в т.ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и по-горестоящия му административен орган – директора на ТП на НОИ. Ето защо, следвайки специалното правило на чл. 60, ал. 2 от КСО длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали законосъобразно и правилно се е съобразил с процесните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК и тъй като с тях се отрича наличието на причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, то постановеното от него разпореждането за непризнаване на настъпилата злополука за трудова, се явява обосновано.

По изложените съображения настоящият състав приема, че в случая са установени част от елементите от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: налице е внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице Г. К. Я., имащо неблагоприятен резултат във вид на временна неработоспособност на лицето, като резултатът е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, но липсва доказана функционалната причинна връзка, т.е. че внезапното увреждане на здравето е настъпило в резултат на извършваната работа. С оглед изложеното не са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, както правилно е приел и административният орган при постановяването на оспореното решение.

Предвид горното съдът намира, че процесното Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г. Я. срещу Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, за непризнаване на злополука станала на [дата] за трудова, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Национален осигурителен институт гр. София/ЮЛ съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ/ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. К. Я. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], срещу Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поправено с Решение № 2153-08-114/21.03.2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 5104-08-1/08.01.2025 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Г. К. Я. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН],, да заплати на Национален осигурителен институт гр. София, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.