Решение по адм. дело №2832/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр.чл.171, т.2а, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по постъпила с вх.№ 17294/18.11.2024г. жалба от А. Р. Р. от гр. Варна с [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000343/04.11.2024г. издадена от Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, считано от 03.11.2024г., като е отнето СРМПС № ******* и 2 броя регистрационни табели [рег. номер].

В жалбата се излагат доводи, че атакуваната заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят подчертава, че не е приел показанията на теста при извършената проверка на място, поради което дал проби за изследване по реда определен с Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /Наредба № 1/19.07.2017г./. Издаването на заповедта преди наличие на резултати от изследването на дадената проба счита за незаконосъобразно, поради липса на доказателства за извършено административно нарушение, тъй като при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, разпоредбите на чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017г. визират именно резултатът от кръвното изследване да е определящ за констатацията за употребени. Преди резултата от това изследване противоправното поведение на водача не било доказано. Претендира отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Началникът на Първо РУ – Варна при ОД на МВР – Варна чрез упълномощения юрисконсулт в съдебно заседание оспорва жалбата. Подчертава, че към момента на проверка са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Актът за установяване на административно нарушение имал обвързваща административния орган доказателствена сила до доказване на противното. Излага доводи поради които счита Заповедта за издадена от компетентен орган, в необходимата форма, при спазване на процедурните правила и закона и в съответствие с целта му – да се осигури безопасността на движението по пътищата. Моли жалбата да бъде отхвърлена и на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 03.11.2024г. около 9:43 часа в гр. Варна на ул. “Кракра“ до № 59, А. Р. Р. управлявал л.а. М. Г. с рег.№ [рег. номер] от ул. „Патриарх Евтимий“ в посока ул. „Кракра“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители. Старши полицай Д. А. в Първо РУ при ОД на МВР-Варна му извършил проверка с техническо средство Д. Д. Т. 5000 с инвентарен № ARRC-0003, което отчело положителен резултат за наличие на Канабис /проба №49/. Г. отричал да е употребявал наркотични вещества и му бил издаден талон за медицинско изследване с № 287252/03.11.2024г.

Въз основа на установения резултат от тестването с техническото средство старши полицаят счел, че Р. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 2 от ЗДвП и му съставил АУАН серия GA № 1038621 за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и иззел свидетелството му за управление на МПС №*********, свидетелството за регистрация на МПС № ******* и двата броя регистрационни табели с № [рег. номер].

С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на наркотични вещества у водача Р., преписката била докладвана на Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, който издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000343/04.11.2024г., с която прекратил регистрацията на ППС за срок от 6 месеца считано от 03.11.2024г. В заповедта също е посочено, че за това, че на 03.11.2024г. Р. управлявал ППС- л.а. М. Г. с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARRC-0003 - в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП му се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, считано от 03.11.2024г.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на Р. на 05.11.2024г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана от упълномощения от него адвокат на 13.11.2024г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция №24-0433-М000087/04.11.2024г. Началникът на Първо РУ в ОД на МВР-Варна прекратил административно-наказателното производство образувано с АУАН серия GA № 1038621/03.11.2024г., тъй като по случая било образувано ДП №1704/2024г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна за управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

От жалбоподателят са представени изследвания от лаборатория СМДЛ „Рамус“ ООД от 04.11.2024г. за извършен тест на наркотични вещества по 6 параметъра -Drug test 6, с отрицателен резултат от изследването.

От приетото по делото писмо рег. № В- изх. 319/06.02.2025г. от Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София се установява, че от А. Р. Р. в лаборатория за химико – токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна по Талон за изследване № 287252/03.11.2024 г. са постъпили биологични проби с лабораторен № 14410 и №14411- за химико – токсикологичен анализ. Необходимите изследвания са изцяло приключени, като резултата е отрицателен за наличие на наркотични вещества.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е чрез административния орган в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Видно от разписката към оспорената заповед, същата е връчена на 05.11.2024 г., а жалбата е подадена на 13.11.2024г., с оглед поставения върху нея входящ номер. Депозирана е от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, срещу подлежащ на съдебна проверка индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – за срок от 6 месеца до една година. Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №24-0433-000343/04.11.2024г. на Началник Първо РУ при ОД на МВР-Варна на основание чл.171, т.2а, б. "б" от ЗДвП на А. Р. Р. – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.11.2024г.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото не се спори между страните, че с представената с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директорът на ОД на МВР – Варна, която е цитирана в оспорената заповед, Началниците на РУ при ОДМВР – Варна са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а б. „б“ от ЗДвП, за нарушения извършени в съответната територия. Видно от приетите доказателства, и в частност – приложения АУАН серия GA № 1038621/03.11.2024г., процесното нарушение, довело до издаване на обжалваната ПАМ е извършено на територия, обслужвана от Първо РУ – Варна. Тези установявания налагат извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на надлежно предоставените му правомощия.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания за издаване на акта - чл.22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН серия GA № 1038621/03.11.2024г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. По този ред е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест - т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста - т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т.3.

В чл. 6, ал. 4 от Наредбата е уреден редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата 04.11.2024г. когато е издадена заповедта за прилагане на ПАМ на дадените от водача биологични проби в МБАЛ-Варна при ВМА-София, където е бил отведен от служителите на ОД на МВР-Варна.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Дрегер Дръг тест - 5000 със сериен №ARRC-0003, поради което неправилно е издадена заповедта въз основа на резултата от него. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя не е отказал да му бъде направен теста с техническо средство, но е оспорил резултата от него и е подписал и получил талона за изследване, като е бил заведен и е дал биологични проби в посоченото в талона медицинско заведение. От предоставеното по делото писмо рег. № В-изх. 319/06.02.2025 г. на Началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София се установи, че от А. Р. Р. в лаборатория за химико – токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна по Талон за изследване № 287252/03.11.2024г. са постъпили биологични - лаб. №14410 и № 14411 за химико – токсикологичен анализ; че необходимите изследвания са изцяло приключени и резултата е отрицателен за наличие на наркотични вещества. Това доказва твърдението на водача на МПС, че не е употребил наркотични вещества, че основателно е оспорил като некоректен резултата от тестването му с техническо средство и при наличие на дадени биологични проби от него за изследване е трябвало да се изчака резултата от това изследване преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като в противен случай с оглед отрицателния резултат за наличие на наркотични вещества и техните аналози у жалбоподателя, ПАМ се явява неправилно приложена, при липса на установено с категоричност чрез приложимите изследвания управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение от водача, за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в Заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина от водача, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата на взетите в деня на проверката биологични проби от водача не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 03.11.2024г. жалбоподателят е управлявала МПС след употреба на такива заради което чу е издал Заповедта за прилагане на ПАМ.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното обжалваната заповед се явява издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ 24-0433-000343/04.11.2024г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноските направени по делото следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР- гр. Варна следва да заплати на жалбоподателя А. Р. Р. сумата от 1010лв., представляваща направени разноски в размер на 10лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и 1000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение за адвокат е в предвидения размер от 1000лв. по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа и е изцяло съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0433-000343/04.11.2024г. издадена от Началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Варна да заплати на А. Р. Р. от гр.Варна с [ЕГН] сумата от 1010 лева /хиляда и десет лева/ представляваща заплатени 10лв. за държавнатакса за образуване на делото и 1000лв.-за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.