Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 272 19.07.2023
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар: Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова
административно дело №113 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 15, ал.
1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника
му адвокат С.Ф. от САК, против заповед № Л-485 от 02.02.20223 г. на Началника на
Затвора-Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на
заповедта, на основание чл. 15, ал. 3, пр. последно и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС
във връзка с чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал.
1, т. 3 и ал.3, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, за извършени
две дисциплинарни нарушения.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по
съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че фактически и доказателствено необоснован е
направеният от дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ извод за извършени
дисциплинарни нарушения, като основание за налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 1 година. Твърди се, че описаните в обстоятелствената
част на заповедта коментари към споделената публикация във фейсбук групата не са
написани, респективно не са публикуван от него, като се излагат доводи за
възможна чужда, външна намеса в профила на К.. В тази връзка се оспорват
съображенията на ДНО относно безспорно установеното авторство на извършените дисциплинарни
нарушения. Твърди се също, че дисциплинарното производство е образувано по
анонимен сигнал, доколкото от заповедта на началника на Затвора – Стара Загора
с която е разпоредено извършването на проверка по повод съдържащ се в писмо от
ГД “ИН“ сигнал, не ставало ясно кой, кога и как де факто се е запознал с
въпросните публикации, съответно е преценил, че с тях са нарушени етичните
норми за поведение на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията
/ГДИН/. Жалбоподателят излага и съображения за издаване на оспорената заповед
извън предвидените за това в чл. 195 от ЗМВР срокове. От съда се иска отмяна на
заповед № Л-485 от 02.02.20223 г. на началника на Затвора-Стара Загора.
В
проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, поддържа
изцяло депозираната жалба, като се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на
основната, изложена в жалбата защитна теза за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Началник на Затвора-Стара
Загора, редовно и своевременно призован чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т.-С., оспорва жалбата като неоснователна. Отправя се искане за
присъждане на сторените по делото разноски Прави се възражение за прекомерност
относно размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд - Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Видно от приложената по делото кадрова
справка, жалбоподателят И.С.К. е служител в ГДИН от 19.02.2003г., като към
датата на издаване на процесната заповед е заемал длъжността „Надзирател I–ва степен“ в Затвора гр.Стара Загора, I-ва категория, длъжност, предвидена за
заемане от държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. За
постигнати високи професионални резултати е бил награждаван веднъж с „Писмена похвала“ от
главния директор на ГДИН и шест пъти с „Писмена похвала“ от Началника на
затвора, като няма налагани предходни дисциплинарни наказания.
Дисциплинарното производство срещу
служителя, приключило с постановяване на обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, е образувано
със заповед № Л-5468 от 04.11.2022 г. на началника на Затвора-Стара Загора /л.
23/, издадена на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 205, ал. 2
от ЗМВР и чл. 18 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР. Със заповедта е разпоредено да се извърши
проверка на постъпили данни, обективирани в писмо рег. № 11895/ 31.10.2022г. по
описа на ГДИН София и приложена към него разпечатка на публична изява в
социалната мрежа на мл.инспектор И.К., относно извършено нарушение на етичните
норми, регулиращи поведението на държавните служители в ГД „Охрана“ и ГДИН към
Министерство на правосъдието. Със заповедта е определена комисия, която да
извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата от същата в срок
до 05.12.2022 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.11.2022 г., на
проведено заседание на комисията, като К. е запознат с наличните към онзи
момент документи, разяснени са правата му за участие в производството и му е
предоставена възможност за даване на обяснения. В съставения протокол от
16.11.2022г. изрично е удостоверен отказът на служителя на този етап от
производството да даде устни или писмени обяснения /л.24 по делото/.
С искане вх.№ 9575/ 22.11.2022г.
мл.инсп.К. е заявил желание да получи копие от писмо, ведно с приложени извадки
от социални мрежи с рег.№ 11895/ 31.10.2022г. по описа на ГДИН София, като
същите са му били предоставени на 24.11.2022г., видно от направеното саморъчно
отбелязване върху искането /л.25/.
На свое заседание, проведено на
01.12.2022 г., обективирано в протокол от същата дата /л. 39/, сформираната
дисциплинарна комисия е провела среща с жалбоподателя по настоящето дело. К.
ясно е заявил, че е запознат за какво се води дисциплинарното производство,
както и че се разграничава напълно от публикациите и че профилите в социалните
мрежи могат да бъдат „споделени“, „хакнати“ или „фалшиви“ и до електронните
устройства може да достигне всеки. Посочил е, че за целия период като служител
не е нарушавал професионалната етика, субординацията, не си е позволявал обидно
отношение към никого, вкл. към лишените от свобода, поради което срещу него
нямало подадени жалби от тяхна страна.
За резултата от проверката комисията е
изготвила справка изх. № 7089 от 05.12.2022 г. по описа ГДИН, Затвора – Стара
Загора /л. 40 и сл./, съдържаща хронологично и детайлно описание на всички
извършени в хода на проведеното дисциплинарно производство действия. Сочи се за
установено следното: Във фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в
България“ (RETUB)
под статия на bntnews.bg
– интервю на г-н К.З. – министър на правосъдието, от лице с фейсбук профил (с публикувана профилна снимка) И.К., е написан коментар: „Ама
естествено, че ще отиде на „тяхното“ събрание. Той от нашето ще се тръгне бит,
а може и … другото…“. Профилната снимка и имената на публикацията съответстват
на мл.инспектор И.С.К. – надзирател I степен в Затвора Стара Загора, I-ва категория. Описано е, че при опит на
комисията да приобщи като доказателствен материал по преписката началната
страница на споделената връзка, чрез насрещна проверка във Фейсбук група
„Синдикат на служителите в затворите в България“ (RETUB), комисията е установила, че към дата
17.11.2022г. коментарът е изтрит, в резултат на което не можело да бъде
установена датата на написания коментар от мл.инсп.И.К..
Установен е втори коментар – „Този човек
в предишното правителство твърдеше едно, в настоящото друго, а в следващото –
вероятно трето… От страх да не загуби жалката си чиновническа службичка е готов
да рискува здравето и живота на всеки от нас! СРАМ МЕ Е ОТ ВАС , Г.н
Гл.Директор!!!“, написан във Фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите
в България“ (RETUB)
под статия от 25.10.2022г. на bnt.bg – „Гл.комисар
И.Й.: 24-часовият режим на работа не е достатъчно ефективен…“, от лице с
фейсбук профил (с
публикувана профилна снимка)
И.К.. Профилната снимка и
имената на публикацията съответстват на младши инспектор И.С.К. – надзирател I степен в Затвора Стара Загора.
На 17.11.2022г. комисията
е проверила, установила и разпечатала началната страница на споделената връзка
и е приобщила същата към доказателствения материал по преписката.
Въз основа на
установеното е обективиран извод, че с публикувания коментар под статия на
главен комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН,
мл.инспектор И.К. е нарушил разпоредбите на чл.64 /“в отношенията с
колегите си държавният служител проявява уважение и коректност, като не допуска
поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност“/ и
чл.69 /“държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си
и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на
обществени места“/ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от
ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърдена със
Заповед № ЛС-04-4/ 02.01.2018г. от министъра на правосъдието, с който
служителят е декларирал, че се е запознал на 25.01.2018г.
Посочено е, че коментарът
бил станал достояние на всички членове на групата.
Изложени са съображения,
че държавният служител е следвало да спазва установените етични принципи за
поведение, като проявява уважение и се въздържа да използва думи и квалификации,
насочени към засягане достойнството и правата на отделната личност, в т. ч. и
на своите ръководители, както в службата, така и при публикуване на коментари в
социалните мрежи.
За така установеното
нарушение комисията предлага на мл.инспектор И.С.К. да бъде наложено
предвиденото в чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР
дисциплинарно наказание „порицание“.
С изготвената справка
началникът на Затвора-Стара Загора първоначално
е бил запознат на 05.12.2022 г., видно от поставената на документа
писмена резолюция, с която органът е отбелязал, че справката следва да му се
докладва след изтичане на срока за даване на обяснения от страна на наказания
служител. Жалбоподателят е бил запознат на 07.12.2022г. в 16.00ч. със справка
рег.№7089/ 05.12.2022г. и с приложенията към нея, като е декларирал, че не се
намира в законоустановен отпуск и не желае в допълнителния срок от 24 часа да
представя други писмени показания. /л.43 по делото/. Обстоятелството за
запознаване със справката и направения отказ за даване на обяснения във връзка
с констатациите, съдържащи се в нея е обективиран и в протокол от проведено на 08.12.2022
г. заседание на комисията, който очевидно е предоставен за запознаване на
началника на Затвора-Стара Загора. Върху този протокол /л. 45/ ДНО е поставил
писмена резолюция, датираща от 08.12.2022 г., чрез която е посочил, че е
запознат с отказа на служителя да даде обяснения/възражения пред проверяващата
комисия и е разпоредил изготвянето на покана до служителя за даване на писмени
обяснения пред ДНО. Покана за даване на
писмени обяснения с изх. №648 от 01.02.2023 г. на началника на Затвора – Стара
Загора /л. 47/ е връчена на К. на 01.02.2023 г., като с нея на основание чл.
206, ал. 1 от ЗМВР му е предоставена възможност в срок от 24 часа след
запознаването с поканата да представи своите обяснения. Видно от отбелязаното в
края на документа служителят изрично е заявил, че обяснения не желае да представя.
В протокол от 02.02.2023 г. /л. 47/ се съдържат данни, че до изтичане на 24-и
часовия срок в деловодната система на Затвора Стара Загора а писмени обяснения
от мл.инсп.И.К. не са постъпили.
Въз основа на
материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена със заповед №Л-5468
от 04.11.2022 г. на началника на Затвора-Стара Загора, е издадена оспорената в
настоящото съдебно производство заповед №Л-485 от 02.02.2023 г. /л. 48/ с която
на основание чл. 15, ал. 3, пр. последно и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с
чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и
ал.3, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, при спазване
изискванията на чл.195, ал.1 и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, на младши
инспектор И.С.К., на длъжност Надзирател I-ва степен в Затвора Стара Загора, I-ва категория, е наложено едно общо дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на
заповедта.
Дисциплинарно наказващият
орган е приел, че служителят е извършил две нарушения на служебната дисциплина,
изразяващи се в следното:
1.На неустановена дата и
час, в периода 25.10.2022г. – 31.10.2022г., мл.инсп.К. е публикувал коментар
„Този човек в предишното правителство твърдеше едно, в настоящото друго, а в
следващото – вероятно трето… От страх да не загуби жалката си чиновническа
службичка е готов да рискува здравето и живота на всеки от нас! СРАМ МЕ Е ОТ
ВАС , Г.н Гл.Директор!!!“, от фейсбук профила си (с публикувана профилна снимка в група „Синдикат на служителите в затворите
в България“ (RETUB)
в социалната мрежа „Фейсбук“, под публикувана на 25.10.2022г. в същата група
публикация „Гл.комисар И.Й.: 24-часовият режим на работа не е едостатъчно
ефективен…“ от проведено интервю с гл.комисар И.Й. – Главен директор на ГДИН в
предаването „Още от деня“ на БНТ /https://bnt.bg/news/gl-komisar-ivailo-yordanov-24chasoviyat-rezim-na-rabota-ne-e-dostatachno-efektiven-v330338311136 news.html/.
Началникът на Затвора Стара
Загора е приел, че с описаното действие мл.инсп.К., в качеството му на държавен
служител по чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, е нарушил спрямо гл.комисар И.Й. –
Главен директор на ГДИН при МП етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, а именно: чл.64 и чл.69 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна
дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед №
ЛС-04-4/ 02.01.2018г. от министъра на правосъдието. Нарушението е квалифицирано
като такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4
„неспазване на правилата на Етичния кодекс н аповедение на държавните служители
в МВР“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т.
12 и ал. 2 от ЗМВР
се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „Порицание“.
2. На
неустановена дата и час, в периода от 26.10.2022г. до 31.10.2022г. мл.инсп.К. е
публикувал коментар: „Този
човек в предишното правителство твърдеше едно, в настоящото друго, а в
следващото – вероятно трето… От страх да не загуби жалката си чиновническа
службичка е готов да рискува здравето и живота на всеки от нас! СРАМ МЕ Е ОТ
ВАС , Г.н Гл.Директор!!!“ от фейсбук профила си (с публикувана профилна снимка) в група
група „Синдикат на служителите в затворите в България“ (RETUB) в социалната мрежа „Фейсбук“, под
публикувана на 26.10.2022г. в посочената група публикация „Нова комисия да
разследва високите етажи на властта…“ от проведено интервю с г-н К.З. –
министър на правосъдието, в предаването „Денят започва“ на БНТ /https://bntnews/nova-komisiya-da-razsledva-visokite-etazhi=na-vlastta-predlaga-sluzhebnoto-pravitelstvo-1211885news.html/.
Дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че с описаното действие мл.инсп.И.К. – държавен служител по
чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, е нарушил спрямо г-н К.З. – министър на
правосъдието, етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, а
именно чл.69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и
ГД“Охрана“ към МП, което е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, обуславящо налагане на
дисциплинарното наказание по чл.200, ал.1, т.12 и ал.2 от ЗМВР – „порицание“.
В заповедта са изложени
мотиви относно тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени
и настъпилите от тях последици. При определяне размера на наказанието ДНО е
съобразил изискването на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, като за двете описани в
заповедта дисциплинарни нарушения е определи едно общо наказание „порицание“ за
максимално предвидения от закона срок – 1 година.
Заповедта е връчена на наказания
служител на 03.02.2023г., а жалбата срещу нея е депозирана в Административен
съд-Стара Загора на 20.02.2023 г., чрез пощенска пратка, изпратена на 17.02.2023
г. от пълномощника на жалбоподателя /л. 14/.
Горната фактическа обстановка се възприе от
документите, съдържащи се в административната
преписка, представени и приети като доказателства по делото.
По искане на ответника по
делото бе допусната, изготвена и приета, като неоспорена от страните, съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/. Видно е от заключението на вещото лице, изготвено обективно и
безпристрастно, че няма данни съществуващият профил на И.С.К. в онлайн
платформата „Фейсбук“ да е бил „хакван“, тъй като не е налице следа за
наличието на необичайна активност на потребителя, извършена от друго
местоположение, от друг IP
адрес или от друго неразпознато устройство. Вещото лице заявява, че платформата
Фейсбук не разполага с инструменти, които да спомогнат да се установи дали
паролата на потребителя е била „разбита“. В заключението подробно се описват
всички функционални характеристики на системата и възможностите да се
проследяват промените в профила на потребителя.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорената заповед №Л-485 от 02.02.2023 г. на
началника на Затвора-Стара Загора, намира са установено следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в срок и от лице,
субект на дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради
което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС определя, че част от служителите в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби
/каквито безспорно са и затворите на територията на Република България/ са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, като съгласно ал. 2 на същата норма за тях
се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
По делото не е спорно, а напротив - доказва се, че към датата на издаване на
процесната заповед И.С.К. е
заемал държавна служба по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - младши
инспектор-надзирател I-ва
степен в Затвора – Стара Загора, I-ва категория. В тази връзка заповедта
е издадена от компетентен административен орган – началника на Затвора – Стара
Загора, доколкото в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗИНЗС са определени правомощията на началника на затвора,
като в т. 3 е регламентирано правомощието му за налагане на дисциплинарни
наказания по чл. 197, ал. 1, т.
1 – 3 от ЗМВР. Поради изложеното съдът приема, че в
случая началникът на Затвора-Стара Загора е компетентен да издава заповеди за
налагане на наказанието "порицание" по чл. 197, ал. 1, т.
3 от ЗМВР на всеки от подчинените му служители, в т. ч. и по
отношение жалбоподателя И.К..
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.
1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Не се констатира несъответствие между
фактическото описание и правната квалификация на описаните две дисциплинарни
нарушения. Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава
на резултатите от тази проверка. Липсата на конкретна дата и час на извършените
две деяния, квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина, в периода от
25.10.2022 г. до 31.10.2022 г. /за първото/ и в периода от 26.10.2022г до 31.10.2022г. /за второто/, не създава
никаква неяснота за наказания служител до такава степен, че същият да не може
да разбере за какво неправомерно деяние е реализирана дисциплинарната му
отговорност и не ограничава правото му на защита срещу тези факти. Съдържащото
се в обстоятелствената част на заповедта описание на деянията е конкретно и
ясно, поради което не съществува съмнение относно вменените на служителя
дисциплинарни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, приложима на основание препращащата норма на чл. 19 от ЗИНЗС, възможността компетентният административен орган да упражни правомощието
си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на двумесечен
срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Определение за понятието
„откриване на дисциплинарно нарушение“ се намира в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като според него дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай
фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение на служебната
дисциплина са обективирани в справка изх. №7089 от 05.12.2022 г., с която ДНО
се е запознал на 05.12.2022 г. В този смисъл издадената на 02.02.2023 г.
заповед с която се налага дисциплинарно наказание, не се явява постановена
извън преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението.
Съгласно чл. 205 от ЗМВР
дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. То започва с писмена заповед,
единствено при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т.
2 - 15 от ЗМВР.
В разглеждания случай, такива данни не се били налице, поради което липсата на
заповед за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 207 от ЗМВР не е нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка
независимо, че по аргумент от разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при извършено
дисциплинарно нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание
„порицание“ дисциплинарното производство може да започне и без издаване на
изрична заповед за това, в конкретния случай такава е издадена от началника на
Затвора-Стара Загора и същата е била връчена на И.К.. Заповедта касае
извършването на проверка относно изнесените в писмо на ГДИН данни, техният
детайлен анализ и евентуалното подвеждане на установените факти и обстоятелства
към материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение. Предвид
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР издадената заповед представлява и
първото действие по смисъла на чл. 208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарно
нарушение.
В хода на проведеното дисциплинарна
процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове,
свързани с производството, за което свидетелстват отправените до него и
получени покани, както и документираните с протоколи заседания на проверяващата
комисия. Съдът приема, че в хода на производството на служителят е предоставена
и своевременна възможност да даде съответните обяснения, респективно да направи
възражения, като подкрепи същите с относимите доказателства. В случая по делото
безспорно се установява, че К. изрично е отказал даването на обяснения в т. ч.
и по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като единствените му такива са представени
и то устно на заседанието на комисията от 01.12.2022 г. На служителя е
предоставена в пълен обем възможността да защити законните си права и интереси,
като съдът не счита, че са налице процесуални пропуски в тази насока.
Не може да бъде споделено и направеното
от жалбоподателя възражение, че дисциплинарното производство е образувано по
анонимен сигнал. Производството, приключило с издаването на обжалваната заповед,
е започнало във връзка с постъпило писмо с рег. №11895/31.10.2022 г. по описа
на ГДИН София, ведно с приложената към него разпечатка на фейсбук публикацията от
И.К., подписано от Главния директор на ГДИН, съдържащо данни за публични изяви
в социалните мрежи на служители от ГДИН, несъответстващи на декларираното от
тях запознаване с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и
ГД“Охрана“. В този смисъл иницииращият проверката „сигнал“ категорично не може
да бъде квалифициран като анонимен. А относно недоумението на жалбоподателя кой
и как е достигнал до въпросната публикация, е необходимо да се отбележи, че
достъпът до групата „Синдикат на служителите в затворите в България“ /ССЗБ/ в
социалната мрежа Фейсбук не е ограничен и всяко лице, дори и да не е член на
този професионален синдикат, има достъп до споделените публикации и направените
под тях коментари.
По
отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща
преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция.
Нарушенията, за които се
налага дисциплинарно наказание "порицание", са изброени в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е
нарушение по т. 12 от цитирания текст – „нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР“.
В
случая първото нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в
неспазване на чл.64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“, към
Министерство на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/ 02.01.2018г.
/ЕК/, съгласно който в отношенията с колегите си държавният служител проявява
уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството
и правата на отделната личност. Сочи се за нарушено и изискването на чл.69 от
ЕК, регламентиращо задължение за държавния служител да зачита достойнството и
правата на ръководителите си и да спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и на обществени места. Конкретното деяние, подведено
като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР вр.
чл.64 и чл.69 от ЕК, се изразява в публикуван от И.К. коментар във фейсбук
група „Синдикат на служителите в затворите в България“ със съдържание: „Този
човек в предишното правителство твърдеше едно, в настоящето – друго, а в
следващото – вероятно ще твърди трето… От страх да не загуби жалката си
чиновническа службичка е готов да рискува здравето и живота на всеки един от
нас ! СРАМ МЕ ОТ ВАС, Г-н Гл.Директор !!!“.
Според
настоящия съдебен състав не може с категоричност да се приеме, че посочения
коментар съдържа обидни квалификации и накърнява достойнството и доброто име на
лицето, към който е адресирано. С цитираната публикация К. по-скоро изразява
свое лично мнение и оценка на това как се справя главния директор на ГДИН с
това да представлява и защитава интересите на държавните служители от ГДИН.
Коментарът е израз на недоволство от конкретно заявено становище на главния
директор на ГДИН, което поведение е израз на конституционно закрепеното в чл.39
и чл.41 от Конституцията на Република България
и чл.10, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКЗПЧОС/ право да се изразява и разпространява мнение.
Обстоятелството, че лицето по отношение на което е изразен критичен коментар
заема ръководна длъжност, не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение на
служебната етика и субординация. Ето защо съдът приема, че изразявайки
цитираното мнение мл.инсп.К. не е нарушил сочените разпоредби от Етичния
кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция
„Охрана“, към Министерство на правосъдието, поради което и не е осъществил
състав на дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
Вторият
описан в обжалваната заповед коментар: „Ама естествено, че ще отиде на
„тяхното“ събрание. Той от нашето ще си тръгне бит, а може и…другото…“,
публикуван от личния профил на жалбоподателя във фейсбук, в периода
26.10.2022г-31.10.2022г., под споделена публикация в страницата на ССЗБ,
адресиран към лице, заемаща ръководна длъжност в министерство на правосъдието –
министъра на правосъдието, сам
по себе си е достатъчен за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на
основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Този коментар е изключително унизителен,
съдържащ заплахи, предвид изразената вербална агресия, включително обективира
загуба на уважение към човека въобще, а не само към конкретната личност.
Това деяние на служителя
правилно е квалифицирано като накърняващо достойнството и правата на адресата,
който, по аргумент от
нормата на чл. 10 от ЗИНЗС, се явява
ръководител на наказания служител. Извършеното действие е в противоречие с правилата
на чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД
"Охрана" и ГД “ИН“, задължаващи държавния служител да зачита достойнството и правата на ръководителите
си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на
обществени места. За
подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ – чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР. Според настоящия съдебен състав, извършването на второто, описано в обжалваната
заповедта нарушение на етичните правила от жалбоподателя, е безспорно доказано,
поради което не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи за наличие
на констатации в оспорения административен акт, които не отговарят на
фактическата обстановка. Това нарушение се установява, както от доказателствата, събрани в
производството пред административния орган, които имат доказателствена сила
пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, така и от тези, събрани в хода на съдебното производство.
В
случая съдържанието на направения от К. коментар е видно от приложените по
делото хартиени разпечатки, съдържащи
коментар с автор, чийто фейсбук профил изцяло съвпада с този на
жалбоподателя – обстоятелство, което самият той не отрича. Действително
съществува възможност да бъде създаден профил във Фейсбук от лице, фигуриращо в
платформата с имена, различни от тези на действителния създател на профила, но процесния
случай очевидно не е такъв. От друга страна по делото не се установи, в т. ч. и
от заключението по СТЕ, че профилът на жалбоподателя е бил предмет на нерегламентиран
достъп, в смисъл на използването му от трето, различно от К. лице.
Обстоятелството, че профилът с наименование "И.К." е с изображение и
допълнителни данни за местоживеене и пр., които не се оспорва от жалбоподателя,
че са негови, сочи, че именно този
акаунт в социалната мрежа е бил ползван от наказаното лице при публикуване на
въпросния коментар под споделената от 26.10.2022 г. публикация в страницата на
ССЗБ. Въпреки дадените от съда указания за разпределяне на доказателствената
тежест по делото, не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на
твърдението, че действителен автор на коментара, изхождащ от профила на К. е
друго лице. Ето защо при липса на данни за пробив в профила на служителя и
липсата на доказателства за написване на коментара от различно от него
физическо лице, изводът на ДНО, че именно И.К., през личния си фейсбук профил е
направил обидния коментар остава неопроверган, доколкото административният
орган е събрал и приложил съответни относими към дисциплинарното обвинение
доказателства и е формирал правно аргументирани съображения.
Необходимо е да се отбележи
също, че Фейсбук е безплатна онлайн социална мрежа с многобройни потребители,
което позволява интернет връзка с неограничен брой лица, като направените
публикации могат да бъдат споделяни и да достигнат до всяко лице със създаден
профил. В конкретния случай употребените в коментара на наказания служител
изрази са годни да накърнят авторитета, самочувствието и доброто име на адресата.
Същите не само че са публикувани в социалната мрежа, но са станали достояние и
на други служители в ГДИН или към част от неговата структура, което без
съмнение може да доведе до създаване на негативно мнение и неуважително
отношение към министъра на правосъдието, като за съставомерността на
нарушението не е задължително авторитетът да е уронен.
Ето
защо съдът приема за правилен направения от ДНО извод, че с публикуването на
посочения коментар, адресиран към министъра на правосъдието, мл.инспектор И.К. е нарушил правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в ГДИН, което представлява нарушение на
служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Видът на наложеното
дисциплинарно наказание „порицание“, е съответен на предвиденото в чл.200,
ал.1, т.12 от ЗМВР. Неправилно обаче е определен неговият размер. В случая ДНО
е приел за осъществени от мл.инсп. К. две дисциплинарни нарушения, за които
законът предвижда налагане на еднакво по вид дисциплинарно наказание и
прилагайки правилото на чл.197, ал.3 от ЗМВР е определил едно общо наказание „порицание“
за максимално предвидения в закона срок от 1 година. Доколкото обаче, по
изложените по-горе съображения, първият описан в заповедта коментар, направен
от жалбоподателя, не може да бъде квалифициран като дисциплинарна простъпка по
см. на чл.194, ал.2 т. 4 от ЗМВР, се налага редуциране на размера на
определеното наказание за установеното по делото едно дисциплинарно нарушение,
извършено от мл.инсп.К.. При съобразяване критериите по чл.206, ал.2 от ЗМВР, в
т.ч. и обстоятелството, че жалбоподателят е бил награждаван седем пъти за добро
изпълнение на служебните си задължения и няма предходни дисциплинарни
наказания, срокът на наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде намален на
6 месеца, колкото е законоустановения минимален срок за този вид дисциплинарно
наказание.
С
оглед изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде изменена, като
се намали срокът на наложеното на мл.инсп.И.С.К. дисциплинарно наказание
„порицание“ от 1 година на 6 месеца.
При
този изход на спора, с оглед частичното уважаване на жалбата, разноски на
страните се следват, но в редуциран размер. В полза на оспорващия се следват
разноски в размер половината от направените такива от 1010лв /10лв. платена
държавна такса, 1000лв. адвокатско възнаграждение /, или разноски в размер на
505лв, които Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде осъдена
да заплати на И.С.К.. В полза на ответника се следват разноски в размер на 100.00 лв.,
представляващи половината от направените по делото разноски за вещо лице в
размер на 200лв. Искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение не е
направено от пълномощника на ответника, поради което не се следва неговото заплащане от жалбоподателя.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ по жалба на И.С.К.
***, Заповед № Л-485 от
02.02.20223 г. на Началника на Затвора-Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“, като НАМАЛЯВА срока на наказанието от 1
/една/ година на 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на И.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 505 лв. /петстотин и пет лева/,
представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв /сто
лева/, представляваща направени от ответника разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР.
СЪДИЯ: