№ 19283
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110111509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. №,, срещу Ц. Х. Д., ЕГН ******, със
съдебен адрес: гр. София, ул. №, ет., офис ., и С. Л. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. № ., ет. ., офис ., с която са предявени при условията на пасивно субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците съответно за: сумата от 4 301,83 лева – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата
от 37,86 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г.,
до окончателното плащане, сумата от 727,00 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., и сумата от 8,43 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., които вземания са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС,
29 с-в, при следните квоти: за Ц. Х. Д. – 1/2, и за С. Л. В. – 1/2
В исковата молба ищецът излага, че ответниците, като собственици на процесния
жилищен имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано
ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово
1
разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпили
възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Х. Д. е подала писмен отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Заявява, че оспорва същите единствено по основание, но не и по размер, с изключение на
погасената според нея по давност част от тях. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, като поддържа, че ищецът сам признава факта, че на името на друго лице
– ответницата С. Л. В., е открита партида при топлопреносното дружество, респ. последната
единствено има качеството на потребител на топлинна енергия. Относно сумата за дялово
разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла
от трето лице – ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил
доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно
претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил
изпадането в забава на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Л. В. е подала писмен отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Заявява, че оспорва същите единствено по основание, но не и по размер, с изключение на
погасената според нея по давност част от тях. Оспорва да е собственик или носител на
вещно право върху имота, респ. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.
Позовава се на чл. 62 ЗЗП. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск
за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице – ФДР, а не от ищеца.
Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото
било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника.
С определение № 25863/24.06.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца [ фирма ] ООД. Третото лице –
помагач изразява становище за основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 62282/2022 г. на СРС, ГО, 29 състав, от
което се установява, че на 16.11.2022 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Х. Д. и С. Л. В. за следните
суми: сумата от 4 301,83 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата от 37,86 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното
плащане, сумата от 727,00 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода
15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., и сумата от 8,43 лева – мораторна лихва върху втората главница
за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., при условията на разделност: по 1/2 от всеки
длъжник. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 62282/2022 г. на СРС, 29 състав, съдът е
постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата Ц. Х. Д. е депозирала възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми
2
при мотиви, че между нея и заявителя не съществува облигационна връзка и поради
погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата С. Л. В. е депозирала възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми
при мотиви, че между нея и заявителя не съществува облигационна връзка и поради
погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.08.1989 г., въз основа
на който ответниците Ц. Х. В. /понастоящем по фамилия Д. съгласно удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-/07.05.2013 г., издадено от Столична
община – район „Люлин“/ и С. Л. В. са придобили по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр.
София, ж. к., бл., вх., ет..
По делото е прието като писмено доказателство Заявление – декларация рег. №
/27.01.2014 г. от С. Л. В., адресирано до изпълнителния директор на [ фирма ] ЕАД, с искане
за откриване на партида на нейно име за процесния недвижим имот – апартамент с адрес:
гр. София, гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , саморъчно подписано от заявителя,
чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 17.04.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к., бл.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
По делото е ангажиран Договор № Д-//09.06.2020 г., сключен между [ фирма ] ЕАД –
възложител и [ фирма ] ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този
договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – /10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Съгласно
Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от
01.05.2020 г.
По делото са представени и приети Обща фактура № /31.07.2020 г. и Обща фактура
№ //31.07.2021 г., с посочен в тях клиент С. Л. В..
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат .
От третото лице – помагач [ фирма ] ЕООД, с молба от 15.07.2024 г., са представени и
приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № . за
периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., с посочен в тях клиент
С. Л. В., както и 2 броя протоколи за неосигурен достъп.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на пасивно
субективно и обективно, кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
3
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, от приетия по делото като писмено доказателство Договор за
4
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
07.08.1989 г., се установява, че ответниците Ц. Х. В. /понастоящем по фамилия Д. съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГР-/07.05.2013 г., издадено
от Столична община – район „Люлин“/ и С. Л. В. са придобили по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент №
,, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет..
Като съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че независимо от качеството си на съсобственик
на процесния имот ответницата Ц. Х. Д. не следва да носи отговорност за претендираните
парични суми, тъй като от представения на л. 19-20 от делото документ се установява, че на
27.01.2014 г. до ищеца е било подадена нарочно заявление-декларация за откриване на
партида на името само на втория съсобственик – С. Л. В., досежно топлоснабден имот с
абонатен № .. По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства – индивидуални справки за отопление и топла вода и общи фактури №№
/31.07.2020 г. и //31.07.2021 г., че партидата досежно процесния апартамент, открита при
ищцовото дружество, се води на името именно на лицето, подало заявлението-декларация –
С. Л. В.. Предвид така установеното съдът намира, че със заявление-декларация от
27.01.2014 г. (подадена преди исковия период) С. Л. В. е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да бъде открита партида само на нейно име, като това заявление
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, открил
е партида на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
имот, ищецът е приел предложението на С. Л. В. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Поради това настоящият състав намира, че ирелевантно в конкретния
случай е обстоятелството дали ответницата Ц. Х. Д. е титуляр на вещно право на
собственост на недвижимия имот, тъй като чрез изрично изразената от С. Л. В. воля е било
породено облигационно правоотношение между последната и ищцовото топлофикационно
дружество. С оглед обстоятелството, че възникването на това правоотношение следва във
времето съвместното придобиване на процесния имот от двете ответници, то и
съществуващият до този момент презумиран договор и с двете като съсобственици на имота
е преустановил своето действие. С приемане на отправеното чрез заявлението – декларация
предложение /приемане, обективирано в последващите действия на ищеца по откриване на
партида на името на заявителя / за сключване на договора е възникнал правопораждащият
облигационно правоотношение между [ фирма ] ЕАД и С. Л. В. юридически факт, поради
което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че
ищецът не доказва по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение
между него и ответницата Ц. Х. Д. с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия в
процесния период, обхващащ времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед гореприетото от съдебния състав досежно неустановяване при условията на
пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на предявените главни искове
спрямо ответницата Ц. Х. Д. /съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия в процесния период/, съдът намира, че последната
не е материално легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове за потребена и
незаплатена ТЕ и за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, поради
което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните
претенции спрямо ответницата Ц. Х. Д. за присъждане на мораторно обезщетение върху
предявените главни вземания.
Относно ответницата С. Л. В.
По изложените по-горе мотиви съдът намира за доказано по делото съществуването
на договорно правоотношение с предмет доставка на ТЕ за битови нужди относно
процесния топлоснабден имот между ищеца и ответницата С. Л. В..
Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата за нарушение на забраната
по чл. 62 ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията,
5
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на ТЕ между страните в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за
отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост –
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда
– етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, по делото не е спорно, а се установява от приложените индивидуални
справки за отопление, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София,
ж. к., бл., вх., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач – [ фирма ] ЕООД.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 25863/24.06.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни по
делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за процесните отчетни периоди е
доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба
стойност, респ. че таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от
ищеца размер за посочения период.
При формирания от настоящия съдебен състав извод, че за исковия период между
ищеца и ответницата С. Л. В. е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден
имот, и с оглед отделените като безспорни факти, следва че спорният по настоящото дело
въпрос се концентрира върху обстоятелството какъв е размерът на дължимите от
ответницата суми с оглед на своевременно релевираното от нейна страна възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 16.11.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 16.11.2019 г. – по аргумент от нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Съдът намира за изтекла
погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода от 01.05.2019 г.
до 30.09.2019 г. включително. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите
към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и
влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са
6
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-
късното вземане – това за м. септември 2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г., т. е.
преди 16.11.2019 г., поради което то, както и предхождащите го месечни задължения – за
м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 и м.08.2019 г., включени в исковия период, са обхванати
от изтекла тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32,
ал. 3 от ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или
прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните общи
фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на
ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Съобразявайки ангажираните от ищцовото дружество
писмени доказателства и след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира, че общият размер на задълженията за цена на ТЕ за исковия период, които са
обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 254,00 лева. Следователно,
предявеният срещу С. Л. В. главен иск следва да се уважи за сумата в размер на 1 896,91
лева и да се отхвърли за горницата над този размер до пълния предявен размер от 2 150,91
лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2019 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице - помагач страните
са договорили заплащане от "[ фирма ]" ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение
№ 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30 април
за следващия изравнителен период.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, като с оглед съвпадащите им изявления съдът е отделил като безспорно
помежду им обстоятелството, че таксата за извършена услуга дялово разпределение в
процесния имот е в претендирания от ищеца размер за исковия период.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
7
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г. в размер на 1,99 лева. За периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума
в размер на 35,87 лева. С оглед диспозитивното начало в процеса и като съобрази обема на
търсената отговорност от ответницата С. Л. В., съдът намира че искът спрямо нея следва да
бъде уважен до размера на сумата от 17,93 лева, а за разликата до пълния предявен размер
от 18,93 лева и за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г. искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от [ фирма ]
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
8
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена
на топлинна енергия за целия процесен периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., за който
съдът намери, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване
на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за исковия период възлиза на претендирания такъв от 874,15 лева. При
съобразяване обема на отговорността на ответницата, съдът намира, че същата следва да
отговаря до размера на ½ от посочената сума, поради което и с оглед на принципа на
диспозитивното начало в процеса /доколкото исковата претенция е в по-нисък размер/ искът
за мораторна лихва следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
16.11.2022 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло спрямо двете ответници.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Доколкото исковете спрямо ответницата Ц. Х. Д. са изцяло неоснователни, то само
последната има право на разноски. Тази ответница претендира единствено присъждане на
разноски в полза на процесуалния представител за заповедното и исковото производство
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът намира за оказаното безплатно процесуално
представителство и защита на адвокат С. К., САК, следва да се присъди възнаграждение в
общ размер на 450,00 лева.
Доколкото исковете спрямо ответницата С. Л. В. са частично основателни, право на
разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 67,34 лева – разноски в заповедното производство, и сумата в размер на 90,46
лева – разноски в исковото производство.
Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на процесуалния представител на
ответницата С. Л. В. – адвокат Н. К., САК, следва да се присъди сумата в размер на 5,11 лева
– възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство и защита в
9
заповедното производство, и сумата в размер на 40,86 лева – възнаграждение за оказаното
безплатно процесуално представителство и защита в исковото производство
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. № , срещу Ц. Х. Д., ЕГН ******, със съдебен адрес: гр. София,
ул. №, ет., офис ., обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания за сумата от 2 150,92
лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к., бл., вх., ет., ап., абонатен № , сумата от 18,93 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване
на заявление по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 363,50
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., и
сумата от 4,22 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.12.2019 г. –
26.10.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 31.03.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 24.06.2024 г., по ч. гр.
д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , срещу С. Л. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. № ., ет. ., офис ., обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Л. В., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1 896,91 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл.,
вх., ет., ап., абонатен № , сумата от 17,93 лева – главница, представляваща неплатена цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. , ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 16.11.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 363,50 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 26.10.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г., поправена по реда на чл.
247 ГПК с разпореждане от 24.06.2024 г., по ч. гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-
в., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на цена на доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 896,91 лева до пълния предявен размер от
2 150,91 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., иска за установяване
дължимостта на цена на предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 17,93 лева до пълния предявен размер от 18,93 лева и за периода от
01.10.2019 г. до 30.10.2019 г., както и иска за установяване дължимостта на обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,21
лева за периода 01.12.2019 г. – 26.10.2022 г., които вземания са предмет на издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 24.06.2024 г., по ч. гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. №,, да заплати в полза на адвокат С. К. К., САК , на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 450,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на Ц. Х. Д., ЕГН ******, в производствата по ч. гр. д. №
62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в, и гр. д. № 11509/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. №,, да заплати в полза на адвокат Н. К. САК, личен № , на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 45,97 лева – адвокатско възнаграждение за
10
осъществена безплатна правна защита на С. Л. В., ЕГН **********, в производствата по ч.
гр. д. № 62282/2022 г. по описа на СРС, 29 с-в, и гр. д. № 11509/2024 г. по описа на СРС, 29 с-
в.
ОСЪЖДА С. Л. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № ., ет. .,
офис ., да заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. №,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 67,34 лева – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 62282/2022 г. на СРС, 29 състав, както и сумата от
90,46 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 11509/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „[ фирма ]” ЕАД – [ фирма ] ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11