РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ан. Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д.а Административно наказателно дело №
20251450200345 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0300-000318/
04.07.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ М., упълномощен със
Заповед № 81213-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи,с
което на нарушителя Ц. Д. Н. от гр. М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл. чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2
т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатка работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Н. от гр. М.
направените по делото разноски за адвокат, в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ц. Д. Н. от гр. М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-
0300-000318/04.07.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ М.
Жалбоподателят се явява лично и с адв. Г. П. от АК гр. В. Последният
взема становище да бъде отменено атакуваното НП, включително да бъдат
присъдени депозираните по делото разноски. Акцентува се, че Закона за
административните нарушения и наказания препраща към нормите на НПК
касателно процедурата по установяване на нарушенията и в тази насока
твърдяното, че жалбоподателя е управлявал без предпазен колан не е доказано
по един безспорен и несъмнен начин, което е опорочено и изцяло води до
отмяна на акта и на НП. На следващо място, но не по значение се посочва, че
акта не е оформен по надлежния ред във връзка с отказа на жалбоподателя да
го подпише, което води до неговата порочност.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е
взел становище по жалбата.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да
се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на
20.09.2025 г., а жалбата е входирана пред ответника на 23.09.2025 г.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №25-0300- 000318/04.07.2025
г.,АУАН Серия G A №3347739/16.06.2025 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от
24.09.2025 г., Справка от Началника на РУ-М. под вх.№5243/23.10.2025 г.,
ведно с разпечатка от АИС ПП за смяна 07:00 часа-19:00 часа на 16.06.2025 г.,
АУАН с №GA 3347738/16.06.2025 г. , АУАН с №GA 3347739/16.06.2025 г. ,
2
Справка от Началника на РУ-М. под вх. №5636/14.11.2025 г., Справка от
Директора на Дирекция „комуникационни и информационни системи“ към
МВР под вх. №5877/28.11.2025 г.Съответно са разпитани свидетелите И. В. С.,
П. М. П., Т. С. М., К. М. Л. и Н. Н. Е. Първите двама свидетели, а именно С. и
П. са съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението
и при съставяне на акта.Последните трима свидетели , а именно М., М. и Е.
бяха допуснати по почина на жалбоподателя и неговия процесуален
представител и във връзка с разкриване на обективната истина и направеното
възражение от жалбоподателя, че същият е бил с поставен обезопасителен
колан в управлявания от него лек автомобил.
Акта за установяване на административното нарушение е съставен на
жалбоподателя затова, че на 16.06.2025, около 13:45ч. в гр. М., общ. М., ул.“Х.
Б.“ №.., а впоследствие в по-долните абзаци е отразено, че в гр. М., по ул.‘Х.
Б.“ до номер .. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ..
собственост на Д. Ц. Г. с ЕГН: ... от гр.М., като по време на движение водача
не е използвал /поставил/ обезопасителен колан, с който автомобила е
оборудван. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП.Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП,в което е
пресъздадена така отразената фактическа обстановка с изключение на
отпадналото обстоятелство,че се касае за улица „Х. Б.“ до №.., като вече
отсъства ул. „Х. Б. №..
Съдебния състав констатира, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства не се доказа по един
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил „Форд Транзит“ без да е поставил обезопасителен колан, с който е
бил оборудван автомобила. Както бе отразено и в по-горните абзаци
свидетелите И. С. и П. П. са служители в РУ-М. и са съответно актосъставител
и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. И
двамата са категорични, че на 16.06.2025 г. са се намирали в гр.М. и са
извършили проверката на жалбоподателя на ул. „Х. Б.“ до №... Същите са били
спряли един автомобил на кръговото, на който са писали фиш за неправилно
паркиране, в който момент са възприели, че жалбоподателят управлява
товарният автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с който
автомобила е бил оборудван. Твърдят, че са тръгнали по жалбоподателя след
като са приключили съставянето на фиша, като служебният автомобил е бил
3
оборудван с видеорегистратор, а свидетелят П. П. е бил с боди камера. И
двамата свидетели твърдят, че жалбоподателят е бил сам в автомобила, като е
бил агресивно настроен към тях, тъй като е твърдял, че не е извършил
нарушението, а именно бил през цялото време с поставен обезопасителен
колан. Процесният акт е съставен в присъствието на жалбоподателя, с който
служителите на РУ са го запознали, но последният категорично е отказал да го
подпише и отказът да положи подпис е бил свързан с несъгласието, с така
констатираното от свидетелите П. и С. Свидетелите П. П. и И. С. са
категорични в своите показания, че са възприели, че жалбоподателят е без
поставен обезопасителен колан, че са били само двама служители на РУ-М.,
както и че жалбоподателят е бил водач на процесният товарен автомобил.
Същите твърдят, че са се движели зад товарният автомобил и са били на
звуков и светлинен сигнал до извършване на проверката. Интересни са
фактите, които установяват двамата свидетели в показанията си, а именно, че
едновременно са извършвали проверка на друг нарушител и са съставяли
фиш, впоследствие са го връчвали и едва след това са последвали
жалбоподателят до установяването му на ул. „Х. Б.“ №.. Така изложеното не
отговаря на обективната истина, тъй като видно от приложената справка от
Началника на РУ-М. под вх. №5243/23.10.2025 г. се установява, че на
16.06.2025 г. за времето от 12.00 часа до 13.45 часа полицейските служители
П. П. и И. С. са съставили 2 бр. актове за установени административни
нарушения, съответно под номера №3347738 и процесният №3347739. Няма
спор, че в служебният автомобила са били монтирани средства за аудиозапис
и видеозаснемане, чрез които непосредствено се регистрира първична
визуална информация под формата на статично или динамично изображение
с или без звук, но тези заснети записи се съхраняват за срок от 30 дни и тъй
като в този срок такова искане не е отправено, се установило, че в Централната
компонента на АИС ВОДПК няма съхранена информация от техническите
средства, поради което и на съдебния състав не са предоставени посочените
записи. В тази насока е и приложената Справка от Директора на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ – С. под вх. №5877/28.11.2025
г. Тук е мястото да се отбележи, че в инкриминирания период двамата
свидетели П. и С. очевидно не са били съставили фишове и извършвали
проверка на трети нарушител извън посочените 2 бр. актове в официалната
справка. На следващо място, но не по значение следва да се отбележи,
4
многократно установявания до момента факт от съдебния състав, че
заснетите записи се съхраняват за срок от 30 дни, считано от деня на
извършеното и констатирано нарушение и напрактика те никога не се
прилагат по административнонаказателните дела. По този начин нито
свидетелите на ответника, нито жалбоподателят може да защити своята
позиция, а именно бил ли е той с поставен обезопасителен колан или
съответно не. В контекста на изложеното, съдебния състав намира за
основателно да отбележи, че посочената разпоредба на чл.11 ал.1 от ОТП
страда от порок, тъй като не са вменени задължения на служителите на
съответните полицейски управления изрично да разясняват на нарушителите,
че същите могат да се възползват от заснетите записи, а не това да става ясно
едва в административнонаказателното производство след връчване на
съответното НП, при което отдавна тези срокове са изтекли.
Административнонаказващия орган не може да черпи право от своето
бездействие и да накърнява правата на нарушителите. Основно право в
наказателния процес и в административния такъв, е че всеки обвиняем,
респективно нарушител е невинен до доказване на противното. В противовес
на изложеното от двамата свидетели П. П. и И. С. са показанията на
свидетелите Т. М. и К. Л. Първият от тях е работел във фирмата „Д., Р. и
синове“, където е работел и жалбоподателя. Същият е категоричен в
показанията си, че на процесната дата и място, свидетелят М. и жалбоподателя
са се връщали от гр.В. към гр.М. и минавайки автогарата са забелязали
патрулна кола спряла с предната си част към пицарията. Същите направили
завой и отишли да се отчитат към офиса , като през цялото време са били с
поставени обезопасителни колани. Същите са спрели, свалили са
обезопасителните колани, след което при тях е пристигнала полиция на
светлинен сигнал. Свидетелят М. потвърждава твърдението на
жалбоподателя, че същият е бил с поставен обезопасителен колан и
твърдението на свидетелите П. и С., че същите са възприели обратното.
Свидетелят М. е категоричен, че тези колани са били свалени пред фирмата
находяща се срещу автогарата в гр. М. Това обстоятелство е възприела и
свидетелката К. Л., която работи в процесната фирма . Същата е категорична в
своите показания, че е възприела, тъй нареченото камионче, което е било
управлявано и с водач жалбоподателя и пътник свидетелят М. , които са
спрели пред склада и са слезли, за да се отчитат. Именно след като те са
5
слезли, една, две минути след тях е спряла процесната полицейска кола.
Напрактика имаме изключително противоречиви гласни доказателства в
насока и твърдение за поставен и възприет обезопасителен колан и такъв,
който е бил поставен и непосредствено свален преди слизане от автомобила.
Както беше отбелязано в по-горните абзаци жалбоподателя е бил категорично
несъгласен с така отразеното в акта, като през цялото време е бил
изключително възмутен от това, че го обвиняват, че е управлявал товарният
автомобил без поставен обезопасителен колан. Това е мотивацията и повода
жалбоподателя да откаже категорично да подпише акта. Прави обаче
впечатление от така приложения АУАН по делото, че отказа на жалбоподателя
да подпише акта не е оформен по надлежния ред с подписа на един свидетел,
както и с посочване на трите имена на последния. По делото не са събрани
никакви доказателства защо това не сторено. В същото време не е ясно и
разяснено ли е на жалбоподателя, че трябва да му се връчи препис от акта и
той дали отказва. Съдебния състав констатира, че има положен подпис на
отказа на жалбоподателя да получи разписка на така съставения АУАН. Този
отказ е оформен от свидетеля П. П., който посочва, че е подписал акта в
качеството си на свидетел и в същото време е положил подпис на отказа на
жалбоподателя да получи препис от акта. Отново във връзка с опита на
съдебния състав да разкрие каква е обективната истина, бе допуснат в
качеството на свидетел, служителят на РУ-М., Н. Е. От показанията на
посочения свидетел се установява, че на процесната дата и място същият, е
присъствал на извършената проверка на жалбоподателя, като също
потвърждава, че е забелязал, че жалбоподателят е управлявал без колан,
поради, което обстоятелство впоследствие му е бил съставен процесният акт.
На въпросната дата свидетелят Е. е бил на работа и е категоричен, че е
възприел, както жалбоподателя така и друго лице в товарният автомобил.
Свидетелят Е. установява, че в този момент, когато е бил установен
жалбоподателят не е била извършвана проверка на други лица и че са
последвали непосредствено жалбоподателя до установяването му пред офиса
на фирмата, в която той работи. Изключително интересен е факта, който
свидетелят Е. установява, а именно една диаметрално различна обстановка,
която изобщо не съвпада с показанията на неговите колеги, а именно, че
първоначално жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан и
когато полицейския патрул е спрял, вече са установили, че той е бил с
6
поставен обезопасителен колан. Свидетелят Е. потвърждава категоричното
несъгласие на жалбоподателя с така съставения му акт и безспорно
твърдението му, че е бил през цялото време с поставен обезопасителен
колан. Също така потвърждава,че е отказал да подпише акта и при
предявяването на същият, свидетелят посочва, че може би фигурира и негов
подпис, но не е сигурен в това което посочва. На практика имаме трима
служители на РУ –М., които са присъствали на процесната дата и място
описани в акта и в НП и даващи диаметрално противоположни показания. По
делото се поставят множество въпроси във връзка разминаванията в
показанията на актосъставителя, и свидетелите Е. и П. и представените
справки от ответника, касателно извършената административнонаказателна
дейност от свидетелите С. и П. Категорично по делото се установи, че няма
съствени фишове в непосредствена близост в интервал от време преди
извършената проверка, обект на настоящето производство. Свидетелите С. и
П. категорично отричат при тях да е имало трето лице, в лицето на
разпитания свидетел Н. Е., което категорично бе опровергано от последният.
Съдебния състав намира за основателно така направеното възражение от
процесуални представител на жалбоподателя, че твърдяното нарушение, а
именно, че жалбоподателят е управлявал без поставен предпазен колан не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303
ал.2 от НПК, към който препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи по безспорен начин се установява
компетентността на наказващия орган да издава наказателни постановления
по ЗДвП и неговият Правилник. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началника на съответното
РУ гр.М. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла
на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено по следните съображения:
Обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и подлежи на
отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
7
административнонаказателната процедура.АУАН не е съставен редовно, тъй
като отказа на нарушителя да подпише акта не е удостоверен с подпис на
свидетел, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Разписката за връчване на акта на
нарушителя, към АУАН, също не е подписана от нарушителя, като отказа е
удостоверен от свидетеля П. П., който е и свидетел при съставяне на акта.
Прави впечатление, че отказа на нарушителя да подпише разписката е
удостоверен само с подпис, за който се твърди, че е положен от свидетелят П.
П. без обаче да са посочени неговите три имена.Следва да се отбележи, че
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали
при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка /очевидци/.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно
лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и
условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания
биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от
посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.
43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и
безпристрастността на актосъставителя, и в истинността на отразеното от него
в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва
да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и същия
следва и да удостовери по един безспорен и несъмнен начин, че е налице
реален и действителен отказ на нарушителя да подпише и получи Акта, което
в случая не е налице. Това нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е съществено
8
процесуално нарушение на ЗАНН и безспорно води до ограничаване и
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Отказът да получи
екземпляр от акта бил удостоверен с подписа на един свидетел, чието име не е
посочено. След като жалбоподателя отказал да подпише акта настоящия
съдебен състав приема, че този отказ следва да се оформи по реда на чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН – чрез удостоверяване на това обстоятелство с подписа на един
свидетел, името и точния адрес на който да се отбележат в акта. В случая
отказът на жалбоподателя да подпише АУАН не е бил оформен съобразно
описания ред, доколкото липсвал удостоверяването му с подписа на свидетел с
посочени негови имена и адрес. Съдебния състав установява, че има наличие
на удостоверяване единствено на отказа на жалбоподателя да получи
екземпляр от акта, който отказ от своя страна е бил удостоверен с подписа на
един свидетел без посочване на имена на същия и адрес, но не и на отказа да
се подпише АУАН. Удостоверяването на отказа на нарушителя да подпише
акта не може да се санира с направено удостоверяване на отказа му да получи
екземпляр от него, тъй като това са отделни действия в процедурата по
съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Съдебния състав намира за
основателно да отбележи, че процесуалните правила по съставяне на АУАН са
формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за
законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Относно реда за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение са разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН, като
съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН съставянето на АУАН следва да стане в
присъствието на нарушителя. Посочената разпоредба въвежда правилото, че
актът се съставя в присъствието на нарушителя, като възраженията му, които
има още при самото съставяне на акта, и са гаранция за реализиране на
правото му на защита, се вписват в съставения акт. В настоящия случай в
съставения АУАН няма изрично посочване, че нарушителят е отказал да
подпише акта. Изрично е оформено само, че отказва да получи препис от акта,
удостоверено с подписа на един свидетел, поради което не може да счита, че
има оформен съобразно правилото на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказ. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише
акта се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта. В случая се установява, че съставеният акт не е
подписан от нарушителя, но и няма изявление от актосъставителя, че има
9
отказ да подпише акта. Няма и посочване на свидетел, който да удостовери
отказа на жалбоподателя – нарушител, да подпише АУАН, поради което не
може да се приеме, че е налице надлежно удостоверен отказ за подписване на
акта. В случая не е изпълнено императивното изискване на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като не само няма посочен свидетел на отказ, но и няма оформено
изявление относно наличието на самия отказ да подпише акта.
Видно от приложената по делото Справка от Началника на РУ- М. под
вх. №5636/14.11.2025 г. се твърди, че за времето от 07.00 до 19.00 часа на
16.06.2025 г. на смяна са били служителите И. С.- младши автоконтрольор и
младши инспектор П. П.. Служителите са били назначени в състава на
съвместен наряд вид автопатрул за изпълнение на патрулно постова дейност
и пътен контрол на територията на РУ -М. Категорично е посочено, че трето
лице /стажант/ не е присъствало или участвало в съвместения наряд на
посочената дата и час. Така отразеното от Началника на РУ -М. не отговаря
на обективната истина, тъй като безспорно по делото бе установено, че такова
трето лице, служител на РУ е присъствало на извършената проверка и това е
бил свидетеля Н. Е. На тази плоскост се поставя проблема с оформянето на
отказа на жалбоподателя да подпише акта, респективно да получи препис от
него. Твърдението, че не е имало други лица в близост категорично се
опровергава от събрания доказателствен материал. Такива са били налични,
като това са били свидетеля Н. Е. -служител в РУ -М. и свидетелите М. и Л.
Така издадения акт при липсата на други свидетели, които да оформят
отказите на жалбоподателя да подпише акта и да му бъде връчен препис от
него води до основателна индикация, че така издадения акт е могъл да бъде
коригиран в последващ период от време по начин, който да не стигне до
знанието на нарушителя относно неговото съдържание, с което съществено е
накърнено неговото право на защита като участник в
адиминистративнонаказателното производство спрямо него. Логично се
поставя въпроса как се възприема движението на товарен автомобил без
предпазен колан от страна на жалбоподателя, от спрян автомобил, както се
твърди от свидетелите С. и П. или от разминаване на два автомобила макар и
от непосредствена близост, както се твърди от показанията на свидетеля Н. Е.
Следва да се посочи,че поставеният обезопасителен колан би могло при
определена ситуация да не бъде разпознат, било то от ъгъла на светлината,
било от цвета на дрехата, с която е облечен конкретния водач, както и по
10
други обективни причини. Както бе отбелязано многократно
актосъставителя и наказващия орган не успяха да докажат по безспорен и
категоричен начин вмененото на жалбоподателя нарушение. Въпреки,че
съдебния състав не дължи произнасяне по същество го направи, но основният
акцент по делото е същественото процесуално нарушение допуснато от
актосъставителя, впоследствие и от административнонаказващия орган
допуснал издаването на НП. Отново следва са акцентува, че липсва изписване
на трите имена и адреса на свидетеля на отказа на дееца.Нарушено е
правилото на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН за подписване на АУАН, приложимо по
препращане от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В случая
по делото, е нарушено изискването за надлежно удостоверяване на отказа на
дееца да подпише акта, тъй като липсва име на свидетеля на отказа и неговия
адрес и подпис. По делото не съществува възможност за индивидуализация на
свидетеля на отказа на нарушителя, т. к. подписът на свидетеля видимо
липсва. Нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е част от задължителното
съдържание на АУАН. С нея е въведена удостоверителна функция на АУАН
досежно отказа на дееца да подпише акта. Отказът на дееца да подпише АУАН
е във връзка с правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчването на препис от
акта. Връчването на препис от АУАН е регламентирано да се извърши при
подписване на АУАН. Надлежното връчване на АУАН позволява на дееца да
организира защита си срещу обвиненията, като събере или посочи
необходимите доказателства и направи съответните възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Неизпълнението на задължението за надлежно подписване
и връчване на АУАН лишава нарушителя от възможността да предприеме
посочените правни действия, поради което нарушава правото му на участие и
защита в административнонаказателното производство.
Административнонаказателното производство е строго формално, поради
което допуснатото нарушение на процедурата за подписване и връчване на
АУАН е основание за незаконосъобразност на издаденото НП, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН указва, че
11
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 300 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство са проведени три броя съдебни заседания, при което
процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие.
Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с
измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатка
работа от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от
18.02.2025 г. /изм. и доп. ДВ бр.14 от 18.02.2025 г./. Възнаграждението
съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2, вр. чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ
бр.14 от 18.02.2025 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения
адвокатски хонорар е под минимума, т.е. при интерес до 1000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева
и видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие
уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 300 лева. Органът
издател на НП е от структурата на ОД на МВР В., поради което именно това
юридическо лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя.
Присъждането на разноските следва да бъде съобразено с уважената част от
жалбата, в случая напълно.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав ОТМЕНИ
Наказателно постановление № 25-0300-000318/ 04.07.2025 год. на Началник
РУ в ОДМВР В., РУ М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12