№ 672
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502842 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1197/24 г. по описа на СГС. С нея
се обжалват отхвърлителните части на решение 4545/26.07.24 г. Доводите на
въззивника ищец са, че съдът, отхвърляйки исковете, освен че е анализирал по
неправилен начин събрани по делото доказателства, е проявил и пристрастност и е
допуснал изразяване на негативно отношение към ищеца. Иска се отмяна на
постановеното решение и уважаване на исковете за неимуществени и имуществени
вреди по начина, по който са претендирани.
Въззивникът ответник оспорва решението в осъдителната му част, с която в полза
на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
В производството пред САС не са ангажирани нови доказателства.
Всяка от страните поддържа своята жалба и оспорва жалбата на противната страна.
САС, при служебна проверка, установи, че е сезиран с допустими жалби, с които се
атакува валидно и допустимо съдебно решение. При проверка на същото настоящият
състав не установи израз на пристрастност или негативно отношение към страна в
процеса. Следва да се провери правилността на решението с оглед доводите за
неправилност, наведени с всяка от жалбите според доказателствата, събрани от
първоинстанционния съд.
Въз основа твърденията на страните на база доказателствата, от
1
производството пред СГС и в рамките на очертания предмет на проверка, САС
прави следните изводи:
Страните спорят за продължителността на процеса срещу ищеца и за момента на
изпадане на ответника в забава (при извод за наличие на предпоставките за носене на
отговорност от негова страна). Настоящият състав отчита фазите на развитие на
наказателното производство (предварителна проверка, в която се събират материали,
годни да обосноват предположение за извършено престъпление, предварително
производство – от момента на повдигане на обвинението до изготвянето на
обвинителен акт и съдебна фаза от разпоредително съдебно заседание до
постановяване на окончателен съдебен акт). При прекратяване на наказателното
производство с влязло в сила постановление или постановяване на оправдателна
присъда, срокът за забава на обезщетяването за вреди от незаконно обвинение започва
да протича от деня, следващ момента на стабилизиране на акта, поставил край на
производството.
С оглед на горното срещу ищеца е повдигнато обвинение на 28.06.21 г.
Производството е прекратено поради несъставомерност на някои обвинения, респ.
недоказаност на други обвинения (с различни квалифициращи белези по чл. 255, 256 и
290 НК) на 24.11.22 г. Следователно срещу ищеца е протичало наказателно
разследване в неговата досъдебна фаза в продължение на 1 година и 4 м.
Страните не спорят, че през това време с ищеца, в качеството му на обвиняем, не
са извършвани процесуални действия (той е разпитван като свидетел през време на
предварителната проверка). Взета е била мярка за неотклонение парична гаранция, а
ищецът се е намирал в Република Кипър, чийто гражданин е.
Въпреки твърденията на ищеца за широка медийна разгласа на обвинението, няма
ангажирани доказателства за такава. Последното не е общоизвестно обстоятелство и
подлежи на доказване от ищеца. За да се ангажира отговорността на ответника, следва
да се докаже освен самата медийна разгласа и обстоятелството, че информацията,
която е медийно огласена, е доведена до знанието на медиите от пресцентъра на
ответника, от нарочно упълномощено за целта лице или от друго длъжностно лице на
ответника.
Води се спор и относно доказаността на претендирани от ищеца имуществени
вреди, с естество на пропуснати ползи – доход в размер на 20% от печалбата на
управлявани търговски дружества (като доказателства са представени сходни договори
за възлагане на управление), прекратени поради опасения обвиненията срещу ищеца за
данъчни нарушения, данъчни престъпления и държане на наркотици да не доведат до
вреди за управляваните дружества.
Относно претенцията за търпени пропуснати ползи ответникът е оспорил
достоверността на датата на предизвестията за прекратяване на управленските
2
договори, някои от които предхождат момента на повдигане на обвинение срещу
ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че договорите за
управление са били както надлежно сключени, така и надлежно прекратени – след
решение на съответния управителен орган на дружеството съконтрагент.
Представянето на подписано от неидентифицирано лице едностранно изявление за
прекратяване на договора, без яснота за конкретната причина, поради която се
прекратява договорът (подробни мотиви за това е изложил първоинстанционният съд),
не може да обоснове извод за връзка с действията, осъществени под ръководството на
ответника по разследване на престъпленията, за които е повдигнато обвинение.
Недоказаността относно разгласата по инициатива на ответника на обстоятелството, че
срещу ищеца, в качеството му на обвиняем, се води наказателно производство
прекъсва пряката причинност между поведението на ответника и вредоносния
резултат. На това основание доказването, че се прекратява предварителен договор за
продажба на недвижими имоти не обосновава причинна връзка между неполучената
печалба от 20% от продажната цена (дължима по силата на договора за управление) и
поведението на ответната Прокуратура.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди САС счита,
че същото е правилно определено, като страданията на ищеца не са надценени. За да
направи този извод съдът отчита, че е било повдигнато обвинение за множество
съставомерни деяния, че ищецът не е български гражданин и макар да е бил в
търговски отношения с български дружества, наказателното производство срещу него
е било съпроводено със стрес с по-висока интензивност в сравнение с обвинения по
идентични текстове от НК на местно лице. С гласни доказателства се установяват
промени в поведението на ищеца – огорчение от социалната изолация, в която е бил
поставен, нежелание да бъде социално активен (в частност – да продължи бизнеса си в
България), разстройване на микроклимата в семейството и извън него (доколкото се
твърди, че едновременно с развода, била провалена и извънбрачна връзка на ищеца).
При анализ на твърдението за подценяване на страданията на ищеца САС зачита
като основателно възражението на ответника за кратката продължителност на
разследването, приключило в досъдебната фаза на процеса, за налагане на най-леката
мярка за неотклонение, парична гаранция, без да се ограничава възможността на
обвиняемото лице да се придвижва свободно, с прекратяване на процеса във фаза
преди да е изготвен и внесен обвинителен акт и да се налага ищецът да се явява пред
съда. Отчита се, че ищецът не е бил ангажиран с процесуално-следствени действия, с
негово участие. На тази база определеното от СГС обезщетение за неимуществени
вреди следва да се потвърди. Не е доказано, че наказателното производство е
попречило на кариерата на ищеца било като дипломат, било в сферата на бизнеса. Не
са доказани здравословни проблеми, предизвикани от стресовата ситуация по
повдигане на обвинение и разследване за престъпления от общ характер.
3
Единствена корекция следва да претърпи решението в частта, отнасяща се до
момента на изпадане в забава, който е от 25.11.22 г.
Тъй като САС приема, че първоинстанционното решение е правилно, на основание
чл. 272 ГПК настоящият състав се ползва от мотивите на първостепенния съд.
С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, не му се дължат
от въззивника ответник направените в настоящото производство разноски.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 4545/26.07.24 г., постановено по гр.д. 1197/24 г. по описа на
СГС в частта, с която е определен като начален момент на задължението на
Прокуратуурата на РБългария да заплати законните лихви върху главница от 3 000 лв.
от 24.11.22 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Х. К. обезщетение за
забавено плащане на главница от 3 000 лв. от 25.11.22 г. до изпълнение на
задължението
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4