Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……..2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К….…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2550 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че във връзка с
разпореждане по ч.гр.д.№1858/2020 г. по описа на Районен съд - К., на основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявява иска за установяване на
вземането си.Твърди, че между
ответника А.Р.Щ. и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „К.Б.М.“ ЕАД) били сключени договори за предоставяне на
услуги. Бил сключен договор от
29.06.2017 г. съгласно който на ответницата като клиент били
предоставени услуги за мобилен телефонен
номер ***** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на ***лв., с вкл. ДДС или ***лв. без
вкл. ДДС. С Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни услуги за мобилен номер *****, влизал в сила
нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер
на ***лв. с вкл. ДДС или ***лв. без вкл. ДДС и на клиента на основание сключен
договор за лизинг от 14.12.2017 г. бил предоставен мобилен телефонен апарат *****, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ била ***лв. с вкл. ДДС. За ползването на веща, на основание
чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши
една първоначална лизингова вноска в размер на** лв. с ДДС, платима към датата на сключването
на договора, и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на ***лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. С
Договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 10.08.2018 г. на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ***** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на *** лв. с вкл. ДДС или *** лв. без вкл. ДДС и мобилен
телефонен апарат ***** .
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е *** лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на *** лв.
с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на *** лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от А.Щ. мобилни номера се прилагали следните условия:
- За номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги от
29.06.2017 г., изм. с Допълнително споразумение №********* от 14.12.2017 г. към
договор за мобилни услуги; - За мобилно устройство ***** - условията, договорени в Договор за лизинг от 14.12.2017 г.; - За номер
***** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги №********* от 10.08.2018 г.; - За мобилно устройство ***** - условията, договорени в Договор за лизинг от
10.08.2018 г. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4
бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2018 г. - м. февруари 2019 г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента. - Фактура
№**********/05.11.2018 г. била издадена за отчетния период
05.10.2018-04.11.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ***** месечна абонаментна такса ***лв.,
такса за спиране на номер *** лв., такса за временно възстановяване на
изходящия трафик *** лв., както и ползвани услуги *** лв. (други услуги с добавена стойност), които
били в общ размер на *** лв. без ДДС - *** лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство ***** -***лв. с
вкл. ДДС; за мобилен номер ***** месечна
абонаментна такса *** лв. и такса за спиране на номер *** лв., които са в общ
размер на *** лв. без ДДС - *** лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат ***** -*** лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата, е *** лв., като след приспадане на *** лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е *** лв. - Фактура № **********/05.12.2018 г. е
издадена за отчетния период 05.11.2018- 04.12.2018г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ***** месечна
абонаментна такса ***лв., такса за спиране на номер *** лв., както и ползвани
услуги *** лв. (кратки текстови
съобщения (SMS) *** лв., разговори към „Грижа за клиента“ ***
лв. и Услуги с добавена стойност (8М8) *** лв.), които били
в общ размер на *** лв. без ДДС - *** лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство ***** - ***лв.
с вкл. ДДС; за мобилен номер ***** месечна абонаментна такса *** лв., такса за
спиране на номер *** лв., както и ползвани услуги *** лв. (кратки текстови съобщения (SMS), които били в общ размер на *** лв. без ДДС - *** лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат ***** - *** лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е *** лв.; -
Фактура № **********/05.01.2019 г. е издадена за отчетния период
05.12.2018-04.01.2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: За мобилен номер ***** месечна абонаментна такса (-***) лв. без ДДС -
(-*** ) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ***** - ***лв. с вкл. ДДС; за
мобилен номер ***** месечна абонаментна
такса (-*** ) лв. без ДДС - (-*** ) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат ***** -*** лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на
месечните абонаментни такси във фактурата се формирала в резултат на приспадане
между таксите за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които
клиентът е ползвал услугите на оператора и таксите за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума, начислена във фактурата, е 5.48 лв.. След предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, при условията на които бил ползван процесният номер
*****, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и А.Р.Щ., по нейна вина, поради изпадането й в
забава, на потребителя била издадена фактура №**********/05.02.2019 г., която
включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване
в размер на *** лв., в съответствие с договореното между страните, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно
устройство ***** в общ размер на *** лв.,
равняващ се на единадесет неначислени лизингови вноски. Размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка при предсрочно (преди 14.12.2019г.) прекратяване
на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били
уредени от страните в раздел 4, точки 4 и 5 от Допълнително споразумение
№********* от 14.12.2017 г. към договор за мобилни услуги. Предвид обстоятелството,
че прекратяването на правоотношението било настъпило след 11.01.2018 г.,
размерът на дължимите неустойки бил определен в съответствие с условията на
чл.1.2 вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д. №15539/2014 г. и гр.д. №16476/2014 г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата и вземанията
за неустойки следвало да се формират като сбор от не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок от прекратяването до края на договора (в случай, че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги (в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). В съответствие с така уговореното размерът на неустойката за номер *****
била в размер на *** лв.. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по ***лв. всяка), а именно *** лв.,
ведно с добавена разликата в размер на *** лв. между стандартната цена на
мобилно устройство ***** без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 14.12.2017 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.12.2017 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ***** предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер *** лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
единадесет неначислени лизингови вноски. След предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, при условията на които бил ползван процесният номер
***** , сключен между „Т.Б.“ ЕАД и А.Р.Щ., по нейна вина, поради изпадането й в
забава, на потребителя била издадена фактура № ********** /05.02.2019 г., която
включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване
в размер на *** лв., в съответствие с договореното между страните, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно
устройство ***** в общ размер на *** лв., равняващ се на
деветнадесет неначислени лизингови вноски. Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка при предсрочно (преди 10.08.2020 г.) прекратяване на договора за мобилни
услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в чл.
11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 10.08.2018 г. Съгласно
посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не можело да надвишава сумата
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В
съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за
номер ***** е в размер на *** лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по *** лв. всяка), а именно *** лв., ведно с добавена разликата в
размер на *** лв. между стандартната цена на ***** без отстъпка съгласно
актуалната към 10.08.2018 г. ценова листа на оператора и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 10.08.2018 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ***** предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски бил в общ размер *** лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет
неначислени лизингови вноски. Предвид гореизложеното, общата сума, начислена
във фактура №********** /05.02.2019 г., е в размер на *** лв. Поради извършено
доброволно плащане от длъжника преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размер на *** лв., крайната стойност на
задълженията по процесните фактури възлизал на *** лв. Изискуемостта на
вземанията на „Т.Б.“ ЕАД
по всяка от фактурите настъпила петнадесет дни след издаването й. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, „Т.Б.“ ЕАД депозирало заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд –К.,
въз основа на което било образувано частно граждански дело №1858/2020г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съда, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на
ответника А.Р.Щ., с ЕГН-********** съществуването на вземане на „Т.Б.“ ЕАД по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1858/2020г.
по описа на Районен съд –К. за сумата от *** лв. главница, представляваща общ сбор на дължимите суми по
фактура №**********/05.11.2018г., фактура №72815 28586/05.12.2018г., фактура
№**********/05.01.2019г. и фактура №72843 81098/05.02.2019г., претендирани на
основание следните правоотношения между страните, от които: по Договор за мобилни услуги от 29.06.2017 г.,
изм. с Допълнително споразумение №********* от 14.12.2017 г. към договор за
мобилни услуги *** лв. включващи:
*** лв. с вкл. ДДС за потребени услуги и *** лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги; по Договор за мобилни услуги №********* от 10.08.2018 г., *** лв. включващи: *** лв. с вкл. ДДС
за потребени услуги и *** лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги; по Договор
за лизинг от 14.12.2017 г.
за мобилно устройство *****, *** лв.
включващи: *** лв. - три падежирали лизингови вноски (всяка по ***лв.) и *** лв.
- единадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски; по Договор за лизинг от 10.08.2018 г. за мобилно
устройство ***** , *** лв. включващи: *** лв. - три падежирали
лизингови вноски (всяка по *** лв.) и ***
лв. - деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски; и законната лихва върху главницата от *** лв. от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният
иск. Сочи, че издадените от фактури №**********/ 05.11.2018г.; №**********/
05.12.2018 г.; №**********/ 05.01.2019 г.;
и №**********/05.02.2018г. не
носят подписа на А.Р.Щ.. Далекосъобщителните услуги, за които били издадени
процесните фактури не били доставени на потребителя. Сами по себе си фактурите,
не били основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка
на далекосъобщителни услуги. Във фактурите се включвали и друг вид задължения,
представляващи неустойки и напълно неясни остатъчни задължения „от предходен
период“, без този период да бил посочен. Прехвърлянето на останалите от
предишни периоди задължения, не кореспондирали с принципите на ЗСчет. за
документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито били
приложените по делото фактури по смисъла на чл. 4, ал.2 и чл.3, ал.3 от ЗСчет.
От фактурите не се установявало по несъмнен и категоричен начин, че ответницата
дължи на ищеца претендираната с исковата молба главница. Сумата *** лева за
неустойка, била прекомерна, като надвишавала сбора от главниците по четирите
процесни фактури. Следвало да се има предвид, че представляваното физическо
лице има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за
зашита на потребителите. Съгласно чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и водила до значително
неравноправие между правата и задължения на търговеца или доставчика и потребителя.
Представените с исковата молба договори били сключени при предварително
определени условия от едната страна - доставчикът на далекосъобщителни мобилни
услуги. Договорите били бланкови и не били предмет на предварително договаряне
между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влия върху
съдържанието им. Съгласно чл.146 , ал.2 от ЗЗП /Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана с чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/. Неустоечните клаузи били
нищожни, защото създавали значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя на услугата. Потребителят нямал право да прекрати
съответния договор и да получи неустойка в негова полза. Самите клаузи не
уреждали правила за изчисляване на неустойката според вида на неизпълнението и
вида на задължението, а винаги потребителят дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на договора, което създавало значително несъответствие
в правата и задълженията на страните по договора и на практика гарантирало на
оператора печалба до края на срока на договора. Операторът претендирал и сумата
за предоставени услуги. Когато кредиторът предпочитал прякото изпълнение на
задължение, той не можел да иска и договорената между страните компенсаторна
неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение, заедно с действителните си
вреди от неизпълнението, защото по този начин би получил дължимото два пъти -
като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението /Решение №159 от
22.02.2016г. по т. д. №********* г. на ВКС, II т.о./. Счита, че
сумата за неустойка би била призната за недължима, в случай, че бъде признато,
че ответницата дължи суми за предоставени услуги - пряко изпълнение на самото
задължение. Моли съда да отхвърли иска
като неоснователен.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1858/2020 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№1000/21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника А.Р.Щ., ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***, за сумата от ***
лв. главница и законна лихва върху главницата от 20.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и *** лв. разноски по делото, от които: *** лв.
държавна такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, което задължение произтича от Договор за
мобилни услуги от 17.03.2016 г., Допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 14.12.2017г., Договор за
мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 10.08.2018г. по издадени ф-ри
№**********/05.11.2018г., №**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г. и
№**********/05.02.2019г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 07.10.2020
г. и с оглед разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на 22.10.2020 г. е
предявен искът по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.д. са приложени Общите
условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронно
съобщителни услуги.
Не е спорно, а и
от приетите по делото заверени копия на Договор за мобилни услуги от 29.06.2017г.,
Декларация-съгласие от 29.06.2017г., Приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 29.06.2017г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни /фиксирани услуги с номер ***** от
14.12.2017г., Договор за лизинг от 14.12.2017г., Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 14.12.2017г., Договор
за мобилни услуги №*********/10.08.2018г.
за мобилен номер ***** , Договор за лизинг от 10.08.2018г. , Декларация-съгласие
от 10.08.2018г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 10.08.2018г., неоспорени, се установява, че страните са
били в договорни отношения по сключен между тях договори за мобилни услуги и
договори за лизинг. В т.11 на
договора за мобилни услуги е уговорено, че в
случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него в това число и приложимите Общи условия,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
действаща към момента на сключване на договора ценовата листа, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Представени са 4 бр. фактури, ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер ***** и номер *****
,
издадени за клиентски №*********, в периода 05.11.2018 г. до 05.02.2019 г., както следва: фактура №**********/05.11.2018 г. за
отчетен период 05.10.2018 г. - 04.11.2018 г. на стойност *** лв. с ДДС, със
срок за плащане - 20.11.2018 г.; фактура №**********/05.12.2018 г. за отчетен период 05.11.2018 г. - 04.12.2018 г. на
стойност *** лв. с
ДДС, в т.ч. *** лв. баланс от предходен период, със срок
за плащане - 20.12.2018 г.; фактура №72829 18729/05.01.2019 г. за
отчетен период 05.12.2018 г. - 04.01.2019 г. на стойност *** лв., в
т.ч. *** лв. баланс от предходен период, със срок за плащане - 20.01.2019 г. и фактура №**********/05.02.2019 г.
за отчетен период 05.01.2019 г. -
04.02.2019 г. за обща сума за плащане ***
лв. с ДДС, от която: *** лв. задължения от предходен период с ДДС, *** лв. вноска за
лизинг и *** лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
По делото е
назначена съдебно икономическа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено
от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено.
Съгласно заключението процесните фактури №**********/05.11.2018г.,
№**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г., и №**********/05.02.2019г.
са осчетоводени от ищеца. Общата сума на задължението, формирано от данни,
съобщения и други такси и услуги, месечни такси /абонаментни такси, лизингови
вноски и неустойки е *** лв. Поради извършено плащане на 23.04.2020 г. от
абоната-ответник в размер на ** лв., крайната стойност на задължението по
процесните фактури е *** лв. Посочено е, че общият размер на неплатените
лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство *****, е *** лв., а по договора
за лизинг за мобилно устройство *****
- *** лв. Размерът
на начислената неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги, калкулиран като сбор от три месечни
абонаментни такси без ДДС и част от стойността на отстъпката за предоставеното
мобилно устройство е както следва: за
мобилен/фиксиран номер *****- неустойка в размер на *** лв., от която: *** лв.-три месечни такси и *** лв.
преференциална цена по договора за лизинг от 14.12.2017г.; и за мобилен/фиксиран
номер ***** - неустойка в размер на *** лв.,
от която: *** лв.
–три месечни такси и *** лв. преференциална цена по договора за лизинг от
10.08.2018 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по
ч.гр.д.№1858/2020 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
основанието на вземането и неговия размер, както и че е изправна страна по
договора. В тежест на ответника е да установи, че е заплащал в срок месечните
си задължения.
Между „Т.Б.“ ЕАД и ответника А.Р.Щ. са
съществували валидни облигационни правоотношения, основани на сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги с
мобилен/фиксиран номер ***** и с мобилен/фиксиран номер ***** , договори за лизинг с
предмет мобилно устройство марка ***** и мобилно устройство с марка ***** . С подписването на договорите абонатът се
е съгласил с условията на същите. Договорите имат сила на закон за страните, поради
което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са възникнали права и задължения. Задължение за ищеца е да
предостави електронни съобщителни услуги и лизинговата вещ, а на ответника като
потребител и лизингополучател да заплаща ежемесечно цената на услугата и
уговорените лизингови вноски. Не е оспорено удостовереното в чл.4 от договорите за
лизинг обстоятелство, че ответникът е получил мобилните апарати: ***** и мобилно устройство с марка ***** , поради което следва да се приеме, че
лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ и че
устройствата са приети без забележки. Срокът на сключения между страните на
14.12.2017 г. договор за лизинг е изтекъл на 14.01.2019 г., а срокът на договор
за лизинг от 10.08.2018 г. е изтекъл на
10.07.2020 г. Установи се, че след сключването на договорите, ответникът е
ползвала предоставените й от ищеца мобилни услуги, за които са издадени
процесните фактури. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална
доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото
авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други
обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на
частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Представените фактури са писмени доказателства по
смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените договори суми и не е
необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се установява основанието на
вземането. Основание за плащане е ползваната от ответника-абонат мобилна услуга
през отчетени период. По делото не са наведени доводи ответникът да е оспорила
пред доставчика потребените месечни услуги и тяхната стойност, за което са издадени
процесните фактури, а няма данни и доказателства в
тази насока поради което съдът приема, че приложенията към фактурите касаещи
общото потребление през отчетените периоди услуги и начислените месечни вноски
за изплащане на закупените от ответника мобилни апарати, макар и едностранно
съставени от ищеца, доказват както предоставените услуги и претендираните за
тях цени, така и дължимите месечни вноски за закупените и получените от
ответника мобилни устройства. Доколкото от доказателствата по делото не се
установява потребените мобилни услуги и закупените устройства да са платени от
ответника на падежните дати, то съдът приема, че ищецът е доказал дължимостта
на абонаментните такси за ползваните през процесния период мобилни услуги и
лизингови вноски, поради което ответникът следва да заплати на ищеца: по договор за мобилни /фиксирани
услуги с номер ***** сумата от *** лв. с ДДС за ползвани мобилни услуги и ***
лв. лизингови вноски по договор за лизинг от 14.12.2017 г.; и по договора за
мобилни услуги №*********/10.08.2018г. с
предпочетен номер ***** , сумата от ***
лв. с ДДС за ползвани мобилни услуги и *** лв. лизингови вноски по договор за лизинг от 10.08.2018 г.
Неустойката е
договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай на виновно
неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от
тях. Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в
противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. В случая ищецът претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни /фиксирани услуги
с номер *****,
в размер на *** лв.,
от която сума: *** лв.-три месечни такси и *** лв.
като разлика
между стандартната цена на мобилния апарат ***** без
отстъпка и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в
брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги преференциална цена по договора за лизинг от
14.12.2017г; и *** лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен/фиксиран номер ***** , от
която сума: *** лв. –три
месечни такси и *** лв. като разлика между стандартната цена на мобилния апарат ***** без отстъпка и преференциалната му цена при
сключване на договора за лизинг от 10.08.2018 г., заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
На съда е служебно известно, а и от
представеното заверено копие на спогодба
от 11.01.2018 г. /л.26/ се установява, че между Комисията за защита на
потребителите и “Т.Б.“ ЕАД е постигано съгласие неустойката по договорите за
предоставяне на мобилни услуги, включително сключени преди подписване на
спогодбата, да бъде в размер не по-висок от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В настоящия случай претендираната неустойката за
прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен/фиксиран номер с номер *****, в размер на ***
лв. и *** лв. неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ***** изпълнява обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция, предвидени в чл.92 от ЗЗД, тъй като обезпечава точното
изпълнение на договорите, служи като обезщетение за изправната страна в случай
на предсрочно им прекратяване и същевременно санкционира недобросъвестното
поведение на страната по договора, прекратила едностранно съществуващия между
страните договор. В случая вина за едностранното предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги има ответницата, която не е заплатила в срок
дължимите от нея суми за ползваните услуги, поради което същата следва да
заплати на ищеца уговорената неустойка в претендирания размер, определен
съгласно постигнатата между Комисията за защита на потребителите и ищеца
спогодба, а именно: три месечни стандартни абонаментни такси- *** лв. по
договора за мобилни услуги за мобилен/фиксиран номер с номер *****; и три месечни
стандартни абонаментни такси-*** лв. по договор за мобилни услуги от
10.08.2018г. с предпочетен номер ***** .
По отношение на сумите: *** лв. явяваща
се разликата между стандартната цена без абонамент и преференциалната лизингова
цена на устройство апарат ***** без
отстъпка; и *** лв. явяваща се разликата между стандартната цена без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена на устройство апарат ***** , съдът счита за недължими от
ответника. Тези суми са включени в неустойките за прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на ответника, на основание раздел IV, т.4 на Допълнително споразумение от 14.12.2017 г.
към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер ***** и т.11 от Договора за мобилни
услуги №*********/10.08.2018г. с предпочетен номер ***** . Съдът счита, че уговорките в цитираните клаузи имат
характер на неустойка, която обезпечава изпълнението на паричните задължения на
длъжника по договорите за лизинг до края на уговорения в тях срок на действие и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при предсрочното им
разваляне, без да е нужно вредите да се доказват – чл.92 от ЗЗД. Развалянето на
договор за периодично изпълнение, какъвто е договорът за лизинг, има действие
само занапред и уговорката за плащането на неустойка в посочените клаузи, имащи
характер на неустойка за вредите от развалянето, която излиза извън присъщите
на неустойката функции. От това следва, че тези уговорки са неравноправни по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗД, съгласно който неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. По тези съображения сумите: *** лв. като разлика между
стандартната цена без абонамент и преференциалната цена на устройство апарат ***** без отстъпка и ***
лв. като разлика между стандартната цена без абонамент и преференциалната цена
на устройство апарат *****
,
които са част от претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите, включени в общия размер на вземането, за което е издадената заповед
за изпълнение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както
в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
на спора, от направените по настоящото делото
разноски в общ размер *** лв., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца *** лв. съразмерно с уважената част от иска, както и *** лв.
разноски
в заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на А.Р.Щ., с ЕГН- **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., С.6,
за сумата от ******лв. главница, от
която: *** лв. за потребени услуги и *** лв. неустойката за прекратяване на
договора за мобилни услуги от 14.12.2017 г. за мобилен/фиксиран номер *****; *** лв. за потребени
услуги и *** лв.
неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги от 10.08.2018г.
с предпочетен номер ***** ; *** лв. лизингови вноски по договор за
лизинг от 14.12.2017 г. и *** лв.
лизингови вноски по договор за лизинг от 10.08.2018 г., по издадените фактура
№**********/05.11.2018г., фактура №**********/ 05.12.2018г., фактура №72829
18729/05.01.2019г. и фактура №**********/05.02.2019г., и законна лихва върху главницата от 20.08.2020 г.
до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №1000/21.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1858/2020 г. по
описа на РС-К. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ***лв. до претендираните *** лв., която част от ***лв., представлява разликата между стандартната цена на
мобилния апарат ***** без
отстъпка и преференциалната му цена и разликата между стандартната цена на
мобилния апарат ***** без отстъпка и преференциалната му цена като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Р.Щ., с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес:
***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., С.6,
на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на *** лв. и *** лв. разноски по ч.гр.д.№1858/2020
г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1858/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: