№ 335
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20060268 от 08.03.2021 г. по гр. д. № 24369/2020 г. по описа на СРС,
42 състав е прието за установено на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. А. Д., ЕГН ********** с адрес гр. София, ,ж.к.
“******* че съществува вземане на Т.С. ЕАД в размер от 3007,47 лева ( три хиляди и седем
лева четиридесет и седем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.02.2017 г.
до м.04.2019 г., 49,23 лева ( четиридесет и девет лева двадесет и три стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.02.2017 г. до м.04.2019 г., 321,44 лева ( триста двадесет
и един лева четиридесет и четири стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. до 27.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 06.02.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 6180/2020
г. по описа на СРС,42 състав, като отхвърля иска, предявен от Т.С. ЕАД в частта за
разликата над 3007,47 лева до пълния претендиран размер от 3617,08 лева главница за
топлинна енергия, в частта за разликата над 49,23 лева до пълния претендиран размер от
50,98 лева сума за дялово разпределение, в частта за разликата над 321,44 лева до пълния
претендиран размер 468,71 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за
сумата от 9,14 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
С решението е осъдена В. А. Д., ЕГН ********** да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Т.С. ЕАД сумата от 701,47 лева ( седемстотин и един лева
четиридесет и седем стотинки ) съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 108,20 лева (сто и осем лева и
двадесет стотинки ) съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
С решението е осъдена Т.С. ЕАД да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3
от ГПК на В. А. Д. сумата от 55,80 лева (петдесет и пет лева и осемдесет стотинки)
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство и сумата от 55,80 лева (
1
петдесет и пет лева и осемдесет стотинки ) заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Б.“ ООД.
Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Д..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че между
страните съществува валидна облигационна връзка. Поддържа, че неправилно експертизите
били кредитирани, тъй като били работили по документи, които не са приобщени по делото.
Твърди, че не били доказани одобрените за съответния период цени, а с Решение 08.12.2020
г. по адм. д. № 172/2019 на ВАС е отменено решение на КЕВР от 07.04.2017 г. Не били
обсъдени доводи за наравноправност на клаузите на чл. 33 о т ОУ 2014 г. , доколкото
обвързвали падежа на задължението с притежание на специално техническо средство. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете -
отхвърлени.
Ответникът по жалбата Т.С. ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал
отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач "Б." ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Първоинстанционното решение е правилно. Във връзка с въведените
доводи във въззивната жалбата, настоящият състав намира следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна
/купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия: съгласно нотариален акт от
24.03.2006 г. В. Д. е придобила в режим на съпружеска имуществена общност собствеността
на апартамент № 1, вх. Б в жилищна сграда, в ж.к. Овча купел, гр. София; с решение от
29.10.2014 г., постановено по гражд.дело № 47255/2011 г. по описа на СРС,61 състав, влязло
2
в сила в тази част на 24.11.2014 г. недвижим имот, представляващ апартамент 1 във *******
е поставен в дял на В. Д., а съгласно нотариален акт от 22.05.2019 г., същият имот е
продаден от В. Д. на М.В.Н. и Й.Н. Н.. Според споразумителен протокол от 16.06.2019 г. В.
Д. и купувачите са постигнали съгласие, че задълженията за консумативи до предаване на
владението – 15.06.2019 г. представляват задължения за продавача на имота В. Д., списък на
етажните собственици от 14.06.2007 г., в който като собственик на апартамент № 1 е
вписана В. Д., с положен подпис (като авторството му не е оспорено и надлежно
опровергано в процеса - чл. 180 ГПК). Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния
съд за наличие на облигационно отношение между страните по отношение на
топлоснабдения имот.
При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на
писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл. 150 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003 г. /
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия. По арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най- малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото са представени действащите в процесния период общи условия,
които са влезли в сила по реда на чл. 150 ЗЕ.
Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение - чл.
139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 -
чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество
топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и
ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна - на ТЕ за отопление на имот, ТЕ,
отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата.
Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от
общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални
справки за разход на топлинна енергия, четири броя формуляри за отчет, подписани от
клиент, както и от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство ССчЕ и СТЕ при преценката им по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъдат кредитирани, че през исковия период сумата за изразходвана топлинна
енергия, изчислена по изравнителните сметки, изготвени от ФДР за процесния период е в
общ размер на 3617,17 лева. Вещото лице по ССчЕ изчислява, че законната лихва в исковия
период е в размер на 468,76 лева, а такса за дялово разпределение в размер на 50,98 лева.
Ето защо, ищецът е доказал количеството на доставената в имота ТЕ, стойността на която се
определя съобразно установените от КЕВР цени.
Цената на доставяната топлинна енергия се регулира от независим и от двете страни
по правоотношението орган - КЕВР, по реда на Закона за енергетиката. Доводите на
въззивника за стойността на топлинната енергия предвид цитираното решение №
15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. на ВАС, с което е отменено решение №
6511/08.11.2018 г. по адм. д. № 4607/2017 г. по описа на АССГ, и вместо него е отменено
решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР са неотносими към настоящия спор. Решението е
постановено на 08.12.2020 г. (след процесния период) и по арг. от нормата на чл. 195, ал. 1
АПК има действие занапред. Освен това, отмяната на решението на КЕВР, с което са
актуализирани цените на ТЕ, не може да има за резултат освобождаване от задължението за
3
заплащане на цената за потребената топлинна енергия. Ето защо възраженията в този
смисъл са неоснователни.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото, като вещото лице е дало заключение относно реално потребената
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от
глава Х на ЗЕ. Същата е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК,
поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като същата не е изготвена само по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за главен отчет, подписани от клиент, данни
за проверка на изчислената ТЕ, справка от показанията на общия топломер, акт за
разпределение на кубатурата, с оглед поставените с исковата молба задачи. ССчЕ е
допусната да отговори на въпроси, поставени от ищеца след справка в счетоводството на
същия и проверка на приложените по делото документи. При изслушването експертизите по
реда на чл. 200 ГПК, същите не са оспорени и не са ангажирани допълнителни
доказателствени искания от ответника. Ето защо правилно експертизите са кредитирани от
първоинстанционния съд.
Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение за нищожност на
клаузите на чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от Общите условия /2014 г./на основание чл. 146 и чл. 143 от
действащия ЗЗП, доколкото нормативната уредба изрично изисква потребителят да не е
могъл да влияе върху съдържанието на клаузите в ОУ. ЗЕ предвижда такава възможност за
потребителите, като липсват доказателства от страна на ответниците, че са възразили срещу
която и да е от клаузите на ОУ, поради което не може да се приеме, че която и да е от тях е
неравноправна спрямо тях. Освен това, този начин на покана до ответника не представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, защото не е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца-ищец и на ответника-потребител.
Последният може да се запознае с дължимите суми както в интернет, така и чрез устна
справка от ищеца или в дружествата за платежни услуги, които приемат плащания от името
на ищеца.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Следователно от значение е
наличие на писмен договор, какъвто е приложен по делото и обстоятелството, че услугата за
дялово разпределение продължава да се осъществява от „Б.“ ООД и в процесния период,
което се установява от СТЕ. Според заключението на ССчЕ, непогасеният размер от
ответницата за дялово разпределение в процесния период е 50,98 лв.
Въз основа на гореизложените мотиви първоинстанционното решение в частта, с
която е признато за установено, че ответникът дължи вземания на Топлофикация за
неплатена топлинна енергия в размер на 3007,47 лева в процесния период предвид уважено
възражение за погасяване по давност на суми (за разликата над 3007,47 лева до пълния
претендиран размер 3617,08 лева) е правилно и следва да бъде потвърдено. Акцесорният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху незаплатената топлинна енергия в размер на
321,44 лева (предвид уважено възражение за давност за суми за разликата над 321,44 лева до
468,71 лева) и искът за дялово разпределение в размер на 49,23 лева ( поради уважено
възражение за давност за разликата над 49,23 лева до 50,98 лева) също е основателен и в
4
тази част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060268 от 08.03.2021 г. по гр. д. № 24369/2020 г. по
описа на СРС, 42 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца: „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5