РЕШЕНИЕ
№ 1599
Габрово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА ГИШИНА |
При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20257090700321 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Жалбоподателят МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево оспорва Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-229 от 22.08.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, при позоваване на чл. 457, ал. 1 и чл. 322, ал. 1, т. 21 от НРДМД 2023-2025 година се навеждат доводи за липса на задължение за лечебното заведение да вписва номер на болничния лист, поради което не е налице нарушение на НРДМД. Прави се искане за отмяна на заповедта.
В открито съдебно заседание оспорващата страна МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество; заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски – държавна такса.
Ответната страна Директор на РЗОК – Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата; в придружаващото преписката писмо, съдържащо и писмен отговор на жалбата, се навеждат доводи за неоснователност на оспорването, прави се искане за отхвърляне на оспорването.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
М. Н. здравноосигурителна каса – София и оспорващата страна в настоящото производство е сключен Договор № 070247 от 18.10.2023 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК /л. 31-65/.
Със Заповед № 07/РД-25-440 от 07.08.2025 година /л. 10/ Директорът на РЗОК - Габрово е наредил да се извърши тематична, планова, първична проверка на лечебното заведение за болнична помощ – оспорваща страна в настоящото производство за контрол на Договор № 070247 от 18.10.2023 година, в съответствие с общите и специални условия на НРДМД 2023-2025, Приложенията към него и ЗЗО, във връзка с чл. 368а, ал. 32 и ал. 38 от НРДМД2023-2025, § 1, т. 26 от ДР на ЗЗО и писма от ЛЗ – за случаи по КП № 050.1.
За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № 440 от 08.08.2025 година /л. 8-9/, връчен на управителя на проверяваното болнично заведение на 13.08.2025 година.
Възражение срещу констатациите в Протокол № 440 от 08.08.2025 година болничното заведение-жалбоподател не е подавало.
Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-229 от 22.08.2025 година, издадена от Директора на РЗОК – Габрово, с която на основание чл. 449, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 3 от НРДМД 2023 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 /двеста/ лева /л. 6/.
Процесната заповед е издадена в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - липсва възражение по констатациите на проверяващите, и органът действа в условията на обвързана компетентност - законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции.
В заповедта е посочено, че фактическите основания и мотиви за налагане на санкцията са изчерпателно посочени в Протокол № 440 от 08.08.2025 година, като са възпроизведени накратко в заповедта, а с оглед формалния характер на нарушението, размерът на санкцията е определен на минимума от 200 лева, след извършената преценка по чл. 454 от НРДМД 2023. Нарушението е квалифицирано като такова на установените изисквания за работа с медицинска документация.
Относно процесния случай на пациент с ИЗ № 2656, хоспитализиран за периода 04-11.07.2025 година по КП № 050.1 „ Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“, в заповедта е посочено, че в приложената към горепосочената ИЗ епикриза не е вписан номерът на издадения болничен лист, както и дните на временна неработоспособност, което е квалифицирано като нарушение по чл. 322, ал. 3, т. 21 от НРДМД 2023, за което лечебното заведение подлежи на санкция финансова неустойка на основание чл. 457, ал. 3 от НРДМД 2023. В Протокол № 440 от 08.08.2025 година за пациент с ИЗ № 2656 е посочено, че в приложения към ИЗ екземпляр от епикриза не е вписан номерът на издадения на пациента болничен лист № Е20251644449 и дните във временна неработоспособност, които в случая са 5; същият е вписан в документ „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ /бл. МЗ-НЗОК № 7/.
От представените от оспорващата страна документи, приети като доказателства по делото, се установява, че болничен лист, посочен в Протокол № 440 от 08.08.2025 година, е издаден не на пациента Р. Г. Д., а на лицето Д. Д. М. поради придружаване и гледане на болен над 18-годишна възраст – пациентката Р. Г. Д., майка на Д. М. /л. 108, както и на л. 144/; болничният лист Е вписан в ИЗ /л. 109-110/, както и в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /л. 111/.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 322, ал. 3, т. 21 от НРДМД 2023-2025, един от реквизитите на епикризата, предоставяна от изпълнителя на болнична медицинска помощ при дехоспитализация на пациента, е описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина. Издаденият болничен лист се отразява в история на заболяването и в епикризата.
Епикризата е част от здравната документация, уредена в чл. 36 от НРДМД 2023-2025, но попада в нормата на чл. 36, ал. 1, т. 2 - медицински документи на МЗ, утвърдени по съответния ред /доколкото издаването му е уредено в НМЕ/, но същият не е включен в отчетната документация по чл. 36, ал. 2 от същия НРДМД.
От своя страна болничният лист не е документ, материализиращ определено изследване, но не е и такъв, създаден за служебно ползване /създаден в хода на лечението и удостоверяващ естеството на медицинските манипулации, извършени на пациента, предназначен за използване от лекуващия лекар или друг медик – в друго лечебно заведение, за прецизиране или промяна на лечението, при необходимост/, т.е. болничният лист, с който осигурено лице може да ползва определени осигурителни права /отпуск за временна неработоспособност, респ. обезщетение по КСО/, не е документ за служебно ползване, а с него се уреждат правоотношения в областта на общественото осигуряване и трудовия процес, които не са свързани с извършеното лечение и необходимостта от преценка на адекватността на действията на лекарите в лечебното заведение, поради което и няма как да бъде определен и по този начин.
Според приложената санкционна норма на чл. 457, ал. 3 от НРДМД 2023-2025, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО урежда съдържанието на националните рамкови договори, като в т. 5 е посочена документацията и документооборота. В случая липсва връзка с разпоредба от ЗЗО, която да реферира към вмененото на болничното заведение – жалбоподател нарушение.
В горния смисъл са мотивите на Решение № 171 от 09.01.2025 година на ВАС по адм. д. № 9890/2024 година, VI отделение.
От събраните по делото доказателства се установява, че в случая е издаден болничен лист не на дехоспитализирания пациент, а на лице – придружител на пациента, каквито фактически установявания липсват и в протокола, и в заповедта.
Независимо на кое лице и на какво основание се издава болничен лист, процедурата по издаването е уредена в Наредбата за медицинската експертиза, поради което органите на НЗОК не са натоварени да осъществяват контрол и да налагат санкция за несъобразяване с изискванията на посочената Наредба.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-229 от 22.08.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово, е издадена от компетентен орган от гледна точка на притежаваната компетентност за налагане на наказания, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно установена фактическа обстановка, липса на релевантни мотиви, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима и заплатена държавна такса /л. 23/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-229 от 22.08.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Габрово да заплати на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр. Севлиево с [ЕИК] сумата от 50 /петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |