Протоколно определение по дело №330/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 314
Дата: 22 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20241200600330
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 314
гр. Благоевград, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев

Крум Динев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
и прокурора А. Кр. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600330 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. П., се явява лично, доведен от органите на ОЗ „О“ и
с адв. Н. Б..

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БЛАГОЕВГРАД, редовно призована, се
явява прокурор А..

ПРОКУРОР А. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ, че делото е образувано по депозирана частна жалба от
защитника на обвиняемия срещу определение № 61/14.03.2024 г.,
постановено по частно наказателно дело № 151/24 г. по описа на Районен съд
Сандански. В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение. Сочат са
съображения по отношение на всяка една от предпоставките, че не е налице,
като се настоява определението да бъде отменено и вместо него да бъде взета
по-лека мярка за неотклонение, спрямо обвиняемия.
1

ПРОКУРОР А. – Оспорвам депозираната жалба, като считам същата за
неоснователна по изложените в нея доводи. Нямам доказателствени искания и
няма да соча такива.

АДВ. Б. – Поддържам изцяло частната жалба. Нямам други доказдателствени
искания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. – Аз си дойдох от И и отидох на С за да си
празнувам рождения ден и след това отидох на С, тъй като поиска да ме видят
моята племенница, както и другата ми племенница, видях ги и на следващия
ден си заминах за И.

Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОР А. – Уважаеми окръжни съдии, считам определението на
Районен съд Сандански за изцяло правилно и законосъобразно и като такова
ще ви моля да го потвърдите. Считам че категорично е налице обоснованото
предположение в извършването на престъплението за което е обвинен П.,
като това извеждам от всички събрани гласни доказателства по делото като
липсва, каквото и да било гласно или писмено доказателство в обратната
насока, разколебаващо тази теза. Предявеното обвинение на обвиняемото
лице е за тежко по смисъла на Закона престъпление и за такова е наказуемо с
„лишаване от свобода“. Действително същият е неосъждан, но не това е
основния довод, на който се базира липсата на опасност от укриване или
извършване на престъпление. Считам че в настоящия случай осъщественото
деяние се характеризира с една значително завишена степен на обществена
опасност, касае *********. Следва да се има предвид, че обвиняемият е
мобилен, пребивава в значителни периоди от време, извън страната, като това
се извежда освен от показанията на неговата майка, че рядко се прибира в
страната и от справката за пътувания, която сочи за пътувания на по-големи
интервали от време на обвиняемото лице. Това намирам, че би могла да бъде
една възможност за укриване от органите на разследването включително и с
цел за да се избегне наказателна репресия. Считам, че са налице всички
изискуеми предпоставки регламентирани в чл. 63, ал. 1 от НПК и в
настоящия случай единствено адекватната мярка, обслужваща целите в чл. 57
от НПК, би била „задържане под стража“ на обвиняемото лице. Предвид
изложеното ви моля да потвърдите определението на Районен съд Сандански
като правилно и законосъобразно и потвърдите взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“.

АДВ. Б. – Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение искането
на Окръжна прокуратура Благоевград. Поддържам изцяло частната жалба и
да не преповтарям всичко написано там, казвам само следното: Считам че на
този етап липсват признаци от състава на престъплението по чл. 149, ал. 2, т.
1, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Липсват категорични доказателства, че
подзащитния ми е осъществил от обективна и субективна страна
2
престъплението за което е обвинен. Производството е все още в начална фаза
и не са назначени никакви експертизи от чието заключение да се прецени
способна ли е ****, правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания, може ли същата да интерпретира по
различен обстоятелствата и фактите, които е възприела непосредствено,
дължи ли се посоченото от нея на заинтересованост или на психофизичните
особености на възрастта. Не е преценено от експерт, вещо лице има ли данни,
мотивиращи извод на заинтересованост или некоректност. Едва, когато вещо
лице, експерт направи експертиза и подкрепи заключенията си с
допълнителни разяснения, чак тогава може да се приеме, че независимо от
възрастта на свидетелката, същата е способна правилно да възприема
фактите, които имат значение за производството и да дава достоверни
показания. На този етап не знаем дали свидетелските показания не са
формирани в резултат на внушение. От протокола от *** г., от заседание на
Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца
жертва на насилие или в риск, проведено в Дирекция „С“ гр. С., въпреки че е
приложен по производството в ръкописен вид и е трудно четлив, се
забелязват въпроси от присъстващите членове и съмнения за възможност
свидетелката и пострадала И. Н. Г. да лъже, поради факта, че е искала да се
върне да живее в Ц***в гр. Р., както и друго съмнение, че тези деца нямат
навици да ходят на училище. Считам че не е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението за което
му е повдигнато обвинение, както и че не са налице предпоставките за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ето
защо, уважаеми окръжни съдии, считам че определение № 61/14.03.2024 г. на
Районен съд Сандански, постановено по частно наказателно дело № 151/2024
г. по описа на Районен съд Сандански, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на обвиняемия И. А. П. е неправилно, поради което
ви моля да постановите определение, с което да отмените взетата мярка за
неотклонение, алтернативно да постановите друга мярка, която да обезпечи
правилното и законосъобразното протичане на наказателното производство.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ П. – Искам да ме
освободите и да не съм в ареста.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ П. – Искам да ме освободите и
да не съм в ареста.

Съдът се оттегля на съвещание.

След съвещание, СЪДЪТ намира следното:

Производството по делото е по реда на чл.64, ал.7 от НПК и е образувано въз
основа на постъпила жалба от адв.Н. Б., защитник на обв. И. П., срещу
определение №61/14.03.2024 г., постановено по ЧНД №151/24 г. по описа на
Районен съд – гр.Сандански.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен,
необоснован и незаконосъобразен.
Повдигнатото срещу П. обвинение било преждевременно и необосновано,
така както и вземането на най-тежката мярка за неотклонение. Събраните по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства, закрепени в
3
съответните протоколи - ****
Предположението за съпричастност на обвиняемия в извършване на
престъплението, в което е обвинен, се изграждало само и единствено на база
показанията на свидетелката и пострадало лице, ненавършилата *** години
И.Н. Г., родена на *** г., негова **** /в неизвестност от много години/.
Производство било в начална фаза и все още нямало безспорни и категорични
доказателства, но съществували противоречиви такива.
Неоснователни се явявали опасенията, че обвиняемият могъл да се укрие, тъй
като работел и живеел преимуществено в чужбина - в Италия или да извърши
друго престъпление. И. П. бил от около 2 години извън страната, като се е
прибирал няколко пъти в Република България, за да се вижда с близките си и
приятелката си. Криминалистичната регистрация на обвиняемия не би
трябвало автоматично да бъде достатъчно доказателство, че същият ще
извърши ново престъпление, ако не бъде задържан и съдът не следвало да
бъде предубеден в това.
Неоснователни се явявали и опасенията, че обвиняемият могъл да повлияе на
свидетелите в производството, тъй като свидетелката И. Н.Г., след сигнала,
била преместена отново в Ц. в гр. Р., а другите свидетели били **** Ц.П.а,
които, видно от показанията в досъдебното производство, не изразявали
мнение и становище за това, че И. А. П. е извършил престъпление и е
виновен. На този етап все още нямало изготвени медицински, съдебно-
психиатрични и психологически експертизи или освидетелстване на лицето
И.Н. Г, дали има установени никакви наранявания или травми.
Относно степента на обществена опасност защитата счита, че на този етап не
се установявало по категоричен начин, че деянието е извършено от
обвиняемия и дали въобще имало престъпление с висока обществена
опасност.
Тъй като производство било в начална фаза следвало на обвиняемия да му се
наложи по-лека мярка за неотклонение. Съгласно Европейската конвенция за
защита правата на човека, мярката за неотклонение не трябвало да се
превръща в мярка за репресия и ако задържането не е адекватно обосновано,
това могло да породи нарушение на правото на лична свобода и сигурност.
РС не се съобразил и с обстоятелството, че последното осъждане на П. било
през 2001 г.
Моли се въззивната инстанция да отмени определението на РС.
В съдебно заседание обвиняемият и неговия защитник поддържат жалбата си.
Развити са допълнителни съображения.
Прокурорът намира, че като правилно и законосъобразно, определението на
РС следва да бъде потвърдено.
ОС, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, след
съобразяване със становището на страните, въз основа на закона и
доказателствата по делото, намира следното:
С определението, отмяна на което се иска, първата инстанция, на основание
чл.64, ал.4, ал.5, във вр. с чл.63, ал.1 от НПК, взела по отношение на И. А. П.,
с ЕГН **********, обвиняем по ДП №339ЗМ-114/2024г. по описа на РУ на
МВР – гр. Сандански, мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Правилно РС е приел, че по отношение на П. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.149, ал.2, т.1, пр.1,във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години.
Макар и за един сравнително кратък период от време по делото са били
4
събрани множество доказателства, анализът на които определено налага
извод за съпричастност на П. към деянието, в извършването на което същият
е обвинен. В тази насока са отчетени показанията на свидетелите И. Г – ***,
А. А. и Ц. И. Същите за дадени по предвидения в НПК ред, като на този етап
от производството липсват основания да не бъдат кредитирани.
Предвид изложеното ОС не споделя становището на защитата за липса на
достатъчно данни, обосноваващи предположение за съпричастност на П. към
деянието, предмет на повдигнатото срещу него обвинение. Въз основа на
собствен анализ на доказателствената маса, въззивната инстанция определено
също приема, че тази законова предпоставка е налице.
Въззивният съд намира, че са налице и останалите предпоставки на закона. В
тази насока ОС възприема изцяло изводите на първата инстанция и не намира
за необходимо да ги преповтаря. Данните за извършените криминалистични
регистрации на лицето са многобройни. Същевременно П. живее
приоритетно в чужбина. Ето защо и е налице реална опасност, при налагане
на по-лека мярка за неотклонение, обвиняемият да се укрие.
Съдът отчете и това, че макар и с чисто съдебно минало, при определяне на
по-лека МН обвиняемият би имал възможност да осъществи контакт с
посочените по-горе свидетели, които са негови роднини, както и да се опита
да им повлияе в своя полза.
Въззивният съд констатира липсата на обстоятелства, възпрепятстващи
пребиваването на П. в условията на ареста.
Ето защо и предвид изложеното, съобразявайки се с всички обстоятелства по
делото, ОС не стига до извода, че обжалваният съдебен акт следва да бъде
ревизиран.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.7 и ал.8 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61/14.03.2024 г., постановено по частно
наказателно дело № 151/24 г. по описа на Районен съд Сандански, с което по
отношение на И. А. П., ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно
производство № 339ЗМ-114/2024г. по описа на РУ Сандански е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДВ. Б. – Моля да ми бъде изпратено копие от протокола, ведно с мотивите
на съда на имейл адрес:***

Съдът ПОСТАНОВЯВА да се изпрати на адвокат Б. на посочения имейл
адрес копие от протокола, ведно с мотивите на съда.

ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 15:21 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
Секретар: _______________________
6