РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Нова Загора, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. З.
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. З. Гражданско дело №
20232220101510 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Х. У. ЕГН ********** с поС.ен адрес ***, чрез
пълномощника Р. С. У. ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване - *** „Адвокатско
сдружение Андреева, Ц., Колева“, против М. Х. У. и Д. З. У. двамата с поС.ен адрес *** по
чл.26 от ЗЗД и чл.33 от ЗЗД.
Съдът служебно е проверил и е установил, че предявените искове при условията на
евентуалност са допустими.
Ищецът твърди, че с нот.акт № 139, том I, рег.№ 1323, н.д.№ 128 от 02.08.2023г. на
нотариус с рег.№ 534 на НК Жулиета Димитрова и район на действие РС Нова Загора,
вписан в СВп Нова Загора с акт № 22, том VII, дв.вх.№ 1720/ 02.08.2023г. н.д.№ 869/2023г. е
прехвърлил на своя брат М. Х. У. 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в *** и
представляващ ПИ с идентификатор № 00713.501.194, ведно с 1/2 ид.ч. от всички сгради в
имота, при съседи: имоти с идентификатори 00713.501.195, 00713.501.196, 00713.501.199,
00713.501.632, 00713.501.193 и 00713.501.511. Същият твърди, че е бил принуден от брат си
да му прехвърли своята идеална част от имота, в момента когато бил изпаднал в тежко
здравословно съС.ие и безпомощност. Принудата се изразявала в психическо въздействие -
било му внушавано, че бил изоставен от дъщеря си и че ще бъде извърлен на улицата от брат
си, ако не му прехвърли имота и нямало да се грижи повече за него. Ищецът се намирал в
крайна нужда болен и без пари и за това се съгласил да отиде при нотариус, да прехвърли
собствеността си и без да е получил пари, да заяви пред него, че му е била платена
посочената в договора цена 5000 лева. Двете страни са придобили имота по наследство от
своите родители.
След сключването на договора по надлежния ред ищецът се почувствал зле и
постъпил на 15.08.2023г. в болница в гр.Стара Загора, където лекарите установили, че преди
10 дни е получил инсулт и е следвало да постъпи за лечение веднага, но нямало кой да го
закара. След изписването от лечебното заведение бил оставен да живее в нечовешки
условия, не можел да се движи, трудно говорел и не можел да се обади на дъщеря си, защото
бил без телефон. Една съседка се свързала с нея и й предала за неговото съС.ие, поради
1
което дъщеря му Р. С. У. се прибрала на 06.10.2023г. и пристигнала в селото. Дъщеря му се
погрижила за него, настанила го в „Дом за възрастни хора“ в гр.Гълъбово, където бил
прегледан от лекар и започнал да се подобрява здравословно. Разходите по настаняването
били поети от дъщеря му.
Ищецът твърди, че брат му го посетил в дома и започнал да го увещава да не разваля
договора за прехвърляне, че доброволно ще уредят отношенията си. С. У. упълномощил
дъщеря си да получава вместо него отпусната му пенсия, последното плащане от
09.10.2023г. и твърди, че предходните са били получавани от брат му без пълномощно да го
представлява.
При размяната на съдебните книжа между страните ответникът е сезирал съда с
писмения си отговор на исковата молба, че ищецът е починал и след проверка в НБД, съдът
е установил, че на 25.10.2023г. Стоя Х. У. е починал. Производството е било спряно за
установяване на правоприемниците и след тяхното установяване по делото е конститиурана
като ищец дъщерята на С. У. - Р. С. У..
Ищцата поддържа подадената искова молба от нейния наследодател и изложените в
нея фактически твърдения относно начина, причините и условията на сключване на
договора за покупко-продажба. Моли съда да приеме за разглеждане при условията на
евентуалност два иска - иск по чл.26, ал.1,предл.трето от ЗЗД за прогласяване на нищожност
на обективираната в посочения по-горе нотариален акт покупко-продажба като сключена
при накърняване на добрите нрави. Ако признае иска за прогласяване на нищожността на
договора за неоснователен, да разгледа иск по чл.27 във връзка с чл.33 от ЗЗД за
унищожение на посочения договор поради това, че е сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия.
В законоустановения срок ответниците са депозирали писмен отговор и възразяват
срещу изложените в нея твърдения, че сключения договор е нищожен или унищожаем.
Считат, че предявените искове са неоснователни и оспорват твърдението, че сделката е
сключена при осъществена принуда върху ищеца и че не е платена посочената цена. Не е
вярно според тях, че е липсвало съгласие за прехвърлянето и че разпореждането е направено
по желание на брата ответник. Отношенията между страните, преди да почине С. У., са били
нормални, имало е разбирателство, полагани са грижи за него, докато е бил болен и до
сделката се е стигнало по негово настояване. Въпреки, че считат исковата молба за
неоснователна с всички изложени вътре твърдения и претенции, ответниците изразяват
становище, ако евентуално бъде уважен иска по чл.33 от ЗЗД, да се приложи разпоредбата
на чл.34 от ЗЗД и правят възражение за задържане на имота до заплащане на продажната
цена. Същото искане е валидно и ако бъде уважен иска по чл.26 от ЗЗД. Ответниците молят
да им бъдат присъдени направените разноски по делото. Молят съда да допусне до разпит
четирима свидетели за установяване на техните твърдения, като те ще бъдат разпитвани за
различни обстоятелства във връзка с техните твърдения или за оборване на ищцовите
такива.
Предвид настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца, с Определение №
147/19.02.2024г.на съда, като ищец е конституирана Р. С. У., наследник по закон на
първоначалния ищец.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С нот.акт № 139, том I, рег.№ 1323, н.д.№ 128 от 02.08.2023г. на нотариус с рег.№ 534
на НК Жулиета Димитрова и район на действие РС Нова Загора, вписан в СВп Нова Загора с
акт № 22, том VII, дв.вх.№ 1720/ 02.08.2023г. н.д.№ 869/2023г., ищецът е прехвърлил на своя
брат М. Х. У. 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в *** и представляващ ПИ с
идентификатор № 00713.501.194, ведно с 1/2 ид.ч. от всички сгради в имота.
2
Събрани са писмени доказателства, както следва : Копия от нотариален акт № 139,
том I, рег.№ 1323, н.д.№ 128 от 02.08.2023г. на нотариус с рег.№ 534 на НК Жулиета
Димитрова и район на действие РС Нова Загора, вписан в СВп Нова Загора с акт № 22, том
VII, дв.вх.№ 1720/ 02.08.2023г. н.д.№ 869/2023г.; Епикриза от МБАЛ „Проф.Ст. Киркович“
АД по и.з.№ 16049/ 2023г. по КП 33 на С. Х. У.; пълномощно със заверка на подписа рег.№
3188/ 10.10.2023г. на нотариус с рег.№ 559 Андон Рангелов; данъчна оценка № **********/
28.07.2023г. на Община Нова Загора; Договор за правна защита и съдействие и пълномощно
от 17.10.2023г.; Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 31.10.2023г. и
02.11.2023г.; справка от НБД по искане № 171/ 14.11.2023г.; Удостоверение за наследници №
96/ 22.11.2023г. на Кметство с.А.; пълномощно от 01.03.2024г.; Епикриза от 08.03.2023г. на
КОЦ – Стара Загора; Епикриза и.з. № 63/2023г. на МБАЛ „Проф. д.р Ст.Киркович“ АД;
По делото са събрани и гласни доказателства, както следва:
Св.П. Д., управител и собственик на Дом в гр.Гълъбово споделя, че е била свидетел
на тежкото здравословно съС.ие в което заварила С. У.о в дома му в с.А. на 19.09.2023г..
Същият бил адекватен и контактен, но бил в изключително лоши битови условия. В дома в
гр.Гълъбово С. престоял от 19.09.2023г. до смъртта му на 25.10.2023г.. През това време
грижи за него полагали К. И. и дъщеря му – Р. У.. Не е сигурна дали през това време при
болния е идвал брат му М., тъй като не го е виждала. Дава подробни данни за поредицата от
медицински грижи, които са положени за болния, който през цялото време е бил на легло.
Св. А. В., нотариус с район на действие – РС Раднево, заявява че познава С. У. от
повече от 25г. През есента, септември или октомври на 2023г., била очевидец на тежкото
здравословно съС.ие и непоносими битови условия, при които живеел ищецът в дома си в
с.А.. Била свидетел и на телефонен разговор, в който С. искал от брат си да му върне имота.
Свидетелката К. И., бивша жена на С. У. и майка на общото им дете Р., споделя че,
през септември 2023г., получила обаждане да иде в с.А. и да види С., който бил в много
тежко съС.ие. Била непосредствен свидетел на тежкото здравословно съС.ие на С. и лошите
битови условия, в които живеел. Според нея брат му М. й заявил, че това са максималните
грижи, които можел да даде на брат си. Тя осигурила медицински транспорт и уредила С. да
постъпи в дом. Твърди, че всеки ден заедно с мъжа си и Р. са идвали при болния в
гр.Гълъбово.
Св.Е. С., служител в пощенската станция на с.А., споделя че познавала С. и брат му
М.. Заявява, че С. живеел сам и имал всички необходими битови условия и домакински
електроуреди. Според нея брат му М. най-редовно го посещавал. С. прехвърлил имота на
брат си през август по-миналата година/2023г./, като по време на сделката С. „бил с разума
си, подвижен и си плащал сметките“. Твърди, че заедно с М. посетила С. в дома в
гр.Гълъбово и там С. е заявил на брат си, че К. и дъщеря му са го накарали да подпише
„един лист“ и че те искали „да се развали прехвърлянето“. Според нея, до последно С.
работел с трактора си на хора и получавал пари за това. Не се е оплаквал, че има нужда от
пари, редовно си плащал сметките и данъците.
Св.Д. Г., жител на с.А., споделя че познавал двамата братя. Според него двамата
имали братски отношения, С. бил в добро съС.ие, работел с трактора си и получавал пари за
това. Сам си пазарувал. Повече от 10г. С. не бил виждал бившата си жена и дъщеря си.
Заявява, че М. често е посещавал брат си и двамата заедно работели в имота.
Св.И. И., жител на с.А., твърди че С. и М. били в добри отношения. През средата
на септември – 10 или 12, 2023г., С. лично изпратил свидетеля и семейството му, когато
заминавали на почивка. Посетил ищеца и когато бил в дома в гр.Гълъбово. Виждал е и
битовите условия в дома му в с.А., като заявява, че в него имало всичко необходимо, макар и
да не било особено чисто.
Св.П. А., работеща в Дома в гр.Гълъбово, споделя, че когато докарали С. У., същият
3
бил в много окаяно съС.ие, като с него била дъщеря му. С. поС.но говорел, че е бил „излъган
за къщата“. Р. и майка й редовно идвали при С. и полагали грижи за него. Виждала е да
идват и брат му и съпругата му. Според нея въпреки тежкото му здравословно съС.ие С. бил
адекватен психически.
Св.Стойко С., жител на с.А., свидетелства, че С. през август 2023г. бил прехвърлил
на брат си имота, чрез покупко-продажба, „да не може да се разваля“. Завява, че лично е
закарал С. до болницата в Стара Загора. Според него, С. се е посъветвал с жена си преди да
прехвърли имота на брат си. В началото на октомври 2023г., видял А., К. и дъщеря й в дома
на С. У. в с.А., където К. се възмутила от битовите условия в къщата. Според него на
следващия ден след това, К. и дъщеря й са взели С. и са го закарали в Дом, без да кажат на
никой. Пред него С. не бил правил оплаквания нито от брат си, нито от бившата си жена и
дъщеря си. М. се е грижел редовно за брат си, въпреки че работел – осигурявал му храна,
санитарно обслужване и медицинска помощ. Отношенията между братята били добри. С. се
залежал от средата на август 2023г. до към 02-03.10.2023г., когато дошли бившата му жена и
дъщеря му от Гърция и го поели те. През август 2023г., лично С. бил набрал плодове на
внуците му, когато отивали на море. Твърди, че когато се е чувал по телефона с ищеца,
същият е бил адекватен и в добро психическо съС.ие. Здравословните проблеми на С.
започнали на 01.01.2023г., а през август 2023г. претърпял операция, тъй като не отшумели.
След това получил и инсулт. Брат му М. го водел в болницата в Стара Загора.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД,
а при отхвърлянето му евентуално да се счита за предявен иск по чл.33 от ЗЗД., като се иска
съдът да прогласи на нищожност на обективираната в посочения по-горе нотариален акт
покупко-продажба като сключена при накърняване на добрите нрави, евентуално, че е
сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Съдът намира така предявеният иск за допустим, но разгледан по същество същият се
явява неоснователен.
Твърди се в молбата, че сключения договор за продажба е нищожен, тъй като
накърнява добрите нрави, защото наследодателя на ищцата е бил болен, безпомощен, за
което негово съС.ие е знаел брат му и е злоупотребила със съС.ието му
Добрите нрави представляват неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. В практиката на ВКС е прието, че нееквивалентността на престациите е
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. В редица решения на ВКС, вкл. и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, се приема, че протИ.речие с добрите нрави е налице, когато сделката
протИ.речи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава
правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
"добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В
този смисъл, Решение № 1444 / 04.11.1999 г. по гр. д.№753/1999 г. на V г. о. ВКС сочи, че
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави
води до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал. 1 от ЗЗД, но не посочва критерии,
по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д.№ 2419/2015 г., III г. о., ГК,
сочи, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Според
същото решение "Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
4
страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите
може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
съС.ие на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от
тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави." За да е налице
нищожност на поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради протИ.речие с добрите нрави,
неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. За да е налице накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите, в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите (Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. №1208/2009 г. III г. о. ВКС приема, че
нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение
№119/22.03.2011 г. гр. д.№485/2010 I г. о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска цена и
необходимост от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. В Решение
№452/25.06.2010 г. гр. д.№4277/2008 г. на I г. о. на ВКС се сочи, че съгласно чл. 9 от ЗЗД
страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че
цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време
понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. При преценката дали една сделка е недействителна поради
нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до
простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на
сделката. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедлИ.ст и добросъвестност. В подкрепа на този доводи е
обстоятелството, че ЗМДТ и ЗНЧНД допускат възможността сделки да се сключват и под
данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Т. е. законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по- ниска от нея и в такъв
случай не е налице нееквивалентност на ответната престация, водеща до нищожност поради
накърняване на добрите нрави. В този смисъл са: Решение № 452, гр. д.№4277/2008г на
ВКС, I г. о., Решение №119/22.3.2011 г. гр. д.№485/2011 г., I г. о., Решение №29/22.03.2017 г.
гр. д.№2955/2016 г., I г. о., Решение №24/09.02.2016 г. гр. д. №2419/2015 г., III г. о.
Видно е от представяния и оспорен нотариален акт, че данъчната оценка на
процесните недвижими имоти е 5 707,80 лв. към момента на сключване на сделката, а
продажната цена на имотите е в размер на 6 000,00 лв. Сделката е сключена на цена малко
по-висока от данъчната оценка на имотите, поради което и въз основа на гореизложеното,
както и в съответствие с установената и непротИ.речива практика на ВКС не е нищожна
поради нееквивалентност на престациите. Съгласно съдържащото се в посочения
нотариален акт, продавачът С. У. е получил договорената цена преди изповядване на
сделката, като е запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху имотите, т.е. не се
потвърждава ищцовото твърдение, че не е получил пари от сделката.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая твърденията на ищеца
са, че купувачите са се възползвали от особеното съС.ие на продавача към момента на
изповядване на сделката. За изясняване на тези обстоятелства, съдът допусна до изслушване
свидетели.
В показанията си свидетелите Е. С., служител в пощата на с.А., Д. Г., С.С. и И. И.-
жители на селото, твърдят че двамата братя са били в отлични отношения, по време когато
изповядана сделката/август 2023г./, както и че С. е бил подвижен, адекватен и работел до
5
последно, като здравословно се влошил „от средата на август 20203г./
В случая следва да се изясни дали ответникът са се възползвали от особеното му
съС.ие и нарушавайки добрите нрави са го убедили да прехвърли имотите си. Такъв случай
би било, ако не е бил в съС.ие да се подпише, ако е бил в тежко здравословно съС.ие, поради
което не е могъл да осмисли решението си за продажба, като това негово съС.ие не е
резултат от заболяване.
Такива доказателства по делото не се представиха. От приобщените по делото
Епикризи от 02.01.2023г. и от 06.03.2023г. става ясно, че С. У. е адекватен, „ориентиран за
време, място и личност“. Доколкото следващата Епикриза е от 15.08.2923г., период след
изповядване на сделката, то същата е неотносима към преценката на съда за преценка на
исковата претенция за нищожност при изповядване на покупко-продажбата.
Изводът в заключението е, че по време на сделката С. У. е бил адекватен. Не са
събрани доказателства, той да е бил зависим от ответника, за да се приеме, че той се е
възползвал от съС.ието му. Напротив, установи се, че е излизал, ходил е до магазина, имал е
възможности да контактува с други хора в селото, работел е, не е ограничаван от ответника.
В практиката на ВКС (Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4277/2008 г., I г. о.) се приема, че "Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се
търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да
се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение." В исковата молба се сочи, че ответникът, знаейки
за съС.ието на продавача е злоупотребила с особеното му съС.ия и по този начин е нарушила
добрите нрави. По делото не са събрани доказателства прехвърлителят да е бил в някакво
особено съС.ие, което ответникът да е използвал, за да го мотивира да му продаде имотите.
Напротив, по делото се установи, че в момент, когато С. У. е имал нужда от помощ,
грижи и подкрепа, ответникът по делото, негов брат, се е отзовал и го е подкрепял.
Настоящата ищца, Р. У., не е била до баща си, когато той е имал нужда от помощ. В случая
по-скоро може да бъде направен извод в посока, че видно от датата на приобщеното по
делото нотариално заверено генерално пълномощно от 10.10.2023г., Р. У. е била
упълномощено от С. У., когато той вече е бил в изключително тежко здравословно съС.ие
(същият е починал на 25.10.2023г., а настоящата искова молба е от 18.10.2023г.) в Дома за
стари хора гр.Гълъбово, т.е. тя е тази, която се е възползвала от особеното му съС.ие. В тази
посока, съдът кредитира и показанията на св.Е. С., която заявява че „С. е заявил пред нея, че
К. и дъщеря му са го накарали да подпише „един лист“ и че те искали „да се развали
прехвърлянето“.
Поради изложеното, искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради
нарушаване добрите нрави, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В тази връзка, следва да бъде разгледан евентуално съединения иск за унищожаемост
на процесната сделка с недвижимите имоти.
Уважаването на иск с правно основание чл. 33 от ЗЗД е обусловено от доказването
кумулативното наличие на следните предпоставки - договорът да е сключен при крайна
нужда и при явно неизгодни условия. С оглед това, че законът поставя изискване двете
предпоставки да бъде реализирани едновременно, провеждането на доказване, че е налице
една от тях не е достатъчно, а единствено при проведено доказване, че и двете предпоставки
са осъществени исковата претенция би подлежала на уважаване. Съобразявайки
разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, съдът приема, че
страната ищец е длъжна да проведе пълно доказване за наличието на предвидените от закона
предпоставки за уважаване на иска. Ако доказване не бъде проведено или ако доказването е
6
непълно, то исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Настоящият съд счита, че от ангажираните в хода на производството доказателства
може да бъде възприето, че процесният договор не е сключен при явно неизгодни условия, и
не се доказва да е сключен при крайна нужда, поради което и предявената от ищеца искова
претенция подлежи на отхвърляне. В конкретния случай от представения договор се
установява, че уговорената продажбена цена възлиза на 6000 лева, което надвишава размера
на данъчната оценка.
Както беше посочено обаче, явно неизгодните условия са една от предпоставките за
уважаване на иска по чл. 33 от ЗЗД, а според съда не се доказва наличието на другата
изискуема предпоставка - договорът да е сключен при крайна нужда, което води до извод, че
предявеният от първоначалния ищец С. У. иск, подлежи на отхвърляне. Константната
съдебна практика приема, че за да е налице крайна нужда, необходимо е да липсват парични
средства за осигуряване на основни потребности. Настоящият състав счита, че от събраните
в хода на производството доказателства не може да бъде възприето, че ищецът С. У. е
сключил договора при крайна нужда - в тази насока съдът намира, че следва да бъде
отчетено, че ищецът е реализирал парични средства от селскостопанска работа, а и от
показанията на свидетелката Е. С., които отразяват непосредствените й впечатления, че
ищецът заплащал своите задължения за битови сметки и покупки в магазин в населеното
място, където ищецът и свидетелката живеят. В подкрепа на извода, че не се доказва ищецът
да е сключил предварителния договор поради крайна нужда са и свидетелските показания на
свидетелят Стойко С., който сочи, че „М. се е грижел редовно за брат си, въпреки че
работел – осигурявал му храна, санитарно обслужване и медицинска помощ.
Отношенията между братята били добри.“
Следва да се посочи, че съгласно обективираната в определение № 162/11.03.2021 г.,
постановено по гражд. дело № 3856/2020 г. по описа на ВКС съдебна практика, за да бъде
уважена искова претенция по чл.33 от ЗЗД е необходимо да бъде установено, че съС.ието на
крайна нужда е повлияло на съответния съдоговорител да встъпи в договорно
правоотношение. Новозагорският райнонен съд приема, че не се доказва ищецът С. Узунаов
да е бил в съС.ие на крайна нужда, която крайна нужда да е повлияла на ищеца по начин, по
който да го мотивира да сключи процесния договор. В тази насока съдът намира, че следва
да бъде отчетено, че ищецът е бил трудоспособен и не се установява да е имало пречки да
полага труд, в каквато посока са и свидетелските показания, а и в подкрепа на извода, че
ищецът не е воден от крайна нужда при сключване на предварителния договор е, че
представените медицински документи от периода непосредствено преди изповядване на
сделката и по време на нея, не доказаха хроничните му заболявания да са повлияли на
психичното му съС.ие и рационалната му преценка на предприетите от него действия.
Напротив, с оглед свидетелствата на Стойко С., прехвърлянето на имотите, С. У. бил
направил на брат си, по собствените думи на С., чрез „покупко-продажба“, за да „не може
да се разваля“, т.е. прехвърлителят напълно е осъзнавал правните последици на извършените
от него юридически действия.
В този смисъл, съдът счита че не следва да кредитира показанията на св.К. И., А. В.,
П. Д. и П. А., доколкото те възпроизвеждат техни впечатления от един по-късен период от
време - септември и октомври 2023г. и не могат да бъдат отнесени към момента на
изповядване на процесната сделка с имоти, като не е без значение и факта, че К. И. е
заинтерисована от изхода от спора. Също така от събраните по делото доказателства може
да се направи извода, че всъщност тя и общата им дъщеря с ищеца, Р. У., са се възползвали
от тежкото съС.ие на С. У., за да се изготви пълномощно на Р. за водене на настоящето дело.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че исковата претенция подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
7
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, следва да се възложат върху ищеца разноските в
настоящето производство, за които ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК, а
именно – 1 500,00 лв. адв. хонорар. В този смисъл, направеното оспорване за прекомерност
на това адв.възнаграждение от страна на ищцовата страна, следва да се отхвърли. Въпреки,
че предявеният адв.хонорар надвишава минималните размери за този вид адвокатска работа,
предвидени в чл.7, ал.6, вр. с ал.2, т.2 от НМРАВ, то следва да де вземе предвид и
сложността на конкретния казус, продължителността на процеса /2 години/, множеството
събрани писмени и гласни доказателства и броя на проведените по делото заседания.
Изложеното навежда настоящия състав на извода, че в случая е налице определена
„фактическа и правна“ сложност по смисъла на § 1а, ал.2, т.2 от ДР на НМРАВ, поради което
и в конкретния случай адвокатският хонорар на ответната страна в размер на 1 500,00 лв., не
се явява прекомерен
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. У. ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване
- ***, чрез „Адвокатско сдружение Андреева, Ц., Колева“, иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3, от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№
1323, дело № 128/2023г. на нотариус Жулиета Димитрова с район на действие - РС – Нова
Загора, вписан в регистрите на Служба по вписвания Нова Загора с вх.рег.№
1720/02.08.2023г., акт № 22, том VII, дело № 869, със страни С. Х. У. ЕГН ********** и М.
Х. У. ЕГН ********** поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск с правно основание чл.33,ал.1 от ЗЗД,
предявен от Р. С. У. ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване - ***, чрез
„Адвокатско сдружение Андреева, Ц., Колева“, с искане да бъде унищожен като сключен в
явно неизгодни условия и крайна нужда на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№
1323, дело № 128/2023г. на нотариус Жулиета Димитрова с район на действие - РС – Нова
Загора, вписан в регистрите на Службата по вписвания Нова Загора с вх.рег.№
1720/02.08.2023г., акт № 22, том VII, дело № 869 със страни С. Х. У. ЕГН ********** и М. Х.
У. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. С. У. ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване - *** чрез
„Адвокатско сдружение Андреева, Ц., Колева“, да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. Х. У. ЕГН ********** и Д. З. У. ЕГН **********, двамата с поС.ен
адрес ***, сумата от 1 500 ( хиляда и петстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8